ДПС разширява географията на родината майка
Юри Михалков
Покрай политическата нажеженост на предизборните пристрастености, май проспахме нещо ново в политическия ни пейзаж. Партията на турците в страната ни, както още се назовават Движение за права и свободи, уголемява електоралната си география и територията на въздействието си отвън нейните " вилаети ". Така тя предизвика нещо като електорален земетръс в християнска България.
Нямам спомен след 1989 година Движение за права и свободи да е започвала своя предизборна акция в етнически български райони. Бяхме привикнали, че предизборният й терен са кърджалийско, Лудогорието и някои селища в Рило-Родопския масив.
А в този момент вижте от кое място започва предизборната акция на Движение за права и свободи - първо от Видин, след това продължи поредно в Монтана, Враца, Плевен, Ловеч. Изобщо стартовият маршрут бе българският Северозапад, който прочее е най-бедният район в страната и е измежду най-мизерстващите в Евросъюза. Между другото, акцията стигна и до старобългарската столица Велико Търново.
Досега това не бе електоралният терен на Движение за права и свободи. Не че партията не виждаше свои гласоподаватели в лицето на тамошни роми, които зарибява с по 50 или 100 лв., с цел да гласоподават за нея, както се твърди в медиите. Но в този момент за пръв път прави толкоз обществено поръчка, че този изконен български район е
най-предният й гласоподавателен " вилает "
Всъщност стартът на предизборната й акция припомня избирателен десант. За това какъв брой тя е държала на този десант приказва фактът, че водещите му фигури бяха водачът Мустафа Карадайъ, българските му заместници Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Участието на водачите на партийните листи е нещо обикновено, само че интригата е, че те са българи.
От уеб страницата на Движение за права и свободи излиза наяве, че предизборните й срещи са се провеждали в не доста огромни зали, които не са били претъпкани, само че не са били и празни. От лика на слушащите се вижда, че не са докарани като футболни ентусиасти от кърджалийския електорат на придвижването. Не личеше много-много и да са роми, въпреки че несъмнено е имало и такива. Видно бе, че българи бяха множеството, отишли да бъдат омайвани с хубави приказки и дежурни обещания.
И явно бе, че Карадайъ, Цонев, Анастасов и другите гледаха да им се харесат. Да ги очароват с апела, че " на тези избори би трябвало да произведем единодушие, а не контрареваншизъм ". Да ги завоюват с внушението, че " Движение за права и свободи постоянно е била онази политическа партия, която може да сътвори средата и изискванията за разговор и единодушие даже на конфронтиращи се партии ". Да ги увлекат с приказките, че турската партия " е изграждала фрагменти, специалисти и индивиди, които да работят в името на България, в името на районите и хората ". Да ги активизират с повика " да извадим нашата Родина от рецесията, в която някои инцидентни минувачи в българската политика я вкараха ".
Тези красиви приказки вършат " десантчиците " рискови, тъй като " зарибяват " жителите на най-сиромашкия район на страната. Социалният им статут ги прави лесна плячка
за мапипулации и дълготрайни нездравословни замисли
Опасни са най-много поради изказването на Карадайъ от 2021 година, че България е " нашата страна ", а Турция е " родината майка ". Ако Движение за права и свободи държеше с цялото си сърце на етническия мир в България, тази фраза в никакъв случай не трябваше да бъде изричана от неговия водач, пък и от който и да е неин върховен представител или деятел. Оттук нататък тази фраза ще стои като бадж на Карадайъ и като визитна картичка на Движение за права и свободи. Човек се отхвърля от страната си, премествайки се в друга страна, само че от майката Родина не се отхвърля. След сегашната предизборна акция няма по какъв начин да се измъкнем от опасението, че в българския Северозапад Движение за права и свободи уголемява не просто електоралната си територия, а и географията на " родината майка ".
След срещата с турския президент Реджеп Ердоган в Анкара предишния месец Карадайъ сподели, че двамата разговаряли за енергетиката и природния газ, за това " по какъв начин в тези сложни и тежки времена Турция може да бъде потребна на България ", и заключи, че " множеството решения на тези проблеми минават през Турция ". Дали обаче в случай че минат през Турция, решенията на тези проблеми ще останат единствено стопански или по тях ще потече и неоосманистко въздействие? Дали решението няма да включва още повече джамии, построяването на нови културни, религиозно-образователни и други центрове за неоосманизъм, на които Ердоган толкоз доста държи? И с които Движение за права и свободи е ангажирано.
В тази връзка да не забравяме и демографската ни кома. Компетентни институции на Запад вещаят, че в средата на века популацията на страната ще се стопи до малко над или под 5 млн., а в края на века до 3-3,5 млн. души. Българите ще се стопим до трети етнос, сиреч> страната ни просто ще се обезбългари > Турците ще ни изпреварят, въпреки че няма да са най-многобройната етническа група, каквато ще се окажат ромите. Но като знаем по какъв начин с чергарската си душeвност последните с лекост сменят местоживеенето, покрай мозъка е, че със същата лекост те ще сменят и вярата си и ще одобряват исляма. То това към този момент се и прави, само че тогава тази вяра ще стане най-разпространената у нас. Българите не сме ислямофоби, само че такава вероятност надали ни е по сърце.
И в действителност сегашният старт на акцията на Движение за права и свободи в Северозапада е част от онази " мека мощ ", която би трябвало да финишира до " родината майка ", въпреки и в отдалечена вероятност. И в случай че на гостите в предизборните срещи може да им се елементарни това " историческо късогледство ", надали същото може да се каже за българите в тази партия. В същото време, в случай че Движение за права и свободи в действителност държи на етническия мир, не би трябвало да позволява електоралната й територия да надвишава етническите й граници.
Защитник на мутренския модел
Предизборният " десант " на Движение за права и свободи е рисков и по други аргументи. " Още от 2016 година ние приказваме за ремонт на модела ГЕРБ в ръководството на страната ", рече Карадайъ. Той в действителност е прав: те единствено приказват, само че Движение за права и свободи не гласуваше против корупционни практики. Не " рендосваше " ГЕРБ поради това, поради което Българска социалистическа партия непрекъснато ги подлагаше на критика. Фирми от обръчите му се наместваха комфортно в строителството на автомагистрали.
Движение за права и свободи не се отхвърли от контрола върху най-ресурсните министерства, които моделът ГЕРБ им бе обезпечил. Не видяхме и една проява на Движение за права и свободи против ръководството на ГЕРБ, камо ли и включването на придвижването в протестната вълна от 2020-2021 година. Не знам с кой ум Карадайъ е решил, че тази пладнешка неистина ще мине измежду най-бедните българи.
" С тези избори би трябвало да произведем единодушие, а не контрареваншизъм ", рече нееднократно Карадайъ. Той явно позволява реваншизъм от страна на Б.Б. и ГЕРБ като цяло, в случай че след тези избори те още веднъж поемат ръководството било в коалиция с партията на Доган, било с парламентарното й рамо. И раздава ум на обществото да не се отвърна, да не се опълчва на този вероятен реваншизъм, с цел да имало единодушие и непоклатимост. Всъщност с тази фраза Карадайъ ни споделя, че Движение за права и свободи ще продължи поддръжката за модела ГЕРБ.
" Само за седем месеца видях, че страната се ръководи от народни представители и кабинет, който е управителен от избрани стопански структури в интерес на тях, без да има значение какви са проблемите, дневния ред на обществото ", рече от своя страна лидерът на листата на Движение за права и свободи в Плевен Марио Рангелов на предизборна среща в града. Това ни споделя фаворит на партия, която е прословута със своите обръчи от стопански структури, които работят в интерес на нейната мафиотизирана върхушка. И съответно на обособени нейни персонажи като Делян Пеевски, който оглави листата на придвижването в два изборни окръга - очевидно като премия, че Вашингтон го подгони с антикорупционния си закон " Магнитски ".
Накрая, систематизирано казано, това бе десант освен за турската " татковина майка ", само че и за съхранението на мутренския модел на ръководство, на който Движение за права и свободи умерено може да мине като негова заготовка.
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Покрай политическата нажеженост на предизборните пристрастености, май проспахме нещо ново в политическия ни пейзаж. Партията на турците в страната ни, както още се назовават Движение за права и свободи, уголемява електоралната си география и територията на въздействието си отвън нейните " вилаети ". Така тя предизвика нещо като електорален земетръс в християнска България.
Нямам спомен след 1989 година Движение за права и свободи да е започвала своя предизборна акция в етнически български райони. Бяхме привикнали, че предизборният й терен са кърджалийско, Лудогорието и някои селища в Рило-Родопския масив.
А в този момент вижте от кое място започва предизборната акция на Движение за права и свободи - първо от Видин, след това продължи поредно в Монтана, Враца, Плевен, Ловеч. Изобщо стартовият маршрут бе българският Северозапад, който прочее е най-бедният район в страната и е измежду най-мизерстващите в Евросъюза. Между другото, акцията стигна и до старобългарската столица Велико Търново.
Досега това не бе електоралният терен на Движение за права и свободи. Не че партията не виждаше свои гласоподаватели в лицето на тамошни роми, които зарибява с по 50 или 100 лв., с цел да гласоподават за нея, както се твърди в медиите. Но в този момент за пръв път прави толкоз обществено поръчка, че този изконен български район е
най-предният й гласоподавателен " вилает "
Всъщност стартът на предизборната й акция припомня избирателен десант. За това какъв брой тя е държала на този десант приказва фактът, че водещите му фигури бяха водачът Мустафа Карадайъ, българските му заместници Йордан Цонев и Станислав Анастасов. Участието на водачите на партийните листи е нещо обикновено, само че интригата е, че те са българи.
От уеб страницата на Движение за права и свободи излиза наяве, че предизборните й срещи са се провеждали в не доста огромни зали, които не са били претъпкани, само че не са били и празни. От лика на слушащите се вижда, че не са докарани като футболни ентусиасти от кърджалийския електорат на придвижването. Не личеше много-много и да са роми, въпреки че несъмнено е имало и такива. Видно бе, че българи бяха множеството, отишли да бъдат омайвани с хубави приказки и дежурни обещания.
И явно бе, че Карадайъ, Цонев, Анастасов и другите гледаха да им се харесат. Да ги очароват с апела, че " на тези избори би трябвало да произведем единодушие, а не контрареваншизъм ". Да ги завоюват с внушението, че " Движение за права и свободи постоянно е била онази политическа партия, която може да сътвори средата и изискванията за разговор и единодушие даже на конфронтиращи се партии ". Да ги увлекат с приказките, че турската партия " е изграждала фрагменти, специалисти и индивиди, които да работят в името на България, в името на районите и хората ". Да ги активизират с повика " да извадим нашата Родина от рецесията, в която някои инцидентни минувачи в българската политика я вкараха ".
Тези красиви приказки вършат " десантчиците " рискови, тъй като " зарибяват " жителите на най-сиромашкия район на страната. Социалният им статут ги прави лесна плячка
за мапипулации и дълготрайни нездравословни замисли
Опасни са най-много поради изказването на Карадайъ от 2021 година, че България е " нашата страна ", а Турция е " родината майка ". Ако Движение за права и свободи държеше с цялото си сърце на етническия мир в България, тази фраза в никакъв случай не трябваше да бъде изричана от неговия водач, пък и от който и да е неин върховен представител или деятел. Оттук нататък тази фраза ще стои като бадж на Карадайъ и като визитна картичка на Движение за права и свободи. Човек се отхвърля от страната си, премествайки се в друга страна, само че от майката Родина не се отхвърля. След сегашната предизборна акция няма по какъв начин да се измъкнем от опасението, че в българския Северозапад Движение за права и свободи уголемява не просто електоралната си територия, а и географията на " родината майка ".
След срещата с турския президент Реджеп Ердоган в Анкара предишния месец Карадайъ сподели, че двамата разговаряли за енергетиката и природния газ, за това " по какъв начин в тези сложни и тежки времена Турция може да бъде потребна на България ", и заключи, че " множеството решения на тези проблеми минават през Турция ". Дали обаче в случай че минат през Турция, решенията на тези проблеми ще останат единствено стопански или по тях ще потече и неоосманистко въздействие? Дали решението няма да включва още повече джамии, построяването на нови културни, религиозно-образователни и други центрове за неоосманизъм, на които Ердоган толкоз доста държи? И с които Движение за права и свободи е ангажирано.
В тази връзка да не забравяме и демографската ни кома. Компетентни институции на Запад вещаят, че в средата на века популацията на страната ще се стопи до малко над или под 5 млн., а в края на века до 3-3,5 млн. души. Българите ще се стопим до трети етнос, сиреч> страната ни просто ще се обезбългари > Турците ще ни изпреварят, въпреки че няма да са най-многобройната етническа група, каквато ще се окажат ромите. Но като знаем по какъв начин с чергарската си душeвност последните с лекост сменят местоживеенето, покрай мозъка е, че със същата лекост те ще сменят и вярата си и ще одобряват исляма. То това към този момент се и прави, само че тогава тази вяра ще стане най-разпространената у нас. Българите не сме ислямофоби, само че такава вероятност надали ни е по сърце.
И в действителност сегашният старт на акцията на Движение за права и свободи в Северозапада е част от онази " мека мощ ", която би трябвало да финишира до " родината майка ", въпреки и в отдалечена вероятност. И в случай че на гостите в предизборните срещи може да им се елементарни това " историческо късогледство ", надали същото може да се каже за българите в тази партия. В същото време, в случай че Движение за права и свободи в действителност държи на етническия мир, не би трябвало да позволява електоралната й територия да надвишава етническите й граници.
Защитник на мутренския модел
Предизборният " десант " на Движение за права и свободи е рисков и по други аргументи. " Още от 2016 година ние приказваме за ремонт на модела ГЕРБ в ръководството на страната ", рече Карадайъ. Той в действителност е прав: те единствено приказват, само че Движение за права и свободи не гласуваше против корупционни практики. Не " рендосваше " ГЕРБ поради това, поради което Българска социалистическа партия непрекъснато ги подлагаше на критика. Фирми от обръчите му се наместваха комфортно в строителството на автомагистрали.
Движение за права и свободи не се отхвърли от контрола върху най-ресурсните министерства, които моделът ГЕРБ им бе обезпечил. Не видяхме и една проява на Движение за права и свободи против ръководството на ГЕРБ, камо ли и включването на придвижването в протестната вълна от 2020-2021 година. Не знам с кой ум Карадайъ е решил, че тази пладнешка неистина ще мине измежду най-бедните българи.
" С тези избори би трябвало да произведем единодушие, а не контрареваншизъм ", рече нееднократно Карадайъ. Той явно позволява реваншизъм от страна на Б.Б. и ГЕРБ като цяло, в случай че след тези избори те още веднъж поемат ръководството било в коалиция с партията на Доган, било с парламентарното й рамо. И раздава ум на обществото да не се отвърна, да не се опълчва на този вероятен реваншизъм, с цел да имало единодушие и непоклатимост. Всъщност с тази фраза Карадайъ ни споделя, че Движение за права и свободи ще продължи поддръжката за модела ГЕРБ.
" Само за седем месеца видях, че страната се ръководи от народни представители и кабинет, който е управителен от избрани стопански структури в интерес на тях, без да има значение какви са проблемите, дневния ред на обществото ", рече от своя страна лидерът на листата на Движение за права и свободи в Плевен Марио Рангелов на предизборна среща в града. Това ни споделя фаворит на партия, която е прословута със своите обръчи от стопански структури, които работят в интерес на нейната мафиотизирана върхушка. И съответно на обособени нейни персонажи като Делян Пеевски, който оглави листата на придвижването в два изборни окръга - очевидно като премия, че Вашингтон го подгони с антикорупционния си закон " Магнитски ".
Накрая, систематизирано казано, това бе десант освен за турската " татковина майка ", само че и за съхранението на мутренския модел на ръководство, на който Движение за права и свободи умерено може да мине като негова заготовка.
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ