The Economist: Балканите остават без хора
Югоизточна Европа се намира в „ Параграф 22 “. Множеството проблеми на района карат млади и надарени хора да напущат всеобщо. Но регионът няма да настигне останалата част от Европа без точно младите и надарени хора, които биха могли да донесат благополучие. На Целия народите понижават и остаряват и в случай че това не се промени, още повече хора ще изоставен.
Това написа в тазседмичния брой на английското списание. Материалът е представен от.
![New Europe: Балканите се нуждаят от малко помощ]( "New Europe: Балканите се нуждаят от малко помощ")
New Europe: Балканите се нуждаят от малко помощ
Балканите се нуждаят от малко помощ. За това алармира албанският народен представител Генк Поло, някогашен министър по европейските въпроси на странат...
Да се мери демографията на Балканите, е комплицирано. Ако не броим данните за раждаемост и смъртност, информацията е мъчно достижима. Шофьор на тир да вземем за пример, който напуща Белград с цел да работи в Германия, не е задължен да осведоми сръбските управляващи. Поради усложнената история на района, доста хора могат да вземат паспорти на прилежаща „ родина “. А това е доста привлекателно, изключително в случай че тази „ родина “ е членка на Европейски Съюз, а страната в която си роден не е, защото европейското гражданско дава право да се работи и учи на цялата територия на Европейски Съюз. Поне 1/5 от притежателите на хърватски паспорт са най-вероятно от Босна, а съвсем всички молдовци, работещи на Запад имат румънски паспорт. Всичко това прави мъчно да се дефинира кой къде е и какъв е.
И въпреки всичко сигурната информация, с която разполагаме, рисува доста ясна картина. Населението на всяка една балканска страна се топи поради миграцията и ниския % раждаемост. В предишното популацията е растяло наново след миграционен поток, защото множеството дами са имали по 4-5 или повече деца. А в този момент малко имат повече от едно. В Сърбия от следващата година може да се окаже, че пенсионерите са повече от работоспособните.
В кратковременен проект държавните управления нямат срещу миграцията, защото по подобен метод се понижава % на безработни, а от чужбина се изпращат пари. Но в случай че погледнем дълготрайно на нещата това е „ злополука “, смята Владимир Никитович, сръбски демографски експерт. От тези, които се връщат, към 10 хиляди са пенсионери, прекарали работоспособните си години в Европа. Техните деца няма да ги последват назад.
Според някои прогнози, България ще има 39% по-малък брой на популацията през 2050 в сравнение с е имала през 1990 година Регионът е рекордьор що се отнася до ниска раждаемост. Жените в Босна имат приблизително 1,3 деца, в Хърватия цифрата е 1,4. Косово, където междинната възраст е 29 години, имат раждаемост от 2,0 (малко под нужното равнище за растеж на населението), която също върви надолу. Навсякъде процентите са същите, като в западните страни, само че тук няма мигранти, които да работят и заплащат налози, с цел да устоят пенсионерите.
Ефектите върху популацията са ясни. В разгара на лятото в Раснов – хубаво румънско градче в Трансилвания, където в миналото е имало оживена търговия, е съвсем празно с едвам едно работещо кафене. Преди потомство локалното саксонско население, което се заселва в района още през междинните епохи, напуща и се преселва в Германия. Етническите румънци търсят работа на друго място. Да, те пращат пари на застаряващите си родители, само че малко от тях се връщат, с изключение на с цел да се пенсионират. Защо да работиш в кафене в Раснов, когато можеш да правиш същото нещо в чужбина, само че за доста повече пари?
![На Балканите: Облачно, без признаци за разведряване]( "На Балканите: Облачно, без признаци за разведряване")
На Балканите: Облачно, без признаци за разведряване
Балканската политика на Европейски Съюз се срина. Догодина ще разчистваме останките. И още през пролетта ще разберем какъв брой са жертвите, затрупани под раз...
Много малко от локалните градове порастват. Това може да се каже да вземем за пример за Клуж или албанската столица Тирана, само че това са по-скоро изключения. Според Крезимир Иванда, хърватски демограф, комбинацията от ниска раждаемост, висока емиграция и ниска имиграция дава най-лошия вероятен резултат. Гърция, Италия и Испания имат ниска раждаемост, само че притеглят огромен брой мигранти. В Полша повече от милион украинци запълват потребността от работна ръка.
Никитович, който е работил в национална комисия, опитваща се да реши демографския проблем в Сърбия, споделя, че държавното управление не е реагирало и не е подкрепило задоволително негови оферти, че да има някакъв резултат. Както и в доста балкански страни, проблемите са многочислени. Жените се опасяват да имат повече от едно дете поради липса на гаранции, че няма да бъдат уволнени поради бременност. Ниската цена на самолетните билите прави елементарно търсенето на работа в чужбина (или най-малко това се отнасяше за интервала преди коронавируса). В естествени условия, хърватските служащи в английски или немски кланици подписват не сезонни, а краткосрочни контракти, което от своя страна утежнява неналичието на служащи в родната им страна, което пък води до повишение на заплатите за привличане на чиновници.
Иван Вейвода, част от Института за филантропични проучвания във Виена, счита, че да се посрещнат нужните на Западна Европа без в процеса да бъдат източвани, ще бъдат нужни взаимни дейности сред Европейски Съюз и страните от района.
Разбира се за тези, които работят на Запад по-високите заплати са преимущество. Ремус Габриел Ангел, румънски демограф, споделя, че миграцията в последните 15 години е била с изключение на всичко друго, и катализатор на обществени промени. Преди хората просто са желали да свържат двата края. Сега живелите в Западна Европа желаят по-добри учебни заведения, лечебни заведения и услуги в своите страни. Това е нещо, което държавните управления „ не схващат въобще “, акцентира в умозаключение Ангел.
Темата продължава.
Това написа в тазседмичния брой на английското списание. Материалът е представен от.
Балканите се нуждаят от малко помощ. За това алармира албанският народен представител Генк Поло, някогашен министър по европейските въпроси на странат...
Да се мери демографията на Балканите, е комплицирано. Ако не броим данните за раждаемост и смъртност, информацията е мъчно достижима. Шофьор на тир да вземем за пример, който напуща Белград с цел да работи в Германия, не е задължен да осведоми сръбските управляващи. Поради усложнената история на района, доста хора могат да вземат паспорти на прилежаща „ родина “. А това е доста привлекателно, изключително в случай че тази „ родина “ е членка на Европейски Съюз, а страната в която си роден не е, защото европейското гражданско дава право да се работи и учи на цялата територия на Европейски Съюз. Поне 1/5 от притежателите на хърватски паспорт са най-вероятно от Босна, а съвсем всички молдовци, работещи на Запад имат румънски паспорт. Всичко това прави мъчно да се дефинира кой къде е и какъв е.
И въпреки всичко сигурната информация, с която разполагаме, рисува доста ясна картина. Населението на всяка една балканска страна се топи поради миграцията и ниския % раждаемост. В предишното популацията е растяло наново след миграционен поток, защото множеството дами са имали по 4-5 или повече деца. А в този момент малко имат повече от едно. В Сърбия от следващата година може да се окаже, че пенсионерите са повече от работоспособните.
В кратковременен проект държавните управления нямат срещу миграцията, защото по подобен метод се понижава % на безработни, а от чужбина се изпращат пари. Но в случай че погледнем дълготрайно на нещата това е „ злополука “, смята Владимир Никитович, сръбски демографски експерт. От тези, които се връщат, към 10 хиляди са пенсионери, прекарали работоспособните си години в Европа. Техните деца няма да ги последват назад.
Според някои прогнози, България ще има 39% по-малък брой на популацията през 2050 в сравнение с е имала през 1990 година Регионът е рекордьор що се отнася до ниска раждаемост. Жените в Босна имат приблизително 1,3 деца, в Хърватия цифрата е 1,4. Косово, където междинната възраст е 29 години, имат раждаемост от 2,0 (малко под нужното равнище за растеж на населението), която също върви надолу. Навсякъде процентите са същите, като в западните страни, само че тук няма мигранти, които да работят и заплащат налози, с цел да устоят пенсионерите.
Ефектите върху популацията са ясни. В разгара на лятото в Раснов – хубаво румънско градче в Трансилвания, където в миналото е имало оживена търговия, е съвсем празно с едвам едно работещо кафене. Преди потомство локалното саксонско население, което се заселва в района още през междинните епохи, напуща и се преселва в Германия. Етническите румънци търсят работа на друго място. Да, те пращат пари на застаряващите си родители, само че малко от тях се връщат, с изключение на с цел да се пенсионират. Защо да работиш в кафене в Раснов, когато можеш да правиш същото нещо в чужбина, само че за доста повече пари?
Балканската политика на Европейски Съюз се срина. Догодина ще разчистваме останките. И още през пролетта ще разберем какъв брой са жертвите, затрупани под раз...
Много малко от локалните градове порастват. Това може да се каже да вземем за пример за Клуж или албанската столица Тирана, само че това са по-скоро изключения. Според Крезимир Иванда, хърватски демограф, комбинацията от ниска раждаемост, висока емиграция и ниска имиграция дава най-лошия вероятен резултат. Гърция, Италия и Испания имат ниска раждаемост, само че притеглят огромен брой мигранти. В Полша повече от милион украинци запълват потребността от работна ръка.
Никитович, който е работил в национална комисия, опитваща се да реши демографския проблем в Сърбия, споделя, че държавното управление не е реагирало и не е подкрепило задоволително негови оферти, че да има някакъв резултат. Както и в доста балкански страни, проблемите са многочислени. Жените се опасяват да имат повече от едно дете поради липса на гаранции, че няма да бъдат уволнени поради бременност. Ниската цена на самолетните билите прави елементарно търсенето на работа в чужбина (или най-малко това се отнасяше за интервала преди коронавируса). В естествени условия, хърватските служащи в английски или немски кланици подписват не сезонни, а краткосрочни контракти, което от своя страна утежнява неналичието на служащи в родната им страна, което пък води до повишение на заплатите за привличане на чиновници.
Иван Вейвода, част от Института за филантропични проучвания във Виена, счита, че да се посрещнат нужните на Западна Европа без в процеса да бъдат източвани, ще бъдат нужни взаимни дейности сред Европейски Съюз и страните от района.
Разбира се за тези, които работят на Запад по-високите заплати са преимущество. Ремус Габриел Ангел, румънски демограф, споделя, че миграцията в последните 15 години е била с изключение на всичко друго, и катализатор на обществени промени. Преди хората просто са желали да свържат двата края. Сега живелите в Западна Европа желаят по-добри учебни заведения, лечебни заведения и услуги в своите страни. Това е нещо, което държавните управления „ не схващат въобще “, акцентира в умозаключение Ангел.
Темата продължава.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ