Аварията в Гояния: Как един радиоактивен „метален боклук“ замърси цял град
През 1987 година в Гояния, Бразилия, се случва ужасяващ случай. Хора намират изоставена радиоактивна капсула, вземат решение, че е скрап, и я продават, като по този начин стартират поредност от събития, които водят до инспекция на над 112 000 поданици за радиоактивно замърсяване и гибелта на 4 души.
Аварията в Гояния стартира, когато частен институт за лъчетерапия се мести на друго място и изоставя част от оборудването си, измежду което е и уред за телетерапия с цезий-137 – нещо, за което по лиценз са били длъжни да осведомят управляващите, само че не са.
Радиоактивното съоръжение остава на място по време на разрушаването някогашната постройка на института, където по-късно е намерено от двама души – които вземат решение, че може да има някаква стойност за вторични първични материали. Без да осъзнават какво вземат, те отнасят парчето метал у дома и се пробвали да го разглобят, като в последна сметка разкриват смъртоносното му наличие.
„ Радиоактивният източник е бил под формата на сол на цезиев хлорид, която е мощно разтворима и елементарно разпространяема “, се споделя в първичния отчет на Международната организация за атомна сила (МААЕ). „ Последва замърсяване на околната среда, като един от резултатите е външно облъчване и вътрешно заразяване на няколко души. Така стартира една от най-сериозните радиологични повреди, които в миналото са се случвали. “
Капсулата се раздира и откакто стартират да разпродават частите ѝ, един от купувачите вижда, че нещо в новата му покупка я кара да свети в синьо в тъмното. Любопитната панорама притегля доста другари и родственици, които желаят да прегледат нещото, и някои от тях даже отнасят у дома проби с размер на оризови зърна, очаровани от свойството им.
Депото за скрап, където беше открит цезиевият блок.
Първоначално стомашно-чревни проблеми, които не си личало доста, че са резултат от облъчване, само че когато някой в последна сметка показал капсулата в отдела за публично здраве, сериозността на обстановката станала явна.
Един от локалните игрища се трансформира в краткотрайна зона за инфектирани и потърпевши и общо към 112 000 души са следени, като за 249 от тях е открито, че са инфектирани външно или вътрешно. Над 20 души се нуждаят от хоспитализация, а четирима почиват от остра радиационна болест.
Изчислено е, че най-засегнатите са били изложени на радиационна доза от към 4,5 до над 6 грея (Gy). Според Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите е належащо човек да бъде облъчен единствено с 0,7 Gy, с цел да има риск от остра лъчева болест, което слага жертвите на повредата в Гояния измежду най-облъчените хора в историята (въпреки че се счита, че Хисаши Оучи е бил облъчен с доста по-голяма доза по време на сериозната повреда в Токаймура.
Кръвните резултати на 110 души, взели участие в повредата в Гояния, разкриват радиационно облъчване от 0 до 7 Gy и макар че има медикаменти, които могат да се ползват при излагане на цезий, уврежданията, които той нанася на тъканите, значат, че даже оживелите по-късно могат да развият болести, в това число рак, в резултат на замърсяването.
„ Цезий-137 попада в организма посредством усвояване или поемане “, се споделя в изследване, оповестено в списание Clinical Toxicology. „ Този изотоп излъчва бета- и гама-лъчение – и двете форми на йонизиращо излъчване, които повреждат живите тъкани. “
„ Радиационната доза, която е смъртоносна за 50% от облъченото население в границите на 60 дни (LD50/60), е почти 3,5 до 4 Gy без здравна интервенция. Тази доза обаче се усилва до към 6-7 Gy, когато се обезпечи здравна помощ, която нормално включва антибиотици, кръвопреливане, фактор за стимулиране на гранулоцитно-макрофагеални колонии и пруско синьо (да, баграта). Пруското синьо се свързва с цезия, като по този метод улеснява елиминирането му от организма. “
Ето по какъв начин един необезопасен уред за телетерапия едвам не болести цялостен град в една история, която демонстрира каква отговорност носим всички ние за радиоактивните източници. Такива уреди могат да останат опасност за човешкия живот в продължение на десетки хиляди години – факт, който би трябвало да ни припомня да не се оставят радиоактивни материали тук-там, където хората могат да ги вземат.
