Лесно е сляпо да приемем, че стрелките на часовника се

Лесно е сляпо да приемем, че стрелките на часовника се движат от ляво надясно в горната му половина и от дясно наляво в долната. Но замисляли ли сте се за какво е по този начин? Тази норма не е подбудена от някакъв фундаментален закон на физиката, нито от психическото ни усещане за време, а по-скоро от историческа спогодба.

Причината, заради която срелките се движат по посока на часовниковата стрелка, води началото си от слънчевите часовници – античните прародители на механичните часовници – и от традицията на механичните устройства за премерване на времето, която се развива в северното полукълбо на Земята.

Слънцето наподобява, че се движи от изток на запад по южното небе в Северното полукълбо. Това кара сянката на стрелката на слънчевия часовник, която е неподвижна и сочи на север, да се измества от запад на изток в течение на деня, изпълнявайки маршрут, който в този момент назоваваме придвижване по посока на часовниковата стрелка.

Съществуват разногласия за това къде и по кое време е основан първият безоблачен часовник. Например бихме могли да считаме Стоунхендж и други неолитни монументи за великански устройства, които употребяват Слънцето за установяване на времето. Повечето източници обаче настояват, че най-ранният същински безоблачен часовник датира отпреди най-малко 3500 години в Египет.

Най-ранното механично устройство за отчитане на времето пък е изобретено доста по-късно в Китай към 725 година от н.е. След това, към 1270-1300 година сл. н. е., в Европа сред Северна Италия и Южна Германия са създадени и часовници с редукторно задвижване. За разлика от днешните с кръгли лица и стрелки, тези ранни устройства са употребявали зъбни колела и тежести, с цел да означават отминаващите часове с удари на камбани или въртящи се циферблати.

Въпреки това тези изобретения основават предпоставки за актуалния прочут дизайн, въодушевен от вековните слънчеви часовници. Забележително е, че тези разработки се случват в Северното полукълбо, където слънчевите хвърлят сенки, които се движат по посока на часовниковата стрелка, което в последна сметка оказва въздействие върху общоприетото придвижване на стрелките през днешния ден.

Ако историята се беше развила по различен метод – в случай че часовниците бяха създадени за първи път в Южното полукълбо, където сенките се движат в противоположна посока – може би вместо това щеше да се наложи придвижването назад на часовниковата стрелка.

Любопитно и необичайно е, само че рябва да споменем, че нашето усещане за време не е универсално и се разграничава доста в другите култури.

Някои проучвания демонстрират, че хората, които употребяват писмена система, подредена отляво надясно – като британския и множеството европейски езици – са склонни да си показват времето като движещо се от ляво надясно, когато мислят нереално. В същото време хората, които четат текст от дясно наляво – като арабски, иврит и други – си показват времето надлежно от дясно наляво. По сходен метод някои откриватели настояват, че културите, които четат шрифтове отвесно, като обичайния китайски мандарин, си показват времето по отвесна ос.

Ако нещо толкоз фундаментално като чувството ни за темпоралната „ посока “ може да бъде завършено от географията, историята и културата, това дава мотив да се замислим какъв брой ли доста други неща, които одобряваме за даденост, може да са просто въпрос на личната ни среда.