Представете си, че вървите по улицата и ви блъска кола.

Представете си, че вървите по улицата и ви блъска кола. Уви, умирате. Но в друга действителност може да избегнете конфликта за малко. Теорията за квантовото величие допуска, че съзнанието ви безпроблемно ще се реалокира – във вселената, в която сте оживели.

Според интерпретацията на квантовата механика за многото паралелни светове съзнанието съществува в различни действителности. Това допуска, че в никакъв случай няма да преживеете гибелта в действителността, която населявате, тъй като ще оцелеете в друга действителност.

Тази умопомрачителна идея провокира диспути както в научната общественост, по този начин и измежду любопитната аудитория. И по този начин, може ли квантовото величие да е действително?

Идеята поражда вследствие на интерпретация на теорията за многото светове на квантовата механика, препоръчана за първи път от американския физик Хю Еверет III през 1957 година В своята доктрина Еверет допуска, че Вселената непрекъснато се разделя на голям брой действителности, в които се случват всички вероятни резултати от обещано квантово събитие.

Да речем, че желаете да отидете на пазар с приятелите си. Преди да вземете решение да отидете в мола, вашата действителност съществува в две положения: да отидете в мола или да не отидете. Когато вземете решение да вземете ключовете си и да тръгнете, вашата действителност се разделя от тази, в която сте решили да си останете у дома. А в този момент си представете, че това се случва за всяко решение, което в миналото сте вземали. Според тази интерпретация светът е формиран от безконечен брой паралелни светове.

Тази концепция е известна с мисловния опит, прочут като „ котката на Шрьодингер “. При него човек си показва котка в кутия, в която е инсталирано устройство с 50% късмет да убие животното. Според квантовата механика – област на проучване, която учи природата на частиците в мащаб, по-малък или еднакъв на атома – до момента в който индивидът не отвори кутията, котката вътре е по едно и също време жива и мъртва.

Илюстрация на мисловния опит „ Котката на Шрьодингер “. Според квантовата механика котката се намира в суперпозиция – и жива, и мъртва – до момента в който не бъде забелязана. Wikimedia Commons/CC BY-SA 3.0

Според Копенхагенската интерпретация (КИ) на квантовата доктрина, положението, което не е следено, се унищожава, което води до един-единствен резултат. В подтекста на Котката на Шрьодингер КИ твърди, че в случай че някой отвори кутията и открие котката мъртва, няма различна действителност, в която тя да е жива. Според интерпретацията за многото паралелни светове обаче такава действителност съществува.

Това доста добре показва парадоксалния темперамент на квантовата механика. В тази област откривателите особено ползват тези правила при проучването на частици, по-малки от атом. На субатомно равнище обектите работят както като дребни частици, по този начин и като енергийни талази, според от това дали се следят, или не.

В квантовите проучвания учените признават нещо, наречено „ резултат на наблюдаващия “, или смяната в държанието на частиците, когато са следени. Например в известния опит с двата процепа ученият Томас Йънг насочва източник на светлина към два процепа в плоча. Зад плочата има екран, следен от учените. Когато светлинните частици не са били следени при изстрелването, те имат държание на талази. Когато обаче са следени, те се държат като частици. В квантовата механика актът на премерване разстройва квантовите частици по метод, който трансформира резултата.

Томас Йънг Wikimedia Commons/CC BY-SA 4.0

Тези основи на квантовата механика водят до раждането на теорията за квантовото величие.

Представете си, че желаете да играете съветска рулетка с приятелите си. Зареждате револвер единствено с един патрон и завъртате барабана. След това, когато идва вашият ред, поставяте револвера до слепоочието си, кръстосвате пръсти и натискате спусъка.

В тази обстановка, в случай че приемем, че въртите барабана всякога, вероятността да умрете е почти 1 към 6. Но съгласно теорията за квантовото величие вие ще преживеете единствено резултатите, при които оцелявате, което значи, че в никакъв случай няма да усетите личната си гибел, в случай че сте нещастният състезател на рулетката.

Мисловният опит за квантовото величие, показан публично от Юън Скуайърс през 1986 година, твърди, че съзнанието може да минава оттатък вселените, като постоянно се озовава във галактика, в която не е настъпила гибел. Така че, даже в случай че губите съветската рулетка в една галактика, вашето схващане просто ще продължи в друга галактика.

Ако се замислите за моменти от живота си, в които сте били близо до гибелта – автомобилна злополука, болест, акцидент – съгласно квантовото величие – в различна времева линия – сте умрели, само че съзнанието ви е траяло във времева линия, в която сте оживели, което ви разрешава да четете този текст през днешния ден.

Подобно на частиците, които могат да съществуват на няколко места по едно и също време, вашето схващане също може. Когато наблюдавате съзнанието си, вие го наблюдавате в живо положение. В края на краищата не можете да ревизирате дали сте в схващане след гибелта. Това обаче не значи, че не сте умрели в различна галактика, което прави допустимо да сте живели и умирали безчет пъти.

През 1997 година физикът от Масачузетския софтуерен институт (МТИ) Макс Тегмарк разгласява публикация, в която ревизира интерпретацията на множеството светове. Въз основа на оферти от други създатели Тегмарк изследва концепцията за „ квантово самоубийство “, при което човек може да пътува през измеренията, с цел да откри галактика, в която е оживял след съдбовно събитие.

Експериментът за квантово самоубийство е сходен на „ котката на Шрьодингер “, единствено че с хора. Човекът, обект на теста, ще бъде прострелян с „ квантов револвер “ – револвер, подвластен от две вероятни завъртания на квантова парченце, едното от които изстрелва патрон, а другото – не. Ако експериментаторът оцелее, той ще реализира „ квантово величие “.

Така всъщност някой теоретично може да живее постоянно.

Може би най-сериозният проблем с квантовото величие е невъзможността му да се оправи с физическото раздробяване и стареене. В края на краищата, какъв брой дълго един човек може да избегне съдбовни произшествия или здравословни затруднения, преди тялото му към този момент да не е в положение да се поддържа?

Освен това то не се занимава с казуса на бавната гибел. Някой може да почине в продължение на няколко месеца или даже години, като последователно губи схващане. Тази постепенна загуба на схващане съставлява огромен проблем за квантовото величие. Къде ще отидат елементи от вашето схващане и може ли то да се популяризира в голям брой действителности, разкъсвайки личното ви себеусещане?

„ В края на краищата, умирането не е нещо бинарно, при което сте или мъртъв, или жив – по-скоро има цялостен континуум от положения на прогресивно намаляващо съзнание. Подозирам, че когато остарея, мозъчните ми кафези последователно ще се предадат (всъщност това към този момент стартира да се случва…), тъй че ще продължа да се усещам самосъзнателен, само че все по-малко и по-малко, като крайната „ гибел “ ще бъде много антиклиматична “, отбелязва Макс Тегмарк.

Накрая, теорията за квантовото величие е съвсем невероятно да бъде потвърдена. Тъй като понастоящем научната общественост не разполага с благоприятни условия да пътува на квантово равнище и да „ избира “ различните пътища, които биха разрешили на съзнанието да продължи, е невероятно да се потвърди дали теорията е вярна или не.

Засега квантовото величие и квантовото самоубийство остават единствено провокиращи мисълта концепции, които ни приканват да се замислим какво значи да си жив – и какви други версии на живота може да има.