Парижкото оръдие – едно от най-страховитите и ужасяващи оръжия на

Парижкото оръдие – едно от най-страховитите и ужасяващи оръжия на Първата международна война – е гигантска артилерийска установка, която доближава невъобразими дистанции и височини, всявайки боязън в сърцата на парижани.

Използвано от Германия против Франция през 1918 година, то е дълго над 34 м. и тежи 256 тона. Впечатляващите му благоприятни условия му разрешават да изстреля 110-килограмов снаряд на 130 км., достигайки височина от 42 км. – достижение, което остава ненадминато до основаването на ракетата V2 през 1942 година

Между март и август 1918 година то изстрелва сред 320 и 367 снаряда в Париж, убивайки 250 души и всявайки боязън из целия град. Използването му обаче е краткотрайно; с навлизането на съюзническите сили в Северна Франция то е дефинитивно демонтирано от германците.

Въпреки че не трансформира хода на Голямата война, Парижкото оръдие оставя трайно завещание и по време на Втората международна война то въодушевява немските военни да разработят и други още по-големи оръдия.

Нека проследим историята му.

Въртящата се основа на оръдието, пощенска картичка от 1918 година

След като Гаврило Принцип убива Франц Фердинанд през 1914 година всички (горе-долу) в Европа се впускаме в Първата международна война.

На 1 август 1914 година Германия се включва във Великата война, откакто нейният съдружник Австро-Унгария афишира война на Сърбия. След поредност от несполучливи претенции за неутралитет от страна на Франция и Русия, съдружници на Сърбия, Германия създава проекта „ Шлифен “, с цел да нападне Франция, Русия и Белгия.

На 4 август немските войски нахлуват в Белгия, което провокира намесата на Англия, която има контракт с страната. Първоначално немската атака е сполучлива, само че френската опозиция отвън Париж основава патова обстановка сред двете сили. Трудностите за германците единствено се усилват, когато сили, водени от Австралия, Англия и Япония, завземат тихоокеанските ѝ територии.

След изключително мъчителната английска военноморска обсада на страната Германия стартира да прибягва до подводен пердах, което в последна сметка провокира гнева на Съединените щати – изключително откакто немски подводници потопяват пътническия транспортен съд Луизиана, пренасящ 159 американци.

Към 1918 година Германия към този момент е в тежко състояние. Битката за Франция се е трансформирала в адска окопна война, а настояванията на Германия за спокойно съглашение са отхвърлени от Съюзниците.

Затова немската страна се нуждае от всяко преимущество, което може да получи – и тук идва „ Оръдието на Кайзер Вилхелм “ – което скоро щеше да стане известно като „ Парижкото оръдие “.

Парижкото оръдие, квалифицирано за превозване по железница. // Обществено притежание

Създадено за първи път през 1918 година от Krupp, най-големия немски производител на оръжия, Парижкото оръдие е страховита машина, една от най-страшните през Първата международна война.

Тъй като Париж към момента е отвън обсега на Германия, германците се нуждаят от ново устройство, което да възвърне очакванията им за победа. Така през 1918 година стартира строителството на няколко такива чудовища.

Всяко Парижко оръдие е дълго над 34 м., тежи 256 тона и е способно да изстреля 110-килограмов снаряд на 130 км., достигайки височина от 42 км. със скорост от съвсем 6400 км/ч. Това е връх за най-голяма височина за снаряд, основан от индивида, до появяването на ракетата V2 през Втората международна война.

Всъщност височината на снарядите е толкоз огромна, че инженерите би трябвало да вземат поради въртенето на Земята, когато се прицелват.

Оръдията се транспортират от Германия до местата за пукотевица по Париж с железница и са обградени в допълнение от общоприета артилерия, с цел да се сътвори един тип звуков щит, който да попречи на съюзническите сили да го локализират. Такова е конфигурирано покрай Крепи, на към 120 км. от Париж; Боа-дьо-Корби, на 110 км от Париж, и Боа-де-Брюер, на 90 км. от Париж.

Първият снаряд е изстрелян от Крепи на 21 март 1918 година 80 немски бойци общо обслужват оръдията, а те създава 21 снаряда по Ке дьо ла Сена в Париж, убивайки 15 души и ранявайки 36 други. Един от кратерите, оставени от снаряд, е с диаметър 3 м. и дълбочина 1,2 м.

Изстрелите са създадени на шпации от 15 минути, което провокира суматоха измежду парижани. Мнозина се пробват да избягат от града, вярвайки, че детонациите са резултат от бомби, пуснати от невидими самолети или цепелини.

Сякаш „ някакво необичайно посещаване от планетата Марс, което сее гибел по пътя си, ненадейно нахлу по улиците на града “ – спомня си американският дипломат Уилям Грейвс Шарп. „ Снарядите просто падаха от космоса като някакви големи астероиди. “

Щети от снаряд в гробището Пер Лашез на 25 март 1918 година // Публично притежание

Парижките оръдия продължава да стреля в продължение на шест ужасяващи месеца. Общо са изстреляни сред 320 и 367 снаряда, които в последна сметка убиват 256 души и раняват 625.

Най-смъртоносният ден е 29 март, когато е изумена църквата Сен Жерве-Сен-Проте по време на работа и умират близо 100 души, в това число няколко членове на европейското благородничество. Френският публицист Ромен Ролан, който живее в Париж по време на бомбардировките, споделя за това събитие в любовната си история „ Пиер и Люс “:

„ В същия момент огромната колона, на която се бяха облегнали, се раздвижи, и цялата черква се разклати до самите си основи, “ написа Ролан. „ А Люс, чието сърце заглуши в нея гърма на детонацията и виковете на тълпата, се хвърли върху Пиер… и солидната колона се срути върху тях с един единствен тропот. “

Последиците от обстрела на църквата Сен Жерве-Сен-Проте. // Обществено притежание

Последният изстрел е на 9 август. И въпреки че Парижкото оръдие е впечатляващо софтуерно достижение тогава, то има и своите дефекти. Полезният му товар е дребен, а силата на изстрелите изисква честа промяна на цевта. Освен това оръжието е много неопределено.

Тези проблеми, съчетани с напредването на съдружниците в Северна Франция, водят до връщането на оръдията назад в Германия, където дружно с проектите за конструирането им са унищожени.

В края на войната Германия е инструктирана да ги съобщи, само че отхвърля.

Най-голямото в историята?

Макет // Обществено притежание

Парижкото оръдие е най-голямото от Първата международна война, само че не и в историята. Тази премия се присъжда на Тежкия Густав, още веднъж немско оръдие, основано през Втората международна война още веднъж от Krupp.

To тежи над 1300 тона и може да изстрелва седемтонни снаряди на разстояние 47 км. Създадено е в загадка, с цел да унищожава укрепленията по линията Мажино, и макар че в никакъв случай не е взело участие в бойни дейности във Франция, оръдието опустошава Севастопол по време на осеммесечна блокада. И до през днешния ден то остава най-тежкото мобилно артилерийско оръжие, употребявано в миналото в пердах.

Парижкото оръдие безспорно оказва въздействие върху основаването на Густав. И това не е всичко, което то въодушевява. През 30-те години на ХХ в. немските инженери стартират да работят върху хрумвания за огромно артилерийско оръдие, сходно на Парижкото. Но не могат просто да го пресъздадат, защото Версайският контракт категорично не разрешава основаването и потреблението му.

Така с разрешението на новоизбраната нацистка партия немските инженери пренастройват плановете от Парижкото и основават железопътното оръдие К 12 – 300-тонно артилерийско оръдие, способно да изстрелва снаряди на разстояние до 115 км. По време на войната оръдията К 12 са конфигурирани по продължение на Ламанша.

Както К 12, по този начин и Густав надграждат наследството на Парижкото, отразявайки способността му да всява боязън. По този метод, макар че през днешния ден не съществува жив образец за него, най-голямото оръдие от Първата международна война оставя след себе си голямо въздействие.