Йожен Йонеско: Политиците са безполезни, дори вредни хора
Йонеско приказва за Бекет
Бекет и Йонеско, които в този момент вършат закъснялото си шествие по родните театрални подиуми, /нали до 1989 бяха неразрешени!/, не бяха близки другари,но се уважаваха. След гибелта на безмълвния ирландец, който пишеше на езика на Волтер, вместо на британски, по-словоохотливия от него румънец, ослепително овладял френския, даде това ненадейно изявление пред италианското списание “Панорама”, в което изрази отношението си към създателя на “В очакване на Годо”.
Огнян Стамболиев
" Мисля, че театърът на парадокса не съществува. Абсурден е нашият свят. Това определение – Театър на парадокса в действителност го измисли един британски критик, кой то наподобява не съумя да роди нещо по- мъдро... аз мисля, че би трябвало да приказваме за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим неуместното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл... ".
- Каква е съгласно Вас разликата сред Вашите пиеси и тези на Самуел Бекет?
- Бекет пишеше и мислеше много друго от мен. Но мисля,че не обединяваше стремежът да се допираме до най-важните проблеми в живота, като подценяваме традицията и похвалите на така наречен “буржоазен реален театър” и на всеобщата литература. Занимаваха ни въпросите на живота и гибелта, нищетата, упованието на Бог, екзистенциалната досада.
Моят спектакъл, както и театърът на Самуел Бекет, са несъмнено метафизични по своята същина, въпреки сред тях да има пребогато разлики. И това е хубавото.
- И въпреки всичко, какво е за Вас явлението Бекет?
- В човешки проект бяхме до известна степен свързани, при все това не бяхме другари, а от известно време не се и срещахме. Аз доста скърбя за този човек. Знаех, че ще почине,както и че и аз напълно скоро ще умра. Това е неизбежно. Уважавах го доста.
Бекет беше същински стихотворец, който непрестанно търсеше Бога. Търсеше го на всички места! Не мога да приказвам за него, без да мисля метафизически. Неговият спектакъл,както и моят, не са налични за всеки,въпреки че и двамата станахме известни. В нашите пиеси ние представяхме хората най-вече в смешен проект. Не, по-скоро в трагикомичен. По-късно аз написах други неща, които са може би по-малко известни в този момент, като да вземем за пример, “Неплатен убиец”, “Човекът с куфарите”, “Тази невероятна неразбория!”, в които засегнах някои проблеми в по-достъпен за разбиране от необятната аудитория проект. За разлика от пиесата “Урокът”, да вземем за пример. За разлика от мен, Бекет не изневери на стила си, до момента в който след това аз се завърнах към своя първи жанр на писане с “Пътуване към мъртвите” – това е една от последните ми работи за театъра. В нея езикът е откъслечен както е в “Плешивата певица”, моята най-известна пиеса, само че този драматургичен текст не е решен в смешен проект. Освен това написах и някои политически текстове: “Човекът под знака на прогреса” и “Антидоти” /Противоотрови/.
- Участието в политически полемики Ви дистанцира от Бекет, който постоянно се е държал настрани...
- Всъщност аз нямам избрани политически пристрастия. Моите ползи постоянно са били неполитически, макар че постоянно са ме упреквали в това или това. Винаги съм смятал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО , което непрестанно разрушава нашия свят, че хората просто нямат потребност от нея, от политиката. От политиката имат потребност само политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и по тази причина са станали такива. Повечето политици са безполезни, даже нездравословни хора...
- Имате поради всяка политика, нали?
- Да, несъмнено! Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората,уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно дружно на едно място. Макар, че това е парадокс! Така е било в древността. После се появило робството...
- На едно място писахте, че основният минус на Самуел Бекет е в “непреодолимото му предпочитание да бъде постоянно съвършен”...
Това беше една от моите огромни и в действителност неоправдателни неточности. Онова,което споделяше той през днешния ден е толкоз скъпо, толкоз метафизично, че дребните недостатъци в стила /които толкоз доста го притесняваха!/ нямат към този момент никакво значение. Убеден съм в качеството на всичко, което написа Бекет. Той беше същински перфекционист и в този момент никой не може да се съпостави с него...
сп.”Панорама”, Милано - Бележка и превод от италиански: Огнян Стамболиев
Бекет и Йонеско, които в този момент вършат закъснялото си шествие по родните театрални подиуми, /нали до 1989 бяха неразрешени!/, не бяха близки другари,но се уважаваха. След гибелта на безмълвния ирландец, който пишеше на езика на Волтер, вместо на британски, по-словоохотливия от него румънец, ослепително овладял френския, даде това ненадейно изявление пред италианското списание “Панорама”, в което изрази отношението си към създателя на “В очакване на Годо”.
Огнян Стамболиев
" Мисля, че театърът на парадокса не съществува. Абсурден е нашият свят. Това определение – Театър на парадокса в действителност го измисли един британски критик, кой то наподобява не съумя да роди нещо по- мъдро... аз мисля, че би трябвало да приказваме за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим неуместното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл... ".
- Каква е съгласно Вас разликата сред Вашите пиеси и тези на Самуел Бекет?
- Бекет пишеше и мислеше много друго от мен. Но мисля,че не обединяваше стремежът да се допираме до най-важните проблеми в живота, като подценяваме традицията и похвалите на така наречен “буржоазен реален театър” и на всеобщата литература. Занимаваха ни въпросите на живота и гибелта, нищетата, упованието на Бог, екзистенциалната досада.
Моят спектакъл, както и театърът на Самуел Бекет, са несъмнено метафизични по своята същина, въпреки сред тях да има пребогато разлики. И това е хубавото.
- И въпреки всичко, какво е за Вас явлението Бекет?
- В човешки проект бяхме до известна степен свързани, при все това не бяхме другари, а от известно време не се и срещахме. Аз доста скърбя за този човек. Знаех, че ще почине,както и че и аз напълно скоро ще умра. Това е неизбежно. Уважавах го доста.
Бекет беше същински стихотворец, който непрестанно търсеше Бога. Търсеше го на всички места! Не мога да приказвам за него, без да мисля метафизически. Неговият спектакъл,както и моят, не са налични за всеки,въпреки че и двамата станахме известни. В нашите пиеси ние представяхме хората най-вече в смешен проект. Не, по-скоро в трагикомичен. По-късно аз написах други неща, които са може би по-малко известни в този момент, като да вземем за пример, “Неплатен убиец”, “Човекът с куфарите”, “Тази невероятна неразбория!”, в които засегнах някои проблеми в по-достъпен за разбиране от необятната аудитория проект. За разлика от пиесата “Урокът”, да вземем за пример. За разлика от мен, Бекет не изневери на стила си, до момента в който след това аз се завърнах към своя първи жанр на писане с “Пътуване към мъртвите” – това е една от последните ми работи за театъра. В нея езикът е откъслечен както е в “Плешивата певица”, моята най-известна пиеса, само че този драматургичен текст не е решен в смешен проект. Освен това написах и някои политически текстове: “Човекът под знака на прогреса” и “Антидоти” /Противоотрови/.
- Участието в политически полемики Ви дистанцира от Бекет, който постоянно се е държал настрани...
- Всъщност аз нямам избрани политически пристрастия. Моите ползи постоянно са били неполитически, макар че постоянно са ме упреквали в това или това. Винаги съм смятал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО , което непрестанно разрушава нашия свят, че хората просто нямат потребност от нея, от политиката. От политиката имат потребност само политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и по тази причина са станали такива. Повечето политици са безполезни, даже нездравословни хора...
- Имате поради всяка политика, нали?
- Да, несъмнено! Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората,уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно дружно на едно място. Макар, че това е парадокс! Така е било в древността. После се появило робството...
- На едно място писахте, че основният минус на Самуел Бекет е в “непреодолимото му предпочитание да бъде постоянно съвършен”...
Това беше една от моите огромни и в действителност неоправдателни неточности. Онова,което споделяше той през днешния ден е толкоз скъпо, толкоз метафизично, че дребните недостатъци в стила /които толкоз доста го притесняваха!/ нямат към този момент никакво значение. Убеден съм в качеството на всичко, което написа Бекет. Той беше същински перфекционист и в този момент никой не може да се съпостави с него...
сп.”Панорама”, Милано - Бележка и превод от италиански: Огнян Стамболиев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ