Явяваме се на пети поредни парламентарни избори в рамките на

...
Явяваме се на пети поредни парламентарни избори в рамките на
Коментари Харесай

Без килия за Бойко: Ще се разберат ли „добрите“ с „лошите“ – 6 условия за кабинет

Явяваме се на пети следващи парламентарни избори в границите на две години. Надеждата е този път да има постоянно държавно управление и да излезем от режима на пълномощията на президента. В последна сметка служебните държавни управления, които стартират да стават норма, са деформиране на парламентарната същина на демокрацията и като цяло водят до едно безвремие, тъкмо когато страната има потребност от водачество.

Пред България е отворена вратата за влизане в еврозоната и единствено от нас зависи дали ще се възползваме от опцията. Вместо решителни дейности в тази посока, ставаме очевидци на събирането на подписи за противоконституционен референдум за отсрочване на въвеждането на еврото, както и на боязливо безмълвие по тематиката от президент и държавно управление.

На всичкото от горната страна поради лобизма на локални застрахователи ГЕРБ, Движение за права и свободи и други партии отложиха приемането на законодателство, което е наложително за еврозоната. Т.е. – сами се спъваме по пътя на евроинтеграцията на страната, интеграция, която е и главен мотор на разцвет (вижте Хърватия, Словения и Словакия – все страни сходни на нашата).

Защо България изпадна в безвремие

Причината България да изпадне в безвремие през последните две години е нежеланието на два блока партии да създадат компромис с позициите си. От едната страна са ГЕРБ и Движение за права и свободи, които и след всеобщите митинги от 2020 не престават да настояват, че нямат проблем с водачите си, въпреки че някои от тях са категорично упоменати в листата „ Магнитски “, а други – иносказателно.

Става дума за водача на партия, на който – съгласно финансовото министерство на Съединени американски щати – Васил Божков е давал подкупи, както и на членове на комисията по хазарта. ГЕРБ отхвърлят, че този водач е техният личен, въпреки че логическите и физическите благоприятни условия да е различен са оскъдни. Като цяло ГЕРБ-ДПС желаят да се върнат във властта и да ръководят, като „ Магнитски “ и другите кавги просто се не помнят и смъкват от дневен ред. За тази цел те употребяват два слаби всъщност аргумента:

– Проблемът с корупционната известност се взема решение на избори: защото те стабилно събират гласовете на към 30% от гласоподавателите, корупционните подозрения, съгласно тях, отпадат и двете партии би трябвало да бъдат позволени във властта. Явно и самите ГЕРБ-ДПС не си имат вяра на този мотив, тъй като, в случай че беше правилен, и в 48-то Народно събрание можеха да ръководят в коалиция с Българска социалистическа партия и БВ. Гласовете и желанието (на останалите) за това бяха налице и даже съвсем се договориха да ръководят дружно след новите избори – само че въпросът е за какво не управляваха в този момент, когато отново имаха нужните проценти;

– Другите също са маскари: тече и акция по омаскаряването на „ положителните “ посредством измислените „ афери “ „ Джемкорп “ и „ Нексо “, както и ежедневни намеци за „ комисионни “, „ медиатори “ и така нататък Напоследък фактурите и „ едното левче “ на Делян Добрев поизчезнаха, само че пък бяха изместени от други фантасмагории. Като цяло тази акция е повече за консолидация на уверените последователи на ГЕРБ-ДПС, а не за продобиване на колебаещи се, тъй като има огромни недостатъци от фактическо и интерпретативно естество.

За деленето на „ положителни “ и „ неприятни “

ПП-ДБ от своя страна са също неотстъпчиви, като (особено ПП) са се фиксирали върху моралния мотив, че не може хора с неизчистена корупционна известност да вземат участие в ръководството на страната. Този честен мотив е неоспорим, само че политическият морал въпреки всичко изисква да се прави това, което е най-хубаво за една политическа общественост, а не просто да се следват изолирани морални императиви. Индивидуално моралният политик може да бъде и неприятен политик, в случай че воден от ригоризъм остави страната без ръководство в сложни моменти.

Това е една от аргументите, заради които деленето на „ положителни “ и „ неприятни “ в идната акция не е толкоз удачна концепция. Проблемът не е, че това разделяне не е правилно – в противен случай, Кирил Петков има задоволително учредения да го употребява от позиция на истината. Но въпросът е, че и „ неприятните “ в някакъв миг може да са нужни за ръководството на страната и ПП-ДБ би трябвало да си дадат ясна сметка за изискванията, при които това може да стане.

Нещо повече, „ неприятните момчета “ са позната фигура от известната просвета, която постоянно поражда благосклонности – тарикати, мошеници, нарушители и мафиоти са герои на голям брой харесвани филми, книги, песни и прочие Парадоксално е, само че това, че българската политика по модела „ Борисов “ наподобява порзително на тези жанрове, е и една от аргументите за известността на обединения като ГЕРБ. ПП-ДБ може би недооценяват тази (малко перверзна) логичност на актуалната политика.

Как ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС биха могли да се схванат

В тази странна картина на взаимно блокиране, поради която страната остава без положително ръководство, в действителност има поле за съвместен компромис сред двата партийни блока в следните рамки:

1. Никой не може да кара ПП-ДБ да смъкват казуса с корупционната известност на водачите на ГЕРБ и Движение за права и свободи от дневния ред на страната. Този проблем няма да изчезне и от самосебе си с времето или с провеждането на нови избори, тъй като България въпреки всичко се стреми да е европейска народна власт, а не бананова република;

2. Никой не може да желае от ГЕРБ-ДПС да се откажат от водачите си или пък (още по-малко) сами да ги пратят в пандиза. Те са си техни и, в случай че гласоподавателите им са толкоз влюбени в тях, е редно да имат опция за съответното общуване;

Реклама

3. Решението за блокажа не може да се чака от българската прокуратура, тъй като тя не излиза с ясна теза по свадите – „ Божков “, чекмеджета, Барселона, „ Магнитски “ – към този момент трета година. Ако го прави пък, тя работи по-скоро като юрист на Борисов, в сравнение с като прокуратура – отхвърля да разпита главен очевидец против него или пък той се оказва осведомен за не обществено оповестени дейности на прокуратурата (като елементи от експертизите по фотосите от чекмеджетата, например);

4. В такава обстановка – и изключително когато не желаят да сменят Иван Гешев и вършат всичко допустимо да го окопаят на поста му – ГЕРБ (и по прилика ДПС) дължат на обществото като цяло безапелационни пояснения във връзка с свадите към водачите си. По отношение на ГЕРБ жителите на България имат потребност от отговори на най-малко три въпроса:

– Как и за какво е станало по този начин, че Васил Божков е получил данъчна преференция от 500 млн. лв.? Не е допустимо това да стане без знанието на ГЕРБ – финансовият министър Горанов е следил регулярно постъпленията от огромните платци и няма по какъв начин да не е забелязал неналичието на стотици милиони левове;

– Една явна причина за даването на толкоз огромни преференции е възнаграждение от страна на Божков към ГЕРБ. Дубайският заточеник твърди, че това е ставало посредством договарянето на поддръжката му на футболен клуб, пари за избрана телевизия и постоянни подкупи към Борисов и Горанов.

Подкрепата на Божков за футболния клуб и парите за реклама в една от малките екрани са факт. Факти са също по този начин и регулярни срещи сред Божков и Горанов, както и сред пиара на Борисов и Божков. Ако версията на Божков за подкупите не е вярна, какво е обяснението на всички тези обстоятелства съгласно ГЕРБ?

– Откъде (ако не от подкупи) Борисов е разполагал постоянно с големи кешови наличия, и кой въпреки всичко е направил фотосите на тези наличия? Това може да е пикантерия, само че е и въпрос на национална сигурност – в случай че не се знае кой изнудва Борисов, то той може да се окаже подвластен от компрометираща информация, държана от незнаен състезател. Държава не може да се ръководи с сходни зависимости.

5. Ако ГЕРБ-ДПС имат безапелационни отговори на сходни въпроси, те са длъжни да ги дадат на жителите. Ако го създадат, ПП-ДБ би трябвало да правят отстъпка и да стартират да договарят взаимно ръководство – доколкото декларираните цели по въпроси като еврозона, Украйна и така нататък сред тези партии съответстват.

Под безапелационни отговори обаче би трябвало да бъдат изключени две подправени тези – първо, че някой (Иво Прокопиев, Джордж Сорос или интернационалното положение) се пробва да очерни ГЕРБ-ДПС. Има задоволително обстоятелства, които повдигат обосновани и съществени подозрения в гореизложените проблеми и от допустимо най-обективната и безпристрастна позиция. Второ, да не се дават пояснения на обвиняванията на Божков, тъй като той бил „ неприятно момче “, също е минимум лицемерно: едни „ неприятни момчета “ се свенят от свидетелствата на други „ неприятни момчета “.

Нещо повече, всяка прокуратура по света би употребила човек от проведената престъпност като предпазен очевидец или в друго качество, в случай че има късмет да повдигне обвинявания за някой по-висш от него в организацията. Интересно за какво родната прокуратура – макар че закусва в Съединени американски щати – не се е поучила от опита на щатските си сътрудници в разкриването на закононарушения по върховете на властта.

6. Ако ГЕРБ-ДПС нямат по-убедителни отговори на тези и други сходни въпроси от даваните до миг, в реда на нещата е да се вгледат в себе си и да сменят водачите си в името на общото богатство.

Ако двата блока партии (ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС) одобряват тази рамка, биха могли да доближат до рационален компромис: едните да модерират подозренията и моралните си възражения към съперниците, другите – да изоставят концепцията, че не дължат към този момент отговори на въпросите за корупционната им известност.

***

А референдумът за еврото е противоконституционен, тъй като той би довел до нарушаване на към този момент поети отговорности с интернационалните контракти от страна на България към Европейски Съюз. Референдуми по влезнали в действие интернационалните контракти не може да има, в случай че не желаеме да излезем от Европейски Съюз.

С обстоятелството на участието си България влиза през 2007 в икономическата и паричната политика на Европейски Съюз – т.е. става член и на еврозоната, само че с необикновен статут. Статутът ѝ е на „ страна с дерогация “ – тя би трябвало да вкара еврото, когато е подготвена за него и е изпълнила нужните критерии. Дали ги е изпълнила се взема решение от институции на Европейски Съюз на (поне) всеки две години. Т.е. в случай че тези институции преценяват, че България дава отговор на изискванията, страната ще би трябвало да вкара еврото.

От това следва, че референдум с въпрос за отсрочване на участието до 2043 година или когато и да било (без значение дали страната покрива Маастрихтските критерии, или не) ще ни вкара в нарушаване на договорите и интернационалните ни отговорности. България по конституция е правова страна, която съблюдава интернационалното право и правото на Европейски Съюз – ерго, референдумът е противоконституционен и би трябвало да бъде спрян от Конституционния съд.

Даниел Смилов, Дойче веле, заглавието е на Narod.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР