Една панихида е по-човешка от факелно шествие
Всяка година през февруари, българското общество е изправено пред нуждата да наблюдава надприказването с детайли на надвикване на тематика: " Трябва ли да се допусне да има " Луков марш " или не трябва "? Има си дежурни представители, както и дежурни провокатори. Просто удивително е доколко обществеността е подготвена да гледа едно и също зрелище всяка година едновременно. Всъщност, най-вероятно повода за годишната подготвеност на сходни диспути не е в личността на военачалник Луков, а в вероятностите пред бъдещето развиване на " Луковия марш ", както и на вероятните " контра дейности ", които той към този момент поражда и би могъл да породи.
Проблемът не е в личността на военачалник Луков
Проблемът въобще не е в военачалник Луков. Всеки колко-годе образован исторически човек, който не е изцяло токсичен от коронавирусите на крайни политически възгледи, би му отдал дължимото като на строител на българската войска, с някои наложителни обяснения за ролята му като началник на едно от теченията в известния Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).
Всеки ден минавам около тогавашния дом на военачалник Луков и ми става доста смешно какво ще кажат днешните експерти по публичните поръчки, в случай че видят едноетажната му къщурка. Ще има да се чудят по какъв начин през ръцете му е минало цялото превъоръжаване на българската войска след отпадането на ограничаващите клаузи на контракта от Ньойи сюр Сен, а къщичката е толкоз дребна. Ами, доста просто - индивидът е имал и чест, и достолепие, и най-много възприятие за отговорност.
Впрочем, хубаво е да си спомним един текст на Иван Хаджийски, в който говорейки за гражданската гибел и за безсмъртието, той споделя за случая, когато военачалник Павел Христов, най-известен като пълководец на 5-та Дунавска дивизия през Балканската война, само че заемал и по-високи длъжности във военната подчиненост, изхвърля надолу по стълбището на къщата си небезизвестният " барон " Гендович, който се опитал да му връчи банален подкуп в златни наполеони. Докато изритвал заможния си посетител, надалеч не толкоз състоятелния военачалник крещял след него: " каналия, каналия ". Това била обичаната ругателна дума на военачалник Павел Христов, а тези, които не знаят какво значи, могат да си погледнат в речника на непознатите думи.
Така или другояче, виновното отношение към военните разноски не е било изолирано събитие и хора като военачалник Луков и военачалник Христов са нагледна илюстрация за сходно отношение към обществените финанси.
Тук би могло да бъда репликиран, че един жител, който искрено си кривеше душата, (няма да му пиша името, тъй като не желая да го популяризирам по никакъв начин), назова военачалник Луков - " корумпе ". Както се досещате, единствено крайната заслепеност или пък доста мощната заинтересуваност от брутални спекулации с най-новата ни история, може да роди такава структура. За създателя на тази подготовка бихме могли да употребим обичаното ругание на военачалник Павел Христов, само че той и това не заслужава.
Генерал Луков не е бил подкупен, още по-малко е бил всеобщ палач или подбудител на репресиите над евреите. Между другото, съперниците на един различен водач на СБНЛ - към този момент починалият Иван Дочев, напряко му бяха вменили " връзки " с българското еврейство.
В самата публична идеология на СБНЛ отсъстват антиеврейски текстове. Такива просто няма. Има доста ярки антилихварски текстове, само че Господ е очевидец, че голямото болшинство от тогавашните български евреи не са били лихвари, а и прекалено много българи са упражнявали този поминък. Не споделям, че измежду легионерите не е имало хора, които да са мразели евреите. Имало е, само че въпросът е в това, че ненавистта към " библейския народ " не е попадала в формалната теория на СБНЛ, за разлика от други националистически организации, като " Ратниците за прогрес на българщината " (РНБ), които са ни оставили купища документални доказателства за явната си борба с евреите и всичко обвързвано с тях, даже и с езика им.
Подмяната на един политически профил с различен
За потребностите на някои не напълно осведомени читатели, ще се наложи да прибавя, че отново за разлика от " Ратниците за прогрес на българщината " (РНБ), легионерите си остават до дъно опозиционна организация. Легионерите не са били и за минута във властта преди 9 септември 1944 година. Те са били следени от полицията съвсем толкоз деликатно, колкото и комунистите. Впрочем, това е и повода военачалник Христо Луков да бъде внимателно стартиран за водач на една от фракциите на легионерите - с цел да умиротворява всякакви възможни републикански и антимонархически настроения в СБНЛ. Такива прочее е имало.
" Ратниците " (РНБ) в противен случай, са излъчили един цялостен министър на вътрешните работи в държавното управление на проф. Богдан Филов - министър Габровски. Легионерите нямат ненавист към евреите в формалната си идеология. Ратниците - в противен случай. Те намерено показват ненавистта си към евреите.
В обособени интервали от историята си, Съюзът на младежките национални легиони и произлезлият от него Съюз на българските национални легиони, са се изкушавали да употребяват свастиката като детайл от символиката им. (Пълната емблема и на СМНЛ, и на СБНЛ съставлява лъв, който е стъпил върху топка. В някои издания на СМНЛ върху топката има свастика. При СБНЛ свастиката е сменена с прословутата гръмотевица на легионерите. Но някъде в края на 1944-та година свастиката още веднъж се появява върху топката, на която е стъпил лъвът, върху един щемпел, положен върху формален документ на СБНЛ).
Но в случай че СМНЛ и СБНЛ са употребявали епизодично свастиката в своята символика, то знаците на РНБ са още по-интересни. Техен цвят е аленият. Даже носят червени ризи. Символът им са сърп и чук на фона на по този начин нареченото " прабългарско слънце " (кръг с кръст в него), направено от дъбови листа. Да ви припомня това на нещо? Естествено, че ви припомня - разликата е единствено в това, че при обичаната Партия, сърпът и чукът са кръстосани, а при ратниците са паралелно стоящи, изправени един до различен.
Днешният БНС в действителност по нищо не наподобява на легионерите, само че мощно наподобява на " Ратниците за прогрес на българщината " (РНБ). Струва ми се, че " дизайнерите " на тази организация са копирали нея, когато са измисляли профила на БНС. Точно това би трябвало да ни държи нащрек.
Днес, последната емблема на БНС са чук и меч - кръстосани като Андреевски кръст. Това да Ви припомня на нещо? Изобщо, през днешния ден си имаме една полу-националсоциалистическа, полу-ратническа, полу-комсомолска организация с доста известен в скандалните летописи някогашен водач - господин Боян Расате. Но военачалник Луков няма нищо общо с тези хора. Чудя се, той по какъв начин би погледнал на тях. Може би щеше да забрани " Луков марш ", в случай че имаше разпоредителни функционалности от отвъдното...
Проблемът не е в предишното, а в сегашното
Проблемът фактически е в уредниците на " Луков марш ", които са под откровения надзор на някои от днешните плутократи с тоталитарно-комунистически бекграунд, които всеобщо, само че напълно не до там вярно са наричани " олигарси ". Последното е терминологически погрешно, само че по-важното е, че в случай че човек си поупражни мозъчните гънки, ще си спомни, че обществено най-известният водач на Българския народен съюз (БНС) - господин Боян Расате, водеше предаването си " Гвардия " по малкия екран на един актуален плутократ с тежка комунистическа приемственост. Същият беше открит спонсор на предаването " Гвардия " и съвсем открит спонсор на БНС. (От това предаване се роди партия с името " Гвардия ", напълно както в тази ситуация с " Атака ", само че не и с комерсиалния триумф на партията на Волен Сидеров, за жалост и на водача на БНС и на спонсора му).
Човек няма по какъв начин да не бъде подозрителен при такива стечения на събитията. Едва ли съхраняването на паметта за деятелността на военачалник Луков е смисълът на живота на вдъхновителите и изключително на спонсорите на придвижване като БНС. По-скоро става дума за " взимане на заем " на облика на персона, която да " замаже " същинският произход на придвижването, обществено проявяване на което е БНС. Ние можем единствено да гадаем, какви са далечните проекти на политическите технолози, които са " бабували " на БНС, както и на тези, които сега се грижат за облика му. Първият опит за влизане на деятелите на БНС в политиката, приключи с общо взето несполучливото присъединяване на политическата партия " Гвардия " в една или две изборни акции. Но, както се споделя - " що е време, за напред е... "
На този стадий, следвайки към този момент тестваната скица на работа на противодействия от вида " Движение за права и свободи - Атака ", на хоризонта се задава нова сходна дихотомия от вида " БНС против някакви извънредно леви ". Анархистите не ги броим, техните изяви най-малко към този момент, придават най-много нюанс на всеобщите вълнения, проведени надарено към събитието " Луков марш ".
Бяхме очевидци на излизането на улицата не едни " положителни хора ", които ни призоваваха " да бъдем като Виолета Якова ". Ако за секунда приемем невъзможното и повярваме, че ще заприличаме на " черния ангел " - терористката Виолета Якова, поражда въпросът, по кого ще би трябвало да стреляме? Защото убийствата, осъществени от Виолета Якова и другарите й, си остават и до през днешния ден не до дъно разумни и обяснени.
Защо " черните ангели " убиха военачалник Луков?
Трите най-значими жертви на тази форма на комунистически гнет в България са: Полковник Пантев - някогашен началник на полицията, по време на убийството му към този момент отвън управлението на полицията.
Генерал Луков - някогашен боен министър, по време на убийството му надалеч отвън изпълнителната власт, " командирован " да " модерира " най-мощната опозиционна националистическа групировка в България.
Сотир Янев - социалдемократ, кооперативен деятел, бранител на евреите - осъдил обществено и в писмен тип отношението на националсоциалистите към евреите, ръководител на комисията по външна политика в Народното събрание.
Ако се вгледаме в тези три имена, ще забележим, че двама от тях са изрично отвън властта, до момента в който третият е изпълнявал функционалностите на самобитна " бяла гарга " в парламента*.
Общото сред тримата убити от " черните ангели " е фактът, че те най-вероятно са били обсъждани като вероятни участници в някаква политическа опция на държавното управление на проф. Богдан Филов, в случай че примерно германците се опитат с външно въздействие да пренаредят картите в българския политически живот. Сотир Янев примерно е бил социалдемократ, хуманист, защитавал е комунистически деятели като юрист в съда, само че е бил праволинеен антикомунист в политически проект, а също по този начин и не е долюбвал Съветския съюз. Знаейки, че Цар Борис ІІІ е ценял Сотир Янев поради редица негови изцяло действителни заслуги към България, в Москва най-вероятно са стигнали до извода, че той би трябвало да бъде отстранен физически.
По подобен метод евентуално се е разсъждавало и за военачалник Луков, и за полковник Пантев. Те са били извънредно способени в своите области, с безукорна известност като боен и служител на реда и са били безусловно лоялни към Цар Борис ІІІ. Всичко това ги е правело в очите на московските аналитици вероятни участници в разнообразни политически и управнически комбинации, при положение на държавна смяна и още по-рязко усилване на ангажираността на България с Германия.
Нашите доморасли " антифашисти " евентуално биха попитали по какъв начин тъкмо България би могла да се ангажира още повече с Германия, откакто е била фиктивен член на Тристранния пакт. Отговорът е, че е можело и още по какъв начин.
Не можем да се абстрахираме от извънредно значимия факт, че България не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики и че Съветската легация в София действа меко казано много свободно по време на войната. Не можем да се абстрахираме и от обстоятелството, че българското държавно управление не позволява даже организирането на доброволчески отряди за Източния фронт.
Малко прочут, само че извънредно индикативен е фактът, че българската власт (сред която проф. Богдан Филов е поредно министър-председател и регент) не позволява на българска територия пратениците на военачалник Власов, които са се опитвали да влязат по отношение на белогвардейската емиграция в България. На пратениците на Власов им е отказано даже да стъпят на българска земя, та камо ли да правят някаква пропаганда и организационна работа.
Не на последно място, би трябвало да подчертаем, че министърът на външните работи на Царството (тогава вероизповеданията са били под надзора на МВнР), подлага на невиждан напън Светия Синод, когато последният демонстрира предпочитание да се захване с мисионерска активност на следената от немската войска територия на Украйна. Стига се до кавги и закани, като в това време германците посрещат с огромни почести в Берлин един от нашите църковни йерарси, който се е застъпил в интерес на възможна българска мисионерска активност в Украйна. В последна сметка Светият синод изпраща огромни количества църковна и богословска литература в Украйна, само че без да има каквато и да е поддръжка от формалните български управляващи. Този феномен, проф. Светлозар Елдъров назовава " Третата евангелизация на Киевската Рус " **.
Изобщо, в случай че би трябвало да обобщим обстоятелствата, Съветското държавно управление е имало голяма полза от запазването на " статус - кво " -то в българската политика, без значение че България е била формален съдружник на Германия. Правителството на проф. Богдан Филов, както и последвалите държавни управления по време на Регентството след гибелта на Цар Борис ІІІ се държат прекомерно правилно с Москва. Затова и може напълно съществено да се изкаже хипотезата, че руските секрети служби са направили известна " профилактика " в България, ликвидирайки безусловно целеустремено хора, за които са считали, че биха могли да заместят изцяло допустимата за Москва в дадения миг тогавашна власт в София.
Отделен въпрос е кой е направил избора на хората, които да бъдат " отстранени " съгласно терминологията на тайните служби. Бойната група, в която е взела участие и Виолета Якова, която съгласно участниците в " анти-Луков марша " ни гледала от някъде (тези хора, в задгробния живот ли имат вяра?) и като която трябвало да бъдем (пази Боже!) е била на ръчно ръководство от Москва. Никакви наши Централен комитет и Политбюра не са взимали решенията кой да бъде премахнат.
Така че, Луков, Пантев и Янев са напуснали този неверен свят по експлицитна инструкция от Североизток, тъй като някой е решил, че съставляват заплаха за това, което след това беше наречено " монархо-фашински режим ". Изглежда тезата, че най-малко известно време руските секрети служби са " треперели " над здравето и благополучието на властта в София има право на битие, като към нея водят доста косвени доказателства.
Преки доказателства биха се явили, в случай че някой ден на властващите в Москва им се стори, че ще е политически преференциално да декласифицират избрани архиви от това време. Тогава ще стане доста забавно, а един куп пропагандисти с и без учени трофеи ще се чудят къде да се дяват. Но към този момент те разчитат, че от Москва ще си мълчат. Да, в Москва умеят да пазят загадка, само че да не забравяме, че на " тези " папки написа на общопонятния съветски език: " хранить постоянно ".
Защо мнозина демократично мислещи хора не утвърждават " Луков марш ", без да са професионални " антифашисти "?
Искам категорично да отбележа, особено за професионалните " антифашисти " в България, че написаното нагоре не съставлява нито реабилитация, нито героизация на националсоциализма. С такава активност създателят на тези редове не се занимава. Нещо повече - бил съм обект на нападки, тъй като съм се изказвал тъкмо против избрани прояви на сходна героизация. (Виж: тук)
Случаят с военачалник Луков е доста необикновен. В избран интервал от живота си той е водач на опозиционна националистическа организация, която по никакъв начин не е долюбвана от формалната власт в София. Той става жертва на лоялността си към царската династия в България, заела го в дейности, провокирали решението на външна мощ за неговото физически премахване от политическата сцена в страната ни.
В този смисъл, не трябва да се учудваме, когато хора с демократично мислене са срещу провеждането на всеобщи мероприятия от вида на " Луков марш ". Причината въобще не е личността на военачалник Луков, който сигурно е пореден антикомунист, само че никога не е национал-социалистически идеолог, нито пък в актива му има каквито и да са дейности срещу човечеството и човечността.
Причината освен фенклубът на Виолета Якова да не харесва " Луков марш ", е на първо място в профила на уредниците на мероприятието, както и във формата му, която подухва всякакви успоредици с 30-те и 40-те години на предишния век. Но отхвърлянето на годишното политическо зрелище, наречено " Луков марш ", не значи нито единодушие с концепцията, че " би трябвало да бъдем като Виолета Якова ", нито пък каквато и да е идейна непосредственост с кървавочервените групички, които намират опора за изстъпленията си, тъкмо във обстоятелството, че видите ли - някой си правел факелно шествие всяка година през февруари.
Впрочем, изстъпленията под надпис " Виолета Якова ви гледа ", би трябвало да бъдат пресичани безкомпромисно със същите причини за опълчване на езика на омразата и на политическия екстремизъм. А паметта на военачалник Луков би могла да бъде почитана и с по-малко зрелищни, само че по-искрени мероприятия. Дори в една панихида има повече човешка същина, в сравнение с в маршируването по улиците.
*За опълчването на Сотир Янев против антиеврейските настроения, вижте истинската му публикация по въпроса, " Съвременният шовинизъм предвид на Българската страна " ; За личността на Сотир Янев и убийството му; За ролята на Сотир Янев като юрист и бранител на комунистически функционери като Младен Исаев, Стефан Разсолков, Димитър Чернокозов, може да се прочете в непокътнатите архивни документи от фонда му Държавен списък - Ф. 2134К, включващ един инвентарен списък 1, в който се съдържат 108 (сто и осем) архивни единици).
**Елдъров, Светлозар, Православието на война, С., 2004 година, стр. 263 - 277).
Теодор Дечев, news.bg
Проблемът не е в личността на военачалник Луков
Проблемът въобще не е в военачалник Луков. Всеки колко-годе образован исторически човек, който не е изцяло токсичен от коронавирусите на крайни политически възгледи, би му отдал дължимото като на строител на българската войска, с някои наложителни обяснения за ролята му като началник на едно от теченията в известния Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).
Всеки ден минавам около тогавашния дом на военачалник Луков и ми става доста смешно какво ще кажат днешните експерти по публичните поръчки, в случай че видят едноетажната му къщурка. Ще има да се чудят по какъв начин през ръцете му е минало цялото превъоръжаване на българската войска след отпадането на ограничаващите клаузи на контракта от Ньойи сюр Сен, а къщичката е толкоз дребна. Ами, доста просто - индивидът е имал и чест, и достолепие, и най-много възприятие за отговорност.
Впрочем, хубаво е да си спомним един текст на Иван Хаджийски, в който говорейки за гражданската гибел и за безсмъртието, той споделя за случая, когато военачалник Павел Христов, най-известен като пълководец на 5-та Дунавска дивизия през Балканската война, само че заемал и по-високи длъжности във военната подчиненост, изхвърля надолу по стълбището на къщата си небезизвестният " барон " Гендович, който се опитал да му връчи банален подкуп в златни наполеони. Докато изритвал заможния си посетител, надалеч не толкоз състоятелния военачалник крещял след него: " каналия, каналия ". Това била обичаната ругателна дума на военачалник Павел Христов, а тези, които не знаят какво значи, могат да си погледнат в речника на непознатите думи.
Така или другояче, виновното отношение към военните разноски не е било изолирано събитие и хора като военачалник Луков и военачалник Христов са нагледна илюстрация за сходно отношение към обществените финанси.
Тук би могло да бъда репликиран, че един жител, който искрено си кривеше душата, (няма да му пиша името, тъй като не желая да го популяризирам по никакъв начин), назова военачалник Луков - " корумпе ". Както се досещате, единствено крайната заслепеност или пък доста мощната заинтересуваност от брутални спекулации с най-новата ни история, може да роди такава структура. За създателя на тази подготовка бихме могли да употребим обичаното ругание на военачалник Павел Христов, само че той и това не заслужава.
Генерал Луков не е бил подкупен, още по-малко е бил всеобщ палач или подбудител на репресиите над евреите. Между другото, съперниците на един различен водач на СБНЛ - към този момент починалият Иван Дочев, напряко му бяха вменили " връзки " с българското еврейство.
В самата публична идеология на СБНЛ отсъстват антиеврейски текстове. Такива просто няма. Има доста ярки антилихварски текстове, само че Господ е очевидец, че голямото болшинство от тогавашните български евреи не са били лихвари, а и прекалено много българи са упражнявали този поминък. Не споделям, че измежду легионерите не е имало хора, които да са мразели евреите. Имало е, само че въпросът е в това, че ненавистта към " библейския народ " не е попадала в формалната теория на СБНЛ, за разлика от други националистически организации, като " Ратниците за прогрес на българщината " (РНБ), които са ни оставили купища документални доказателства за явната си борба с евреите и всичко обвързвано с тях, даже и с езика им.
Подмяната на един политически профил с различен
За потребностите на някои не напълно осведомени читатели, ще се наложи да прибавя, че отново за разлика от " Ратниците за прогрес на българщината " (РНБ), легионерите си остават до дъно опозиционна организация. Легионерите не са били и за минута във властта преди 9 септември 1944 година. Те са били следени от полицията съвсем толкоз деликатно, колкото и комунистите. Впрочем, това е и повода военачалник Христо Луков да бъде внимателно стартиран за водач на една от фракциите на легионерите - с цел да умиротворява всякакви възможни републикански и антимонархически настроения в СБНЛ. Такива прочее е имало.
" Ратниците " (РНБ) в противен случай, са излъчили един цялостен министър на вътрешните работи в държавното управление на проф. Богдан Филов - министър Габровски. Легионерите нямат ненавист към евреите в формалната си идеология. Ратниците - в противен случай. Те намерено показват ненавистта си към евреите.
В обособени интервали от историята си, Съюзът на младежките национални легиони и произлезлият от него Съюз на българските национални легиони, са се изкушавали да употребяват свастиката като детайл от символиката им. (Пълната емблема и на СМНЛ, и на СБНЛ съставлява лъв, който е стъпил върху топка. В някои издания на СМНЛ върху топката има свастика. При СБНЛ свастиката е сменена с прословутата гръмотевица на легионерите. Но някъде в края на 1944-та година свастиката още веднъж се появява върху топката, на която е стъпил лъвът, върху един щемпел, положен върху формален документ на СБНЛ).
Но в случай че СМНЛ и СБНЛ са употребявали епизодично свастиката в своята символика, то знаците на РНБ са още по-интересни. Техен цвят е аленият. Даже носят червени ризи. Символът им са сърп и чук на фона на по този начин нареченото " прабългарско слънце " (кръг с кръст в него), направено от дъбови листа. Да ви припомня това на нещо? Естествено, че ви припомня - разликата е единствено в това, че при обичаната Партия, сърпът и чукът са кръстосани, а при ратниците са паралелно стоящи, изправени един до различен.
Днешният БНС в действителност по нищо не наподобява на легионерите, само че мощно наподобява на " Ратниците за прогрес на българщината " (РНБ). Струва ми се, че " дизайнерите " на тази организация са копирали нея, когато са измисляли профила на БНС. Точно това би трябвало да ни държи нащрек.
Днес, последната емблема на БНС са чук и меч - кръстосани като Андреевски кръст. Това да Ви припомня на нещо? Изобщо, през днешния ден си имаме една полу-националсоциалистическа, полу-ратническа, полу-комсомолска организация с доста известен в скандалните летописи някогашен водач - господин Боян Расате. Но военачалник Луков няма нищо общо с тези хора. Чудя се, той по какъв начин би погледнал на тях. Може би щеше да забрани " Луков марш ", в случай че имаше разпоредителни функционалности от отвъдното...
Проблемът не е в предишното, а в сегашното
Проблемът фактически е в уредниците на " Луков марш ", които са под откровения надзор на някои от днешните плутократи с тоталитарно-комунистически бекграунд, които всеобщо, само че напълно не до там вярно са наричани " олигарси ". Последното е терминологически погрешно, само че по-важното е, че в случай че човек си поупражни мозъчните гънки, ще си спомни, че обществено най-известният водач на Българския народен съюз (БНС) - господин Боян Расате, водеше предаването си " Гвардия " по малкия екран на един актуален плутократ с тежка комунистическа приемственост. Същият беше открит спонсор на предаването " Гвардия " и съвсем открит спонсор на БНС. (От това предаване се роди партия с името " Гвардия ", напълно както в тази ситуация с " Атака ", само че не и с комерсиалния триумф на партията на Волен Сидеров, за жалост и на водача на БНС и на спонсора му).
Човек няма по какъв начин да не бъде подозрителен при такива стечения на събитията. Едва ли съхраняването на паметта за деятелността на военачалник Луков е смисълът на живота на вдъхновителите и изключително на спонсорите на придвижване като БНС. По-скоро става дума за " взимане на заем " на облика на персона, която да " замаже " същинският произход на придвижването, обществено проявяване на което е БНС. Ние можем единствено да гадаем, какви са далечните проекти на политическите технолози, които са " бабували " на БНС, както и на тези, които сега се грижат за облика му. Първият опит за влизане на деятелите на БНС в политиката, приключи с общо взето несполучливото присъединяване на политическата партия " Гвардия " в една или две изборни акции. Но, както се споделя - " що е време, за напред е... "
На този стадий, следвайки към този момент тестваната скица на работа на противодействия от вида " Движение за права и свободи - Атака ", на хоризонта се задава нова сходна дихотомия от вида " БНС против някакви извънредно леви ". Анархистите не ги броим, техните изяви най-малко към този момент, придават най-много нюанс на всеобщите вълнения, проведени надарено към събитието " Луков марш ".
Бяхме очевидци на излизането на улицата не едни " положителни хора ", които ни призоваваха " да бъдем като Виолета Якова ". Ако за секунда приемем невъзможното и повярваме, че ще заприличаме на " черния ангел " - терористката Виолета Якова, поражда въпросът, по кого ще би трябвало да стреляме? Защото убийствата, осъществени от Виолета Якова и другарите й, си остават и до през днешния ден не до дъно разумни и обяснени.
Защо " черните ангели " убиха военачалник Луков?
Трите най-значими жертви на тази форма на комунистически гнет в България са: Полковник Пантев - някогашен началник на полицията, по време на убийството му към този момент отвън управлението на полицията.
Генерал Луков - някогашен боен министър, по време на убийството му надалеч отвън изпълнителната власт, " командирован " да " модерира " най-мощната опозиционна националистическа групировка в България.
Сотир Янев - социалдемократ, кооперативен деятел, бранител на евреите - осъдил обществено и в писмен тип отношението на националсоциалистите към евреите, ръководител на комисията по външна политика в Народното събрание.
Ако се вгледаме в тези три имена, ще забележим, че двама от тях са изрично отвън властта, до момента в който третият е изпълнявал функционалностите на самобитна " бяла гарга " в парламента*.
Общото сред тримата убити от " черните ангели " е фактът, че те най-вероятно са били обсъждани като вероятни участници в някаква политическа опция на държавното управление на проф. Богдан Филов, в случай че примерно германците се опитат с външно въздействие да пренаредят картите в българския политически живот. Сотир Янев примерно е бил социалдемократ, хуманист, защитавал е комунистически деятели като юрист в съда, само че е бил праволинеен антикомунист в политически проект, а също по този начин и не е долюбвал Съветския съюз. Знаейки, че Цар Борис ІІІ е ценял Сотир Янев поради редица негови изцяло действителни заслуги към България, в Москва най-вероятно са стигнали до извода, че той би трябвало да бъде отстранен физически.
По подобен метод евентуално се е разсъждавало и за военачалник Луков, и за полковник Пантев. Те са били извънредно способени в своите области, с безукорна известност като боен и служител на реда и са били безусловно лоялни към Цар Борис ІІІ. Всичко това ги е правело в очите на московските аналитици вероятни участници в разнообразни политически и управнически комбинации, при положение на държавна смяна и още по-рязко усилване на ангажираността на България с Германия.
Нашите доморасли " антифашисти " евентуално биха попитали по какъв начин тъкмо България би могла да се ангажира още повече с Германия, откакто е била фиктивен член на Тристранния пакт. Отговорът е, че е можело и още по какъв начин.
Не можем да се абстрахираме от извънредно значимия факт, че България не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики и че Съветската легация в София действа меко казано много свободно по време на войната. Не можем да се абстрахираме и от обстоятелството, че българското държавно управление не позволява даже организирането на доброволчески отряди за Източния фронт.
Малко прочут, само че извънредно индикативен е фактът, че българската власт (сред която проф. Богдан Филов е поредно министър-председател и регент) не позволява на българска територия пратениците на военачалник Власов, които са се опитвали да влязат по отношение на белогвардейската емиграция в България. На пратениците на Власов им е отказано даже да стъпят на българска земя, та камо ли да правят някаква пропаганда и организационна работа.
Не на последно място, би трябвало да подчертаем, че министърът на външните работи на Царството (тогава вероизповеданията са били под надзора на МВнР), подлага на невиждан напън Светия Синод, когато последният демонстрира предпочитание да се захване с мисионерска активност на следената от немската войска територия на Украйна. Стига се до кавги и закани, като в това време германците посрещат с огромни почести в Берлин един от нашите църковни йерарси, който се е застъпил в интерес на възможна българска мисионерска активност в Украйна. В последна сметка Светият синод изпраща огромни количества църковна и богословска литература в Украйна, само че без да има каквато и да е поддръжка от формалните български управляващи. Този феномен, проф. Светлозар Елдъров назовава " Третата евангелизация на Киевската Рус " **.
Изобщо, в случай че би трябвало да обобщим обстоятелствата, Съветското държавно управление е имало голяма полза от запазването на " статус - кво " -то в българската политика, без значение че България е била формален съдружник на Германия. Правителството на проф. Богдан Филов, както и последвалите държавни управления по време на Регентството след гибелта на Цар Борис ІІІ се държат прекомерно правилно с Москва. Затова и може напълно съществено да се изкаже хипотезата, че руските секрети служби са направили известна " профилактика " в България, ликвидирайки безусловно целеустремено хора, за които са считали, че биха могли да заместят изцяло допустимата за Москва в дадения миг тогавашна власт в София.
Отделен въпрос е кой е направил избора на хората, които да бъдат " отстранени " съгласно терминологията на тайните служби. Бойната група, в която е взела участие и Виолета Якова, която съгласно участниците в " анти-Луков марша " ни гледала от някъде (тези хора, в задгробния живот ли имат вяра?) и като която трябвало да бъдем (пази Боже!) е била на ръчно ръководство от Москва. Никакви наши Централен комитет и Политбюра не са взимали решенията кой да бъде премахнат.
Така че, Луков, Пантев и Янев са напуснали този неверен свят по експлицитна инструкция от Североизток, тъй като някой е решил, че съставляват заплаха за това, което след това беше наречено " монархо-фашински режим ". Изглежда тезата, че най-малко известно време руските секрети служби са " треперели " над здравето и благополучието на властта в София има право на битие, като към нея водят доста косвени доказателства.
Преки доказателства биха се явили, в случай че някой ден на властващите в Москва им се стори, че ще е политически преференциално да декласифицират избрани архиви от това време. Тогава ще стане доста забавно, а един куп пропагандисти с и без учени трофеи ще се чудят къде да се дяват. Но към този момент те разчитат, че от Москва ще си мълчат. Да, в Москва умеят да пазят загадка, само че да не забравяме, че на " тези " папки написа на общопонятния съветски език: " хранить постоянно ".
Защо мнозина демократично мислещи хора не утвърждават " Луков марш ", без да са професионални " антифашисти "?
Искам категорично да отбележа, особено за професионалните " антифашисти " в България, че написаното нагоре не съставлява нито реабилитация, нито героизация на националсоциализма. С такава активност създателят на тези редове не се занимава. Нещо повече - бил съм обект на нападки, тъй като съм се изказвал тъкмо против избрани прояви на сходна героизация. (Виж: тук)
Случаят с военачалник Луков е доста необикновен. В избран интервал от живота си той е водач на опозиционна националистическа организация, която по никакъв начин не е долюбвана от формалната власт в София. Той става жертва на лоялността си към царската династия в България, заела го в дейности, провокирали решението на външна мощ за неговото физически премахване от политическата сцена в страната ни.
В този смисъл, не трябва да се учудваме, когато хора с демократично мислене са срещу провеждането на всеобщи мероприятия от вида на " Луков марш ". Причината въобще не е личността на военачалник Луков, който сигурно е пореден антикомунист, само че никога не е национал-социалистически идеолог, нито пък в актива му има каквито и да са дейности срещу човечеството и човечността.
Причината освен фенклубът на Виолета Якова да не харесва " Луков марш ", е на първо място в профила на уредниците на мероприятието, както и във формата му, която подухва всякакви успоредици с 30-те и 40-те години на предишния век. Но отхвърлянето на годишното политическо зрелище, наречено " Луков марш ", не значи нито единодушие с концепцията, че " би трябвало да бъдем като Виолета Якова ", нито пък каквато и да е идейна непосредственост с кървавочервените групички, които намират опора за изстъпленията си, тъкмо във обстоятелството, че видите ли - някой си правел факелно шествие всяка година през февруари.
Впрочем, изстъпленията под надпис " Виолета Якова ви гледа ", би трябвало да бъдат пресичани безкомпромисно със същите причини за опълчване на езика на омразата и на политическия екстремизъм. А паметта на военачалник Луков би могла да бъде почитана и с по-малко зрелищни, само че по-искрени мероприятия. Дори в една панихида има повече човешка същина, в сравнение с в маршируването по улиците.
*За опълчването на Сотир Янев против антиеврейските настроения, вижте истинската му публикация по въпроса, " Съвременният шовинизъм предвид на Българската страна " ; За личността на Сотир Янев и убийството му; За ролята на Сотир Янев като юрист и бранител на комунистически функционери като Младен Исаев, Стефан Разсолков, Димитър Чернокозов, може да се прочете в непокътнатите архивни документи от фонда му Държавен списък - Ф. 2134К, включващ един инвентарен списък 1, в който се съдържат 108 (сто и осем) архивни единици).
**Елдъров, Светлозар, Православието на война, С., 2004 година, стр. 263 - 277).
Теодор Дечев, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ