Страхът от старостта
Всяка ера има своите страхове. Древните хора тръпнели от злокобните гръмотевици вярвайки, че божествата изсипват гнева си върху тях. През Средновековието вярващите били измъчвани от съблазните на Сатаната, а през днешния ден най-големият ни боязън е...старостта. Защо се боим толкоз от този най-естествен развой?
В визиите на актуалния човек младостта, хубостта, привлекателността и щастието са взаимносвързани. А никой не желае да бъде трагичен, нали? Ако тази уплаха има някаква полова яснота, то по-масово са наранени дамите. Страхът, че ще станат отблъскващи, че половинката им ще ги изостави и ще си откри по-млада държанка, става концепция - фикс. Крайният резултат е самосъжаление и самун за пластичните хирурзи.
Последиците от този метод на мислене постоянно са потресаващи. Печално известната Джойслин Уилденщайн похарчва 4 благ. $, с цел да се трансформира в страшилище. Красивата швейцарка се дами за милиардер, които обожавал котките. Фобията й от старостта не й дава покой и едвам на 30 години тя се подлага на пластична интервенция. Изглаждането единствено на бръчките обаче не й се коствало задоволително, с цел да може да задържи брачна половинка си и тя решила да трансформира лицето си в котешко. Постигнатият резултат обаче освен не предотвратил раздялата им, само че даже в противен случай – станал причина за нея.
Друг излаз от страховете си избира Мерилин Монро. На 36-годишна възраст идолът на Америка поставя завършек на живота си, тъй като не може да понесе това, което се случва с тялото й.
И въпреки че, сме привикнали да свързваме страха от старостта с паническия блян на дамите да задържат мъжа до себе си, той от дълго време е надхвърлил любовните връзки и се е трансформирал в обществен фатализъм. Обявите за работа са цялостни с възрастови ограничавания, въпреки за някои от длъжностите да е значим повече опита, в сравнение с опънатата, гладка кожа. Съвършените млади тела, които ни заливат от списанията и екрана са разследване, само че и причина за отъждествяване на хубостта само и единствено с младостта.
Сигурно си мислите, че жертвите на геронтофобията са само възрастните хора. Нищо сходно. Култът към младостта на процедура лишава хората от младост – 15-годишната към този момент е дама, която би трябвало да гребе с цялостни шепи от живота, тъй като напълно скоро няма да е настояща. Преди да разцъфне тя е измъчвана от мисълта, че ще увехне. Нашумялата манекенка знае, че я чакат още 2-3 години сполучлива кариера и край. Всъщност погнусата към старците не е нищо друго, с изключение на омерзение към себе си, към това, в което ще се превърнем след 10-15-20 години.
Ако не желаете да се превърнете в следващата младоженка на Франкенщайн, да последвате ориста на Мерлин Монро или просто да се озлобите към несправедливостта на живота, би трябвало да измененията метода си на мисленето си още в този момент. Човек самичък кове своето благополучие...или злощастие. С годините на лицето не се изписва нищо друго с изключение на личния ни темперамент. Затова едни хора получават благородно изражение, други кротко, трети са обезобразени от завист, а върху четвърти порокът поставя грозния си отпечатък. Парадоксалното е, че най-красиво остаряват тези дами, които не се опасяват от старостта. Те се одобряват такива, каквито са и се любуват на живота във всичките му възрасти. Това е допустимо, единствено когато сте се развивали като персона и сте заслужили любовта на фамилията и приятелите си – все неща, които времето не може да ви отнеме. Да градите самочувствието си въз основата на външния си тип е най-малкото недалновидно. Неизбежно един ден старостта ще ви настигне и тогава ще ви завладее горчивото възприятие на неуспех.
В визиите на актуалния човек младостта, хубостта, привлекателността и щастието са взаимносвързани. А никой не желае да бъде трагичен, нали? Ако тази уплаха има някаква полова яснота, то по-масово са наранени дамите. Страхът, че ще станат отблъскващи, че половинката им ще ги изостави и ще си откри по-млада държанка, става концепция - фикс. Крайният резултат е самосъжаление и самун за пластичните хирурзи.
Последиците от този метод на мислене постоянно са потресаващи. Печално известната Джойслин Уилденщайн похарчва 4 благ. $, с цел да се трансформира в страшилище. Красивата швейцарка се дами за милиардер, които обожавал котките. Фобията й от старостта не й дава покой и едвам на 30 години тя се подлага на пластична интервенция. Изглаждането единствено на бръчките обаче не й се коствало задоволително, с цел да може да задържи брачна половинка си и тя решила да трансформира лицето си в котешко. Постигнатият резултат обаче освен не предотвратил раздялата им, само че даже в противен случай – станал причина за нея.
Друг излаз от страховете си избира Мерилин Монро. На 36-годишна възраст идолът на Америка поставя завършек на живота си, тъй като не може да понесе това, което се случва с тялото й.
И въпреки че, сме привикнали да свързваме страха от старостта с паническия блян на дамите да задържат мъжа до себе си, той от дълго време е надхвърлил любовните връзки и се е трансформирал в обществен фатализъм. Обявите за работа са цялостни с възрастови ограничавания, въпреки за някои от длъжностите да е значим повече опита, в сравнение с опънатата, гладка кожа. Съвършените млади тела, които ни заливат от списанията и екрана са разследване, само че и причина за отъждествяване на хубостта само и единствено с младостта.
Сигурно си мислите, че жертвите на геронтофобията са само възрастните хора. Нищо сходно. Култът към младостта на процедура лишава хората от младост – 15-годишната към този момент е дама, която би трябвало да гребе с цялостни шепи от живота, тъй като напълно скоро няма да е настояща. Преди да разцъфне тя е измъчвана от мисълта, че ще увехне. Нашумялата манекенка знае, че я чакат още 2-3 години сполучлива кариера и край. Всъщност погнусата към старците не е нищо друго, с изключение на омерзение към себе си, към това, в което ще се превърнем след 10-15-20 години.
Ако не желаете да се превърнете в следващата младоженка на Франкенщайн, да последвате ориста на Мерлин Монро или просто да се озлобите към несправедливостта на живота, би трябвало да измененията метода си на мисленето си още в този момент. Човек самичък кове своето благополучие...или злощастие. С годините на лицето не се изписва нищо друго с изключение на личния ни темперамент. Затова едни хора получават благородно изражение, други кротко, трети са обезобразени от завист, а върху четвърти порокът поставя грозния си отпечатък. Парадоксалното е, че най-красиво остаряват тези дами, които не се опасяват от старостта. Те се одобряват такива, каквито са и се любуват на живота във всичките му възрасти. Това е допустимо, единствено когато сте се развивали като персона и сте заслужили любовта на фамилията и приятелите си – все неща, които времето не може да ви отнеме. Да градите самочувствието си въз основата на външния си тип е най-малкото недалновидно. Неизбежно един ден старостта ще ви настигне и тогава ще ви завладее горчивото възприятие на неуспех.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ