Той не пее за първи път в България. Но за

Той не пее за първи път в България. Но за първи път е солист на Софийската опера и балет. Дебютът му във вагнеровия епос „ Лоенгрин “ е през юни. Един същински вагнерианец, един същински батерия на добра сила и прелестно въодушевление влива силите си в най-новия план на акад. Пламен Карталов.

Томас Вайнхапел е актьор, който умее да се гмурка – и в двата смисъла на тази дума. И,  може би, е най-подходящият еквивалент на определението трагичен баритон. Гласът му и цялото му прегръщащо събеседника държание отвън сцената носят дребни, само че доста съживяващи дози подвиг, церемониалност, лека прочувственост, само че най-много – доста експресивност.

Глас и човек, който „ в никакъв случай не може да се успокои изцяло “. Глас и човек, който търси и провокира себе си. Който в никакъв случай не остава апатичен или неопределен. Който носи настроението на деня, без значение от деня. Независимо от неизбежната сивота и еднообразност. Независимо от дребните войни, който всеки от нас води вътре в себе си. Гмуркането в неговия комфортен свят постоянно е неизбежно, и напълно безвредно... 

1 мин. Тежка злополука на Подбалканския път тази нощ, има потърпевши 1 мин. Мъж е намушкал смъртоносно майка си 4 мин. Много слънчеви часове: Какво ще бъде времето в неделя? 2 мин. Силно земетресение е записано в Коралово море 3 мин. Европа е изправена пред трагично горещо лято 1 мин. Лимузина с зрелостници катастрофира в центъра на София (СНИМКА) 1 мин. Тежка злополука на Подбалканския път тази нощ, има потърпевши 1 мин. Мъж е намушкал смъртоносно майка си 4 мин. Много слънчеви часове: Какво ще бъде времето в неделя? 2 мин. Силно земетресение е записано в Коралово море 3 мин. Европа е изправена пред трагично горещо лято 1 мин. Лимузина с зрелостници катастрофира в центъра на София (СНИМКА)

Снимка: Даниел Димитров

Томас Вайнхапел – една среща, четири години по-късно, за измененията – в гласа, в живота към него, в самия него, за уроците, срещите и новите планове, за работата със Софийската опера и новата режисура на „ Лоенгрин “, за другарствата и любовта.

Промени ли се гласът Ви за последните пет години?

- Да, гласът ми се промени, тъй като по време на пандемията имах време да работя всеки ден, да чета нова литература. Преди това имах щастието да пея в „ Дон Жуан “ – в Париж, по-късно във „ Фигаро “ – във Виена, след това в една оперета в Канада. През това време гласът имаше интервали на усилена работа и на отмора. Но моят глас в никакъв случай не може да се успокои изцяло.

Когато пристигнаха тези две години на пандемията, всички контракти бяха анулирани, нямаше заплащания. Беше извънредно. Но аз всеки ден се упражнявах, учех нови партии на Вагнер и Рихард Щраус. Имах опцията да стартира нещо в действителност ново и да накарам гласните ми струни да проработят по нов метод.

Променихте ли се Вие. На пръв взор, сте все същия топъл и ухилен Томас, който видях преди близо четири години.

- Аз постоянно съм бил доста сигурен в себе си, като се изключи че обичам специалността си. Обичам да съм на сцената, обичам да веселя хората с гласа си...

Кой е най-важният професионален урок, който научихте през последните години?

- Когато нямах опцията да пея онлайн, осъзнах какъв брой значимо е това за мен. Всъщност, тези две години ме направиха по-силен. И по тази причина благодаря на Бога, и на ориста, че съм подобен късметлия.

А житейските уроци кои бяха?

- Че е прелестно да срещаш хора, да общуваш с тях, да приказваш и да усещаш индивида. Че след двете години на самотност и изолираност, би трябвало да сме признателни, че срещаме прелестни хора, другари и поддържаме връзка, и взимаме своите житейски уроци.

Снимка: Даниел Димитров

Аз обичам да пея, само че не по-малко обичам да виждам и да чувам прелестни музикални продукции. Това също са уроци...

Играете Фридрих Фон Телрамунд, граф на Брабант, в фамозната вагнерова опера „ Лоенгрин “. Премиерата на Софийския вагнеров фестивал е през юни 2024 година Що за воин е той? С какво Ви е непосредствен?

- Изключително непосредствен ми е. Този граф Телрамунд е един доста мощен човек, който има вяра в верните неща. Много е положителен и непосредствен. Разбира се, той желае да има власт, желае да бъде идващият крал. Иска да се изкачи по веригата. Лошият му темперамент идва от Ортруд, брачната половинка му, която го манипулира и подвежда.

Има мнение, че Вагнер е нож с две остриета, и не е лъжица за всяка уста? Лично Вас какво Ви прави вагнеров реализатор? 

- Верди е не по-малко сложен (Усмихва се – бел. а.). Относно Вагнер –  това е език, който съвсем никой не може да приказва, и второ –  може би е прекомерно дълъг...

Австрийският баритон гостува на Софийската филхармония за рядко изпълняваната симфония-кантата „ Песен за земята “ от Густав Малер

Честно казано, когато пеете Вагнер, в действителност би трябвало да се гмурнете доста надълбоко. В първия миг Вагнер наподобява като нещо, на което казваш: „ Еха! Съжалявам, не е за мен! “. Но ти просто не виждаш дървото в гората... Когато се потопиш в него, разбираш за какво прави толкоз дълги опери. Една история. Шестнадесет часа. Да, той обича да е комплицирано. Обича огромната картина. Вагнер е мъдрец, сходно на Ницше, двамата са били другари.

Вагнер в действителност е желал да направи света по-добър. Искал е да даде своята философска концепция на всички. И не е наложително да разбирате езика. Езикът може да се научи. Тук има друго, по-високо равнище – равнището на музиката. Тя би трябвало да бъде усетена. Той е желал да каже всичко посредством музиката, макар че преди да стартира да композира, е желал да бъде публицист. Думите са били доста по-важни за него. Преди да стартира да написа нотите за „ Пръстенът на нибелунга “, той приключва цялото либрето – на четирите опери, и по-късно стартира да композира. Работи над 20 години...

За да се насладиш на Вагнер, в действителност, първо би трябвало да си напишеш домашното, както направих аз...

Снимка: Даниел Димитров

Вагнер е единственият композитор, който написа текста, който написа музиката, който проектира костюмите, който основава своя лична опера. Той прави всичко, тъй като има идеалната визия за това какво желае. Такъв е и акад. Карталов. Той основава неповторима режисура, по-добра от тази във Виена. Толкова съм благополучен, че съм част от това.

Как работихте с екипа на Софийската опера. Познавахте ли някого преди този момент? Получи ли се химията сред вас?

- Може би, няма да ми повярвате, само че през цялото време беше необикновено. В началото, имаше два или три кастинга, и още тогава видях, че всички работят с толкоз доста пристрастеност. Толкова са благи и отворени. Говорим си на италиански, британски или немски. Г-н Карталов приказва шест езика. Това е полуда (Смее се – бел. а.). Тук се усещам като вкъщи си.

Най-важното е, че Карталов искаше да построи тим „ Вагнер “ и го направи. С наслада, още веднъж бих работил още веднъж с него.

Иначе, преди този момент бях чувал някои от имената на сътрудниците в спектакъла, само че не ги познавах доста добре. Разбрах, че това са актьори, които пеят по целия свят.

Как се развива актьорската Ви кариера?

- Моите актьорски прекарвания просто се случиха и, може би, и отсега нататък ще се случват. Знаете, че аз обичам действието, живото. Обичам да работя седмици и месеци наред за даден план. В киното се работи на парче, по-късно нещата се сглобяват и резултатът в никакъв случай не е явен...

Какво вършат двете дами – брачната половинка Ви Екатерина и дъщерята Киара, и трите котки, с които живеете?

- Те са във Виена и са щастливи. Чакат ме да се върна и доста се гордеят с мен. Те постоянно слушат моите извършения у дома, защото аз работя всеки ден по доста часове.

Продължавате ли да се гмуркате?

- Да, само че не толкоз постоянно, колкото ми се желае. Тъй като кариерата ми се развива. Лошото на това да имаш кариера е, че е за сметка на персоналното време.

Успяхте ли да създадете другарства в България?

- Винаги съм имал другари тук, тъй като българските артисти са страхотни. Наскоро участвах в майсторски клас с Анна Томова-Синтов, която е  невероятна! Тя ми показа, че е почнала да преподава поради Караян. Той й споделил, че би трябвало непременно да съобщи знанията си на идващите генерации. Научих от нея толкоз доста, тъй като хората като нея знаят по какъв начин стават нещата в музиката.

Коя е обичаната дума на родния Ви език?

- Freundschaft (приятелство – от немски, бел. а.). 

Снимка: Даниел Димитров

Това е нещото, което ни прави хора. И поради което животът си коства. Покрай другарството откриваме нови хора, поддържаме връзка, пеем дружно, приказваме дружно. Можем да пием дружно. Можем да се свързваме.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Вагнер. Не се майтапя. Толкова ли особено звучи? Луд съм по Вагнер. Мисля, че доста хора обичат Вагнер. Сега прекарах доста време с Вагнер и ми пасна толкоз добре. Това ме прави толкоз благополучен сега. Мисля, че този отговор може да се промени след време...