20 неща, които отдавна трябваше да бъдат бракувани, но все още са готови да си бършат носовете с модерни аналози
Всички неща имат гаранционен период, в който могат да се употребяват. Но има такива екземпляри, които съгласно документите от дълго време са служили на предназначението си, само че в реалност към момента е ох-так-хо. Такива неща остават при притежателите в продължение на десетилетия и стават съвсем фамилни реликви.
Ние обичаме да преглеждаме предмети от бита и дрешника, които минават от потомство на потомство и не губят своята прелест.
Бабата на жена ми ми подаде съдове за печене, някои от които са на повече от 50 години.
Веднага изпечени вкусни лакомства, децата са възхитени. Пазарувайте луди, довиждане!
Намерих старинни кърпи в гаража на татко ми, които той щеше да употребява като парцали с масло и да ги подреди.
Нашето семейство има сандък със сребърни принадлежности, принадлежал на баба ми. Той е на 80 години. Реших да го възстановя, с цел да го дам на майка ми
Работата лиши 3,5 седмици, само че всяка минута си заслужаваше, с цел да видя щастието в очите на майка ми.
Винаги получавам тонове похвали, когато нося дънките на майка ми, които са на 40 години!
Този джобен часовник е на 122 години, взех го от дядо ми. Ходят точно и със личен механизъм
Наследени ретро кухненски мебели от вуйна ми
По някакъв метод открих облеклата на майка ми в кофите, които тя купи, преди да се родя
Това яке е на повече от 20 години, само че към момента няма нито един конец, който стърчи или има други недостатъци. Блуза на същата възраст.
Майка ми купи тези слънчеви очила за татко ми през 1989 година Той ми ги даде преди няколко години.
Моите баба и дядо са купили този хромиран тостер преди 52 години и в този момент възнамерявам да го употребявам още 52 години.
Тъмносиня рокля от 50-те години на предишния век и обувки, които взех от пралели
Тези съдове, купени през 1946 година, ми бяха предоставени от баба ми
Току-що открих чантата на моята прабаба! Тя към момента е в положително положение.
Комплектът за пикник принадлежеше на моите баба и дядо
Това беше първият ми чифт обувки. Носих го през 1980 година Мама пази обувките 40 години, а в този момент това е първата обувка на сина ми.
Слънчевите очила на баба ми от 1950 година и нейната шапка с пера
Катари за колани от 70-те години, които наследих от татко си
Пробвах рокли от раклата на майка ми
Намерих куп порцелан в мазето на майка ми. Тук има 83 детайла
Тъщата донесе пакет и сподели с горделивост: „ Ето те, шурей, като подарък, къси панталони от чинц. Ново! Те са единствено на 30 години
И аз се веселя, тъй като това не е някаква синтетика, а натурален материал. Особено съвсем винтидж.
Грамофонът към момента работи. В неделя, по остаряла традиция, аз и моите деца слушаме музика на него – както беше в моето детство.
Нося изпъкнали дънки, които дядо ми е правил през 70-те години. Не мога да допускам, че ми стават!
Чантата на баба ми
Това креватче спи в третото потомство на фамилията ми, откогато майка ми го купи за сестра ми през 1971 година
Получих часовник на верижка от баба ми
Мама резервира олимпийската ми фланелка от 1980 година за сина ми. Вижте разпечатката!
Моята сокоизстисквачка. Преди това е била употребена от майка си, а преди нея – от баба си. Тежи един звук, доста е елементарен за потребление и работи отлично.
Наследих кожените ръкавици за шофиране на майка ми, които тя носи всяка зима от 1992 година насам.
Баща ми преди малко ми даде своите 50-годишни ботуши и те са страхотни!
И кое нещо, което сте наследили от по-възрастни родственици, ви се коства най-ценно?
