Бюджет 2023 между двете четения: Всички искат да бъдат приятели на народа
„ Всички желаят да бъдат другари на народа, само че това няма по какъв начин да стане ” – по този начин с едно изречение Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система, заключи дебата в Народното събрание за бюджета за идната година.
„ За повторно в 19-годишната история на ИПИ да показва различен бюджет, нямаме признат подобен за идната година. Но за разлика от първия път, имахме някаква времева рамка – финансовият министър бе прочут и новият бюджет трябваше да бъде през март 2022 година Сега казусът не е единствено времеви ”, акцентира Петър Ганев, старши откривател в Института, при откриването на полемиката, проведена с поддръжката на Фондация „ Фридрих Науман ”.
Мнението му споделя Петя Георгиева, икономист в ИПИ. Според нея обстановката е трагична и не тъй като нямаме бюджет за идната година, а тъй като няма вероятност за сформиране на кабинет, което значи, че не е ясна чия ще бъде отговорността за фискалната политика.
Икономистът акцентира, че никой не може да планува какъв брой ще е Брутният вътрешен продукт през идната година – котвата, въз основата на която се пресмятат останалите бюджетни знаци. Това ще докара до трагични отклонения в приходите и разноските и уточни за образец 2021 година, когато разликата сред двете съществени пера на държавния бюджет е била 16.3 на 100.
„ Свидетели сме на съществени извършения върху бюджета. Между двете четения на закона са импортирани 16 оферти, някои от които се припокриват, само че в случай че те се одобряват, ще доведат до спомагателна тежест от 5% върху бюджета при неразбираем размер на БВП ”, уточни Георгиева. Според нея е прекомерно рискована смяната в парадигмата на фискалното ръководство, която се показва в три направления:
От ИПИ подсетиха на политиците, че съществуват фискални правила, едно от които е 0,5% систематичен недостиг от Брутният вътрешен продукт. „ В един миг ще би трябвало да бъдат лимитирани всевъзможни опити да бъде нарушена фискалната дисциплинираност. Тя ни защищава от нелепости, които можем да свършим за прекомерно къс интервал ”, съобщи икономистът.
Икономическите специалисти са безапелационни, че главните промени, които предстоят, са участие в еврозоната, фискална децентрализация за възстановяване качеството на обществените услуги по места, осъществяване на Плана за възобновяване и реформа в правораздаването, която ще подсигурява предвидима среда за бизнеса и жителите.
Вицепремиерът Атанас Пеканов означи, че решението за удължаването на бюджета за тази година е рационален ход на служебния кабинет. „ На годишната среща на Световната банка и на МВФ беше очебийно, че паричната и фискална политика би трябвало да гледат в една посока. Каквито и калкулации да имаме, българската стопанска система не се намира в потрес и дефицит на търсенето, а в противен случай – потрес на предлагането. В този смисъл вярната политика е да се изтеглят тласъците. Такива въпреки всичко ще има посредством Плана за възобновяване, само че траншовете ще идват след осъществяване на съответните промени ”, изясни политикът.
„ Всички желаят да бъдат другари на народа, само че това няма по какъв начин да стане. Първият образец е с минмалната работна заплата – вие дадохте поръчка, че ще въведете европейското предписание тя да е 50% от междинната за страната, само че още с въвеждането й, го нарушихте, защото МРЗ е близка до действителната ”, обърна се към вицепремиера икономистът и учител в СУ Красен Станчев.
Според него МРЗ не е просто заплащане, а координатна система, защото с нея са обвързани всички публични услуги – 2116 на брой. „ С това нарастване ще ударите таман хората, които са най-затруднени и които би трябвало да подпомогнете, заключи Станчев.
Липсата на експертен спор е главният проблем, твърди някогашният финансов министър и член на Фискалния съвет Любомир Дацов. „ Не въпросът в числата, те ще се наредят. Международните финансови институции настояват едно – че фискалната и паричната политика би трябвало да вървят ръка за ръка. Но това не се схваща от политиците. Решенията, които се оферират и се одобряват от парламентарните комисии, наподобяват като наказателна акция против служебното държавно управление. Съществува някаква скрита война сред институциите, само че всички ние, като данъкоплатци, ще би трябвало да платим сметката ”, уточни финансистът.
Симулация, направена неотдавна от специалисти от Фискалния съвет, сочи, че превишаването на бюджетното салдо през тази година ще е с процент-процент и половина. „ Дори и да има някакви изненади с разплащанията в края на годината, държавното управление ще финишира под три % недостиг, изцяло съгласно критериите на Маахстрихт. За идната година обаче дефицитът би трябвало да е 1,5-1,7 на 100 ”, безапелационен е някогашният финансов министър.
„ За повторно в 19-годишната история на ИПИ да показва различен бюджет, нямаме признат подобен за идната година. Но за разлика от първия път, имахме някаква времева рамка – финансовият министър бе прочут и новият бюджет трябваше да бъде през март 2022 година Сега казусът не е единствено времеви ”, акцентира Петър Ганев, старши откривател в Института, при откриването на полемиката, проведена с поддръжката на Фондация „ Фридрих Науман ”.
Мнението му споделя Петя Георгиева, икономист в ИПИ. Според нея обстановката е трагична и не тъй като нямаме бюджет за идната година, а тъй като няма вероятност за сформиране на кабинет, което значи, че не е ясна чия ще бъде отговорността за фискалната политика.
Икономистът акцентира, че никой не може да планува какъв брой ще е Брутният вътрешен продукт през идната година – котвата, въз основата на която се пресмятат останалите бюджетни знаци. Това ще докара до трагични отклонения в приходите и разноските и уточни за образец 2021 година, когато разликата сред двете съществени пера на държавния бюджет е била 16.3 на 100.
„ Свидетели сме на съществени извършения върху бюджета. Между двете четения на закона са импортирани 16 оферти, някои от които се припокриват, само че в случай че те се одобряват, ще доведат до спомагателна тежест от 5% върху бюджета при неразбираем размер на БВП ”, уточни Георгиева. Според нея е прекомерно рискована смяната в парадигмата на фискалното ръководство, която се показва в три направления:
От ИПИ подсетиха на политиците, че съществуват фискални правила, едно от които е 0,5% систематичен недостиг от Брутният вътрешен продукт. „ В един миг ще би трябвало да бъдат лимитирани всевъзможни опити да бъде нарушена фискалната дисциплинираност. Тя ни защищава от нелепости, които можем да свършим за прекомерно къс интервал ”, съобщи икономистът.
Икономическите специалисти са безапелационни, че главните промени, които предстоят, са участие в еврозоната, фискална децентрализация за възстановяване качеството на обществените услуги по места, осъществяване на Плана за възобновяване и реформа в правораздаването, която ще подсигурява предвидима среда за бизнеса и жителите.
Вицепремиерът Атанас Пеканов означи, че решението за удължаването на бюджета за тази година е рационален ход на служебния кабинет. „ На годишната среща на Световната банка и на МВФ беше очебийно, че паричната и фискална политика би трябвало да гледат в една посока. Каквито и калкулации да имаме, българската стопанска система не се намира в потрес и дефицит на търсенето, а в противен случай – потрес на предлагането. В този смисъл вярната политика е да се изтеглят тласъците. Такива въпреки всичко ще има посредством Плана за възобновяване, само че траншовете ще идват след осъществяване на съответните промени ”, изясни политикът.
„ Всички желаят да бъдат другари на народа, само че това няма по какъв начин да стане. Първият образец е с минмалната работна заплата – вие дадохте поръчка, че ще въведете европейското предписание тя да е 50% от междинната за страната, само че още с въвеждането й, го нарушихте, защото МРЗ е близка до действителната ”, обърна се към вицепремиера икономистът и учител в СУ Красен Станчев.
Според него МРЗ не е просто заплащане, а координатна система, защото с нея са обвързани всички публични услуги – 2116 на брой. „ С това нарастване ще ударите таман хората, които са най-затруднени и които би трябвало да подпомогнете, заключи Станчев.
Липсата на експертен спор е главният проблем, твърди някогашният финансов министър и член на Фискалния съвет Любомир Дацов. „ Не въпросът в числата, те ще се наредят. Международните финансови институции настояват едно – че фискалната и паричната политика би трябвало да вървят ръка за ръка. Но това не се схваща от политиците. Решенията, които се оферират и се одобряват от парламентарните комисии, наподобяват като наказателна акция против служебното държавно управление. Съществува някаква скрита война сред институциите, само че всички ние, като данъкоплатци, ще би трябвало да платим сметката ”, уточни финансистът.
Симулация, направена неотдавна от специалисти от Фискалния съвет, сочи, че превишаването на бюджетното салдо през тази година ще е с процент-процент и половина. „ Дори и да има някакви изненади с разплащанията в края на годината, държавното управление ще финишира под три % недостиг, изцяло съгласно критериите на Маахстрихт. За идната година обаче дефицитът би трябвало да е 1,5-1,7 на 100 ”, безапелационен е някогашният финансов министър.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ