Еуфорията на влюбването
Влюбването е съвсем мистично преживяване. То ни покорява внезапно, възражда сетива ни и прекатурва целия ни свят. В един момент ни „ просветва ” отговора на безконечния въпрос за смисъла на човешкият живот. Разбира се, той е да бъдем дружно с обичания, тук и вечно!
При цялата си величественост обаче, влюбването постоянно е подлагано на най-цинична дисекция. „ Взрив от хормони ”, „ инстинкт за продължение на рода ” или дежа вю от детството – това са най-честите научните пояснения. Всички те ни изпълват с същинско неспокойствие, тъй като приравняват летежа на влюбената ни душа с чиста биология или втръсналият ни до болежка Едипов комплекс. И въпреки всичко е мъчно, да отречем причините им с лека ръка.
Алхимия на влюбването
В любовната запарка са забъркани нашите остарели познайници – хормоните. Пронизан от стрелата на Амура, нашият организъм се трансформира в лаборатория на смахнат химик. В началото се създават огромни количества тестостерон, както при мъжете, по този начин и при дамите, които покачват половото предпочитание до вероятния най-много. Той обаче е в коктейл с лутеинизиращия хормон, които ни кара да жадуваме за допиране и милувки. Допаминът и норадреналинът провокират прилив на сила и ни се коства, че сме способни да преобърнем планини. Ако обаче предметът на нашите безредици изчезне от полезрението ни, равнището на допамин внезапно пада и ние усещаме мъчителна липса и опустошеност. Когато обаче сме в обятията на обичания, настава същински гърмеж от ендорфини, които коренно трансформират съзнанието ни, поддържат ни в блажено възприятие на възторг и мощно снижават критичността ни. Затова света ни се коства толкоз прелестен и най-много нашия сътрудник.
Но тези дарове от ориста напълно не са безкористни. Всички те целят продължението на рода – инстинкт толкоз остарял, колкото и самия живот. Ако ние рационално и сериозно избирахме мъжът, който най-вече ни подхожда, то човечеството от дълго време щеше да е измряло. Под въздействието на хормоните обаче ни се коства, че въплъщението на най-съкровените ни стремежи стои тъкмо пред нас. Но какво се случва, когато действието на този химически коктеил отслабне, белким разочарованието е неизбежно? Често, само че не обезателно. Докато нашите страсти безумстват в организма ни се отделя и окситоцин – хормонът на привързаността. Благодарение на него еуфорията минава в възприятие за единство, което с времето може да се трансформира в дълбока обич. Продължава:
Еуфорията на влюбването - II
При цялата си величественост обаче, влюбването постоянно е подлагано на най-цинична дисекция. „ Взрив от хормони ”, „ инстинкт за продължение на рода ” или дежа вю от детството – това са най-честите научните пояснения. Всички те ни изпълват с същинско неспокойствие, тъй като приравняват летежа на влюбената ни душа с чиста биология или втръсналият ни до болежка Едипов комплекс. И въпреки всичко е мъчно, да отречем причините им с лека ръка.
Алхимия на влюбването
В любовната запарка са забъркани нашите остарели познайници – хормоните. Пронизан от стрелата на Амура, нашият организъм се трансформира в лаборатория на смахнат химик. В началото се създават огромни количества тестостерон, както при мъжете, по този начин и при дамите, които покачват половото предпочитание до вероятния най-много. Той обаче е в коктейл с лутеинизиращия хормон, които ни кара да жадуваме за допиране и милувки. Допаминът и норадреналинът провокират прилив на сила и ни се коства, че сме способни да преобърнем планини. Ако обаче предметът на нашите безредици изчезне от полезрението ни, равнището на допамин внезапно пада и ние усещаме мъчителна липса и опустошеност. Когато обаче сме в обятията на обичания, настава същински гърмеж от ендорфини, които коренно трансформират съзнанието ни, поддържат ни в блажено възприятие на възторг и мощно снижават критичността ни. Затова света ни се коства толкоз прелестен и най-много нашия сътрудник.
Но тези дарове от ориста напълно не са безкористни. Всички те целят продължението на рода – инстинкт толкоз остарял, колкото и самия живот. Ако ние рационално и сериозно избирахме мъжът, който най-вече ни подхожда, то човечеството от дълго време щеше да е измряло. Под въздействието на хормоните обаче ни се коства, че въплъщението на най-съкровените ни стремежи стои тъкмо пред нас. Но какво се случва, когато действието на този химически коктеил отслабне, белким разочарованието е неизбежно? Често, само че не обезателно. Докато нашите страсти безумстват в организма ни се отделя и окситоцин – хормонът на привързаността. Благодарение на него еуфорията минава в възприятие за единство, което с времето може да се трансформира в дълбока обич. Продължава:
Еуфорията на влюбването - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ