Президентът е властелинът на времето, партиите - в плен на обещанията, а следващите избори са зад ъгъла
Вержиния Велчева е правист, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили във Великото национално заседание 1990-1991 година, приело новата демократична конституция на България след рухването на комунизма.
В условия на зле ръководена пандемия, жестоко сплескан политически спор, цялостно обезличаване и унижение на Народното събрание, игнориране на справедливият яд на жителите, последните въпреки всичко съумяха да покажат ясно с гласовете си, че им е писнало. В изкривената медийна среда сякаш нито социолозите и дежурните анализатори, нито политиците бяха подготвени тъкмо за този излаз, макар, че той беше логически, мечтан от мнозина и изцяло предвидим. Гражданите в цялостното си разнообразие сложиха ясна разграничителна линия сред ГЕРБ и неговите спътници и тяхната съпротива и е ясно, че който прекрачи тази линия, ще бъде осъден политически. (Както бяха осъдени Българска социалистическа партия като официална и безполезна съпротива.)
При известното към този момент систематизиране на мандатите в 45-тото Народно заседание главният въпрос, който е във фокуса на вниманието, е ще може ли да се образува държавно управление и какъв брой дълъг ще е животът на Народното събрание. Предсрочните, освен това напълно скоро, избори са освен вероятни, само че и прекомерно евентуални.
Конституцията ясно е описала процедурите , които би трябвало да се следват при конституирането на новоизбраното Народно заседание, съставянето на държавно управление, възможните предварителни избори за парламент и изборите за президент и вицепрезидент. В същото време в догадка, при която законодателната власт се конституира, а изпълнителната е в оставка, конституцията е дала значими пълномощия и задоволително независимост в ръцете на президента, с цел да може той от висотата на поста си да подсигурява непрекъснатост в ръководството.
Първото деяние, което президентът би трябвало да реализира, е да свика новоизбраното Народно заседание най-късно до 4-ти май. По чисто на практика съображения най-логично е това да стане незабавно откакто стане явен съставът - т.е. поименно бъдат оповестени имената на депутатите. Трябва да напомним, че в случай че министър председателят или някой от настоящите министри е определен за народен представител, то той остава на поста си и се замества от идващия в листата, т.е. няма да забележим Борисов и неговите министри като депутати, най-малко до момента в който няма ново държавно управление.
На първото съвещание народните представители поставят клетва и публично встъпват в пълномощията си. Обявяват се парламентарните групи. На същото съвещание се избират ръководител и заместник-председатели. Точно това ще е първият тест за вероятните болшинства или за способността да се вземат решения без ясно изразено болшинство. Конституцията не е планувала процедура, по която става този избор - тя се взема решение ad hoc. Депутатите са свободни да решат очевидно или скрито гласоподаване, непосредствено гласоподаване или гласоподаване в няколко тура. Целта е да има годен избор, даже когато е мъчно да се реализира единодушие. Изборът на управление е изискване за естественото действие на Народното събрание.
В условия на зле ръководена пандемия, жестоко сплескан политически спор, цялостно обезличаване и унижение на Народното събрание, игнориране на справедливият яд на жителите, последните въпреки всичко съумяха да покажат ясно с гласовете си, че им е писнало. В изкривената медийна среда сякаш нито социолозите и дежурните анализатори, нито политиците бяха подготвени тъкмо за този излаз, макар, че той беше логически, мечтан от мнозина и изцяло предвидим. Гражданите в цялостното си разнообразие сложиха ясна разграничителна линия сред ГЕРБ и неговите спътници и тяхната съпротива и е ясно, че който прекрачи тази линия, ще бъде осъден политически. (Както бяха осъдени Българска социалистическа партия като официална и безполезна съпротива.)
При известното към този момент систематизиране на мандатите в 45-тото Народно заседание главният въпрос, който е във фокуса на вниманието, е ще може ли да се образува държавно управление и какъв брой дълъг ще е животът на Народното събрание. Предсрочните, освен това напълно скоро, избори са освен вероятни, само че и прекомерно евентуални.
Конституцията ясно е описала процедурите , които би трябвало да се следват при конституирането на новоизбраното Народно заседание, съставянето на държавно управление, възможните предварителни избори за парламент и изборите за президент и вицепрезидент. В същото време в догадка, при която законодателната власт се конституира, а изпълнителната е в оставка, конституцията е дала значими пълномощия и задоволително независимост в ръцете на президента, с цел да може той от висотата на поста си да подсигурява непрекъснатост в ръководството.
Първото деяние, което президентът би трябвало да реализира, е да свика новоизбраното Народно заседание най-късно до 4-ти май. По чисто на практика съображения най-логично е това да стане незабавно откакто стане явен съставът - т.е. поименно бъдат оповестени имената на депутатите. Трябва да напомним, че в случай че министър председателят или някой от настоящите министри е определен за народен представител, то той остава на поста си и се замества от идващия в листата, т.е. няма да забележим Борисов и неговите министри като депутати, най-малко до момента в който няма ново държавно управление.
На първото съвещание народните представители поставят клетва и публично встъпват в пълномощията си. Обявяват се парламентарните групи. На същото съвещание се избират ръководител и заместник-председатели. Точно това ще е първият тест за вероятните болшинства или за способността да се вземат решения без ясно изразено болшинство. Конституцията не е планувала процедура, по която става този избор - тя се взема решение ad hoc. Депутатите са свободни да решат очевидно или скрито гласоподаване, непосредствено гласоподаване или гласоподаване в няколко тура. Целта е да има годен избор, даже когато е мъчно да се реализира единодушие. Изборът на управление е изискване за естественото действие на Народното събрание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ