Великден е времето, в което хиляди българи посещават родните манастири

Великден е времето, в което хиляди българи посещават родните манастири и църкви. Но какъв брой от туристите и богомолците знаят какво би трябвало да бъде подобаващото държание там. Ето някои съществени упътвания.

Телефон

В църковните дворове не се пуши и пие алкохол, не се прави отпадък, не е признато още да се влиза и с животни. Задължително е да се изключва звукът на телефона, когато се влиза в черква, а в случай че имаме шапка или слушалки – да се смъкват.

Всяко място има собствен правилник за правенето на фотоси и видео – при едни е позволено, при други не, а при трети се изисква някаква такса. Относно храната в святото място не трябва да се внася друго с изключение на самун, вино, елей и жито, които се употребяват в богослужението. Може да се внасят за благославяне и плодове и мед. Боядисаните великденски яйца могат да се внасят от Разпети петък. След като миряните минат под плащаницата, те ги поставят пред икона или в кошници, сложени за задачата, изясни архимандрит Януарий, свещеник на Искрецкия манастир " Успение Богородично ". По думите му в други поместни църкви на второ Възкресение( в неделя преди обяд) се освещават козунаци, само че у нас тази процедура не е изключително публикувана.

След 12 часа в среднощ на празничната неделя свещеници на черковнославянски споделят: " Христос воскресе! " (Христос възкръсна), като миряните дават отговор: " Воистину воскресе " (Наистина възкръсна!).

Облекло

По принцип в храмовете би трябвало да се върви с уместно облекло, да се заобикалят късите поли и панталони, по-отворените блузи и тениски, голите плещи. Не е желателно да се парадира със скъпи украшения, ланци, бижута, часовници. Пристъпили един път прага на Божия дом, би трябвало да се придвижваме безшумно, да не беседваме и шумим ненужно.

Желателно е да си закупим свещи не от някой амбулантен търговец, а от храма, защото по този начин даваме своята милостиня за неговото благоустрояване и поддръжка. При предпочитание може да се направи и подаяние в някоя от касите.

Свещи

Запалваме свещта от горящите в близост вощеници и я слагаме на свещника деликатно. При огромна блъсканица би трябвало да се внимава да не докоснем с пламъка някой човек пред нас. Затова най-добре е да държим ръката си пред свещта. Това предписание важи и когато носим Благодатния огън от храма към дома си в нощта на Възкресение Христово. След това споделяме безшумно в себе си някоя молитва. Има доста молебствия, които можем да насочваме към Бога и светиите. Ето най-кратките от тях:

Когато се покланяме и целуваме иконата на Иисус Христос, безшумно в себе си споделяме Иисусовата молитва: " Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/грешната. " Друга молитва е Господнята " Отче наш " или единствено " Господи, дай здраве и избавление на твоя раб/твоите раби... името ".

Когато палим свещ за умрял, безшумно се молим: " Господи, упокой душата на умрелия твой раб... (името) ".

Богородица

Пред икона на Богородица се молим по този начин: " Пресвета Богородице, избави нас ". Когато сме пред икона или облик на светец, да вземем за пример пред иконата на Св. Йоан Рилски, молитвата гласи: " Свети Йоане Рилски Чудотворче, моли Бога за мене, неверния ". След като сме се прекръстили и сърдечно помолили, се покланяме благоговейно и целуваме светия облик на иконата. Поклонът може да бъде дребен, единствено с навеждане на глава или огромен, т.е., по-нисък – до пояса. Ако молитвата ни е покайна, съкрушена (както през Великия пост), тогава поклонът е коленопреклонен – челото доближава до земята.

Проява на неприятен усет е целуването на иконите с начервени устни, както и слагането на пари и други движимости.

Такт

Не е редно да се задържаме дълго пред свещниците и иконите, изключително на огромни празници като Великден, с цел да не сътворяваме предпоставки за увеличение още повече на опашките, а оттова и на напрежение и неодобрение от страна на другите богомолци. Много хора влизат в черкви единствено от празник на празник и вземат решение, че би трябвало да се молят дълго като за отплата. Но и в други дни молитвите ни, в случай че са откровени, ще бъдат чути, твърдят духовници.

Прекръстване

Прекръстването е знак на кръста Господен – успеха на Христос над гибелта, а също по този начин и знак за нашата подготвеност да Го следваме като същински християни. Правилното прекръстване е като съберем първите три пръста на дясната ръка нагоре (палеца, показалеца и средния), а останалите ги свием към дланта. С трите съединени пръста допираме на първо време челото, по-късно гърдите, дясното и лявото рамо. По този метод изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.

Излизането от храма става с тил и с лек реверанс. Този бит идва от традицията, че не трябва да се застава с тил към Св. олтар.

Искайте благословия от свещеника

От древността хората просят благословение от Господа. В тази връзка остарял и добър бит гласи, че когато православен християнин срещне духовник, да изиска благословение за себе си. Това става, като постави ръце, събрани пред себе си, направи реверанс и каже " Отче, благослови ". Духовникът го благославя с кръстен знак по главата за здраве и избавление и подава десницата си. Християнинът целува ръката на свещеника, което е знак на целуването на кръста, с който е бил блажен, написа " Телеграф ".