Степан Поляков: Възстановяването на справедливостта трябва да започне с истината за концлагерите
Възстановяването на чувството за правдивост в България би трябвало да стартира с истината за закононарушенията на комунистическия режим и по-специално за злодеянията, които са осъществени в концентрационните лагери, като „ Слънчев бряг “ край Ловеч. Това съобщи в изявление за БГНЕС Степан Поляков, режисьор на кино лентата „ Слънчев бряг – Експрес към Ада ”.
Ловешкият концлагер е частен и под директното управление на тогавашния заместник- министър на вътрешните работи Мирчо Спасов и междинната дълготрайност на живота в него е сред 2 и 5 дни. Концлагерът се споделя Слънчев бряг, тъй като в непосредствена непосредственост до него минава влака, през който се прекачваш, с цел да стигнеш до курорта Слънчев бряг. От тогава стартира „ шегата “ сред надзирателите и концлагеристите, че пандизчиите отиват там.
„ Това е мрачна история за хора, които знаят, че си отиват, а в това време от Балкантурист популяризират какъв брой е хубаво да отидеш на оня песъчлив бряг към това райско море “, описа Поляков.
Той акцентира ролята на ген. Мирчо Спасов и неговите подчинени за организирането на лагера.
„ Мирчо Спасов е един от най-близките хора до Тодор Живков, които дружно са правили изтезанията след 9 септември на своите политически съперници. Самият Спасов не върви доста постоянно в лагера. Там печално се прочува майор Николай Газдов. Той е прочут с това, че всяка събота и неделя води с файтон децата и жена си, с цел да гледат онлайн изтезанията на политзатворниците ”, сподели Степан Поляков. Освен тях известна е „ хубавата Юлка “ - Юлия Ръжгева, чийто обичано занятие вечер е да хвърля монета с Газдов, с цел да разбере чий пандизчия ще бъде погубен на идващия ден. „ Тя има и радиоемисия, с цел да им каже, че на следващия ден ще умрат, само че още не е ясно кой. Нейната жертва е красивата актриса Надя Илкова (Дункин), тъй че това е по шекспировски доста тъмен сюжет ”, разяснява режисьорът на кино лентата.
Степан Поляков развенчава мита, че българите са най-верния спътник на Съюз на съветските социалистически републики, както ни учат през години. Ние сме измежду първите, които оказват грубо и продължителна опозиция на руските окупатори, само че тя се премълчава целеустремено от избрани демократични кръгове, които всъщност са наследниците на остарялата комунистическа номенклатура. „ Затова и направихме кино лентата, с цел да не го създадат те. Тогава истината няма да излезе такава, каквато е ”, акцентира Степан Поляков.
В концлагера „ Слънчев бряг ” са убити сред 3000 – 5000 души за 2 години.
„ Сред изгубилите живота си са Александър Николов (Сашо Сладура), прочут джаз музикант, цигулар, както и бащата на една от най-известните ни певици Богдана Карадочева. С описа на чичо Кольо, който до наскоро беше последният жив концлагерист, стартира и кино лентата “, показа Поляков.
За разлика от нацистка Германия, където концлагеристите са били изпращани по породист симптом, лагеристите в „ Слънчев бряг “ не са подбирани по някакъв специфичен критерии.
„ Етносът няма значение, ти може да си престъпен, може да си казвал анекдот, може да си слушал плоча на Бил Хейли, може да си народен представител от земеделците, всичко може и няма никакви правила. Известна е историята, в която един военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) споделя на Мирчо Спасов: „ Абе, моят се е разхайтил, нещо слуша Чък Бери, Елвис Пресли, я го прибери малко да го възпитате ”, и след три дни като се обажда да пита къде е сина му, той към този момент е отпътувал ”, описа Степан Поляков.
Западните посолства у нас научават за съществуването на лагера. Дори английският дипломат незабавно осведоми Лондон, само че неговата грама незабавно е прихваната от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
След измененията от 1989 година никой не е понесъл отговорност за случилото се и за дейностите си в концлагера.
„ В България освен че няма правдивост, ние би трябвало да стартираме с концлагерите си, а не с някакви правосъдни промени. Всички са мъртви към този момент, несъмнено, само че това би трябвало да бъде разказано и обяснено и това е смисълът на кино лентата „ Слънчев бряг – Експрес към Ада “. Нищо друго, тъй като в случай че не помним, в случай че не проучваме личната си история, на личните си фамилии, и на Ловеч, всичко друго ще бъде някаква анаграма на Брюкселските политики ”, акцентира режисьорът Степан Поляков. /БГНЕС
