Съвети за контрол на емоциите, които ще ви превърнат в победители
Възпитани сме да направляваме и даже да крием страстите си, само че с цел да живеем в единодушие със себе си, е просто належащо да ги демонстрираме. Според нашия съветник психотерапевт можем да се научим да показваме възприятията си и даже да извличаме изгода от това.
Случайна среща с другар от детинство, злополука на пътя, показване пред нова аудитория, дълго чаканото първо „ мама “ или „ тати “ от устата на детето – доста събития всекидневно пробуждат страстите ни. Ние се срамим от тях, опасяваме се, че може да изглеждаме неуместно в профил, сдържаме се и си мислим, че управляваме страстите си. Но те непрекъснато надвиват над нас.
ДВОЙНИ СТАНДАРТИ
Сигурно казусът е, че сме израсли в общество, в което умеенето да контролираш възприятията си, „ да се владееш “, постоянно се е считало за достолепие. Самоконтролът като внимателен пазач непрекъснато ни припомня, че е непристойно да се държим прекомерно прочувствено, че не трябва да демонстрираме намерено гнева си, че би трябвало да крием страха си, да сдържаме вълнението си и даже насладата.
Всяка една мощна прочувствена реакция може да се стори на близките неуместна, смешна, даже непристойна – и да бъде възприета като демонстрация на уязвимост.
Изключенията са малко – единствено насладата и паниката, които се претърпяват по едно и също време от доста хора, оказали се в избрани условия. Нормално е да викаме и скандираме дружно на футболния стадион или дружно да съчувстваме на потърпевшите, гледайки по малкия екран по какъв начин цунами опустошава кротичък град. Но примерно да танцуваме в офиса, тъй като сме получили покачване, меко казано не е признато – както не е признато и намерено да демонстрираме тъгата си.
Твърдият самоконтрол ни основава избран психически комфорт – ритуализираните прояви на страсти ненапълно облекчават положението на афект и го контролират. Но в това време самоконтролът провокира фрустрация и основава рискова бездна сред това какво усещаме и по какъв начин се държим.
Онези, на които личната им емоционалност им пречи да живеят, от време на време се пробват да я „ заглушат “ благодарение на някое вълшебно хапче. Мнозина винят за своята мнима свръхчувствителност личните си родители, които не са ги възпитали „ вярно “. Но и едните, и другите не знаят или не помнят какъв брой е значимо да демонстрираме страстите си. Благодарение на тях ние показваме същинското си „ Аз “ и ставаме по-разбираеми за другите хора. Освен това страстите са нужни за оцеляването ни.
Затова потискайки страстите си, ние безусловно се излагаме на риск. Всяка една от тях има своя специфична роля.
Страхът ни оповестява за действителна или мислена заплаха. Той улавя това, което е значимо за живота ни в даден миг. Страхът освен приема информация, само че и дава на тялото команди – насочва кръвта към краката, в случай че е нужно да се бяга, или към главата, в случай че е належащо да се мисли. По предписание страхът активизира силата ни, въпреки от време на време да има противопоставен резултат – страхът от време на време ни сковава, до момента в който решим по какъв начин да постъпим в съответната обстановка.
Гневът от време на време бива бъркан с насилието, което той може да провокира. По предписание човек изпитва това възприятие, когато подозира, че не го взимат на съществено (а някои хора непрекъснато живеят с това чувство). Но гневът може да бъде и потребен, той провокира обособяване на хормони в кръвта (включително и адреналин), които на собствен ред обезпечават мощен изблик на сила. Тогава ние усещаме силата си, усещаме се смели и уверени в себе си. Освен това гневът ни демонстрира, че сме стигнали до границата, оттатък която може да спрем да се владеем – по тази причина в прочут смисъл гневът замества проявата на принуждение.
Тъгата ни оказва помощ да се вглъбим в себе си, с цел да преживеем някаква загуба (загуба на непосредствен човек, на някакви качества у самите себе си, на материални обекти…) и да си възвърнем виталната сила. Тъгата ни разрешава да „ надмогнем себе си “, да се пригодим към загубата и още веднъж да намерим изгубения смисъл на протичащото се. Освен това прекарването на горест провокира състрадание и внимание у другите хора – и по този начин се усещаме по-защитени.
Радостта е най-желаната страст. Именно тя освобождава най-вече сила, стимулирайки отделянето на хормони на удоволствието. Ние изпитваме убеденост, персонална значителност, свобода; усещаме, че обичаме и че сме обичани. Радостта работи като магнит – тя притегля други хора към нас и им оказва помощ да споделят възприятията си. Известно е също по този начин, че усмивката и смехът имат лечебно деяние и ускоряват имунитета.
РАЗУМ И ЧУВСТВА
Друго доста значимо преимущество на страстите е, че те ни вършат по-умни. Дълго време науката в прочут смисъл ги е обезценявала, поставяйки ги на по-долно равнище от мислещия разсъдък. Все отново от позиция на еволюцията страстите са се зародили в дълбините на „ предчовешкия “ остарял разсъдък и са тясно свързани с инстинктивното държание на животните. Новите дялове на мозъчната кора, които в частност дават отговор и за процесите на осъзнато мислене, са се появили доста по-късно.
Днешно време към този момент е известно, че разсъдъкът не съществува в чист тип – той се подхранва от страстите. Американският невролог Антонио Дамасио е потвърдил, че познанието, което не е съпроводено от страсти, се оказва безплодно, а прочувствено студеният човек не е кадърен, да вземем за пример, да си взима поука от грешките си. Интересно е, че децата и възрастните разбират и запомнят нещо ново единствено на фона на положителен и задоволително мощен прочувствен подтик, който нагледно казано отваря вратите към нова област от невронни връзки.
Възприятията също не могат да съществуват без страстите. Всяка дума, която възприемаме, всеки жест, всяка миризма, усетите и облиците, всичко неотложно се „ интерпретира “ от нашите усеща. Без страсти бихме се трансформирали в автомати и щяхме да водим много прозрачен живот.
Психологът Даниел Гоулман е въвел в научните среди понятието „ прочувствен разсъдък “. Ученият е стигнал до извода, че персоналният ни триумф зависи не толкоз от IQ, индикатора на интелектуалното ни развиване, колкото от прочувствения коефициент (EQ).
С помощта на данни от опити той потвърдил, че в професионалната среда максимален триумф имат не експертите с куп дипломи, а тези чиновници, които имат скъпи човешки качества – дарба да проучват възприятията си и да ръководят както своите, по този начин и непознатите страсти.
Когато такива хора, да вземем за пример, молят някого за помощ, близките с подготвеност откликват, до момента в който „ прочувствените инвалиди “ (с невисок EQ) могат да чакат някой да отговори на молбата им няколко дни…
ГЛАСЪТ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО
Емоциите ни оповестяват значима информация за нас самите или за това, което ни се случва, по тази причина е добре да им имаме доверие, да се вслушваме в тях и да разчитаме на тях. На пръв взор наподобява, че тази екзистенциална позиция опонира на персоналния опит на доста от нас – нееднократно сме допускали неточности, водейки се от възприятията си.
Известният немски мъдрец Макс Шелер е обяснявал това несъгласие със съществуването на два вида чувства. От една страна има контактни чувства, настоящи сходно на механизма на осезанието.
Когато изпитваме наслада, ние се усещаме по-добре, можем да се отпуснем, тревожим се по-малко и затова живеем по-пълноценно. Ако нещо ни натъжава или ядосва, ние съвсем физически усещаме, че се лишаваме от част от здравето и силата си, част от живота си. Контактните усеща дават значима информация за екзистенциалната значителност на протичащото се за вашето здраве, за вашата жизнеспособност. Но на такива усеща (които постоянно се коренят в детството) не трябва да разчитате при взимане на решения, значимо е да умеете да ги разграничите, да ги обособите.
Другият вид чувства са дистантните. Те нямат директно отношение към настоящото ни положение, само че улавят нещо доста значително у различен човек. Това интуитивно възприятие е познато на всички. Именно то ни подсказва да питаме собствен непосредствен „ Станало ли е нещо? “ или ни нашепва незабавно да се обадим у дома.
Никой не ни учи да се вслушваме в дистантните си чувства, само че точно те ни разрешават да оценим мигновено атмосферата измежду група хора, да си съставим усещане за събеседника или за обстановката. Ако погледнете живота си обратно, несъмнено ще забележите, че всичките ви най-важни и верни решения са били взети въз основа на усета ви – рационалните пояснения нормално се появяват по-късно.
Доверието към личните ни страсти би трябвало да се възпитава и упражнява. Важно е единствено да не бъркаме контактните усеща, които оповестяват персонално за нас, с дистантните, които ни приказват за различен човек.
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
Когато страстите са прекомерно мощни, се задействат механизмите на психическа отбрана – и ние не усещаме нищо повече. Депресия, незаинтересованост, ступор – по този начин наподобява всичко в профил, а от вътрешната страна човек просто към този момент не го боли, все едно е под анестезия. Потиснатите („ забравени “) страсти се трансформират в телесни чувства, изтривайки зависимостта сред прочувственото прекарване и това, което го е провокирало.
Понякога страстите одобряват облика на своята диаметралност. Тъгата от време на време се показва в еуфорична превъзбуда, насладата – в сълзи, различен път можем да се разсмеем с глас, единствено и единствено да не се поддадем на отчаянието. Механизмите на психическа отбрана изтощават нашите душевен и физически сили и съвсем постоянно се оказват неефективни – в даден миг същинските усеща излизат нескрито и надвиват над нас.
Хората, които сполучливо крият страстите си, също са подложени на натиска им. Човек може да имитира смях, да изиграе яд, да лъже за същинските си усеща, само че е невероятно да се преструва непрекъснато, рано или късно същинските страсти ще излязат нескрито. Така че е по-добре да умеем да ги одобряваме такива, каквито са.
Може да сте избухливи или свръхчувствителни, комплексирани или парализирани от страх… Пробвайте да усвоите няколко елементарни извършения, които ще ви оказват помощ да хармонизирате страстите си.
ВИЕ ИМАТЕ КОМПЛЕКСИ
Сдържате се, не си позволявате да изразите нито яд, нито радост… Поведението ви има претекст, който ви е мъчно да признаете. Решението е да си дадете независимост, да освободите своите усеща.
Постарайте се да изразявате възприятията си с жестове
Думите са значими, само че 90 % от нашите страсти се показват посредством мимиката и езика на тялото. Усмивката, позата, жестовете – даже едно стесняване на плещи споделя за отношението ни към протичащото се повече, в сравнение с дългите речи.
Признайте съществуването на страстите
Ако детето се опасява от вълци, безсмислно е да го уверявате, че в нашите гори вълци няма. Приемайки възприятията му, родителите могат да го попитат „ Какво да направя, с цел да те успокоя? “. Не е срамно да се страхуваш, недейте да се срамувате от страховете си. Нито една от нашите страсти не е рискова – страстите са наши съдружници и не трябва непрекъснато да чакаме удар под кръста от тях.
Водете си дневник
Това е като да споделяш възприятията си с другар. Писменият роман ще ви помогне да си спомните забравените страсти, да ги обмислите, да определите отношението си към тях.
ВИЕ съдебна техническа експертиза ПАРАЛИЗИРАНИ ОТ СТРАХ
Колкото са по-високи „ залозите “ (а т.е., колкото е по-тежка загубата и колкото е по-голяма премията за победа), толкоз по-силно се паникьосвате. Толкова ви е боязън от неуспеха, че си представяте най-катастрофичните сюжети и губите кураж. Решението е да овладеете възприятията си и да преодолеете „ парализата “ на волята си.
На кого наподобява оня, който ви кара да се страхувате? Може би на учителя, който ви е кастрил като дребни, или на съседката, която се е заяждала с вас непрекъснато? Всяка една стресова обстановка пробужда у нас мемоари за нещо, изживяно в предишното – през първите 6 години от живота. И още веднъж изпитваме страха, който не сме могли да преодолеем.
Дишайте вярно
Концентрирайте се върху дишането си. Удължете издишванията и скъсете вдишванията, с цел да неутрализирате вътрешните си чувства.
Спомняйте си за триумфите си
Например за това по какъв начин сте взели изпит с отличен или сте били собствен другар на тенис. Опирайки се на предишните триумфи и обвързваното с тях възприятие за наслаждение, ще можете да надвиете желанието да виждате пагубни сюжети на бъдещи събития.
Подгответе се за тестване
Разгледайте вероятните разновидности за развиване на събитието, определете какво желаете да постигнете във всеки един случай и защо можете да отстъпите… Това ще ви помогне да контролирате по-добре страстите си.
ВИЕ съдебна техническа експертиза ИЗБУХЛИВИ
Решението е да се научите да овладявате възприятията си и да управлявате конфликтните обстановки.
Не трупайте искания
Колкото повече неодобрение трупате в себе си, толкоз повече рискувате да си изпуснете нервите. Говорейки за претенциите си, вие си помагате да избегнете изблиците на несдържан яд.
Учете се да изразявате ясно възприятията си
Назовете възприятието, което ви тревожи. Без да се оплаквате и без да обвинявате, кажете намерено „ Имам проблеми на работа, раздразнителен съм и не знам какво да върша “.
Правете паузи
Мозъкът има потребност от време, с цел да вземе решение и да откри надзор над обстановката Отпуснете слънчевия сплит – вдишайте надълбоко, задръжте дишането за няколко секунди, издишайте и изчакайте, преди да вдишате още веднъж. От време на време затваряйте очи за 2-3 секунди – изключването на зрителните сигнали понижава напрежението.
Американският психотерапевт Хаим Джинот ни поучава да построяваме изявленията си по схемата „ Когато ти направи Х, аз изпитах Y, а в оня миг ми се искаше да направиш Z “. Например „ Когато ме укори, че съм просрочен, аз се почувствах отговорен. Ще ми се да ме беше прегърнала, вместо да ми се караш “.
Протегнете ръка за помощ
Преди да отговорите на експанзията с експанзия, питайте „ агресора “ дали не го изтезава нещо. Или пък му предложете помирение: „ Нещо стартирам да се нервирам, дано създадем пауза, с цел да се успокоим малко “.
ВИЕ съдебна техническа експертиза СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИ
Вие реагирате остро и на сериозни забележки, и на похвали. Решението е да установите уравновесени връзки с хората.
Не се фокусирайте единствено върху себе си
Вие се притеснявате ненужно какво мислят близките за вас. Пробвайте да се „ отдалечите “ леко от себе си и да деянията емпатия (съпреживяване). Учете се да се поставяте на мястото на различен човек. За какво мисли той? Какво претърпява? Тази промяна на гледната точка ще ви помогне да измененията тактиката на връзките си.
Не се стремете всички да ви обичат
Понякога си заслужава да поемеш риска и да се съгласиш с това, че твоите дейности няма да се харесат на някого, а на различен ще му усложнят живота. Невъзможно е да се избегнат деянията на съревнование, неприязън, несъответственост на характерите. Колкото по-ясно го осъзнаете, толкоз по-лесно ще ви е да го приемете и толкоз по-трудно ще им е на другите да ви излъжат.
Постарайте се да намерите своите „ спусъци “
Съставете си лист от обстановки, в които сте изключително уязвими, и думи, които ви предизвикат към несъответстващо държание. Когато се сблъскате с такива още веднъж, ще ги разпознаете и ще запазите хладнокръвие.
Отбягвайте безапелационните прогнози
За вас не е потребно да се обръщате към себе си в императивен („ Трябва да направя кариера! “) или минорен звук („ Аз несъмнено цялостен живот ще съм сам… “). Така ще усещате тежестта на виновността за вашите беди, а това ще отслаби виталните ви сили и няма да ви разреши да се настроите за победа.
Случайна среща с другар от детинство, злополука на пътя, показване пред нова аудитория, дълго чаканото първо „ мама “ или „ тати “ от устата на детето – доста събития всекидневно пробуждат страстите ни. Ние се срамим от тях, опасяваме се, че може да изглеждаме неуместно в профил, сдържаме се и си мислим, че управляваме страстите си. Но те непрекъснато надвиват над нас.
ДВОЙНИ СТАНДАРТИ
Сигурно казусът е, че сме израсли в общество, в което умеенето да контролираш възприятията си, „ да се владееш “, постоянно се е считало за достолепие. Самоконтролът като внимателен пазач непрекъснато ни припомня, че е непристойно да се държим прекомерно прочувствено, че не трябва да демонстрираме намерено гнева си, че би трябвало да крием страха си, да сдържаме вълнението си и даже насладата.
Всяка една мощна прочувствена реакция може да се стори на близките неуместна, смешна, даже непристойна – и да бъде възприета като демонстрация на уязвимост.
Изключенията са малко – единствено насладата и паниката, които се претърпяват по едно и също време от доста хора, оказали се в избрани условия. Нормално е да викаме и скандираме дружно на футболния стадион или дружно да съчувстваме на потърпевшите, гледайки по малкия екран по какъв начин цунами опустошава кротичък град. Но примерно да танцуваме в офиса, тъй като сме получили покачване, меко казано не е признато – както не е признато и намерено да демонстрираме тъгата си.
Твърдият самоконтрол ни основава избран психически комфорт – ритуализираните прояви на страсти ненапълно облекчават положението на афект и го контролират. Но в това време самоконтролът провокира фрустрация и основава рискова бездна сред това какво усещаме и по какъв начин се държим.
Онези, на които личната им емоционалност им пречи да живеят, от време на време се пробват да я „ заглушат “ благодарение на някое вълшебно хапче. Мнозина винят за своята мнима свръхчувствителност личните си родители, които не са ги възпитали „ вярно “. Но и едните, и другите не знаят или не помнят какъв брой е значимо да демонстрираме страстите си. Благодарение на тях ние показваме същинското си „ Аз “ и ставаме по-разбираеми за другите хора. Освен това страстите са нужни за оцеляването ни.
Затова потискайки страстите си, ние безусловно се излагаме на риск. Всяка една от тях има своя специфична роля.
Страхът ни оповестява за действителна или мислена заплаха. Той улавя това, което е значимо за живота ни в даден миг. Страхът освен приема информация, само че и дава на тялото команди – насочва кръвта към краката, в случай че е нужно да се бяга, или към главата, в случай че е належащо да се мисли. По предписание страхът активизира силата ни, въпреки от време на време да има противопоставен резултат – страхът от време на време ни сковава, до момента в който решим по какъв начин да постъпим в съответната обстановка.
Гневът от време на време бива бъркан с насилието, което той може да провокира. По предписание човек изпитва това възприятие, когато подозира, че не го взимат на съществено (а някои хора непрекъснато живеят с това чувство). Но гневът може да бъде и потребен, той провокира обособяване на хормони в кръвта (включително и адреналин), които на собствен ред обезпечават мощен изблик на сила. Тогава ние усещаме силата си, усещаме се смели и уверени в себе си. Освен това гневът ни демонстрира, че сме стигнали до границата, оттатък която може да спрем да се владеем – по тази причина в прочут смисъл гневът замества проявата на принуждение.
Тъгата ни оказва помощ да се вглъбим в себе си, с цел да преживеем някаква загуба (загуба на непосредствен човек, на някакви качества у самите себе си, на материални обекти…) и да си възвърнем виталната сила. Тъгата ни разрешава да „ надмогнем себе си “, да се пригодим към загубата и още веднъж да намерим изгубения смисъл на протичащото се. Освен това прекарването на горест провокира състрадание и внимание у другите хора – и по този начин се усещаме по-защитени.
Радостта е най-желаната страст. Именно тя освобождава най-вече сила, стимулирайки отделянето на хормони на удоволствието. Ние изпитваме убеденост, персонална значителност, свобода; усещаме, че обичаме и че сме обичани. Радостта работи като магнит – тя притегля други хора към нас и им оказва помощ да споделят възприятията си. Известно е също по този начин, че усмивката и смехът имат лечебно деяние и ускоряват имунитета.
РАЗУМ И ЧУВСТВА
Друго доста значимо преимущество на страстите е, че те ни вършат по-умни. Дълго време науката в прочут смисъл ги е обезценявала, поставяйки ги на по-долно равнище от мислещия разсъдък. Все отново от позиция на еволюцията страстите са се зародили в дълбините на „ предчовешкия “ остарял разсъдък и са тясно свързани с инстинктивното държание на животните. Новите дялове на мозъчната кора, които в частност дават отговор и за процесите на осъзнато мислене, са се появили доста по-късно.
Днешно време към този момент е известно, че разсъдъкът не съществува в чист тип – той се подхранва от страстите. Американският невролог Антонио Дамасио е потвърдил, че познанието, което не е съпроводено от страсти, се оказва безплодно, а прочувствено студеният човек не е кадърен, да вземем за пример, да си взима поука от грешките си. Интересно е, че децата и възрастните разбират и запомнят нещо ново единствено на фона на положителен и задоволително мощен прочувствен подтик, който нагледно казано отваря вратите към нова област от невронни връзки.
Възприятията също не могат да съществуват без страстите. Всяка дума, която възприемаме, всеки жест, всяка миризма, усетите и облиците, всичко неотложно се „ интерпретира “ от нашите усеща. Без страсти бихме се трансформирали в автомати и щяхме да водим много прозрачен живот.
Психологът Даниел Гоулман е въвел в научните среди понятието „ прочувствен разсъдък “. Ученият е стигнал до извода, че персоналният ни триумф зависи не толкоз от IQ, индикатора на интелектуалното ни развиване, колкото от прочувствения коефициент (EQ).
С помощта на данни от опити той потвърдил, че в професионалната среда максимален триумф имат не експертите с куп дипломи, а тези чиновници, които имат скъпи човешки качества – дарба да проучват възприятията си и да ръководят както своите, по този начин и непознатите страсти.
Когато такива хора, да вземем за пример, молят някого за помощ, близките с подготвеност откликват, до момента в който „ прочувствените инвалиди “ (с невисок EQ) могат да чакат някой да отговори на молбата им няколко дни…
ГЛАСЪТ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО
Емоциите ни оповестяват значима информация за нас самите или за това, което ни се случва, по тази причина е добре да им имаме доверие, да се вслушваме в тях и да разчитаме на тях. На пръв взор наподобява, че тази екзистенциална позиция опонира на персоналния опит на доста от нас – нееднократно сме допускали неточности, водейки се от възприятията си.
Известният немски мъдрец Макс Шелер е обяснявал това несъгласие със съществуването на два вида чувства. От една страна има контактни чувства, настоящи сходно на механизма на осезанието.
Когато изпитваме наслада, ние се усещаме по-добре, можем да се отпуснем, тревожим се по-малко и затова живеем по-пълноценно. Ако нещо ни натъжава или ядосва, ние съвсем физически усещаме, че се лишаваме от част от здравето и силата си, част от живота си. Контактните усеща дават значима информация за екзистенциалната значителност на протичащото се за вашето здраве, за вашата жизнеспособност. Но на такива усеща (които постоянно се коренят в детството) не трябва да разчитате при взимане на решения, значимо е да умеете да ги разграничите, да ги обособите.
Другият вид чувства са дистантните. Те нямат директно отношение към настоящото ни положение, само че улавят нещо доста значително у различен човек. Това интуитивно възприятие е познато на всички. Именно то ни подсказва да питаме собствен непосредствен „ Станало ли е нещо? “ или ни нашепва незабавно да се обадим у дома.
Никой не ни учи да се вслушваме в дистантните си чувства, само че точно те ни разрешават да оценим мигновено атмосферата измежду група хора, да си съставим усещане за събеседника или за обстановката. Ако погледнете живота си обратно, несъмнено ще забележите, че всичките ви най-важни и верни решения са били взети въз основа на усета ви – рационалните пояснения нормално се появяват по-късно.
Доверието към личните ни страсти би трябвало да се възпитава и упражнява. Важно е единствено да не бъркаме контактните усеща, които оповестяват персонално за нас, с дистантните, които ни приказват за различен човек.
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
Когато страстите са прекомерно мощни, се задействат механизмите на психическа отбрана – и ние не усещаме нищо повече. Депресия, незаинтересованост, ступор – по този начин наподобява всичко в профил, а от вътрешната страна човек просто към този момент не го боли, все едно е под анестезия. Потиснатите („ забравени “) страсти се трансформират в телесни чувства, изтривайки зависимостта сред прочувственото прекарване и това, което го е провокирало.
Понякога страстите одобряват облика на своята диаметралност. Тъгата от време на време се показва в еуфорична превъзбуда, насладата – в сълзи, различен път можем да се разсмеем с глас, единствено и единствено да не се поддадем на отчаянието. Механизмите на психическа отбрана изтощават нашите душевен и физически сили и съвсем постоянно се оказват неефективни – в даден миг същинските усеща излизат нескрито и надвиват над нас.
Хората, които сполучливо крият страстите си, също са подложени на натиска им. Човек може да имитира смях, да изиграе яд, да лъже за същинските си усеща, само че е невероятно да се преструва непрекъснато, рано или късно същинските страсти ще излязат нескрито. Така че е по-добре да умеем да ги одобряваме такива, каквито са.
Може да сте избухливи или свръхчувствителни, комплексирани или парализирани от страх… Пробвайте да усвоите няколко елементарни извършения, които ще ви оказват помощ да хармонизирате страстите си.
ВИЕ ИМАТЕ КОМПЛЕКСИ
Сдържате се, не си позволявате да изразите нито яд, нито радост… Поведението ви има претекст, който ви е мъчно да признаете. Решението е да си дадете независимост, да освободите своите усеща.
Постарайте се да изразявате възприятията си с жестове
Думите са значими, само че 90 % от нашите страсти се показват посредством мимиката и езика на тялото. Усмивката, позата, жестовете – даже едно стесняване на плещи споделя за отношението ни към протичащото се повече, в сравнение с дългите речи.
Признайте съществуването на страстите
Ако детето се опасява от вълци, безсмислно е да го уверявате, че в нашите гори вълци няма. Приемайки възприятията му, родителите могат да го попитат „ Какво да направя, с цел да те успокоя? “. Не е срамно да се страхуваш, недейте да се срамувате от страховете си. Нито една от нашите страсти не е рискова – страстите са наши съдружници и не трябва непрекъснато да чакаме удар под кръста от тях.
Водете си дневник
Това е като да споделяш възприятията си с другар. Писменият роман ще ви помогне да си спомните забравените страсти, да ги обмислите, да определите отношението си към тях.
ВИЕ съдебна техническа експертиза ПАРАЛИЗИРАНИ ОТ СТРАХ
Колкото са по-високи „ залозите “ (а т.е., колкото е по-тежка загубата и колкото е по-голяма премията за победа), толкоз по-силно се паникьосвате. Толкова ви е боязън от неуспеха, че си представяте най-катастрофичните сюжети и губите кураж. Решението е да овладеете възприятията си и да преодолеете „ парализата “ на волята си.
На кого наподобява оня, който ви кара да се страхувате? Може би на учителя, който ви е кастрил като дребни, или на съседката, която се е заяждала с вас непрекъснато? Всяка една стресова обстановка пробужда у нас мемоари за нещо, изживяно в предишното – през първите 6 години от живота. И още веднъж изпитваме страха, който не сме могли да преодолеем.
Дишайте вярно
Концентрирайте се върху дишането си. Удължете издишванията и скъсете вдишванията, с цел да неутрализирате вътрешните си чувства.
Спомняйте си за триумфите си
Например за това по какъв начин сте взели изпит с отличен или сте били собствен другар на тенис. Опирайки се на предишните триумфи и обвързваното с тях възприятие за наслаждение, ще можете да надвиете желанието да виждате пагубни сюжети на бъдещи събития.
Подгответе се за тестване
Разгледайте вероятните разновидности за развиване на събитието, определете какво желаете да постигнете във всеки един случай и защо можете да отстъпите… Това ще ви помогне да контролирате по-добре страстите си.
ВИЕ съдебна техническа експертиза ИЗБУХЛИВИ
Решението е да се научите да овладявате възприятията си и да управлявате конфликтните обстановки.
Не трупайте искания
Колкото повече неодобрение трупате в себе си, толкоз повече рискувате да си изпуснете нервите. Говорейки за претенциите си, вие си помагате да избегнете изблиците на несдържан яд.
Учете се да изразявате ясно възприятията си
Назовете възприятието, което ви тревожи. Без да се оплаквате и без да обвинявате, кажете намерено „ Имам проблеми на работа, раздразнителен съм и не знам какво да върша “.
Правете паузи
Мозъкът има потребност от време, с цел да вземе решение и да откри надзор над обстановката Отпуснете слънчевия сплит – вдишайте надълбоко, задръжте дишането за няколко секунди, издишайте и изчакайте, преди да вдишате още веднъж. От време на време затваряйте очи за 2-3 секунди – изключването на зрителните сигнали понижава напрежението.
Американският психотерапевт Хаим Джинот ни поучава да построяваме изявленията си по схемата „ Когато ти направи Х, аз изпитах Y, а в оня миг ми се искаше да направиш Z “. Например „ Когато ме укори, че съм просрочен, аз се почувствах отговорен. Ще ми се да ме беше прегърнала, вместо да ми се караш “.
Протегнете ръка за помощ
Преди да отговорите на експанзията с експанзия, питайте „ агресора “ дали не го изтезава нещо. Или пък му предложете помирение: „ Нещо стартирам да се нервирам, дано създадем пауза, с цел да се успокоим малко “.
ВИЕ съдебна техническа експертиза СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИ
Вие реагирате остро и на сериозни забележки, и на похвали. Решението е да установите уравновесени връзки с хората.
Не се фокусирайте единствено върху себе си
Вие се притеснявате ненужно какво мислят близките за вас. Пробвайте да се „ отдалечите “ леко от себе си и да деянията емпатия (съпреживяване). Учете се да се поставяте на мястото на различен човек. За какво мисли той? Какво претърпява? Тази промяна на гледната точка ще ви помогне да измененията тактиката на връзките си.
Не се стремете всички да ви обичат
Понякога си заслужава да поемеш риска и да се съгласиш с това, че твоите дейности няма да се харесат на някого, а на различен ще му усложнят живота. Невъзможно е да се избегнат деянията на съревнование, неприязън, несъответственост на характерите. Колкото по-ясно го осъзнаете, толкоз по-лесно ще ви е да го приемете и толкоз по-трудно ще им е на другите да ви излъжат.
Постарайте се да намерите своите „ спусъци “
Съставете си лист от обстановки, в които сте изключително уязвими, и думи, които ви предизвикат към несъответстващо държание. Когато се сблъскате с такива още веднъж, ще ги разпознаете и ще запазите хладнокръвие.
Отбягвайте безапелационните прогнози
За вас не е потребно да се обръщате към себе си в императивен („ Трябва да направя кариера! “) или минорен звук („ Аз несъмнено цялостен живот ще съм сам… “). Така ще усещате тежестта на виновността за вашите беди, а това ще отслаби виталните ви сили и няма да ви разреши да се настроите за победа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ