Синдромът, при който невинни признават убийства
Възможно ли е човек да направи самопризнания за убийства, които не е направил, като в действителност има вяра във виновността си? Логичният отговор е не.
Доказани случаи от правосъдната медицина обаче разкриват възникването на синдрома на недоверието в паметта (memory distrust syndrom) - психическо положение, при което напрежението от полицейските разпити и вменяваната виновност кара обвинени да признават за неизвършени тежки закононарушения.
Най-големият всеобщ палач в историята на света
Историята на най-известния шотландски човекоядец и неговото семейство
През 1974 две неразкрити и до през днешния ден изгубвания на хора приковават публичното внимание в Исландия.
На 10 януари Гудмундур Ейнарсон по този начин и не се прибира вкъщи след пиянска вечер в нощен клуб. През ноември същата година Герфинмур Ейнарсон получава позвъняване, излиза от у дома и също не се връща.
Вижте във видеото горе - Топ 5 на неразкритите убийства
Постепенно полицията в страната стартира да работи по хипотезата, че случаите са свързани и става въпрос за двойно ликвидиране. От хипотетичните причинители обаче няма и диря.
Едва две години по-късно закононарушенията внезапно биват разкрити. При инцидентен разпит 20-годишната Ерла Боладотир разпознава Гудмундур на фотография и си спомня, че се се срещнали на празненство. В нощта на изгубването му имала сън, в който приятелят й Севар Циесиелски, малък нарушител, бил застанал пред вратата й, с мъртвец до себе си.
#OutofThinAir: When murder is just a memory. @bbcstoryville #documentary Monday 14 August #MemoryDistrustSyndrome https://t.co/OCiJ77qg9n
— Sophie Toumazis (@tpr_media_PR) August 11, 2017
Полицията прибира Севар и четирима негови другари, след което ги разпитва интензивно в продължение на стотици часове.
Историите на шестимата арестувани от нощта на изгубването се трансформират неведнъж, детайлите в тях не съответстват, само че един по един те признават някаква форма на виновност и съучастничество в убийствата.
Севар получава доживотна присъда, приятелите му по към 12 години всеки, а Ерла – 3.
Истината обаче не подхожда на присъдите и ще се разбере десетки години по-късно – всичките шестима души признават за закононарушение, което не са направили.
Причината не са закани против тях, а синдром на съмнение в паметта – психически феномен, открит чрез случая на тийнедйжърите в Исландия и няколко сходни в други страни.
При това положение, подложен под неимоверно напрежение, мозъкът дотолкоз стартира да се съмнява в личните си мемоари, че фабрикува нови.
„ Синдромът на съмнение в паметта се появява най-често при продължителни полицейски разпити. Постепенно приемаш, че си забъркан в закононарушение, с което нямаш нищо общо. Получава се, когато хората не могат да си спомнят какво тъкмо са правили – в случай че е било от дълго време и не си водят дневник, или в случай че са пили или употребявали други вещества, отслабващи паметта “, споделя Гисли Гудйонсон, международно прочут специалист по правосъдна медицина и един от експертите, категоризирали положението.
Рекорд на смъртните присъди – къде са най-вече
Пабло Ескобар – история за опиати, убийства и пари
Гудйонсон работи с исландската полиция по времето на случая с шестимата младежи.
Постепенно той стига до извода, че самопризнанията на хипотетичните причинители са недостоверни.
Липсата на ясни мемоари от вечерта преди две години, комбинирана с безсънието, суровите условия в ареста, стотиците часове непрекъснати разпити и успокоителни медикаменти, давани от служителите на реда, кара обвинените най-после да съчинят присъединяване си в закононарушението.
Самопризнанията обаче водят до присъди. Гудйонсон продължава да работи по откритието си и от 80-те насам е разгледал 500 разнообразни случая на синдром на съмнение в паметта.
Perte de confiance envers sa mémoire ( "memory distrust syndrome ") ou comment être convaincu qu’on a commis un crime https://t.co/mBvfoXubIv pic.twitter.com/UcepP75dPs
— Marc Gozlan (@MarcGozlan) February 25, 2017
Състоянието постоянно се появява в сходни условия. В общият случай става въпрос за човек, който е неустойчив, уязвим, податлив да спомага на полицията, държан е в единична килия, може да страда от психологично заболяване и има ниско самочувствие.
При тези условия той стартира да приема виновността, която му се вменява от полицията.
„ Не става въпрос за доброволни самопризнания, при които хората споделят, че са създали нещо, с цел да лишават виновността от различен човек или в търсене на внимание. Това е надълбоко вътрешно поверие, че си направил нещо, с което нямаш нищо общо “, изяснява исландският експерт.
Запълването на дупки в паметта с измислици се демонстрира и в случаи, при които няма и помен от психическото напрежение да си разпитван с дни, дрогиран и редом с това непрестанно набеждаван, че си направил нещо извънредно.
Известен е опитът „ Загубен в мола “ на психолозите Елизабет Лофтъс и Джим Коан. Участниците в него са разпитвани за спомените им за детски случки, преди този момент разкрити от фамилиите им.
Лофтъс беседва с всеки един от изследваните и наред с въпросите за същинските му прекарвания стартира настоятелно да го пита за измислена преживелица, при която като дете се е изгубил в търговски център.
25% от хората последователно си „ спомнят “ нещото, което не се е случвало. Нещо повече – те запълват „ празнините “. Сещат се какъв брой е било плашещо прекарването и по какъв начин са се радвали, когато били открити от майките си.
Така една четвърт от хората в тази дребна извадка се оказват склонни към такова съчинение, в което имат вяра.
Човекът, който разкри ужасите на "Аушвиц "
5 от най-злите дами в историята
Гудйонсон обаче преглежда рисковите случаи, при които хората стартират да имат вяра във виновността си.
Така един боец, чийто другар пада от канара, до момента в който двамата се прибират от бар, най-после има вяра, че го е бутнал. Причините са предстоящи – пиянството в дадения миг, тъгата и съмненията на полицията. Впоследствие мъжът отдръпва самопризнанията си.
Гудйонсон работи и по случаи в Съединени американски щати, при които смъртни присъди биват анулирани.
Той обаче продължава да се сблъсква със скептицизма на работещите в правосъдните системи по света.
„ Хората имат непоклатима религия, че никой не би си признал за закононарушение като ликвидиране, в случай че не са го направили, тъй като следствията са големи. Това обаче не е правилно “, декларира експертът.
"Memory distrust syndrome ": a 1970s murder in Iceland, confessions to a crime they didn't commit - in @FTLifeArts: https://t.co/szoF6FTZd5
— Nilanjana Roy (@nilanjanaroy) September 3, 2016
През 2011 казусът с исландските убийства е отворен за ново следствие. Причината са затворническите дневници на един от наказаните мъже, които стигат до медиите. Написаното в тях демонстрира, че обвинените са били дрогирани от полицията по време на разпитите, както и евентуалното съществуване на синдром на съмнение в паметта при самопризнанията.
През февруари т.г. доказателствата по случая водят до преразглеждането на неоправдателните присъди във Върховния съд на страната.
Доказани случаи от правосъдната медицина обаче разкриват възникването на синдрома на недоверието в паметта (memory distrust syndrom) - психическо положение, при което напрежението от полицейските разпити и вменяваната виновност кара обвинени да признават за неизвършени тежки закононарушения.
Най-големият всеобщ палач в историята на света
Историята на най-известния шотландски човекоядец и неговото семейство
През 1974 две неразкрити и до през днешния ден изгубвания на хора приковават публичното внимание в Исландия.
На 10 януари Гудмундур Ейнарсон по този начин и не се прибира вкъщи след пиянска вечер в нощен клуб. През ноември същата година Герфинмур Ейнарсон получава позвъняване, излиза от у дома и също не се връща.
Вижте във видеото горе - Топ 5 на неразкритите убийства
Постепенно полицията в страната стартира да работи по хипотезата, че случаите са свързани и става въпрос за двойно ликвидиране. От хипотетичните причинители обаче няма и диря.
Едва две години по-късно закононарушенията внезапно биват разкрити. При инцидентен разпит 20-годишната Ерла Боладотир разпознава Гудмундур на фотография и си спомня, че се се срещнали на празненство. В нощта на изгубването му имала сън, в който приятелят й Севар Циесиелски, малък нарушител, бил застанал пред вратата й, с мъртвец до себе си.
#OutofThinAir: When murder is just a memory. @bbcstoryville #documentary Monday 14 August #MemoryDistrustSyndrome https://t.co/OCiJ77qg9n
— Sophie Toumazis (@tpr_media_PR) August 11, 2017
Полицията прибира Севар и четирима негови другари, след което ги разпитва интензивно в продължение на стотици часове.
Историите на шестимата арестувани от нощта на изгубването се трансформират неведнъж, детайлите в тях не съответстват, само че един по един те признават някаква форма на виновност и съучастничество в убийствата.
Севар получава доживотна присъда, приятелите му по към 12 години всеки, а Ерла – 3.
Истината обаче не подхожда на присъдите и ще се разбере десетки години по-късно – всичките шестима души признават за закононарушение, което не са направили.
Причината не са закани против тях, а синдром на съмнение в паметта – психически феномен, открит чрез случая на тийнедйжърите в Исландия и няколко сходни в други страни.
При това положение, подложен под неимоверно напрежение, мозъкът дотолкоз стартира да се съмнява в личните си мемоари, че фабрикува нови.
„ Синдромът на съмнение в паметта се появява най-често при продължителни полицейски разпити. Постепенно приемаш, че си забъркан в закононарушение, с което нямаш нищо общо. Получава се, когато хората не могат да си спомнят какво тъкмо са правили – в случай че е било от дълго време и не си водят дневник, или в случай че са пили или употребявали други вещества, отслабващи паметта “, споделя Гисли Гудйонсон, международно прочут специалист по правосъдна медицина и един от експертите, категоризирали положението.
Рекорд на смъртните присъди – къде са най-вече
Пабло Ескобар – история за опиати, убийства и пари
Гудйонсон работи с исландската полиция по времето на случая с шестимата младежи.
Постепенно той стига до извода, че самопризнанията на хипотетичните причинители са недостоверни.
Липсата на ясни мемоари от вечерта преди две години, комбинирана с безсънието, суровите условия в ареста, стотиците часове непрекъснати разпити и успокоителни медикаменти, давани от служителите на реда, кара обвинените най-после да съчинят присъединяване си в закононарушението.
Самопризнанията обаче водят до присъди. Гудйонсон продължава да работи по откритието си и от 80-те насам е разгледал 500 разнообразни случая на синдром на съмнение в паметта.
Perte de confiance envers sa mémoire ( "memory distrust syndrome ") ou comment être convaincu qu’on a commis un crime https://t.co/mBvfoXubIv pic.twitter.com/UcepP75dPs
— Marc Gozlan (@MarcGozlan) February 25, 2017
Състоянието постоянно се появява в сходни условия. В общият случай става въпрос за човек, който е неустойчив, уязвим, податлив да спомага на полицията, държан е в единична килия, може да страда от психологично заболяване и има ниско самочувствие.
При тези условия той стартира да приема виновността, която му се вменява от полицията.
„ Не става въпрос за доброволни самопризнания, при които хората споделят, че са създали нещо, с цел да лишават виновността от различен човек или в търсене на внимание. Това е надълбоко вътрешно поверие, че си направил нещо, с което нямаш нищо общо “, изяснява исландският експерт.
Запълването на дупки в паметта с измислици се демонстрира и в случаи, при които няма и помен от психическото напрежение да си разпитван с дни, дрогиран и редом с това непрестанно набеждаван, че си направил нещо извънредно.
Известен е опитът „ Загубен в мола “ на психолозите Елизабет Лофтъс и Джим Коан. Участниците в него са разпитвани за спомените им за детски случки, преди този момент разкрити от фамилиите им.
Лофтъс беседва с всеки един от изследваните и наред с въпросите за същинските му прекарвания стартира настоятелно да го пита за измислена преживелица, при която като дете се е изгубил в търговски център.
25% от хората последователно си „ спомнят “ нещото, което не се е случвало. Нещо повече – те запълват „ празнините “. Сещат се какъв брой е било плашещо прекарването и по какъв начин са се радвали, когато били открити от майките си.
Така една четвърт от хората в тази дребна извадка се оказват склонни към такова съчинение, в което имат вяра.
Човекът, който разкри ужасите на "Аушвиц "
5 от най-злите дами в историята
Гудйонсон обаче преглежда рисковите случаи, при които хората стартират да имат вяра във виновността си.
Така един боец, чийто другар пада от канара, до момента в който двамата се прибират от бар, най-после има вяра, че го е бутнал. Причините са предстоящи – пиянството в дадения миг, тъгата и съмненията на полицията. Впоследствие мъжът отдръпва самопризнанията си.
Гудйонсон работи и по случаи в Съединени американски щати, при които смъртни присъди биват анулирани.
Той обаче продължава да се сблъсква със скептицизма на работещите в правосъдните системи по света.
„ Хората имат непоклатима религия, че никой не би си признал за закононарушение като ликвидиране, в случай че не са го направили, тъй като следствията са големи. Това обаче не е правилно “, декларира експертът.
"Memory distrust syndrome ": a 1970s murder in Iceland, confessions to a crime they didn't commit - in @FTLifeArts: https://t.co/szoF6FTZd5
— Nilanjana Roy (@nilanjanaroy) September 3, 2016
През 2011 казусът с исландските убийства е отворен за ново следствие. Причината са затворническите дневници на един от наказаните мъже, които стигат до медиите. Написаното в тях демонстрира, че обвинените са били дрогирани от полицията по време на разпитите, както и евентуалното съществуване на синдром на съмнение в паметта при самопризнанията.
През февруари т.г. доказателствата по случая водят до преразглеждането на неоправдателните присъди във Върховния съд на страната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ