Въздушното разузнаване на страните от НАТО вече втора седмица рязко

Въздушното разузнаване на страните от НАТО към този момент втора седмица внезапно увеличи интензивността по западните рубежи на Русия, като над 15 пъти доближавали държавната граница. Последният случай стана в сряда по обед, когато полски изтребител F-16 приближи транспортния аероплан с съветския боен министър Сергей Шойгу над неутрални води на Балтийско небе. Вечерта в сряда, 21 юни, Су-27 сполучливо прехвана американски въздушен шпионин RC-135 и го принуди да смени курса. Буквално 10 минути по-късно в региона се появи нов разследващ аероплан на Съединени американски щати. През нощта американски стратегически безпилотник RQ-4A Global Hawk няколко часа курсира около границите на Ленинградска и Псковска област.

Почти всички разследващи полети на натовските шпионски самолети са изпълнени в зоната за отговорност на Шеста войска на Военновъздушни сили и Противовъздушна отбрана – най-силното оперативното обединяване в състава на Върховен касационен съд. То прикрива небето на 29 района в западната част на страната и подсигурява сигурността на 3750 км от държавната граница на РФ. В случай на предполагаем боен спор точно 6-а А би трябвало да поеме първия удар на неприятелската авиация и крилати ракети.

Естествено е това направление да интересува НАТО. Най-често там се появяват американските RC-135 - самолети за радиоелектронно разузнаване, в чиито задания влиза да дефинират и фиксират радиочестотите за връзка на военните.

Друга задача на западното разузнаване е разкриване позициите на комплексите за Противовъздушна отбрана на 6-а Армия. А там е построена многоешелонна система за Противовъздушна отбрана. При въздушно нахлуване първи би трябвало да влязат в багра дивизионите на ЗРС С-300ПМ и С-400, способни да поразяват цели на дистанции до 400 км. Ако съперникът успее да пробие първия рубеж на защитата, по него стартират работа комплексите със междинна отдалеченост С-300ПС и С-350 " Витязь”. А оживелите самолети и крилати ракети попадат под огъня на системите с дребен радиус на деяние " Панцирь-С1 ". При нужда групировката може да бъде усилена със средства за Противовъздушна отбрана на Сухопътни войски – комплексите С-300В, " Бук-М2 ", " Тор-М2 " и други.

Противникът естествено не гори от предпочитание да се сблъсква челно с тази зенитно-ракетна „ ограда” и по тази причина в този момент с всички сили се пробва да откри местонахождението на позициите на разположените средства за Противовъздушна отбрана, с цел да може навреме да ги унищожи.

Процесът наподобява по следния метод: След като самолетът-провокатор приближи границите, се включват съветските радиолокационни системи и стартират да го „ водят”, като по този метод издават своето местонахождение. Едновременно с това американските спътници, „ висящи” над района, вършат топографска фотография на местността, основавайки се на получените координати от самолета-разузнавач. Целта е да се уясни какви видове въоръжения са „ привързани” към тези РЛС, какъв брой са и къде са им позициите. Всъщност самолетът-разузнавач играе ролята на стръв.

В случай на въоръжен спор по разузнатите позиции ще бъде нанесен изпреварващ удар с противорадиолокационни ракети. Те независимо се донасочват към източниците на радиоизлъчване (главно по РЛС) и ги унищожават, „ ослепявайки” системата за Противовъздушна отбрана.

Освен от системата на Противовъздушна отбрана, НАТО доста се интересува от дейностите на съветските летци, непрекъснато излитащи за прехват на техните разузнавачи. Оценява се какъв брой бързо дежурните изтребители се оказват във въздуха, с каква скорост се сближават, на какви радиочестоти беседват, самоуверено ли работят или внимателно.

Екип на БЛИЦ (по изявления в съветски медии)