Липсата на достатъчно военна мощ в региона и скептицизмът относно възможността за насилствена смяна на режима в Техеран принудиха администрацията на президента Доналд Тръмп да преосмисли плановете си за незабавна атака. През последната седмица напрежението в Близкия изток достигна критична точка след кървавото потушаване на антиправителствените протести в Иран, но в крайна сметка Вашингтон избра изчаквателна позиция.
Оперативни пречки и липса на ресурси
Основният фактор за временното оттегляне на САЩ е недостатъчното присъствие на бойни сили в зоната на Централното командване. В момента значителна част от американския флот, включително ударната група на самолетоносача "Ейбрахам Линкълн", е пренасочена към Карибите за операции в Латинска Америка. Пентагонът предупреди Белия дом, че без подходящо прикритие и допълнителни системи за противовъздушна отбрана, американските бази и съюзници като Израел биха били изключително уязвими при масиран ирански отговор.
Рискове от дестабилизация и неефективност на ударите
Втората голяма причина е доклад на разузнавателните служби, според който военна операция няма да доведе до падане на режима. Анализатори подчертават, че иранската система за сигурност е децентрализирана и премахването на отделни лидери няма да срине държавната машина. Вместо това, външна атака би могла да консолидира подкрепата около управляващите и да бъде използвана като „екзистенциална заплаха“ за оправдаване на още по-жестоки репресии.
Дипломатически натиск и регионален скептицизъм
Третият фактор е съпротивата на ключови регионални партньори. Държави като Саудитска Арабия, Катар и Оман изразиха сериозни опасения, че един нов мащабен конфликт ще подпали целия регион и ще застраши енергийните доставки. Те настояват за дипломатическо решение, което да принуди Иран към „стратегическо подчинение“ чрез икономически лостове, вместо чрез директна война.
Сигнали от Техеран и вътрешни дебати
Не на последно място, решението беше повлияно от преки комуникации между Техеран и Вашингтон. Иранският външен министър Абас Арагчи е уверил американски представители, че „убиването на протестиращи е спряло“. Въпреки че това твърдение се приема със скептицизъм, то даде на Тръмп формален повод да отложи ударите, избягвайки риска от нова „безкрайна война“, която противоречи на предизборните му обещания.
В исторически контекст, това напомня за кризата от лятото на 2025 г., когато след 12-дневната война между Израел и Иран, Вашингтон също демонстрира гъвкавост в последния момент, съчетавайки военни заплахи с неочаквани дипломатически маневри. Към момента ударът остава „на масата“, но изпълнението му се отлага с поне две до три седмици, докато пристигнат необходимите военни подкрепления.
