На 1 януари България стана 21-вата страна членка на еврозоната,

На 1 януари България стана 21-вата страна членка на еврозоната, като публично размени лв. – употребена повече от 145 години – с еврото. Събитието беше маркирано с церемонии в София и Брюксел, като знак на задълбочаващата се интеграция на страната в Европейския съюз.

Според разбор на сп. Foreign Policy, оповестен от Деси Загорчева, доцент в колежа „ Гуардия “ и специалист по цифрова дезинформация, приемането на еврото от България съставлява сериозен стратегически неуспех за Кремъл.

„ След години на опити да блокира присъединението на София към еврозоната, Москва не съумя да предотврати решението. Това затвърждава позицията на България в европейския план и понижава въздействието на Русия в страната “, написа Загорчева.

Москва губи въздействие в България

През десетилетията Русия се е опитвала да резервира надзор посредством исторически, културни и стопански връзки, в това число посредством Българската православна черква. Москва е употребила „ меката мощ “ и медийни акции, с цел да въздейства върху публичното мнение и политическия развой в София.

Разширяването на еврозоната и по-тясната икономическа интеграция на България с Европейски Съюз лимитират способността на Кремъл да манипулира и основава разделения, означават специалисти.

Пропаганда и дезинформация против еврото

В годините преди присъединението на България към еврозоната, Москва разчиташе на разнообразни тактики за въздействие:

Масови дезинформационни акции в обществените мрежи и медиите, свързани с Русия, които разпространяваха алармистки и погрешни изказвания за еврото.

Подкрепа за проруската партия „ Възраждане “, която организираше митинги и манифестации против въвеждането на новата валута, в това число със запалване на входа на задачата на Европейски Съюз в София.

Разпространение на тайни теории за конфискация на спестяванията и стопански произшествия, сходни на рецесията с Гърция.

Проевропейските сили устояха натиска

Въпреки напъните на Москва и на вътрешни проруско настроени сили, българските институции и проевропейските парламентарни обединения съумяха да обезпечат равномерен преход към еврото.

Законодателните и техническите стъпки бяха изпълнени, гарантирайки, че процесът се реализира без политизация и нарушавания.

„ Влизането на България в еврозоната потвърждава, че хибридната интервенция не дефинира неизбежно резултатите, когато има политическа воля и постоянни институции “, написа Деси Загорчева.

Предизвикателствата не престават

Въпреки историческата стъпка, специалистите предизвестяват, че стратегическата битка за въздействие не завършва. Очакват се предварителни избори по-късно през годината, което може да отвори нови благоприятни условия за външно въздействие и вътрешна дестабилизация. Проруските сили ще се опитат да употребяват краткосрочни проблеми с прехода към еврото – като ценови съмнения или административни компликации – с цел да подкопаят доверието в Европейски Съюз.

Еврозоната – знак на европейската мощ

Приемането на еврото не е единствено икономическа стъпка, само че и стратегически тест за България. То укрепва връзките със страните от Европейски Съюз, понижава външната взаимозависимост и укрепва доверието на обществото в европейската интеграция.

„ 1 януари е явен сигнал за стратегически крах на Москва и доказателство за притегателната мощ на Европейски Съюз “, заключава Загорчева.

Източник: Foreign Policy/Превод: