Древни български ръкописи се пазят във фондовете на Руската държавна библиотека
Във фондовете на Руската държавна библиотека, наред с доста други неповторими славянски писмени монументи, се пазят към 1000 антични български ръкописа. За най-старите и забавните измежду тях научаваме от сътрудника на отдел „ Ръкописи " и основен палеограф проф. Марина Крутова, в изявление пред БНР.
Известно е, че измежду най-древните ръкописи с български генезис е писаният на пергамент Слепченски деятел от края на XII век. Всички листове на този ръкопис са палимпсести - върху заличен гръцки текст, представляващ алманах с жития. Апостолът е открит от известния събирач на ръкописи Виктор Григорович в Слепченския мъжки манастир „ Свети Йоан Предтеча " (в село Слепче) през 1844 година
Сред събраното от Григорович се намира и известният като Хилендарски паримейник, защото е открит в Хилендарския манастир в Атон.
Друг забавен монумент е псалтир с гадателни приписки от втората половина на XIII век. Т. е. по псалтира са гадаели. Такова неканонично потребление на текстовете не е особено единствено за България, само че и за Русия. Виктор Григорович придобива този ръкопис също през 1844 година в Атон.
В Руската държавна библиотека се пазят редица други забележителни ръкописи, въпреки и не толкоз антични, а, да вземем за пример, от XV век, показва проф. Крутова. Това са ръкописите, свързани с името на митрополита на Киев и Цяла Русия Григорий Цамблак, български публицист и представител на Търновската книжовна школа, църковен деятел на България, Молдова, Сърбия и Русия.
Когато става дума за български ръкописи, не можем да пропуснем голямото креативно завещание на популярния възпитаник на Светите равноапостоли Кирил и Методий Св. Климент Охридски, споделя проф. Крутова и добавя, че в отдел „ Ръкописи " в библиотеката в Москва се пазят доста негови съчинения. Трябва да споменем, че с течение на времето името на този незабравим публицист стартира да се не помни. Към XIX век на процедура той към този момент е бил едва прочут, а удивителните му писания стартират да се приписват на други създатели. Например, неговата „ Похвала за четиридневния Лазар " е била приписвана на Свети Йоан Златоуст. Но през XIX век след дълги години давност забележителният съветски археограф и библиограф Вукол Ундолски намира в античен азбучник на българските епископи името на свещеник Климент. Благодарение на научните писания на Вукол Ундолски личността и делото на Климент Охридски стават обект на вниманието на учените, - акцентира проф. Крутова.
Българските ръкописи са били във фокуса на вниманието на редица изявени съветски събирачи на антични писмени монументи. Такива са Виктор Григорович, Петър Севастянов, граф Николай Румянцев и други Виктор Григорович е измежду първите съветски слависти, изпратени от съветските университети в научни командировки из славянските земи, с цел да събират материали на терен. Така Григорович в продължение на 3 години (1844-1847) обикаля, търси, събира антични писмени монументи, които стават предмет на научни проучвания. Проф. Марина Крутова показва:
Виктор Григорович посвещава целия си живот на събирането на книги. Най-интересните от тях той открива по времена пътешествията си. Григорович събира ръкописи в Русия, на Балканите, в Дубровник, Лайпциг... Успява да се оправи със задачата си, макар скромните средства, които му се отпускат за командировките. Едни ръкописи той купува, други получава в подмяна на други ръкописи, с които разполага, нормално по-нови, или на печатни книги, които особено носи със себе си, с цел да размени. Редица ръкописи той получава от монасите като подарък или преписва самичък. При нас се пазят такива преписи, които Виктор Григорович прави от български ръкописи. В случаи, когато виждал, че ръкописите умират заради повърхностно отношение - изоставени по тавани и изби, той ги взимал, с цел да се запазят за поколенията. Така Григорович съумява да намери над 200 ръкописа, част от тях - български.
Известно е, че измежду най-древните ръкописи с български генезис е писаният на пергамент Слепченски деятел от края на XII век. Всички листове на този ръкопис са палимпсести - върху заличен гръцки текст, представляващ алманах с жития. Апостолът е открит от известния събирач на ръкописи Виктор Григорович в Слепченския мъжки манастир „ Свети Йоан Предтеча " (в село Слепче) през 1844 година
Сред събраното от Григорович се намира и известният като Хилендарски паримейник, защото е открит в Хилендарския манастир в Атон.
Друг забавен монумент е псалтир с гадателни приписки от втората половина на XIII век. Т. е. по псалтира са гадаели. Такова неканонично потребление на текстовете не е особено единствено за България, само че и за Русия. Виктор Григорович придобива този ръкопис също през 1844 година в Атон.
В Руската държавна библиотека се пазят редица други забележителни ръкописи, въпреки и не толкоз антични, а, да вземем за пример, от XV век, показва проф. Крутова. Това са ръкописите, свързани с името на митрополита на Киев и Цяла Русия Григорий Цамблак, български публицист и представител на Търновската книжовна школа, църковен деятел на България, Молдова, Сърбия и Русия.
Когато става дума за български ръкописи, не можем да пропуснем голямото креативно завещание на популярния възпитаник на Светите равноапостоли Кирил и Методий Св. Климент Охридски, споделя проф. Крутова и добавя, че в отдел „ Ръкописи " в библиотеката в Москва се пазят доста негови съчинения. Трябва да споменем, че с течение на времето името на този незабравим публицист стартира да се не помни. Към XIX век на процедура той към този момент е бил едва прочут, а удивителните му писания стартират да се приписват на други създатели. Например, неговата „ Похвала за четиридневния Лазар " е била приписвана на Свети Йоан Златоуст. Но през XIX век след дълги години давност забележителният съветски археограф и библиограф Вукол Ундолски намира в античен азбучник на българските епископи името на свещеник Климент. Благодарение на научните писания на Вукол Ундолски личността и делото на Климент Охридски стават обект на вниманието на учените, - акцентира проф. Крутова.
Българските ръкописи са били във фокуса на вниманието на редица изявени съветски събирачи на антични писмени монументи. Такива са Виктор Григорович, Петър Севастянов, граф Николай Румянцев и други Виктор Григорович е измежду първите съветски слависти, изпратени от съветските университети в научни командировки из славянските земи, с цел да събират материали на терен. Така Григорович в продължение на 3 години (1844-1847) обикаля, търси, събира антични писмени монументи, които стават предмет на научни проучвания. Проф. Марина Крутова показва:
Виктор Григорович посвещава целия си живот на събирането на книги. Най-интересните от тях той открива по времена пътешествията си. Григорович събира ръкописи в Русия, на Балканите, в Дубровник, Лайпциг... Успява да се оправи със задачата си, макар скромните средства, които му се отпускат за командировките. Едни ръкописи той купува, други получава в подмяна на други ръкописи, с които разполага, нормално по-нови, или на печатни книги, които особено носи със себе си, с цел да размени. Редица ръкописи той получава от монасите като подарък или преписва самичък. При нас се пазят такива преписи, които Виктор Григорович прави от български ръкописи. В случаи, когато виждал, че ръкописите умират заради повърхностно отношение - изоставени по тавани и изби, той ги взимал, с цел да се запазят за поколенията. Така Григорович съумява да намери над 200 ръкописа, част от тях - български.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ