Българския PZL 43A Чайка
В началото на 1936 година България прави поръчка за 12 броя P.23, като в допълнение изисква по-мощен мотор и още една предна картечница. По този метод фюзелажът е модифициран, с цел да одобри мотора Gnome-Rhone 14N-01, и самолетът получава обозначението PZL 43A Чайка.
Поради закъснение на доставките на мотори от Франция тази първа серия в последна сметка е оборудвана с Gnome-Rhone 14kfs, до момента в който в допълнение поръчаните от България още 42 самолета, обозначени като PZL 43B, получават планувания GR 14N-01. В началото на войната девет от тези самолети към момента се намират на летището във Варшава, Окиец, а 5 от тях са взели участие в боевете в Полската акция. Пилотите на PZL 43 от българските Военновъздушни сили в никакъв случай не са водили фронтови боеве, а през 1943 и 1944 година са употребявани на локално равнище против комунистически партизани. През септември 1944 година, откакто България сменя страната си и се причислява към Съюзниците, Чайките са дефинитивно сменени със самолети с локален дизайн.
PZL.23 Karas е друга в миналото мощна полска машина, която към 1939 година към този момент е изостанала в софтуерно отношение. Управлявани с фанатична смелост, те нанасят тежки загуби на немските бронирани формирования.
През 1931 година полското държавно управление се пробва да се снабди с нов лек бомбардировач въз основата на несполучливия цивилен транспортен аероплан PZL P 13. Конструирани са няколко прототипа, до момента в който капакът на мотора не е снижен ненапълно, с цел да се усъвършенства видимостта на водача напред. Тази смяна придава на новия P 23 Карас характернияя му прегърбен тип. Той е напълно железна машина с закрепен, разтворен колесник и необятен остъклен покрив. На P 23 също по този начин е инсталирана коремна пашкул за основен стрелец тъкмо в задната част на главното крило.
По времето, когато дебютира, Карас има коренно съвременни характерности, като да вземем за пример напрегнатата облицовка, направена от сандвич от сплав и балсово дърво. Това изобретение придава на машината огромна издръжливост и ниско тегло. Първоначалните серийни модели са задвижвани от мотор Bristol Pegasus с мощ 590 конски сили, само че техните характерности се оказват лимитирани и те служат за образователни цели. Следващите модели се отличават с по-мощни мотори и по-голям потребен товар, като влизат на фронтова работа през 1937 година До 1939 година с P 23 разполагат 12 бомбардировъчни и разследващи ескадрили в полските Военновъздушни сили. България също демонстрира интерес към P 23, като през 1937 година закупува 12 и поръчва още 42. Въпреки това в навечерието на Втората международна война Карас към този момент са остарели като леки бомбардировачи и са безпомощни пред решителната опозиция на изтребителите.
Първоначалният немски блицкриг на 1 септември 1939 година не съумява да унищожи доста P 23 на земята и те нанасят гневни удари по настъпващите бронирани колони. Няколко танкови сили губят до 30% от оборудването си при тези нападения, макар че доста Р 23 са отнесени от наземния огън и вражеските изтребители. Към края на едномесечната акция шепа оживели Караси си проправят път към неутрална Румъния. В рамките на две години тези машини са възобновени и летят против Съветския съюз. Произведени са общо 253 броя.
