Червената армия наема слепи граждани по време на обсадата на Ленинград
След интервенция „ Барбароса “ Червената войска прибягва до обезверени ограничения, защото е превъзхождана числено. Например по време на борбата за Сталинград, те употребяват камили вместо коне.
Обсадата на Ленинград стартира на 8 септември 1941 година и продължава до 27 януари 1944 година По време на 872-дневната борба градът е унищожен от немските сили, което взема жертви както измежду цивилното население, по този начин и измежду военните.
В началото ѝ Луфтвафе бомбардира интензивно, с което има за цел да наруши руските вериги за доставка на храни и да провокира всеобщ апетит. Само бомбардировките на 8 септември провокират 178 пожара. Малко повече от седмица по-късно градът претърпява най-тежката си въздушна офанзива през Втората международна война, като германците изпращат 276 бомбардировача. Те са разпределени в шест обособени рейда, при които умират 1000 цивилни и са изумени 5 лечебни заведения.
Бомбардировките единствено се ускоряват, до момента в който обсадата най-сетне е вдигната, което оставя на Червената войска един логически метод да отбрани града.
Защитата от въздушни нападения – в това число ранното разкриване на идващите немски бомбардировачи – е от изключителна значимост. В началото на войната за тази цел, наред с радарите, интензивно се употребяват и звукови детектори. Тези странни на тип съоръжения се състоят от железни тръби, прикрепени към слушалки, и се носят от мъже, които оставали в една и съща позиция часове наред, oслушвайки се и за най-малкото бръмчене на идващите самолети.
Единственият проблем беше, че тези мъже не бяха доста положителни в това занятие. Особено на фона на останалия околоен звук.
Съветски бойци на ски минават около Ермитажа в Ленинград
От 300-те слепи жители, останали в Ленинград по време на обсадата, единствено 12 са определени, заради физическите условия на работата.
Но въпреки да се справяли чудесно с тази работа, тя надалеч не била лесна. Седенето в една и съща позиция в продължение на часове и слушането на мощни звуци предизвиквало вдървеност, ужасни мигрени и други болки в тялото. Те не са били и в заплахата: двама от 12-те души са били убити по време на обсадата.
Въпреки че получават доста награди за службата си, в последна сметка мъжете се връщат към цивилния живот след войната, вместо да продължат във военните редици.
