Финландските сили в Барбароса – Част II
Група XXI (Армия на Норвегия) стартира създаването на щабно изследване за интервенциите във Финландия, ръководейки се от Директива 21. На 16 януари маршал декор Браухич уголемява обсега му, с цел да се оценят опцията за германско-финландско югоизточно нахлуване към Ладожкото езеро, Онежкото езеро и Бяло море. На норвежката войска е предоставено да даде рекомендации по отношение на снабдителните интервенции и командните взаимоотношения. Това изследване – което стартира в края на декември – приключва на 27 януари 1941 година и получава кодово име Silberfuchs (Сребърна лисица).
Финландската войска щеше да понесе главната тежест на офанзивата. По-голямата част от силите ѝ щяха да бъдат съсредоточени в югоизточната част за офанзива източно от Ладожкото езеро към река Свир. Финландската войска би трябвало да пази границата северно от езеро с релативно слаби сили, а също така дава отговор и за сигурността на крайбрежието и Аландските острови. В щабното изследване се приема, че цялостното командване във Финландия ще бъде поверено на финландците, защото те обезпечават преобладаващата част от силите.
Планирането и подготовката за интервенция Рентиер (Renntier – Северен елен; немска интервенция за обезпечаване никеловите мини към Петсамо във Финландия) са дейно разширени посредством включването им в интервенциите, предоставени на планинския корпус в Норвегия. Основната немска атака включва нахлуване от Рованиеми през Сала до Кандалакша на Бяло море. Целта на тази маневра е да се прекъсне Мурманската железопътна линия, като по този метод се пресечен връзките сред руските сили в Мурманск и Колския полуостров и останалата част от Съветския съюз.
Силите за основното изпитание се състоят от един немски и един финландски корпус. Германският корпус – ХХХVI корпус – се състои от две пехотни дивизии и SS Kampfgruppe Nord, подсилени от танков батальон, картечен батальон, противотанков батальон, артилерийски батальон и инженери. Kampfgruppe Nord ще обезпечи защитата на сбора на двете пехотни дивизии. Част от немските сили ще се насочат на север откакто доближат Кандалакша. Заедно с една подсилена планинска дивизия, настъпваща от Печенга към Мурманск, обърналите се на север сили ще унищожат руските сили на полуостров Кола и ще завладяват Мурманск.
Финландският корпус – III корпус – се състои от две дивизии (3-та и 6-та) плюс гранична защита. Основната му задача е да предприеме вторична офанзива по немския десен фланг против Ухта и по-късно към Кем на Бяло море. Ако този поход бъде сполучлив, той ще прекъсне и Мурманската железопътна линия. По-голямата част от немските сили, които настъпват към Кандалакша, ще завият на юг, откакто доближат този град, и ще се свържат с финландците в региона на Кем за взаимно напредване на юг зад лявото крило на основната финландска войска.
Операциите, препоръчани в изследването на щаба на Силберфукс, допускат, че Швеция ще разреши на немските войски и доставки да преминат през нейната територия от Норвегия до Финландия. Планира се 5 дивизии (по-късно увеличени на 7) да бъдат оставени в Норвегия за нейната защита, а норвежката войска да доставя всички немски елементи. Това включва огромни снабдителни, строителни и транспортни средства и доста от тях би трябвало да дойдат от Германия.
В края на януари немската войска издава оперативна заповед за интервенциите във Финландия, като употребява за основа изследването на щаба на Армията на Норвегия. Хитлер утвърждава заповедта на 3 февруари 1941 година
Заповедта на Главно командване на войските дефинира отбраната на Норвегия като най-голям приоритет на Норвежката войска. Във Финландия, където задачата на немските войски е лимитирана до защитата на региона на Печанга до влизането на Финландия във войната, ще бъдат употребявани единствено сили над условията за предпочитаната задача. По това време заповедта дефинира два вероятни метода на деяние. Първият е препоръчаният в изследването на щаба на норвежката войска, до момента в който вторият ще се реализира, в случай че Швеция откаже пренос на войски. Ако това стане, германците ще стартират офанзива през Печенга със задачата да завладяват Мурманск.
Що се отнася до задачата на финландската войска, появяват се някои различия и някои неща остават нерешени. Финландското присъединяване в планирането е непряко и остава такова, тъй като заповедта на Хитлер от 3 февруари 1941 година показва, че всички евентуални съдружници би трябвало да бъдат привлечени в процеса на обмисляне едвам когато немските планове към този момент не могат да бъдат прикривани. Заповедта разпорежда на финландската войска задачата да прикрива немското разрастване в Централна Финландия и завладяването на Ханко. Германците желаят по-голямата част от финландската войска да предприеме настъпателни интервенции в югоизточна посока, когато немската група армии „ Север “ пресече река Двина. Германците одобряват офанзиви и от двете страни на Ладожкото езеро, стига главните старания да бъдат ориентирани към източната страна на това езеро. Очакваше се финландската войска да извърши обход към източния бряг на езерото и да изолира Ленинград, като засегне съединяване с група армии „ Север “ в региона на Тихвин.
