Войната в Украйна зарази италианската политика
В края на юни италианският министър председател Марио Драги си потегли по-рано от срещата на върха на НАТО в Мадрид поради рецесия в ръководещата коалиция. До рецесията се стигна, откакто някогашният италиански министър председател Джузепе Конте, водач на антисистемното Движение " Пет звезди ", упрекна Драги, че се пробва да го в профил от лидерската партийна позиция и да извади въобще " антисистемните петзвездни " от ръководещата коалиция. Конте твърдеше, че Драги го е подлагал на критика в телефонен диалог с комика Бепе Грило, съосновател на Движение " Пет звезди ". Драги отхвърли тези изказвания. А Конте сезира президента Серджо Матарела и заплаши, че неговото придвижване няма да чака да го гонят от ръководещата коалиция, а единствено ще излезе от нея.
Миналата сряда, на 6 юли, се състоя „ среща на върха” на Драги с Конте, на която двамата се пробваха да изгладят различията си. Конфликтът сред двамата назряваше от много време поради Украйна и последствията за Италия от войната в тази страна. В началото на съветската инвазия в Украйна Конте я осъди, наричайки я брутална и жестока експанзия. Но още тогава той заприказва за това, че разсъдъкът би трябвало да надделее над насилието, че би трябвало да се търсят дипломатически и политически решения на спора. Неговото Движение " Пет звезди " поддържа първоначално подпомагането на Украйна. Но откакто Италия прати на три пъти оръжия за тази страна Конте промени позицията си. Основен претекст за това беше както, той посочи, рецесията за Италия, подбудена от спора в Украйна. Криза, каквато има поради спора, и в другите страни в Европа и по света. Криза, обвързвана с повишаване на цените на горивата и силата, на зърното, на олиото, на хляба и макаронените произведения, на редица други артикули от първа нужда. Постепенно Конте стартира да акцентира, че за държавното управление на Драги приоритет би трябвало да бъде отбраната на фамилиите и на компаниите от рецесията, а не пращането на военна помощ за Украйна. Той също по този начин сподели, че неговото придвижване ще поддържа вложенията в прехода към възобновими енергийни източници, само че се разгласи против вложения в неекологични енергийни източници, като да вземем за пример завръщането към въглищата, за което заприказва Драги, откакто стана ясно, че поради украинската рецесия Италия ще би трябвало да понижи зависимостта си от съветските енергийни доставки.
На 6 юли Драги и Конте както наподобява реализираха някакво съгласие между тях. След срещата им Конте сподели, че Движение " Пет звезди " към този момент остава в държавното управление. Той обаче добави, че е изискал от Драги смяна на курса и вслушване в настояванията на Движението, касаещи неотложни дейности в поддръжка на служащите, пенсионерите, хората на свободна процедура и безработните, както и на компаниите в разгара на рецесията. Три дни по-късно, на 9 юли, обаче Конте като че ли бе не запомнил за състоялата се среща с Драги и още веднъж насочи закани за овакантяване на ръководещата коалиция, в случай че държавното управление не промени курса си. Той напомни, че е връчил на Драги от името на Движение " Пет звезди " лист с девет претенции, касаещи такива въпроси, като минималната заплата, помощите за справяне с рецесията, данъчните облекчения и заеми за хората, подобряващи енергийната успеваемост на жилищата си, вложенията в екологичния преход на мощно подвластната от изкопаеми горива страната.
Любопитното е, че всички тези закани и предизвестия от страна на Движение " Пет звезди " пристигнаха в миг, в който то точно поради политиката на държавното управление по отношение на Украйна и последствията от войната бе обхванато от вътрешнопартийна война. Тя се водеше сред лагерите на Конте и на външния министър Луиджи Ди Майо, който беше и част от двете държавни управления на Конте и който е и някогашен политически водач на придвижването. От началото на съветската инвазия в Украйна Ди Майо постоянно следваше твърдата линия на държание на Драги по такива въпроси като военната помощ, глобите против Русия или ограниченията за справяне с рецесията, подбудена от спора. Но още преди нашествието, на 5 февруари Ди Майо разгласи, че се отдръпва управителния комитет на Движение " Пет звезди ", с цел да има повече независимост на деяние, а не да бъде подвластен от партийния водач Конте. А преди този момент в края на януари сред Ди Майо и Конте настъпи раздор по въпроса за избор на държавен глава. Тогава Конте поддържаше концепцията за избиране на поста на дипломатката и шефка на разузнаването Елизабета Белони, до момента в който Ди Майо поддържаше преизбирането на президента Серджо Матарела. Така че войната в Украйна беше единствено масло в огъня на раздора сред двете водещи фигури в Движение " Пет звезди " и техните лагери. Този разкол завърши през юни, когато Ди Майо упрекна съпартийците си в незряло държание по украинския въпрос. После той разгласи, че напуща Движението и образува дружно с към 60 депутати от двете парламентарни камари на нова парламентарна група, наречена „ Заедно за бъдещето”. Тя би могла да се трансформира и в нова партия в навечерието на парламентарните избори, планувани за следващата година.
Всичко това докара до още по-голям спад в доверието за Движение " Пет звезди " и съгласно допитванията то има в този момент едвам сред 10 и 12 % по отношение на 33 %, получени на изборите през 2018 година, които го направиха фактор в ръководството на Италия за две години. Доверието на гласоподавателите в антисистемното придвижване обаче стартира да понижава още през 2018 година, когато то влезе в странна ръководеща коалиция с крайната десница „ Лига”, а след това през 2019 година, когато след разпада на тази коалиция, то влезе в още по-странна коалиция с една от систематичните партии – левоцентристката Демократическа партия. Доверието в Движението се разклати още повече, когато предходната година то избра да остане в състава на ръководещата коалиция на Драги, сплотяваща антисистемни и систематични сили, популисти, крайнолеви, крайнодесни, центристи и либерали. Не бива да се не помни и, че рейтингът на Конте и на неговото Движение пострадаха още повече поради това, че те в качеството си на ръководещи през 2020 година те трябваше да вземат тежки решения за цялостни и парализиращи Италия локдауни поради коронавирусната пандемия.
Дали в този момент Конте ще реализира заканите си да изостави държавното управление на Драги, ще стане ясно тази седмица, когато в Народното събрание би трябвало да бъде признат дефинитивно основен законопроект за помощите за справяне с рецесията. Ако Конте и неговите съпартийци го поддържат, това значи оставане в държавното управление, само че в случай че не го поддържат министър председателят Марио Драги ще има проблеми. Според Луиджи Ди Майо една държавна рецесия тъкмо в този момент ще е от изгода за съветския президент Владимир Путин, които единствено чакат намаляване на властта в още една значима западна европейска столица.
Проблемите за Драги обаче не идват единствено от антисистемните. Други партии в необятната му ръководеща коалиция също имат по-различни визии за украинския спор. Още при започване на нашествието някогашният италиански министър председател Матео Ренци, водач на дребната партия „ Италия Вива” (с рейтинг от към 2,5 процента), която също поддържа обединението на Драги, побърза да напусне поста си в съвета на шефовете на съветската компания „ Делимобил” която е най-голямата за споделени транспорти и краткосрочно отдаване на коли чартърен. Това обаче не направи Ренци автоматизирано покровител на твърдата линия на Драги против Москва и той съобщи, че изпращането на оръжия на Украйна и глобите против Русия няма да допринесат за победа във войната, а са единствено жест на взаимност с Украйна. Ренци естествено осъди съветската инвазия, само че заприказва за опазване на отворен канал за разговор с Русия, тъй като по думите му „ войната се стопира с договаряния. Путин не е ненадейно полудял. Това са повърхностни тълкувания на нещата. Путин трансформира географията на света, реалокира барицентъра на изток. Това не е ненадейно скимване, или демонстрация на полуда. Путин насочва предизвикателство пред Европа, тъй като има пакт с Китай, Индия и доста африкански страни. Ето за какво е нужно реакцията на всичко това да бъде политическа”. Ренци също така прикани някогашния немски канцлер Ангела Меркел да поеме още веднъж юздите на дипломацията с Москва. Но в като че ли в отговор на този апел на 17 юни Меркел разяснява в изявление за немски издания, че към края на мандата ѝ опциите ѝ да въздейства на Путин сензитивно са отслабнали. А когато бе запитана дали би се наела да посредничи в украинския спор, тя отговори сбито: " В момента подобен въпрос не стои на дневен ред ".
За овакантяване на ръководещата коалиция в Италия приказва от известно време и крайнодясната партия „ Лига”. Нейният водач Матео Салвини желае държавното управление да промени политиката си по въпроса за имиграцията, налозите, пенсиите и правосъдните промени. Той заплашва, че неговата партия ще реши през есента дали да се изтегли от ръководещата коалиция, защото гласоподавателите ѝ не одобрявали прекомерно левия курс на държавното управление.
„ Лига” (с рейтинг 14-15 процента) сходно на Движение " Пет звезди " има също нееднозначна позиция за Украйна. В началото на съветската инвазия в Украйна Салвини назова Путин е агресор, а Украйна жертва на експанзия. Но той също по този начин изрази безпокойствие от това, че Италия може да остане без съветски газ. Салвини се разгласи за санкциониране на съветски олигарси, политици и подстрекатели към войната в Украйна, само че не и за изпращане на оръжия там, нито за стъпки, които биха лишили Италия от съветски газови доставки. Салвини също по този начин изрази подготвеност да отиде в Украйна като емисар на мира. Той по този начин ѝ не съумя да стигне до Украйна, както си мечтаеше, само че през март посети полския град Пшемишъл, който е на границата с Украйна с желанието да донесе, както той самият сподели помощи и лекарства за украинските бежанци и да им каже, че за тях вратите на Италия са отворени. Но за негова изненада в Пшемишъл той не бе посрещнат с добре пристигнал. Кметът на града Войчех Бакун напомни, че в предишното Салвини е поддържал близки връзки с Русия и е хвалил съветския президент Путин. Бакун даже връчи на Салвини тениска с лика на Путин, сходна на тази, която италианският политик носеше през 2015 година по време на аудиенция в Москва.
Този неприличен за Салвини епизод отприщи низ от мемоари в Италия за връзките на " Лига " с съветската ръководеща партия „ Единна Русия”. Двете партии подписаха съглашение за партньорство през 2017 година, напомня Ройтерс. През 2015 година малко след избирането на Серджо Матарела за президент на Италия Салвини съобщи: „ Заменям двама Матарели за един Путин”. Година преди този момент Салвини изрази позиция и за сепаратистките републики в Донбас. Тогава в Туитър той написа: „ В двете републики от Източна Украйна на изборите побеждават проруски партии. Европейски Съюз и Съединени американски щати оспорват това. Значи изборите са свободни, единствено когато резултатът от тях се нрави на Европейски Съюз и САЩ”. Пред всички тези припомняния Салвини, който беше министър на вътрешните работи в първото държавно управление на Конте, отхвърли да се разкае за позициите си по адрес на Путин и Русия, като съобщи, че разкаянията се вършат единствено в църквата. Италиански издания припомниха също, че през 2019 година във връзка със Салвини се развихри по този начин нареченият скандал „ Русиягейт”. Тогава сп. „ Еспресо” и изданието „ Бъзфийд” разгласиха пространни информации, че съратникът на Салвини – Джанлука Савоини, е преговарял в Москва с неидентифицирани руснаци по отношение на скица за финансиране на „ Лига” ( по това време тя беше част от ръководещата коалиция на Дзузепе Конте) с пари от продажба на съветски нефт. Твърдеше се, че високопоставени съветски представители са били наясно с тези проекти. Тогава всички забъркани в абсурда лица, отпред със Салвини отхвърлиха изказванията. Сега при припомнянето им Салвини съобщи, че това са нелепости и че той не е пленник на никакви непознати пари. „ Имам доста дефекти, само че се веселя на свободата си. Не съм взимал в никакъв случай рубли, долари или швейцарски франкове, нищо не съм взимал”.
Преди месец Салвини бе заплетен в нов скандал с Русия. В пресата в Италия се появиха информации, че той е имал неразрешени от държавното управление срещи с съветски представители след началото на съветската инвазия в Украйна. На 1 март Салвини е вечерял с посланика на Русия в Италия Сергей Разов и след това двамата са имали още три срещи, заяви италианското издание „ Домани”. То добави, че съветското посолство в Рим е удостоверило тази информация. Салвини е бил придружаван на тези срещи от своя консултант по външната политика Антонио Капуано. Капуано споделя, че е желал да помогне на Салвини да провежда посещаване в Москва, с цел да показа там проект в четири точки за реализиране на мир. „ Руснаците схванаха, че Салвини желае да стигне до дъно в името на мира и го поканиха да предприеме други действия в тази насока”, съобщи Капуано пред „ Кориере каузи сера” на 1 юни. Самият Салвини се оправда, че не е възнамерявал среща с Путин по време на възможното си пътешестване до Москва, само че че е бил в контакт с съветския външен министър Сергей Лавров, добавя Франс прес. „ Трябва да се работи с посланици и държавни управления на доста страни, с цел да се реализира мир”, аргументира се водачът на „ Лига”. Според италианските медии нито Драги, нито външният министър Ди Майо са знаели за тези самоотвержени проекти на крайнодесния водач.
Нееднозначна по отношение на Украйна е и позицията на десноцентристката партия „ Форца Италия” (с рейтинг 8-9 процента) на четирикратния италиански министър председател Силвио Берлускони, която също е в ръководещата коалиция. От началото на съветската инвазия в Украйна италиански медии наблюдават под лупа дейностите и думите на Берлускони, който имаше в предишното близка връзка с Путин, наричана от публицистите „ броманс”. Двамата резервираха топлите си връзки и когато Берлускони към този момент не беше във властта. Така да вземем за пример в новогодишна нощ те са провели дълъг и другарски диалог, похвали се самият Берлускони тогава. Лидерът на „ Форца Италия” дълго време пазеше безмълвие по тематиката за Украйна. Едва при започване на април той съобщи, че е надълбоко отчаян и тъжен от Путин. „ Познавам Путин от 20 години и той постоянно ми е изглеждал като човек на демокрацията и на мира. Колко жалко”, сподели Берлускони пред съпартийци, събрали се в Рим. На 17 май на партийна демонстрация в Тревильо Берлускони обаче разкритикува метода, по който западните водачи се държат с Путин от началото на нашествието в Украйна. „ Един водач от международна големина, който трябваше да приближи Путин до масата за договаряния, вместо това го назова военнопрестъпник и сподели, че той би трябвало да си отиде от съветското ръководство. Друг водач, общоприет секретар на НАТО, съобщи, че независимостта на Донбас в никакъв случай няма да бъде приета. Разберете, че с тези изявления Путин е надалеч от това да седне на масата за преговори”, сподели тогава Берлускони. После обаче негов представител разясни, че Берлускони в никакъв случай не е желал да оправдава съветската експанзия в Украйна, която си остава недопустимо принуждение по отношение на една суверенна страна. На 20 май Берлускони сподели, че пращането на оръжия за Украйна значи, че Италия също е във война. Той прикани Европа да се сплоти и да насочи предложение за мир, пробвайки се да убеди Украйна да одобри настояванията на Путин. Бившият министър председател напомни също по този начин, че глобите против Русия са навредили и на италианците, с изключение на на съветската стопанска система, и изрази опасения, че в случай че спрат изцяло съветските газови доставки за Италия, това може да докара до затварянето на хиляди компании, до загубата на 3 милиона работни места, до повишаване на бедността в страната и в последна сметка „ италианците ще би трябвало да карат идната зима вкъщи си, навлечени с якета и на свещ”. Но откакто направи това изявление, Берлускони даде още веднъж на заден ход и разгласява изказване в поддръжка на Киев. На 12 юни Берлускони съобщи, че в случай че беше президент на Италия, би отишъл в Москва, с цел да приказва с Путин за Украйна, вместо да върви в Киев, както вършат редица западни водачи. Това бе възприето като открита рецензия към италианския президент Матарела. Но четири дни по-късно италианският министър председател Марио Драги сподели, че въобще няма желание да се вслушва в съвета на Берлускони и дружно с френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Олаф Шолц посети Киев, с цел да засвидетелства мощна поддръжка за Украйна пред съветската експанзия и за украинските упоритости за еврочленство.
Не бива да се не помни, че още преди началото на съветската инвазия в Украйна, когато напрежението сред Запада и Русия ескалираше, Берлускони посочи способността си да омиротворява двата лагера и напомни, че при започване на 21-и век той е съдействал за стопляне на връзките сред тогавашния президент на Съединени американски щати Джордж Буш-младши и Путин. А на 9 май, когато Русия празнуваше 75-годишнина от успеха над нацистка Германия във Втората международна война и на парада в Москва нямаше западни водачи, италиански издания припомниха за едно пророческо писмо на Берлускони отпреди пет години. Тогава Русия празнуваше 70 години от успеха във Втората международна война и на парада в Москва още веднъж нямаше западни водачи в символ на митинг против анексията на Крим и спора в Донбас. В писмото си отпреди пет години, адресирано до в. „ Джорнале”, Берлускони подлагаше на критика това решение на Запада. Първо той определяше този протест като липса на почитание „ към решаващия принос на Русия в успеха над Хитлер”. Според Берлускони сходен западен протест също така тласка Русия към доближаване с Китай и Индия и с други азиатски колоси. В писмото си Берлускони задаваше въпроса дали след десетилетия на Студена война принуждаването на Русия към изолираност и към доближаване с Азия може да се назова трезва стратегическа вероятност. „ Вярваме ли, че това ще направи света по-сигурен, по-свободен и по-проспериращ?”, питаше Берлускони в писмото си. Бившият министър председател допълваше, че Русия, която поради своята история и просвета има призванието да е огромна европейска страна, би трябвало да бъде привлечена на страната на Запада, с цел да го поддържа в такива провокации, като да вземем за пример, повишаването на икономическата мощност на Азия. „ Защо тогава да изолираме Путин? Защо да го принуждаваме да възприема Русия като азиатска мощ. Наистина с Русия имаме серия от въпроси за разрешаване. Например украинската рецесия. Но това са проблеми, за които е смешно да си мислим, че могат да се разрешат без присъединяване на Москва или като се опълчва Западът на Москва”, заявяваше в писмото си Берлускони. И допълваше, че сигурността на Европа ще се подсигурява по-добре с една Русия, която е неделима част част от европейския континент и от Запада, а не с една изолирана, азиатска и настроена към спорове Русия.
Сред силите в ръководещата коалиция на Драги най-твърда по отношение на Русия си остава позицията на Демократическата партия (с рейтинг 20-22 процента). Нейният водач Енрико Лета, който също е някогашен италиански министър председател, съобщи още при започване на съветската инвазия в Украйна, че за Путин западняците са мекушави хора. Лета се разгласи за допустимо най-твърди наказания против Русия и поддържа изпращането на стандартни оръжия за Украйна. Според Лета 24 февруари 2022 година е нов 11 септември, който трансформира историята. „ От самото начало не съм имал подозрения, че е належащо да помогнем на украинския народ да окаже опозиция, тъй като оказването на опозиция от страна на украинския народ благодарение на стандартни оръжия е изискването да настъпи мир”, сподели Лета още през март, представен от организация „ АСКА нюз”. А що се касае до по-суровите наказания към Русия, Лета напомни, че когато стане дума за газ и нефт, то полемиките в Европейски Съюз стават сложни и постоянно ще има един „ Господин не” в организацията. Така Лета визираше опълчването на част от глобите от страна на унгарския министър председател Виктор Орбан. „ Унгария е една дребна страна, само че нейният потенциал да вреди е огромен по въпроси, по които в Европейски Съюз е необходим единомислещ вот”, съобщи той и думите му бяха доказани в края на май, когато Европейски Съюз мъчно реализира компромис по отношение на вноса на съветския нефт и най-после поради опълчването на Орбан наложи отчасти петролно ембарго и даже се отхвърли от решението да включи в санкционния си лист съветския патриарх Кирил.
Твърда поддръжка за изпращането на оръжия за Украйна държавното управление на Драги получи изненадващо и от единствената партия, която отхвърли да го поддържа при съставянето му преди една година – патриотичната мощ „ Италиански братя” (с рейтинг 20-23 процента). Нейната лидерка Джорджа Мелони (бивша министърка в четвъртото държавно управление на Берлускони) назова това решение натурален позиция на десницата, призвана да пази Запада, една позиция, характеризирала по-специално италианска десница след края на Втората международна война. „ 24 февруари промени всичко. Това беше точката, от която няма връщане обратно. Сега в Украйна се взема решение и нашето бъдеще. Украинците пазят свободата, тъй като те са част от европейските нации, които са познали комунистическия режим”, акцентира Мелони. „ Но Украйна е върхът на айсберга на един спор, който има за цел един нов международен ред. Ако Украйна капитулира, същинският победител ще бъде не толкоз Русия на Путин, а Китай на Си Цзинпин. Западът ще излезе от всичко това мощно преоразмерен и вътре в самия Запад оня, който е най-слаб, т.е. Европа, ще свърши в послушание на Китай, а ние не желаеме да сме подчинени на комунистически Китай”, сподели Мелони, която също по този начин пази и тезата, че страните, които са най-засегнати от резултата на твърдите наказания против Русия, би трябвало да получат някаква форма на отплата, визирайки естествено Италия.
При тези разнородни позиции за украинската рецесия измежду партиите в ръководещата коалиция, задачата на Драги да я държи сплотена до изборите следващата година е сложна. Но не трябва да се не помни, че той е експерт по договарянията и постигането на взаимни отстъпки на европейско равнище. А редица италиански политици пък се демонстрираха експерти по безапелационните изявления, последвани от дейности, които изцяло се разграничават от категоричността на направените изявления. Така че когато някой заплашва да напусне държавно управление, като да вземем за пример Конте, или Салвини, може да си остане единствено на стадия на заканите.
Източник: Българска телеграфна агенция
Миналата сряда, на 6 юли, се състоя „ среща на върха” на Драги с Конте, на която двамата се пробваха да изгладят различията си. Конфликтът сред двамата назряваше от много време поради Украйна и последствията за Италия от войната в тази страна. В началото на съветската инвазия в Украйна Конте я осъди, наричайки я брутална и жестока експанзия. Но още тогава той заприказва за това, че разсъдъкът би трябвало да надделее над насилието, че би трябвало да се търсят дипломатически и политически решения на спора. Неговото Движение " Пет звезди " поддържа първоначално подпомагането на Украйна. Но откакто Италия прати на три пъти оръжия за тази страна Конте промени позицията си. Основен претекст за това беше както, той посочи, рецесията за Италия, подбудена от спора в Украйна. Криза, каквато има поради спора, и в другите страни в Европа и по света. Криза, обвързвана с повишаване на цените на горивата и силата, на зърното, на олиото, на хляба и макаронените произведения, на редица други артикули от първа нужда. Постепенно Конте стартира да акцентира, че за държавното управление на Драги приоритет би трябвало да бъде отбраната на фамилиите и на компаниите от рецесията, а не пращането на военна помощ за Украйна. Той също по този начин сподели, че неговото придвижване ще поддържа вложенията в прехода към възобновими енергийни източници, само че се разгласи против вложения в неекологични енергийни източници, като да вземем за пример завръщането към въглищата, за което заприказва Драги, откакто стана ясно, че поради украинската рецесия Италия ще би трябвало да понижи зависимостта си от съветските енергийни доставки.
На 6 юли Драги и Конте както наподобява реализираха някакво съгласие между тях. След срещата им Конте сподели, че Движение " Пет звезди " към този момент остава в държавното управление. Той обаче добави, че е изискал от Драги смяна на курса и вслушване в настояванията на Движението, касаещи неотложни дейности в поддръжка на служащите, пенсионерите, хората на свободна процедура и безработните, както и на компаниите в разгара на рецесията. Три дни по-късно, на 9 юли, обаче Конте като че ли бе не запомнил за състоялата се среща с Драги и още веднъж насочи закани за овакантяване на ръководещата коалиция, в случай че държавното управление не промени курса си. Той напомни, че е връчил на Драги от името на Движение " Пет звезди " лист с девет претенции, касаещи такива въпроси, като минималната заплата, помощите за справяне с рецесията, данъчните облекчения и заеми за хората, подобряващи енергийната успеваемост на жилищата си, вложенията в екологичния преход на мощно подвластната от изкопаеми горива страната.
Любопитното е, че всички тези закани и предизвестия от страна на Движение " Пет звезди " пристигнаха в миг, в който то точно поради политиката на държавното управление по отношение на Украйна и последствията от войната бе обхванато от вътрешнопартийна война. Тя се водеше сред лагерите на Конте и на външния министър Луиджи Ди Майо, който беше и част от двете държавни управления на Конте и който е и някогашен политически водач на придвижването. От началото на съветската инвазия в Украйна Ди Майо постоянно следваше твърдата линия на държание на Драги по такива въпроси като военната помощ, глобите против Русия или ограниченията за справяне с рецесията, подбудена от спора. Но още преди нашествието, на 5 февруари Ди Майо разгласи, че се отдръпва управителния комитет на Движение " Пет звезди ", с цел да има повече независимост на деяние, а не да бъде подвластен от партийния водач Конте. А преди този момент в края на януари сред Ди Майо и Конте настъпи раздор по въпроса за избор на държавен глава. Тогава Конте поддържаше концепцията за избиране на поста на дипломатката и шефка на разузнаването Елизабета Белони, до момента в който Ди Майо поддържаше преизбирането на президента Серджо Матарела. Така че войната в Украйна беше единствено масло в огъня на раздора сред двете водещи фигури в Движение " Пет звезди " и техните лагери. Този разкол завърши през юни, когато Ди Майо упрекна съпартийците си в незряло държание по украинския въпрос. После той разгласи, че напуща Движението и образува дружно с към 60 депутати от двете парламентарни камари на нова парламентарна група, наречена „ Заедно за бъдещето”. Тя би могла да се трансформира и в нова партия в навечерието на парламентарните избори, планувани за следващата година.
Всичко това докара до още по-голям спад в доверието за Движение " Пет звезди " и съгласно допитванията то има в този момент едвам сред 10 и 12 % по отношение на 33 %, получени на изборите през 2018 година, които го направиха фактор в ръководството на Италия за две години. Доверието на гласоподавателите в антисистемното придвижване обаче стартира да понижава още през 2018 година, когато то влезе в странна ръководеща коалиция с крайната десница „ Лига”, а след това през 2019 година, когато след разпада на тази коалиция, то влезе в още по-странна коалиция с една от систематичните партии – левоцентристката Демократическа партия. Доверието в Движението се разклати още повече, когато предходната година то избра да остане в състава на ръководещата коалиция на Драги, сплотяваща антисистемни и систематични сили, популисти, крайнолеви, крайнодесни, центристи и либерали. Не бива да се не помни и, че рейтингът на Конте и на неговото Движение пострадаха още повече поради това, че те в качеството си на ръководещи през 2020 година те трябваше да вземат тежки решения за цялостни и парализиращи Италия локдауни поради коронавирусната пандемия.
Дали в този момент Конте ще реализира заканите си да изостави държавното управление на Драги, ще стане ясно тази седмица, когато в Народното събрание би трябвало да бъде признат дефинитивно основен законопроект за помощите за справяне с рецесията. Ако Конте и неговите съпартийци го поддържат, това значи оставане в държавното управление, само че в случай че не го поддържат министър председателят Марио Драги ще има проблеми. Според Луиджи Ди Майо една държавна рецесия тъкмо в този момент ще е от изгода за съветския президент Владимир Путин, които единствено чакат намаляване на властта в още една значима западна европейска столица.
Проблемите за Драги обаче не идват единствено от антисистемните. Други партии в необятната му ръководеща коалиция също имат по-различни визии за украинския спор. Още при започване на нашествието някогашният италиански министър председател Матео Ренци, водач на дребната партия „ Италия Вива” (с рейтинг от към 2,5 процента), която също поддържа обединението на Драги, побърза да напусне поста си в съвета на шефовете на съветската компания „ Делимобил” която е най-голямата за споделени транспорти и краткосрочно отдаване на коли чартърен. Това обаче не направи Ренци автоматизирано покровител на твърдата линия на Драги против Москва и той съобщи, че изпращането на оръжия на Украйна и глобите против Русия няма да допринесат за победа във войната, а са единствено жест на взаимност с Украйна. Ренци естествено осъди съветската инвазия, само че заприказва за опазване на отворен канал за разговор с Русия, тъй като по думите му „ войната се стопира с договаряния. Путин не е ненадейно полудял. Това са повърхностни тълкувания на нещата. Путин трансформира географията на света, реалокира барицентъра на изток. Това не е ненадейно скимване, или демонстрация на полуда. Путин насочва предизвикателство пред Европа, тъй като има пакт с Китай, Индия и доста африкански страни. Ето за какво е нужно реакцията на всичко това да бъде политическа”. Ренци също така прикани някогашния немски канцлер Ангела Меркел да поеме още веднъж юздите на дипломацията с Москва. Но в като че ли в отговор на този апел на 17 юни Меркел разяснява в изявление за немски издания, че към края на мандата ѝ опциите ѝ да въздейства на Путин сензитивно са отслабнали. А когато бе запитана дали би се наела да посредничи в украинския спор, тя отговори сбито: " В момента подобен въпрос не стои на дневен ред ".
За овакантяване на ръководещата коалиция в Италия приказва от известно време и крайнодясната партия „ Лига”. Нейният водач Матео Салвини желае държавното управление да промени политиката си по въпроса за имиграцията, налозите, пенсиите и правосъдните промени. Той заплашва, че неговата партия ще реши през есента дали да се изтегли от ръководещата коалиция, защото гласоподавателите ѝ не одобрявали прекомерно левия курс на държавното управление.
„ Лига” (с рейтинг 14-15 процента) сходно на Движение " Пет звезди " има също нееднозначна позиция за Украйна. В началото на съветската инвазия в Украйна Салвини назова Путин е агресор, а Украйна жертва на експанзия. Но той също по този начин изрази безпокойствие от това, че Италия може да остане без съветски газ. Салвини се разгласи за санкциониране на съветски олигарси, политици и подстрекатели към войната в Украйна, само че не и за изпращане на оръжия там, нито за стъпки, които биха лишили Италия от съветски газови доставки. Салвини също по този начин изрази подготвеност да отиде в Украйна като емисар на мира. Той по този начин ѝ не съумя да стигне до Украйна, както си мечтаеше, само че през март посети полския град Пшемишъл, който е на границата с Украйна с желанието да донесе, както той самият сподели помощи и лекарства за украинските бежанци и да им каже, че за тях вратите на Италия са отворени. Но за негова изненада в Пшемишъл той не бе посрещнат с добре пристигнал. Кметът на града Войчех Бакун напомни, че в предишното Салвини е поддържал близки връзки с Русия и е хвалил съветския президент Путин. Бакун даже връчи на Салвини тениска с лика на Путин, сходна на тази, която италианският политик носеше през 2015 година по време на аудиенция в Москва.
Този неприличен за Салвини епизод отприщи низ от мемоари в Италия за връзките на " Лига " с съветската ръководеща партия „ Единна Русия”. Двете партии подписаха съглашение за партньорство през 2017 година, напомня Ройтерс. През 2015 година малко след избирането на Серджо Матарела за президент на Италия Салвини съобщи: „ Заменям двама Матарели за един Путин”. Година преди този момент Салвини изрази позиция и за сепаратистките републики в Донбас. Тогава в Туитър той написа: „ В двете републики от Източна Украйна на изборите побеждават проруски партии. Европейски Съюз и Съединени американски щати оспорват това. Значи изборите са свободни, единствено когато резултатът от тях се нрави на Европейски Съюз и САЩ”. Пред всички тези припомняния Салвини, който беше министър на вътрешните работи в първото държавно управление на Конте, отхвърли да се разкае за позициите си по адрес на Путин и Русия, като съобщи, че разкаянията се вършат единствено в църквата. Италиански издания припомниха също, че през 2019 година във връзка със Салвини се развихри по този начин нареченият скандал „ Русиягейт”. Тогава сп. „ Еспресо” и изданието „ Бъзфийд” разгласиха пространни информации, че съратникът на Салвини – Джанлука Савоини, е преговарял в Москва с неидентифицирани руснаци по отношение на скица за финансиране на „ Лига” ( по това време тя беше част от ръководещата коалиция на Дзузепе Конте) с пари от продажба на съветски нефт. Твърдеше се, че високопоставени съветски представители са били наясно с тези проекти. Тогава всички забъркани в абсурда лица, отпред със Салвини отхвърлиха изказванията. Сега при припомнянето им Салвини съобщи, че това са нелепости и че той не е пленник на никакви непознати пари. „ Имам доста дефекти, само че се веселя на свободата си. Не съм взимал в никакъв случай рубли, долари или швейцарски франкове, нищо не съм взимал”.
Преди месец Салвини бе заплетен в нов скандал с Русия. В пресата в Италия се появиха информации, че той е имал неразрешени от държавното управление срещи с съветски представители след началото на съветската инвазия в Украйна. На 1 март Салвини е вечерял с посланика на Русия в Италия Сергей Разов и след това двамата са имали още три срещи, заяви италианското издание „ Домани”. То добави, че съветското посолство в Рим е удостоверило тази информация. Салвини е бил придружаван на тези срещи от своя консултант по външната политика Антонио Капуано. Капуано споделя, че е желал да помогне на Салвини да провежда посещаване в Москва, с цел да показа там проект в четири точки за реализиране на мир. „ Руснаците схванаха, че Салвини желае да стигне до дъно в името на мира и го поканиха да предприеме други действия в тази насока”, съобщи Капуано пред „ Кориере каузи сера” на 1 юни. Самият Салвини се оправда, че не е възнамерявал среща с Путин по време на възможното си пътешестване до Москва, само че че е бил в контакт с съветския външен министър Сергей Лавров, добавя Франс прес. „ Трябва да се работи с посланици и държавни управления на доста страни, с цел да се реализира мир”, аргументира се водачът на „ Лига”. Според италианските медии нито Драги, нито външният министър Ди Майо са знаели за тези самоотвержени проекти на крайнодесния водач.
Нееднозначна по отношение на Украйна е и позицията на десноцентристката партия „ Форца Италия” (с рейтинг 8-9 процента) на четирикратния италиански министър председател Силвио Берлускони, която също е в ръководещата коалиция. От началото на съветската инвазия в Украйна италиански медии наблюдават под лупа дейностите и думите на Берлускони, който имаше в предишното близка връзка с Путин, наричана от публицистите „ броманс”. Двамата резервираха топлите си връзки и когато Берлускони към този момент не беше във властта. Така да вземем за пример в новогодишна нощ те са провели дълъг и другарски диалог, похвали се самият Берлускони тогава. Лидерът на „ Форца Италия” дълго време пазеше безмълвие по тематиката за Украйна. Едва при започване на април той съобщи, че е надълбоко отчаян и тъжен от Путин. „ Познавам Путин от 20 години и той постоянно ми е изглеждал като човек на демокрацията и на мира. Колко жалко”, сподели Берлускони пред съпартийци, събрали се в Рим. На 17 май на партийна демонстрация в Тревильо Берлускони обаче разкритикува метода, по който западните водачи се държат с Путин от началото на нашествието в Украйна. „ Един водач от международна големина, който трябваше да приближи Путин до масата за договаряния, вместо това го назова военнопрестъпник и сподели, че той би трябвало да си отиде от съветското ръководство. Друг водач, общоприет секретар на НАТО, съобщи, че независимостта на Донбас в никакъв случай няма да бъде приета. Разберете, че с тези изявления Путин е надалеч от това да седне на масата за преговори”, сподели тогава Берлускони. После обаче негов представител разясни, че Берлускони в никакъв случай не е желал да оправдава съветската експанзия в Украйна, която си остава недопустимо принуждение по отношение на една суверенна страна. На 20 май Берлускони сподели, че пращането на оръжия за Украйна значи, че Италия също е във война. Той прикани Европа да се сплоти и да насочи предложение за мир, пробвайки се да убеди Украйна да одобри настояванията на Путин. Бившият министър председател напомни също по този начин, че глобите против Русия са навредили и на италианците, с изключение на на съветската стопанска система, и изрази опасения, че в случай че спрат изцяло съветските газови доставки за Италия, това може да докара до затварянето на хиляди компании, до загубата на 3 милиона работни места, до повишаване на бедността в страната и в последна сметка „ италианците ще би трябвало да карат идната зима вкъщи си, навлечени с якета и на свещ”. Но откакто направи това изявление, Берлускони даде още веднъж на заден ход и разгласява изказване в поддръжка на Киев. На 12 юни Берлускони съобщи, че в случай че беше президент на Италия, би отишъл в Москва, с цел да приказва с Путин за Украйна, вместо да върви в Киев, както вършат редица западни водачи. Това бе възприето като открита рецензия към италианския президент Матарела. Но четири дни по-късно италианският министър председател Марио Драги сподели, че въобще няма желание да се вслушва в съвета на Берлускони и дружно с френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Олаф Шолц посети Киев, с цел да засвидетелства мощна поддръжка за Украйна пред съветската експанзия и за украинските упоритости за еврочленство.
Не бива да се не помни, че още преди началото на съветската инвазия в Украйна, когато напрежението сред Запада и Русия ескалираше, Берлускони посочи способността си да омиротворява двата лагера и напомни, че при започване на 21-и век той е съдействал за стопляне на връзките сред тогавашния президент на Съединени американски щати Джордж Буш-младши и Путин. А на 9 май, когато Русия празнуваше 75-годишнина от успеха над нацистка Германия във Втората международна война и на парада в Москва нямаше западни водачи, италиански издания припомниха за едно пророческо писмо на Берлускони отпреди пет години. Тогава Русия празнуваше 70 години от успеха във Втората международна война и на парада в Москва още веднъж нямаше западни водачи в символ на митинг против анексията на Крим и спора в Донбас. В писмото си отпреди пет години, адресирано до в. „ Джорнале”, Берлускони подлагаше на критика това решение на Запада. Първо той определяше този протест като липса на почитание „ към решаващия принос на Русия в успеха над Хитлер”. Според Берлускони сходен западен протест също така тласка Русия към доближаване с Китай и Индия и с други азиатски колоси. В писмото си Берлускони задаваше въпроса дали след десетилетия на Студена война принуждаването на Русия към изолираност и към доближаване с Азия може да се назова трезва стратегическа вероятност. „ Вярваме ли, че това ще направи света по-сигурен, по-свободен и по-проспериращ?”, питаше Берлускони в писмото си. Бившият министър председател допълваше, че Русия, която поради своята история и просвета има призванието да е огромна европейска страна, би трябвало да бъде привлечена на страната на Запада, с цел да го поддържа в такива провокации, като да вземем за пример, повишаването на икономическата мощност на Азия. „ Защо тогава да изолираме Путин? Защо да го принуждаваме да възприема Русия като азиатска мощ. Наистина с Русия имаме серия от въпроси за разрешаване. Например украинската рецесия. Но това са проблеми, за които е смешно да си мислим, че могат да се разрешат без присъединяване на Москва или като се опълчва Западът на Москва”, заявяваше в писмото си Берлускони. И допълваше, че сигурността на Европа ще се подсигурява по-добре с една Русия, която е неделима част част от европейския континент и от Запада, а не с една изолирана, азиатска и настроена към спорове Русия.
Сред силите в ръководещата коалиция на Драги най-твърда по отношение на Русия си остава позицията на Демократическата партия (с рейтинг 20-22 процента). Нейният водач Енрико Лета, който също е някогашен италиански министър председател, съобщи още при започване на съветската инвазия в Украйна, че за Путин западняците са мекушави хора. Лета се разгласи за допустимо най-твърди наказания против Русия и поддържа изпращането на стандартни оръжия за Украйна. Според Лета 24 февруари 2022 година е нов 11 септември, който трансформира историята. „ От самото начало не съм имал подозрения, че е належащо да помогнем на украинския народ да окаже опозиция, тъй като оказването на опозиция от страна на украинския народ благодарение на стандартни оръжия е изискването да настъпи мир”, сподели Лета още през март, представен от организация „ АСКА нюз”. А що се касае до по-суровите наказания към Русия, Лета напомни, че когато стане дума за газ и нефт, то полемиките в Европейски Съюз стават сложни и постоянно ще има един „ Господин не” в организацията. Така Лета визираше опълчването на част от глобите от страна на унгарския министър председател Виктор Орбан. „ Унгария е една дребна страна, само че нейният потенциал да вреди е огромен по въпроси, по които в Европейски Съюз е необходим единомислещ вот”, съобщи той и думите му бяха доказани в края на май, когато Европейски Съюз мъчно реализира компромис по отношение на вноса на съветския нефт и най-после поради опълчването на Орбан наложи отчасти петролно ембарго и даже се отхвърли от решението да включи в санкционния си лист съветския патриарх Кирил.
Твърда поддръжка за изпращането на оръжия за Украйна държавното управление на Драги получи изненадващо и от единствената партия, която отхвърли да го поддържа при съставянето му преди една година – патриотичната мощ „ Италиански братя” (с рейтинг 20-23 процента). Нейната лидерка Джорджа Мелони (бивша министърка в четвъртото държавно управление на Берлускони) назова това решение натурален позиция на десницата, призвана да пази Запада, една позиция, характеризирала по-специално италианска десница след края на Втората международна война. „ 24 февруари промени всичко. Това беше точката, от която няма връщане обратно. Сега в Украйна се взема решение и нашето бъдеще. Украинците пазят свободата, тъй като те са част от европейските нации, които са познали комунистическия режим”, акцентира Мелони. „ Но Украйна е върхът на айсберга на един спор, който има за цел един нов международен ред. Ако Украйна капитулира, същинският победител ще бъде не толкоз Русия на Путин, а Китай на Си Цзинпин. Западът ще излезе от всичко това мощно преоразмерен и вътре в самия Запад оня, който е най-слаб, т.е. Европа, ще свърши в послушание на Китай, а ние не желаеме да сме подчинени на комунистически Китай”, сподели Мелони, която също по този начин пази и тезата, че страните, които са най-засегнати от резултата на твърдите наказания против Русия, би трябвало да получат някаква форма на отплата, визирайки естествено Италия.
При тези разнородни позиции за украинската рецесия измежду партиите в ръководещата коалиция, задачата на Драги да я държи сплотена до изборите следващата година е сложна. Но не трябва да се не помни, че той е експерт по договарянията и постигането на взаимни отстъпки на европейско равнище. А редица италиански политици пък се демонстрираха експерти по безапелационните изявления, последвани от дейности, които изцяло се разграничават от категоричността на направените изявления. Така че когато някой заплашва да напусне държавно управление, като да вземем за пример Конте, или Салвини, може да си остане единствено на стадия на заканите.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ