В книгата Подводният свят: загадъчните корени на цивилизацията“ на Греъм

В книгата „ Подводният свят: загадъчните корени на цивилизацията “ на Греъм Хенкок се разказват многочислени уреди, открити под водата по целия свят. Повечето от находките, за които споделя Хенкок, се намират на дълбочина не повече от 120 метра.

Това не е чудно, защото равнището на морето в никакъв случай не се е спускало под тази отметка през времето, в което хомосапиенсите са бродили по земята. Потъналият на дълбочина 700 метра град край крайбрежията на Куба, открит от Полина Зелицки и Пол Вейнцвейг по време на взаимна кубинско-канадска експедиция, се явява рядко изключение.

Опровергаване на старите теории

Как съществуването на подводен град на такава дълбочина се съгласува с общоприетото мнение, че равнището на морето в никакъв случай не е слизало толкоз ниско? Хенкок написа: „ Никой не е очаквал да открие потопен град на дълбочина 700 метра – това може да се е случило единствено вследствие на колосална тектонична злополука, а не заради повишаване на морското ниво. “

Но концепцията, че градът първо се е намирал над морското ниво, а по-късно е потопен в дълбините в резултат на тектонична интензивност, не издържала проучването от специалистите. Гренвил Дрейпър от университета на Флорида счита за доста малко евентуално да се е случило сходно нещо. „ Никога не е съобщавано за злополука от сходен мащаб. “

Ако предположим, че забележката на Дрейпър, опровергаваща вероятността градът да е потопен, заслужава доверие, ще бъдем принудени да признаем, че градът е бил издигнат да речем на същата дълбочина, на която се намира през днешния ден. С други думи, стигаме до неуместното умозаключение градът да е издигнат под водата.

Макар че последователите на теориите за водни маймуни може да не се съгласят, излиза наяве, че сме в задънена улица. Възможно ли е да съществува различна доктрина, която да изяснява приемливо съществуването на оборудване на такава дълбочина?

Великите морета и необятните дълбини

От другата страна на Атлантическия океан се намира Средиземно море. Това голямо море, разделящо Европа и Африка, е съществувало постоянно, или най-малко от времената на появяването на актуалния човек. В продължение на хилядолетия сменящите се една след друга велики народи и империи, измежду които финикийци, гърци, картагенци и римляни, са плавали по Средиземно море.

През 146 година пр.н.е., с помощта на успехите в Пуническите войни против Картаген, Рим е постигнал това, което не е съумяла нито една от известните до този миг цивилизации, а точно надзор над цялото Средиземно море в ръцете на една страна.

С право римляните са наричали морето, което са владели, marenostrum – нашето море. Могли ли са те да си показват, че „ тяхното “ море в миналото, дълго преди появяването на индивида, е представлявало изсъхнал затворен басейн? Възможно е да са знаели за това.

В „ Естествена история “ на Плиний Стари, в която се загатва за обичайните показа на народите, живеещи край Гибралтар, написа: „ Те също са вярвали, че (Гибралтарският проток) е изкопан от тях, след което морето, преди този момент затворено, е получило достъп към океана и по подобен метод е изменило лицето на природата. “

Възможно ли е Карибско море да е имало сходна геоложка история, както и Средиземно море? Тоест допустимо ли е Карибско море да е било изсъхнал басейн в интервала на съществуването на актуалния човек?

Колкото и невероятна да наподобява тази догадка, в случай че тя е вярна, би дала просто и изтънчено решение на разисквания проблем, а точно: по какъв метод може да е издигнат град покрай или под морското ниво. Възможно – по време на оптималното намаляване на равнището на Световния океан. Ако Карибско море просто не е съществувало в нескончаем интервал от времето в човешката история, то задоволително развита цивилизация, населяваща този район, може да е построила град на сушата 300 метра под морското ниво, даже 3000 метра под него.

Когато се е образувало Карибско море, тези градове са потънали на дълбочината, еквивалентна на равнището, на което са били издигнати. Подводният град край крайбрежията на Куба може да е бил един от тези хипотетични градове. По подобен метод би било намерено пояснение на съществуването на град на такава дълбочина.

Суша и море

Какви са нужните условия Карибско море да е било суша?

Първо, архипелагът Уест Индия, който през днешния ден съставлява група от острови над морското ниво, разграничени от водни пътища, би трябвало да е бил част от суша, лежаща над морското ниво по цялата си дължина. С други думи, сред полуостров Юкатан и Куба вместо проток би трябвало да е съществувал сухопътен мост, както и сред остров Куба и остров Хаити и остров Хаити и остров Пуерто Рико, и по този начин нататък, и най-после остров Гренада би трябвало да е бил свързан с южноамериканския континент с мост на мястото, където ги разделя проток.

Действително, в случай че Антилските острови са напомняли на централноамериканския провлак, простирайки се в неразривна и равномерна верига над морското ниво, то Карибският басейн би бил затворен и изолиран от Световния океан.

Но изолираността на Карибския басейн, въпреки и належащо изискване, не е задоволителна, с цел да стане той сухопътен. За това би трябвало да има още едно изискване, а точно – изпарението би трябвало да надвишава преваляванията. Днес фактически изпарението надвишава преваляванията в Карибския басейн, само че дали е било по този начин през цялото битие на актуалния човек при многократното изменение на климатичните условия?

Гигантските пирамиди на дъното на бермудския триъгълник

Обяснение на Бермудския триъгълник в индийски текстове

Вероятно отговорът ще бъде позитивен, защото тропическите и субтропическите региони, към които принадлежи Карибският басейн, са претърпели минимално изменение на климата даже посред ледниковите и междуледниковите интервали в епохата на плейстоцена.

Следователно има съображение да се направи умозаключение, че в Карибския басейн изпарението е превишавало преваляванията в продължение на дълъг интервал от време.

Тоест, в случай че Карибският басейн е бил изолиран от Атлантическия океан, а изпарението е превишавало преваляванията върху водосборната му повърхност, то той би представлявал суша.

Ancient Origins