Тайната на древната неръждаема метална колона
В индийската столица Делхи, на площада до Кутб Минар, стърчи желязна колона, известна повече като Делхийския дирек. Наричат я едно от чудесата на света, защото за хиляда и петстотин години тя не се е покрила с наслойка. Този факт се явява мотив за многочислени хипотези – както научни, по този начин и фантастични.
Колона от чисто желязо
Известно е, че това оборудване е издигнато през 415 година в памет на Чандрагупта II, император от династията на Гуптите, умрял през 413 година. На стълба има надпис на санскрит: „ Цар Чандра, прелестен като цялостната луна, доближи най-висша власт в този свят и издигна колоната в чест на господ Вишну “.
Но колоната не всеки път е стояла на това място. Първоначално тя се намирала в източната част на страната, пред храма на Вишну, и била увенчана с изображение на Геруда – свещената птица, с която се придвижвал господ Вишну… И чак през 1050 година стълбът бил изместен в Делхи. Вероятно задачата се оказала сложна – тежестта на стоманения исполин, по разнообразни оценки, е 6,5–6,8 тона. В долната част нейният диаметър е 48,5 сантиметра, а при върха се стеснява до 30 сантиметра. Височината на оборудването е 7 метра и 21 сантиметра, съвсем колкото триетажна къща.
Но най-главното – наличието на чисто желязо в Делхийския дирек е 99,72 %. Примесите в него са единствено 0,28 %.
Повърхността на стълба наподобява черно-сива. Отделни петънца от разяждане върху нея са едвам различими. Защо колоната не ръждавее? И още повече в Индия, където цяло лято, в интервала от юни до септември, се леят мусонни дъждове. Мнозина биха желали да схванат отговора на този въпрос.
Версии – научни и не напълно
Екскурзоводите от време на време описват, че фамозната колона е направена от неръждаема стомана. Впрочем преди време индийският академик Чедари е провел разбор на нейния състав, открил, че тя не съдържа детайли, които покачват корозионната резистентност. А и по какъв метод е било получено толкоз чисто желязо, откакто през днешния ден то се получава единствено посредством комплицирани металургични процеси?
Разбира се, съществуват версии, че колоната на Чандрагупта е била издигната в действителност от атлантите или извънземните… Изглежда, много по-правдоподобно наподобява хипотезата, че стълбът е отлят от „ небесен камък “ – паднал на земята стоманен астероид. Добре, само че по какъв метод античните индийци са съумели да отлеят или изковат колоса с маса съвсем седем тона, защото не са имали модерни технологии? И след това, рухването на астероид с такива размери би довело до обилни опустошения, а източниците нищо не споделят за сходно събитие…
В последно време се показват подозрения, че колоната е отлята от цяло парче желязо. Редица специалисти настояват, че тя е изкована от обособени елементи, получени посредством нагряване на руда, с маса към 36 кг всяка.
Доказателство за последната версия били ясно забележимите на повърхността на изделието следи от удари и линии на заваряване, а също по този начин и дребното наличие на сяра в него (за топенето на желязната руда се употребявали дървени въглища).
Наследство от стоманения век
Доста авторитетно тук се явява мнението на ръководителя на Националния комитет по история на Индия доктор Субарауапа. Той счита, че надписът на колоната може да свидетелства единствено за времето на нейното издигане до храма на Вишну, а не за датата на нейната направа. Така че тя може да е била направена и преди V век.
Х в. пр.н.е. се ознаменува като начало на „ великата желязна ера “ в Индия, траяла повече от хилядолетие. Както гласят хрониките от този интервал, владетелят на едно от индийските царства даже поднесъл в подарък на Александър Македонски при един от походите му 100 гении (250 килограма) стомана. В тези времена стоманата се ценяла доста по-високо, в сравнение с в този момент.
Именно в Южна Индия се изработвали стоманени оръдия за обработка на камъни, които били прилагани при строителството на египетските пирамиди. Възможно е за изработването на колоната да е прибавен способ от праховата металургия – желязото се стривало на прахуляк, по-късно се пресявало и нагрявало до алено, а след това се оформяло с чук.
През ХХ век неведнъж са изказвани хипотези, че тайната на неръждаемата колона е скрита не в самото желязо, а точно в примесите, които в Делфийския дирек са толкоз малко. Проби на метала са вземани през 1912, 1945 и 1961 година. Установено било, че наличието на фосфор в тях е пет пъти по-високо, в сравнение с в образците на актуалната стомана, само че концентрацията на манган и сяра е значително по-ниска.
А най-интересното е, че взетите от колоната мостри бързо поръждавели и не показали никаква резистентност на разяждане. Което е още едно доказателство за непостижими от науката „ чудеса “.
