В България има 16 икономически центъра, които концентрират над 80%

В България има 16 стопански центъра, които концентрират над 80% от производството в страната и в тях живее близо 3/4 от популацията.

Това са изводите от проучването на Института за пазарна стопанска система „ Икономически центрове в България – 2023 “.

Проучването е направено съгласно съответни критерии и данни по няколко индикатора, измежду които последното броене популацията, размер на ивестициите, % на претовареност в района. Анализът е оттатък рамките на административното-териториално разделяне на страната.

Какво демонстрират данните?

Прави усещане, че въпреки ИПИ да са определили 16 стопански центъра, над 70% от производството в действителност е съсредоточено в шест от тях – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас и Русе.

Икономическите центрове, които институтът изследва, се състоят от ядро и външна страна. Икономически ядра са общините, които са мотори на районната стопанска система в България. Те са водачи по създадена продукция и брой работни места и притеглят служащи от прилежащи общини.

За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община би трябвало да дава отговор на най-малко два от три критерия:
да е измежду водещите 10% общини по стойност на създадената продукция;да е измежду водещите 10% общини по плътност на заетостта;да е измежду водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с стопанската система на ядрото въз основата на всекидневната трудова миграция.

Всяка община, в която най-малко 10% от заетите пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на ядрото.

Какво произвеждаме?

Изследването на ИПИ демонстрира, че в множеството от главните стопански центрове водеща роля има преработващата индустрия.

Изключение прави София, където водеща роля в стопанската система имат IT бранша и търговията, както и Стара Загора - там фокусът е енергетиката.

Извън упования водач София и петте по-големи стопански центъра в страната, ИПИ откроява други 10 стопански точки, които са с стеснен мащаб, имат по-скромна външна страна и по-малка тежест.

Сред тях са Сливен-Ямбол, Пазарджик, Благоевград, Хасково и Кърджали. Всеки един, въпреки и да е с по-малка външна страна, има допирни точки с огромните стопански центрове в Южна България.

От Института регистрират и още няколко региона, където има сполучливо произвеждане, само че няма самостоятелен стопански център.

Такъв образец са огромните предприятия в региона на Средногорието и Етрополе, както и най-голямата преработваща компания, ситуирана на границата на Пирдоп и Златица ( " Аурубис " ). В листата са и добивните компании в Челопеч ( " Дънди Прешъс Металс " ), Панагюрище ( " Асарел Медет " ) и Етрополе/Мирково ( " Елаците - мед " ).

Според ИПИ данните от проучването могат да послужат за насочна точка за разбори и отключване на спомагателен капацитет в районите.