По данни на МС: 58,5% от студентите по медицина у нас са чужденци
Увеличават се чужденците, които учат висше обучение в България. През образователната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което е 8,2% от всички студенти в страната, оповестиха от пресцентъра на Министерския съвет. През 2013 година делът им е бил двойно по-малък - 4,1%.
Това демонстрират данни от Националната карта на висшето обучение в Република България, която беше обновена през днешния ден с решение на Министерския съвет.
Според документа България е отличник в целия Европейски Съюз по дял на задграничните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „ Медицина “ в страната са чужденци.
Общият брой на студентите в България е 200 781.
Това е по-малко от половината (48%) от избрания от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) общ потенциал на всички висши учебни заведения в страната, които имат места за 415 472 студенти. През предходната година настоящите студенти са заемали 53% от избрания от НАОА потенциал.
Средният застрахователен приход на излизащите от университетите висшисти в България се е нараснал съвсем двойно за последните 10 години.
През 2013 година той е бил 868 лв. на месец, а през тази година е 1646 лв.. Само 2,5% от приключилите висше учебно заведение в страната през последните 5 години в този момент са безработни, а през 2013 година техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче обилни разлики във връзка с реализацията по предопределение в обособените професионални посоки. Например 95% от приключилите „ Медицина “ работят по специалността си, до момента в който в направление „ Туризъм “ единствено 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Какво регистрира още обновената Национална карта в структурата на висшето образование
Продължава наклонността повече дами да учат виеше обучение. Техният брой е почти 114 хиляди (57%), до момента в който мъжете са към 86 хиляди.
В някои професионални посоки студентите са съвсем напълно дами - това са „ Педагогика “ (96%) и „ Теория и ръководство на образованието “ (89%). Мъжете са огромно болшинство - над 80% дял в „ Металургия “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Енергетика “ и „ Машинно инженерство “.
Най-много висши учебни заведения (28) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София.
На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия), а други три работят посредством филиали.
Националната карта на висшето обучение е призната с Решение на Министерски съвет през 2021 година Тя се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика за висшето обучение, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда, напомнят от пресслужбата на Министерски съвет.
Това демонстрират данни от Националната карта на висшето обучение в Република България, която беше обновена през днешния ден с решение на Министерския съвет.
Според документа България е отличник в целия Европейски Съюз по дял на задграничните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „ Медицина “ в страната са чужденци.
Общият брой на студентите в България е 200 781.
Това е по-малко от половината (48%) от избрания от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) общ потенциал на всички висши учебни заведения в страната, които имат места за 415 472 студенти. През предходната година настоящите студенти са заемали 53% от избрания от НАОА потенциал.
Средният застрахователен приход на излизащите от университетите висшисти в България се е нараснал съвсем двойно за последните 10 години.
През 2013 година той е бил 868 лв. на месец, а през тази година е 1646 лв.. Само 2,5% от приключилите висше учебно заведение в страната през последните 5 години в този момент са безработни, а през 2013 година техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче обилни разлики във връзка с реализацията по предопределение в обособените професионални посоки. Например 95% от приключилите „ Медицина “ работят по специалността си, до момента в който в направление „ Туризъм “ единствено 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Какво регистрира още обновената Национална карта в структурата на висшето образование
Продължава наклонността повече дами да учат виеше обучение. Техният брой е почти 114 хиляди (57%), до момента в който мъжете са към 86 хиляди.
В някои професионални посоки студентите са съвсем напълно дами - това са „ Педагогика “ (96%) и „ Теория и ръководство на образованието “ (89%). Мъжете са огромно болшинство - над 80% дял в „ Металургия “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Енергетика “ и „ Машинно инженерство “.
Най-много висши учебни заведения (28) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София.
На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия), а други три работят посредством филиали.
Националната карта на висшето обучение е призната с Решение на Министерски съвет през 2021 година Тя се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика за висшето обучение, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда, напомнят от пресслужбата на Министерски съвет.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ