“Връщането към нормалността“ след Тръмп вещае нов Тръмп
- Уважаеми проф. Миланович, преди да извършите кариера в Съединени американски щати, сте израснали в Югославия, а висшето си обучение сте получили в Белградския университет. Как това се отрази върху светогледа и работата ви?
- Мисля, че най-голямо въздействие ми оказа външната политика на необвързване на Югославия. Наред с другите неща, които тогава се преподаваха в университета и бяха идеологически стимулирани, се поставяше акцент и върху необвързването, и по-точно върху антиимпериализма и антихегемонията (което беше различен метод да кажеш „ Съветски съюз “). Това отвори мозъка и ползите ни за неевропейските елементи на света.
Може би това не е имало идентичен резултат върху всички, само че даже и в тийнейджърските си години бях доста политически и доста Tiermondiste* настроен. Често скърбя, че същото отношение не участва и в този момент в учебните заведения в Сърбия и в останалата част от някогашна Югославия – най-малко доколкото ми е известно. Евроцентризмът, под формата на Европейски съюз, през днешния ден е преобладаващ и задушава другите благоприятни условия.
- Известен сте с работата си в региона на неравенството на приходите. Как се вписва в това последната ви книга, „ Само капитализъм “, която е с по-широк обсег от предходните ви писания?
- Прав сте, че „ Само капитализъм “ е доста по-обхватна и по-политическа. Това се дължи на комбинацията от дългогодишния ми интерес и работа върху неравенството на приходите, и също толкоз дълготрайния (но по-незабележим) интерес към марксизма, смисъла на комунизма и световните проблеми. За мен това беше естествена еволюция и ми беше доста елементарно да напиша „ Само капитализъм “. Но за доста хора, които не знаеха за интереса ми към по-широките политически и обществени въпроси, книгата беше изненада.
Впрочем всяка значима работа по неравенството би трябвало да върви паралелно със обществен и политически разбор. Тома Пикети илюстрира това доста добре.
- В книгата поддържате тезата, че световното владичество на капитализма е довело до нова схизма – сред демократичния меритократичен капитализъм на Запада и политическия властнически капитализъм, олицетворен от Китай. Какво разграничава тези две системи?
- Най-общо казано, историята е това, което ги разграничава. По тази причина в книгата си не просто опълчвам Съединени американски щати и Китай – доста други книги го вършат. Опитвам се да обясня генезиса на политическия капитализъм на Китай, като определям каква съгласно мен е световната историческа роля на комунизма. Правя го в първата част на главата за политическия капитализъм и Китай, която може би е една от най-важните елементи на книгата.
Или по-абстрактно казано, това, което съгласно мен разграничава демократичния и политическия капитализъм, е фактът, че човешката история е прекомерно богата и комплицирана, с цел да се помири единствено с една политическа система. Както демонстрира господството на капитализма, всички разбираме езика на облагата и финансовите доходи – само че не мисля, че в миналото бихме имали изцяло еднообразно отношение към политическата власт.
- Какво съгласно вас е мястото на Балканите в международната стопанска система, в светлината на разделянето сред демократичен и политически капитализъм? Дали районът като цяло не е жертван постоянно да тича след огромните и постоянно да закъснява?
- Исторически Балканите са външна страна. Такива са по времето на Римската империя, Византия, Османската империя, Индустриалната гражданска война и през днешния ден. Не мисля, че има възможност това да се промени. Но в света има доста периферии и постоянно, гледайки към центъра от друг ъгъл, периферията може да освети и да види неща, които центърът подценява.
Балканите са пресечна точка сред Западна Европа, Средиземноморската цивилизация и мюсюлманския свят. Това е доста преимущество – в случай че човек знае по какъв начин да го употребява. Също така да си външна страна не значи, че не може да забогатееш. Австралия и Нова Зеландия са външна страна – и исторически, и през днешния ден – само че са богати.
Някои балкански страни през днешния ден наподобяват много покрай политическия капитализъм, имам поради Турция, Черна гора и Сърбия. Но имайте поради, че не слагам подчиненост: нямам доверие, че политическият капитализъм е по-нисш от демократичния във всяко едно отношение. Има условия, при които политическият капитализъм може да се оправи по-добре от демократичния.
- „ Само капитализъм “ излезе на британски език малко преди светът да научи за COVID-19. В светлината на последвалите събития бихте ли добавили или трансформирали нещо в книгата?
- Не, с изключение на може би в една област. Бях много сериозен по отношение на опцията в богатите страни да се вкара повсеместен базов приход. Все още имам вяра в причините, които акцентирах в „ Само капитализъм “. Но признавам, че при изключителни условия като днешните наличието на постоянен обезпечен приход за цялото население (дори в случай че е много нисък) би било потребно. Той ще отстрани потребността от непрекъснати политически решения за обезпечаване на нови пакети за поддържане на заплатите на хората. Автоматизмът на универсалния базов приход би бил преимущество.
- В книгата си твърдите, че понятието „ носещ потенциал на земята “ е безпредметно. Действително ли считате, че не съществува заплаха модерният капитализъм да докара до огромна планетарна екологична рецесия?
- Аз съм това, което назовават „ техно-оптимист “. Вярвам, че с вярната композиция от тласъци и „ санкции “, дотации и налози, можем да ограничим замърсяването и излъчванията от CO2 и да променим преобладаващата технология, с цел да бъдем доста по-екологични. Така че не мисля, че е належащо нещо друго с изключение на нормалните стопански принадлежности. Въпросът е дали ще има задоволителна политическа поддръжка за провеждането на сходни политики.
- В една от последните си публикации нарекохте Тръмп „ висшият успех на неолиберализма “. Каква е общата ви оценка за неговото ръководство?
- Ако дефинираме “неолиберализъм “ като идеология, при която комерсиализацията на всички действия, в това число на политиката, е законна, то тогава Тръмп е съвършеното и цялостно олицетворение на това виждане. Той преглежда политическата работа като всяка друга работа, при която главният интерес (и задължение) на титуляря е да усили личните си приходи.
И в действителност, като президент на Съединени американски щати той се държеше като началник на конгломерата „ Тръмп “. Печелеше пари. Отнасяше се към жителите като към свои чиновници. В този смисъл той е триумфът на неолиберализма. Мисля, че доста хора, които не съумяват да видят този аспект, схващат неговото ръководство неправилно, като употребяват термини, които не се отнасят до него: „ фашист “, „ популист “ и така нататък
- Изразихте своето съмнение и към така наречен връщане към нормалността в Съединени американски щати – слоган, който е известен в този момент, когато ерата на Тръпм като че ли отива към края си...
- Байдън може и да желае да се върне към „ нормалността “, която схваща като ръководство от вида Клинтън – Обама. Но би трябвало да осъзнаем, че сходни администрации (и изключително тази при Клинтън) са синоним на подчинение от страната на благоденствието, крах на междинната класа и възходяща икономическа и политическа мощност на най-богатия Един %. Това, от своя страна, би върнало тези условия, които доведоха до Тръмп.
Мисля, че ни е належащо доста по-чисто отделяне от предишното. Но въпросът е дали новата администрация има предпочитание да направи това – а може би, даже още повече, дали Конгресът ще ѝ разреши да го направи. Американските президенти, гледани от чужбина, наподобяват като определени крале, тъй като тяхната власт в някои аспекти на външната политика е в действителност огромна. Но във вътрешната политика те са доста по-ограничени. Така че не съм надъхан доста оптимистично.
* Политическа концепция и идеология, която поражда в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. и пробва да сътвори единение сред страните, които не желаят да вземат страна в съперничеството сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (т.нар. Трети свят).
- Мисля, че най-голямо въздействие ми оказа външната политика на необвързване на Югославия. Наред с другите неща, които тогава се преподаваха в университета и бяха идеологически стимулирани, се поставяше акцент и върху необвързването, и по-точно върху антиимпериализма и антихегемонията (което беше различен метод да кажеш „ Съветски съюз “). Това отвори мозъка и ползите ни за неевропейските елементи на света.
Може би това не е имало идентичен резултат върху всички, само че даже и в тийнейджърските си години бях доста политически и доста Tiermondiste* настроен. Често скърбя, че същото отношение не участва и в този момент в учебните заведения в Сърбия и в останалата част от някогашна Югославия – най-малко доколкото ми е известно. Евроцентризмът, под формата на Европейски съюз, през днешния ден е преобладаващ и задушава другите благоприятни условия.
- Известен сте с работата си в региона на неравенството на приходите. Как се вписва в това последната ви книга, „ Само капитализъм “, която е с по-широк обсег от предходните ви писания?
- Прав сте, че „ Само капитализъм “ е доста по-обхватна и по-политическа. Това се дължи на комбинацията от дългогодишния ми интерес и работа върху неравенството на приходите, и също толкоз дълготрайния (но по-незабележим) интерес към марксизма, смисъла на комунизма и световните проблеми. За мен това беше естествена еволюция и ми беше доста елементарно да напиша „ Само капитализъм “. Но за доста хора, които не знаеха за интереса ми към по-широките политически и обществени въпроси, книгата беше изненада.
Впрочем всяка значима работа по неравенството би трябвало да върви паралелно със обществен и политически разбор. Тома Пикети илюстрира това доста добре.
- В книгата поддържате тезата, че световното владичество на капитализма е довело до нова схизма – сред демократичния меритократичен капитализъм на Запада и политическия властнически капитализъм, олицетворен от Китай. Какво разграничава тези две системи?
- Най-общо казано, историята е това, което ги разграничава. По тази причина в книгата си не просто опълчвам Съединени американски щати и Китай – доста други книги го вършат. Опитвам се да обясня генезиса на политическия капитализъм на Китай, като определям каква съгласно мен е световната историческа роля на комунизма. Правя го в първата част на главата за политическия капитализъм и Китай, която може би е една от най-важните елементи на книгата.
Или по-абстрактно казано, това, което съгласно мен разграничава демократичния и политическия капитализъм, е фактът, че човешката история е прекомерно богата и комплицирана, с цел да се помири единствено с една политическа система. Както демонстрира господството на капитализма, всички разбираме езика на облагата и финансовите доходи – само че не мисля, че в миналото бихме имали изцяло еднообразно отношение към политическата власт.
- Какво съгласно вас е мястото на Балканите в международната стопанска система, в светлината на разделянето сред демократичен и политически капитализъм? Дали районът като цяло не е жертван постоянно да тича след огромните и постоянно да закъснява?
- Исторически Балканите са външна страна. Такива са по времето на Римската империя, Византия, Османската империя, Индустриалната гражданска война и през днешния ден. Не мисля, че има възможност това да се промени. Но в света има доста периферии и постоянно, гледайки към центъра от друг ъгъл, периферията може да освети и да види неща, които центърът подценява.
Балканите са пресечна точка сред Западна Европа, Средиземноморската цивилизация и мюсюлманския свят. Това е доста преимущество – в случай че човек знае по какъв начин да го употребява. Също така да си външна страна не значи, че не може да забогатееш. Австралия и Нова Зеландия са външна страна – и исторически, и през днешния ден – само че са богати.
Някои балкански страни през днешния ден наподобяват много покрай политическия капитализъм, имам поради Турция, Черна гора и Сърбия. Но имайте поради, че не слагам подчиненост: нямам доверие, че политическият капитализъм е по-нисш от демократичния във всяко едно отношение. Има условия, при които политическият капитализъм може да се оправи по-добре от демократичния.
- „ Само капитализъм “ излезе на британски език малко преди светът да научи за COVID-19. В светлината на последвалите събития бихте ли добавили или трансформирали нещо в книгата?
- Не, с изключение на може би в една област. Бях много сериозен по отношение на опцията в богатите страни да се вкара повсеместен базов приход. Все още имам вяра в причините, които акцентирах в „ Само капитализъм “. Но признавам, че при изключителни условия като днешните наличието на постоянен обезпечен приход за цялото население (дори в случай че е много нисък) би било потребно. Той ще отстрани потребността от непрекъснати политически решения за обезпечаване на нови пакети за поддържане на заплатите на хората. Автоматизмът на универсалния базов приход би бил преимущество.
- В книгата си твърдите, че понятието „ носещ потенциал на земята “ е безпредметно. Действително ли считате, че не съществува заплаха модерният капитализъм да докара до огромна планетарна екологична рецесия?
- Аз съм това, което назовават „ техно-оптимист “. Вярвам, че с вярната композиция от тласъци и „ санкции “, дотации и налози, можем да ограничим замърсяването и излъчванията от CO2 и да променим преобладаващата технология, с цел да бъдем доста по-екологични. Така че не мисля, че е належащо нещо друго с изключение на нормалните стопански принадлежности. Въпросът е дали ще има задоволителна политическа поддръжка за провеждането на сходни политики.
- В една от последните си публикации нарекохте Тръмп „ висшият успех на неолиберализма “. Каква е общата ви оценка за неговото ръководство?
- Ако дефинираме “неолиберализъм “ като идеология, при която комерсиализацията на всички действия, в това число на политиката, е законна, то тогава Тръмп е съвършеното и цялостно олицетворение на това виждане. Той преглежда политическата работа като всяка друга работа, при която главният интерес (и задължение) на титуляря е да усили личните си приходи.
И в действителност, като президент на Съединени американски щати той се държеше като началник на конгломерата „ Тръмп “. Печелеше пари. Отнасяше се към жителите като към свои чиновници. В този смисъл той е триумфът на неолиберализма. Мисля, че доста хора, които не съумяват да видят този аспект, схващат неговото ръководство неправилно, като употребяват термини, които не се отнасят до него: „ фашист “, „ популист “ и така нататък
- Изразихте своето съмнение и към така наречен връщане към нормалността в Съединени американски щати – слоган, който е известен в този момент, когато ерата на Тръпм като че ли отива към края си...
- Байдън може и да желае да се върне към „ нормалността “, която схваща като ръководство от вида Клинтън – Обама. Но би трябвало да осъзнаем, че сходни администрации (и изключително тази при Клинтън) са синоним на подчинение от страната на благоденствието, крах на междинната класа и възходяща икономическа и политическа мощност на най-богатия Един %. Това, от своя страна, би върнало тези условия, които доведоха до Тръмп.
Мисля, че ни е належащо доста по-чисто отделяне от предишното. Но въпросът е дали новата администрация има предпочитание да направи това – а може би, даже още повече, дали Конгресът ще ѝ разреши да го направи. Американските президенти, гледани от чужбина, наподобяват като определени крале, тъй като тяхната власт в някои аспекти на външната политика е в действителност огромна. Но във вътрешната политика те са доста по-ограничени. Така че не съм надъхан доста оптимистично.
* Политическа концепция и идеология, която поражда в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. и пробва да сътвори единение сред страните, които не желаят да вземат страна в съперничеството сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (т.нар. Трети свят).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ