Седма Неделя след Пасха – на св. отци от Първия Вселенски Събор
Седмата неделя след Възкресение Христово е отдадена по антична традиция на светите отци от Първия космополитен събор. Той е призован от император Константин Велики в Никея, Мала Азия, през 325 година Като се опълчват на лъжите на ересите, отците формулират за първи път църковната религия в това, че Христос е Син Божи и Бог, еднакъв на Бог Отец и Светия Дух.
След 2000 години християнство тази религия наподобява елементарна и явна, само че тя не постоянно е била такава и не постоянно е била религия на болшинството. В късната Античност, когато под въздействието на платонизма хората схващат Бога като безусловно обособен и извисен над света, за тях е прекомерно мъчно да признаят Христос за жив Бог, безконечен, всесилен, неосъществим, безграничен нито от времето, нито от пространството, само че въплътил се на земята, станал човек, уподобил се на нас във всичко, с изключение на в прегрешението. И през днешния ден значително хора заради духовната си некомпетентност или под въздействие на окултната мода не са в положение да видят в лицето на Христос Спасителя – както на всички хора, по този начин и на самите себе си.
Затова ние би трябвало да сме признателни на великите отци от Първия космополитен събор, които резервираха за нас тази религия и я прогласиха за всички времена. Благодарение на тяхната мъдрост и проникновеност ние се покланяме на Сина Божи. Благодарение на тях ние сме уверени, че непостижимият Бог стана човек и възприе всичко човешко, освети всичко, очисти всичко, сроди всичко с тайнствения и неосъществим Бог.Въплъщението на Иисус Христос ни потвърждава, че човек е популярен и заслужен освен с цел да стане храм на Бога и обиталище на Бога, само че и да се сроди директно с Него. Боговъплъщението има и друга страна. Божият Син освен възприема нашата природа, само че се съединява и със сътворената материя на забележимия свят. Един съветски инженер е пресметнал, че във всяка чаша вода се съдържат 13 000 молекули, които в миналото са били в тялото на Спасителя. Нека се запитаме – помним ли тази велика загадка, гледаме ли един на различен с очите на вярата във въплъщението, уверени ли сме, че всичко сътворено от Бога е призвано да реализира Божията популярност? В подобен случай ние бихме построили един напълно друг свят, бихме поддържали напълно други връзки на приятелство и обич между тях, бихме се отнасяли към заобикалящия ни свят – природата – със благоговение и екстаз. Дали градим царството Божие в себе си и към себе си, дали работим търпеливо и с вяра за това – Божията популярност да осени, обхване и проникне всеки човек, всяка движимост, всяка гад, или ги отчуждаваме от себе си, повреждаме и разрушавам? Нашата задача е да станем съработници Божии, както ни приканва св. деятел Павел.
източник:https://archiman.livejournal.com
След 2000 години християнство тази религия наподобява елементарна и явна, само че тя не постоянно е била такава и не постоянно е била религия на болшинството. В късната Античност, когато под въздействието на платонизма хората схващат Бога като безусловно обособен и извисен над света, за тях е прекомерно мъчно да признаят Христос за жив Бог, безконечен, всесилен, неосъществим, безграничен нито от времето, нито от пространството, само че въплътил се на земята, станал човек, уподобил се на нас във всичко, с изключение на в прегрешението. И през днешния ден значително хора заради духовната си некомпетентност или под въздействие на окултната мода не са в положение да видят в лицето на Христос Спасителя – както на всички хора, по този начин и на самите себе си.
Затова ние би трябвало да сме признателни на великите отци от Първия космополитен събор, които резервираха за нас тази религия и я прогласиха за всички времена. Благодарение на тяхната мъдрост и проникновеност ние се покланяме на Сина Божи. Благодарение на тях ние сме уверени, че непостижимият Бог стана човек и възприе всичко човешко, освети всичко, очисти всичко, сроди всичко с тайнствения и неосъществим Бог.Въплъщението на Иисус Христос ни потвърждава, че човек е популярен и заслужен освен с цел да стане храм на Бога и обиталище на Бога, само че и да се сроди директно с Него. Боговъплъщението има и друга страна. Божият Син освен възприема нашата природа, само че се съединява и със сътворената материя на забележимия свят. Един съветски инженер е пресметнал, че във всяка чаша вода се съдържат 13 000 молекули, които в миналото са били в тялото на Спасителя. Нека се запитаме – помним ли тази велика загадка, гледаме ли един на различен с очите на вярата във въплъщението, уверени ли сме, че всичко сътворено от Бога е призвано да реализира Божията популярност? В подобен случай ние бихме построили един напълно друг свят, бихме поддържали напълно други връзки на приятелство и обич между тях, бихме се отнасяли към заобикалящия ни свят – природата – със благоговение и екстаз. Дали градим царството Божие в себе си и към себе си, дали работим търпеливо и с вяра за това – Божията популярност да осени, обхване и проникне всеки човек, всяка движимост, всяка гад, или ги отчуждаваме от себе си, повреждаме и разрушавам? Нашата задача е да станем съработници Божии, както ни приканва св. деятел Павел.
източник:https://archiman.livejournal.com
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ