Учени са създали мозъчен имплант за общуване само чрез мисли
Учени от университета Дюк в Дърам, щата Северна Каролина (САЩ) са основали мозъчен имплант, който разрешава връзка единствено въз основата на мисли. Устройството е предопределено да оказва помощ на хора, страдащи от говорни нарушавания или неспособни да поддържат връзка вербално по една или друга причина. Първите опити на устройството са посочили положителни вероятности.
Експериментите за превръщане на мозъчната интензивност в текст и гласова връзка посредством сканиране на мозъчните сигнали на пациентите разрешават да се превеждат „ мисли “ в думи със скорост до 78 думи в минута. Това е все едно да слушате аудиокнига с два пъти по-ниска скорост, споделят създателите на проучването. Обикновено човек приказва с до 160 думи в минута, което прави общуването живо и естествено. За да могат хората с говорни увреждания също да се включват в такова другарство, те се нуждаят от по-точни датчици на мозъчната им активност.
Екипът от учени в съдействие с Лабораторията по биомедицинско инженерство към университета са основали датчик за мозъчна активност с 256 датчика върху парче пластмаса с размерите на пощенска марка. Новият датчик е в положение да улавя сигнали от обособени неврони, което разрешава да се дефинира тяхната интензивност с висока акуратност.
Експеримент с четирима пациенти сподели, че междинната акуратност на различаване на въображаемо произнесени думи е 40%, а оптималната – 84%. Алгоритъмът за различаване бил подготвен в режим „ слушане и повторение “. Пациентът произнасял безсмислени къси комбинации от букви, по които логаритъмът се научил да разпознава мозъчната интензивност за тази или онази композиция от звуци.
Въпреки относително ниския % на различаване на звуците, екипът от учени приказва за триумф. Факт е, че логаритъмът е бил обучаван единствено 90 секунди по време на 15-минутен тест. Точно толкоз време са имали експериментаторите със всеки пациент. Това е станало по време на рутинни мозъчни интервенции на мозъците на пациентите. Когато неврохирурзите приключвали интервенцията, те давали на учените 15 минути, с цел да работят с пациентите по тяхната стратегия. Без достъп до отворения мозък, където датчикът се слага непосредствено върху избрана област от кората на основния мозък, работата не можело да бъде осъществена.
На идващия стадий учените ще основат безжични датчици, които да работят с пациентите в естествени условия, а не в операционната зала. Някой ден това ще докара до комфортни мозъчни импланти за превеждане на мислите в тирада или цифрови известия.
