Природата на съзнанието: как да се насладим на момента тук и сега или защо в близкото бъдеще ИИ системите ще си останат безсъзнателни
В новата си книга Кристоф Кох изследва по какъв начин невронните мрежи въздействат върху самосъзнанието и усещането.
Научните проучвания на това по какъв начин съзнанието се появява от избрани конфигурации на органичната материя от епохи занимават мозъците на учените и философите. След като системите за изкуствен интелект започнаха да демонстрират признаци, наподобяващи схващане, става изключително значимо да се разбере кой и какво е способно да възприема живота на равнище схващане. В книгата си „ Тогава аз съм самият свят “ (Then I Am Myself the World) Кристоф Кох декларира:
„ Фактът, че сте осведомени с чувството за живота, изисква пояснение “.
Кох, физик, невробиолог и някогашен президент на Института Allen Brain, е посветил кариерата си на това да открие мястото, където се е породило съзнанието, като учи мозъка в търсене на съответни физически следи от насъбрания индивидуален опит. В тази зона гъсти мрежи от неврони се свързват в затворени конфигурации, което дава опция на зоната да въздейства върху личното си държание. Кох счита, че точно в тази зона се крие ключът към разбирането на съзнанието.
Според Интегрираната осведомителна доктрина (Integrated Information Theory), която Кох поддържа повече от другите теории за съзнанието, способността на една система да въздейства на самата себе си е в основата на субективния опит. Малкият мозък съдържа милиарди неврони, само че те са свързани по подобен метод, че не могат да окажат доста въздействие върху бъдещото си положение, което съгласно Кох е малко евентуално да породи схващане. В същото време неокортексът, със своите затворени възбудими цикли, основава условия за пораждане на индивидуален опит.
Експерименталните данни удостоверяват теорията на Кох: пострадванията на дребния мозък не лишават индивида от съзнание, до момента в който пострадванията на задната гореща зона доста трансформират възприемането на звуковата, образната и тактилната информация.
Това обаче не значи, че изкуствените системи могат да бъдат съзнателни. Както написа Кох, високата степен на съгласуваност в човешкия мозък е доста друга от централния процесор на всеки дигитален компютър. Според него в обозримо бъдеще системите с изкуствен интелект ще си останат несъзнателни.
Книгата на Кох, с нейния обзор на IIT и научните пояснения, намира отклик даже измежду тези, които се съмняват във опцията за самовнушение. Описанията на Кох са богати на препратки към философи, писатели, музиканти и психолози, което прави текста занимателен. Така да вземем за пример за встъпление във феноменологията той цитира Еминем: „ Не мога да ти кажа какво е това в реалност, мога да ти кажа единствено по какъв начин се чувстваш “.
Във втората част на книгата Кох преглежда трансформиращите положения на съзнанието, в това число околните до гибелта, психеделичните и мистичните прекарвания. Той разказва по какъв начин продължителните извършения могат да доведат до положение на „ поток “, при което човек е изцяло потънал в заобикалящия го свят и съвсем не осъзнава себе си. Например при будистките монаси по време на медитация се следи затихване на задната гореща зона на мозъка, което се потвърждава с ЕЕГ измервания.
Според Кох комбинацията от физически извършения и практикуването на медитация може да донесе многочислени изгоди за цялостното здраве. Редовните извършения и медитативните практики оказват помощ за понижаване на напрежението, възстановяване на концентрацията на вниманието и повишение на осъзнатостта – положението на наличие в сегашния миг.
„ Тогава аз съм самият свят “ (Then I Am Myself the World) е увлекателна и деликатно написана книга, която си заслужава да бъде прочетена от всеки, който се интересува от връзката сред мозъка, съзнанието и трансформиращите прекарвания. Тя отразява и персоналния път на Кристоф Кох от невролог до човек, който се стреми да разшири и трансформира личните си житейски прекарвания. В последна сметка книгата е увещание за значимостта на това да ценим съзнателните си прекарвания и да се стремим да ги задълбочаваме. Засега книгата е налична на британски език, само че да се надяваме, че скоро ще бъде преведена и на български.
