Сериозен напредък: вече сме на пътя за създаването на единна теория на съзнанието
Как невробиолозите сплотяват няколко спорни хрумвания в едно цяло.
Произходът на съзнанието постоянно е бил мистерия за философите и учените. През последните десетилетия невролозите реализираха забележителен прогрес в разбирането на невронната основа на съзнанието – по какъв начин мозъкът употребява извънредно комплицирани връзки, с цел да преобразува електрическите сигнали сред невроните в умишлено усещане.
И въпреки всичко тази тенденция на проучване остава фрагментирана. Международен екип от невролози в нова публикация, оповестена в списание Neuron, отбелязва, че съществуват доста теории за съзнанието, които си опонират. Те изясняват по напълно разнообразни способи къде и по какъв начин съзнанието поражда в мозъка.
Някои теории са тествани на процедура: учените са изследвали мозъчната интензивност на доброволци, изпълняващи разнообразни задания в клиничните центрове из целия свят. Разбирането на невронната основа на съзнанието обаче не е наложително да бъде конфронтационен развой. Авторите на публикацията, работещи в границите на плана Human Brain Project, огромен европейски план за проучване на мозъка, настояват, че теориите могат да бъдат интегрирани.
Не всички създатели са съгласни с съответните мозъчни механизми, които ни дават опция да възприемаме външния свят и да формираме вътрешния свят на Аз-а. Въпреки това, работейки дружно, те стигат до заключението, че другите теории могат да бъдат интегрирани в една обща рамка на съзнанието. Тази взаимна работа може да въодушеви нови хрумвания и да помогне за разгадаването на една от най-големите загадки на мозъка.
Ако резултатите се окажат сполучливи, те могат да надвишават разбирането на личното ни схващане. Съвременните „ минимозъци “ или мозъчни органоиди, които имитират ранното развиване на човешкия мозък, стават все по-сложни, което повдига етични въпроси по отношение на евентуалното им съзнание. Подобен проблем поражда и при изкуствения разсъдък. Една обща доктрина на съзнанието, основана на човешкия мозък, може да помогне за оценката на тези изкуствени структури.
Авторите питат: „ Реалистично ли е да се съгласуват теориите и да се сътвори единна доктрина на съзнанието? “ Те считат, че съществуването на голям брой теории е показателно за здравословното развиване на тази нова област на знанието. Различните теории могат по едно и също време да допринесат за нашето схващане за възникването на съзнанието.
В търсене на най-точното определение
Всички хора имат схващане: те виждат, чуват, усещат и осъзнават какво се случва към тях. Но границата на съзнанието се размива при хората, които са в разнообразни стадии на кома или страдат от синдрома на затвореното схващане. Те могат да възприемат света към себе си, само че не могат да реагират физически. По време на сън и упойка губим схващане, само че по някакъв метод го възвръщаме.
Благодарение на обширните проучвания на мозъка невролозите към този момент са съгласни, че съзнанието се поражда от структурата и интензивността на мозъка. Различните теории обаче спорят за това по какъв начин електрическите сигнали в мозъка основават богатите и интимни прекарвания в нашия живот.
Един от проблемите съгласно създателите е неналичието на ясно определение за понятието „ схващане “. В публикацията си те разделят понятието на два типа прекарвания: външни и вътрешни. Външният опит, или феноменалното схващане, е директното осъзнаване на това, което виждаме или усещаме, като да вземем за пример наблюдението на слънчево затъмнение. Вътрешният опит е като „ вътрешно чувство “, което оказва помощ да се оформят упованията и типовете памет.
Основните теории за съзнанието
Използвайки своята „ двустепенна “ рамка, създателите преглеждат пет съществени теории за съзнанието.
Първата доктрина, за световното невронно работно пространство, показва мозъка като град, в който всяка област на мозъка взаимодейства с „ световното работно пространство “, интегрирайки и предавайки информация към другите области. Според тази доктрина съзнанието се намира в предните елементи на мозъка.
Втората доктрина, теорията за интегрираната информация, преглежда съзнанието като резултат от верига от причинно-следствени реакции в невронните мрежи на мозъка. Тази доктрина допуска, че съзнанието поражда в задната част на мозъка.
Третата доктрина, теорията за дендритната интеграция, се концентрира върху обособените кортикални неврони. Тя твърди, че съзнанието се поддържа посредством превключване на обособени невронни малки врати, които контролират потока на информация.
Последните две теории допускат, че повтарящите се процеси в мозъка са значими за съзнанието. Мозъкът основава вътрешна симулация, като непрекъснато предвижда „ тук и в този момент “, с цел да управлява усещането.
Единна доктрина?
Всички тези теории имат обширни пробни доказателства. Ключът към обединяването им съгласно създателите е да се преглежда съзнанието като „ стълба “ от разнообразни равнища на мозъчната функционалност. Така да вземем за пример теорията за дендритната интеграция, която преглежда обособените неврони, може да се впише в по-големи теории, учредени на мрежовите връзки или мозъчните райони.
Въпреки че е мъчно да се обединят другите хрумвания за съзнанието, два съществени правилото ги свързват: противоположната връзка в границите на локалните невронни вериги и консолидираното на тези сигнали назад в невронните вериги. Всички създатели са единомислещи, че за съзнанието са нужни както местни, по този начин и далечни връзки от кората на основния мозък към по-дълбоки райони.
По този метод в действителност е допустима една единна доктрина на съзнанието. Авторите са оптимисти и имат вяра, че с емпирични опити и по-усъвършенствани мозъчни атласи тази доктрина може да стане действителност през идващите години или десетилетия. По принцип основаването на една единна доктрина на съзнанието ще даде опция за основаването на изкуствени интелекти от нов тип.
