Проф. Яръмов хваща политическия скалпел
Туморите в здравната система би трябвало да бъдат изрязани, счита претендентът за народен представител от " Българска социалистическа партия за България " Именитият коремен хирург се кандидатира за народен представител на Българска социалистическа партия от София, предлага промяна с 5 стъпки
Той не може да одобри едно нещо - че в годините на прехода здравето се трансформира в стока. При това скъпо платена. Затова е уверен, че през днешния ден здравната политика има потребност от хирургична интервенция. Това е и повода след 44 години отдаденост на Хипократовата клетва именитият коремен хирург проф. Николай Яръмов да се реши да смени бялата престилка с тъмния костюм. И да се кандидатира за депутат от " Българска социалистическа партия за България ". Кандидат е в 23 МИР.
За пациентите си професорът е господ, за студентите - престижът, който мечтаят да доближат, за приятелите - индивидът с голямо сърце, който живее, с цел да оказва помощ.Макар и красноречив, в кабинета му рядко може да се води диалог. Вратата непрестанно се отваря и затваря поради многочислените въпроси за пациентите - диагнози, медикаменти, настаняване, изписване... Телефонът му също не стопира да звъни.
Роден е през 1950 година в София. Завършил е Медицинския университет в столицата. Но още на 27 години се оказва с предопределение в Силистра. В първия ден е и " бойното му кръщение " в операционната. Два рейса катастрофират. И в болничното заведение за броени минути докарват над 30 души. Операциите по неотложност, които правят дружно със завеждащия отделението доктор Владимир Янков, не престават цели 18 часа, в които нито един от лекарите не подгъва крайник. След последната Яръмов се срутва на земята. От тогава обаче знае, че точно Спешното построява лекарите. Затова и предлага промяна на това звено, която да включва освен оборудването му с най-модерна техника, само че и ротация на младите лекари в него. Спешните звена те учат на медицина, споделя професорът. Спешността е основата за повишение квалификацията на един млад доктор, безапелационен е той.
Връщайки се в София, именитият хирург поредно е работил в университетските лечебни заведения ИСУЛ и „ Александровска “. От 2014 година - в Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, в Клиника по обща, коремна и съдова хирургия. Има три специалности – хирургия, онкология и незабавна медицина. Републикански съветник по хирургия е от 1990 година
Учебниците на проф. Яръмов са настолно четиво за всеки студент, който желае да стане хирург. Професорът е обучил даже днешния здравен министър проф. Костадин Ангелов, някогашен шеф на " Александровска ". Проф. Яръмов има авторско присъединяване в 18 учебника. Издал е 4 монографии, има зад тила си над 500 изявления в наши и задгранични научни списания. От 2002 до 2012 година е основен редактор на сп. „ Хирургия “. През 2018 година е определен единомислещо за автентичен член на Международната академия на науките при Организация на обединените нации по информатизация – Ню Йорк, Съединени американски щати.
Защо обаче академик от неговия сан е подготвен да смени операционната с пленарната зала на Народното събрание? " Извървял съм цялата подчиненост на академичната система. Защитил съм две дисертации, 15 години съм бил началник на катедра в Александровска болница и в ИСУЛ. Смятам, че с моя опит мога да оказа помощ за сериозна промяна в опазването на здравето ", дава отговор професорът.
Познавайки туморите на системата от вътрешната страна, онкохирургът най-добре знае какво би трябвало да се изреже, с цел да получи всеки в България качествено опазване на здравето.Считам, че задачата на народните представители е точно тази - грижата за хората и тяхното благоденствие, безапелационен е проф. Яръмов.
За него първата стъпка е лечебните заведения да не бъдат търговски сдружения. Защото здравето е богатство и конституционно право. Превръщането му в стока е не просто нездравословно, а рисково. Трябва да се заплаща за качество, а не за количество, безапелационен е професорът. Според него клиничните пътеки, би трябвало да се заменят с диагностично-свързани групи. Именно при тях се реализира качество в опазването на здравето.
Нужна е и нова конструкция на Националната здравна система, споделя проф. Николай Яръмов. Гръбнакът на здравната система би трябвало да са държавните и общинските лечебни заведения, като НЗОК обезпечава единствено тях. Частните лечебни заведения би трябвало да бъдат финансирани от частни здравни фондове.
За да има налично опазване на здравето за всички, професорът упорства за структуриране на здравната система на районен принцип и основаване на „ предпазени лечебни заведения “ в отдалечени и планински региони.
Проф. Яръмов упорства за национални стратегии за онкозаболявания. България няма такава. А би трябвало да сътвори лечебни заведения за пациенти в терминален етап, както и лечебни заведения за долекуване. В момента един болен с инсулт се изписва на седмия ден и околните му стартират да се чудят какво да вършат.
Младите лекари са бъдещето на системата. Професорът, който надали може да преброи студентите, които е обучил, знае най-добре защо мечтаят младите доктори, с цел да не стегнат куфарите си за Западна Европа. Според него е нужна промяна в специализацията и цялостна смяна в организацията на стипендиите. Но най-важно е за младите да има безвъзмездни специализации в чужбина. Те би трябвало да натрупат опит, който да донесат у нас.
В промяната наложително би трябвало да се остойности трудът на всички здравни служащи. Стартовата заплата на един млад доктор хирург сега е към 800 лева след 11 година образование, недоумяващо акцентира обстоятелствата проф. Николай Яръмов. Но незабавно добавя, че за него е редно още на студентската пейка бъдещите медици да подписват контракти, които ги задължават да останат най-малко пет години у нас. В Израел се подписват контракти за 10 г.Така разумно той предлага и петата стъпка в промяната на системата - да се усили държавното финансиране на университетите, с цел да се развиват като проучвателен центрове. Това ще увеличи и заплащането на преподавателския състав, което сега е срамно ниско.
Той не може да одобри едно нещо - че в годините на прехода здравето се трансформира в стока. При това скъпо платена. Затова е уверен, че през днешния ден здравната политика има потребност от хирургична интервенция. Това е и повода след 44 години отдаденост на Хипократовата клетва именитият коремен хирург проф. Николай Яръмов да се реши да смени бялата престилка с тъмния костюм. И да се кандидатира за депутат от " Българска социалистическа партия за България ". Кандидат е в 23 МИР.
За пациентите си професорът е господ, за студентите - престижът, който мечтаят да доближат, за приятелите - индивидът с голямо сърце, който живее, с цел да оказва помощ.Макар и красноречив, в кабинета му рядко може да се води диалог. Вратата непрестанно се отваря и затваря поради многочислените въпроси за пациентите - диагнози, медикаменти, настаняване, изписване... Телефонът му също не стопира да звъни.
Роден е през 1950 година в София. Завършил е Медицинския университет в столицата. Но още на 27 години се оказва с предопределение в Силистра. В първия ден е и " бойното му кръщение " в операционната. Два рейса катастрофират. И в болничното заведение за броени минути докарват над 30 души. Операциите по неотложност, които правят дружно със завеждащия отделението доктор Владимир Янков, не престават цели 18 часа, в които нито един от лекарите не подгъва крайник. След последната Яръмов се срутва на земята. От тогава обаче знае, че точно Спешното построява лекарите. Затова и предлага промяна на това звено, която да включва освен оборудването му с най-модерна техника, само че и ротация на младите лекари в него. Спешните звена те учат на медицина, споделя професорът. Спешността е основата за повишение квалификацията на един млад доктор, безапелационен е той.
Връщайки се в София, именитият хирург поредно е работил в университетските лечебни заведения ИСУЛ и „ Александровска “. От 2014 година - в Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, в Клиника по обща, коремна и съдова хирургия. Има три специалности – хирургия, онкология и незабавна медицина. Републикански съветник по хирургия е от 1990 година
Учебниците на проф. Яръмов са настолно четиво за всеки студент, който желае да стане хирург. Професорът е обучил даже днешния здравен министър проф. Костадин Ангелов, някогашен шеф на " Александровска ". Проф. Яръмов има авторско присъединяване в 18 учебника. Издал е 4 монографии, има зад тила си над 500 изявления в наши и задгранични научни списания. От 2002 до 2012 година е основен редактор на сп. „ Хирургия “. През 2018 година е определен единомислещо за автентичен член на Международната академия на науките при Организация на обединените нации по информатизация – Ню Йорк, Съединени американски щати.
Защо обаче академик от неговия сан е подготвен да смени операционната с пленарната зала на Народното събрание? " Извървял съм цялата подчиненост на академичната система. Защитил съм две дисертации, 15 години съм бил началник на катедра в Александровска болница и в ИСУЛ. Смятам, че с моя опит мога да оказа помощ за сериозна промяна в опазването на здравето ", дава отговор професорът.
Познавайки туморите на системата от вътрешната страна, онкохирургът най-добре знае какво би трябвало да се изреже, с цел да получи всеки в България качествено опазване на здравето.Считам, че задачата на народните представители е точно тази - грижата за хората и тяхното благоденствие, безапелационен е проф. Яръмов.
За него първата стъпка е лечебните заведения да не бъдат търговски сдружения. Защото здравето е богатство и конституционно право. Превръщането му в стока е не просто нездравословно, а рисково. Трябва да се заплаща за качество, а не за количество, безапелационен е професорът. Според него клиничните пътеки, би трябвало да се заменят с диагностично-свързани групи. Именно при тях се реализира качество в опазването на здравето.
Нужна е и нова конструкция на Националната здравна система, споделя проф. Николай Яръмов. Гръбнакът на здравната система би трябвало да са държавните и общинските лечебни заведения, като НЗОК обезпечава единствено тях. Частните лечебни заведения би трябвало да бъдат финансирани от частни здравни фондове.
За да има налично опазване на здравето за всички, професорът упорства за структуриране на здравната система на районен принцип и основаване на „ предпазени лечебни заведения “ в отдалечени и планински региони.
Проф. Яръмов упорства за национални стратегии за онкозаболявания. България няма такава. А би трябвало да сътвори лечебни заведения за пациенти в терминален етап, както и лечебни заведения за долекуване. В момента един болен с инсулт се изписва на седмия ден и околните му стартират да се чудят какво да вършат.
Младите лекари са бъдещето на системата. Професорът, който надали може да преброи студентите, които е обучил, знае най-добре защо мечтаят младите доктори, с цел да не стегнат куфарите си за Западна Европа. Според него е нужна промяна в специализацията и цялостна смяна в организацията на стипендиите. Но най-важно е за младите да има безвъзмездни специализации в чужбина. Те би трябвало да натрупат опит, който да донесат у нас.
В промяната наложително би трябвало да се остойности трудът на всички здравни служащи. Стартовата заплата на един млад доктор хирург сега е към 800 лева след 11 година образование, недоумяващо акцентира обстоятелствата проф. Николай Яръмов. Но незабавно добавя, че за него е редно още на студентската пейка бъдещите медици да подписват контракти, които ги задължават да останат най-малко пет години у нас. В Израел се подписват контракти за 10 г.Така разумно той предлага и петата стъпка в промяната на системата - да се усили държавното финансиране на университетите, с цел да се развиват като проучвателен центрове. Това ще увеличи и заплащането на преподавателския състав, което сега е срамно ниско.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ