Ето истинският скандал!
ЦУМ-гейт, КУМ-гейт, Суджук-гейт: 2017 нарои шумни кавги, от които лъсна обвързаността сред ръководещи, съпротива и прокуратура. Но същинският скандал бе различен: че всичко това не докара до никаква смяна. Защо?
Коментар от Полина Паунова, Дойче веле
Парламент без съпротива, само че с кресливо опълчване. Извънредно деен основен прокурор, без нито една присъда за корупция по високите етажи на властта. Внесено обвиняване за обира на прехода - КТБ - без единият от обществено обвинените основни участници да е бил разпитан в хода на следствието. Официалното влизане на националисти във властта и инсталирането им на високи държавни постове. Поредните стъпки за рестартирането на АЕЦ “Белене ”. Краят на илюзията, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са в опълчване. Това са единствено част от извънредно динамичните събития през 2017 година, които парадоксално не водят до никаква смяна.
Безспорно изтичащите 12 месеца ще се окажат едни от най-продължителните в публичен проект. Защото политическото летоброене стартира още през 2016 година с първите изгубени избори от страна на ГЕРБ и влизането в президентството на излъчения от Българска социалистическа партия някогашен авиатор Румен Радев, и ще приключат не в края на декември, а шест месеца по-късно, когато приключи председателството на страната ни в Европейски Съюз.
Събитията
Въпреки непрекъснатите кавги обаче годината ще остане особена с това, че нищо не се промени. Българска социалистическа партия загуби авансово извоюваните парламентарни избори, а ГЕРБ победи при съвсем изгубен избор. Ако преди този момент националистите управляваха, само че не съсредоточаваха в ръцете си властови запас, към този момент имат двама вицепремиери. Движение за права и свободи постоянно поддържат болшинството на ГЕРБ и националистите в Народното събрание, само че по едно и също време с това настояват, че желаят да демонтират така наречен “патриоти ”. Борисов призна, че Ахмед Доган към момента е във властта и назова Делян Пеевски просто народен представител като всички останали.
Държавата впрегна цялата си репресивна машина против издателя на едни от дребното опозиционни медии. Под бурните ръкоплясканията на останалите издания. Журналистите се изяждат едни други, а след това установяват, че от специалността са останали “руини ”.
Новоизбраният президент, който завоюва поста с помощта на несистемния си профил, се вписа идеално в системата. И избра безвредното и удобно опълчване с Цветан Цветанов на тематика самолети пред това да се опълчи на разширението на репресивните пълномощия на страната. Президентът с право се застъпи за опазването на околната среда и за правата на онкоболните, само че направи това единствено в случаите, когато очевидно знаеше, че има тил в лицето на Българска социалистическа партия. Гласът му не се чу при измененията в Наказателния кодекс, да вземем за пример, а неналичието на причини за връщането на избора на шефа на Върховен административен съд послужи като претекст за потвърждаването на избора му.
Съдът и прокуратурата
През 2017 година изтече мандатът на един от най-спорните сформира на Висшия правосъден съвет (ВСС), белязан от непрекъснато опълчване сред описваното в медиите като “Цацарово болшинство ” и малцинството, формирано най-вече от съдии. И в случай че за някои откритата след това тишина в правосъдната система значи, че тя работи обикновено, то неналичието на спор приказва по-скоро за конформизъм в новия състав на кадровия орган на Темида. Въпреки всичко обаче изборите в системата (най-вече за правосъдна квота) демонстрираха, че част от магистратите имат съпротивителни сили. И в състава на Висш съдебен съвет не попаднаха авансово контрактуваните техни сътрудници, “спуснати ” със описи за избор.
През миналата година несъмнено събитие бяха и разкритите от президента Румен Радев стенограми за КТБ. От документите става кристално ясно, че още на 14 юли 2014 година и ръководещи, и съпротива са били наясно, че банкрутът на банката е вследствие на груба лъжлива скица, за източване на финансовата институция. Стенограмите демонстрират още, че властта е поддържала КТБ във нездравословна мъка съвсем половин година. Отговорът на въпроса “Защо ” наподобява явен. Ясен наподобява и отговорът на различен въпрос - за какво по време на следствието “просто депутатът ” (по Бойко Борисов) Делян Пеевски не е бил разпитван.
Гейтовете
Изминалата година даде и много мотиви за същинско публично отвращение. Безспорните измежду тях, несъмнено, бяха ЦУМ-гейт, КУМ-гейт и Суджук-гейт. Които поотделно и дружно демонстрират властовата обязаност сред ръководещи, съпротива, прокуратура.
Общото сред всички изброени дотук образци е, че нищо не последва. Шумът в медиите по всеки един скандал, без значение от размера му, заглъхваше за не повече от три дни. А главното средство за туширане на всяко напрежение е аргументът с идното след броени дни председателство на страната ни в Европейски Съюз. Ето за какво същинският процес и свършек на 2017 година ще се случи в средата на 2018 година, когато този “аргумент ” загуби новост.
Изводът
Удивителното обаче не се крие във обстоятелството, че власт и съпротива съставляват монолитно, непробиваемо болшинство на статуквото, което имитира опълчване или поради персонални антипатии между тях или, с цел да успее да симулира конфликт - както да вземем за пример по тематиката с приватизацията. Удивителното в действителност бе друго – това, че през 2017 година жителите просто изчезнаха.
Съпротивителните сили на обществото - с няколко дребни изключения за отбрана на зелени дела или правосъдна промяна - дотам се изчерпаха, че даже директните признания на властта не провокират отвращение и неодобрение. Обществената заспалост от своя страна дава обещание още от същото. И през идната година, и след европредседателството. Което в последна сметка значи единствено едно – баналността на злото у нас и посредствената опозиция против него доведоха до сигурния извод, че на този стадий смяна е невъзможна. За да се случи тази смяна, обществото би трябвало да се научи да я желае.
Коментар от Полина Паунова, Дойче веле
Парламент без съпротива, само че с кресливо опълчване. Извънредно деен основен прокурор, без нито една присъда за корупция по високите етажи на властта. Внесено обвиняване за обира на прехода - КТБ - без единият от обществено обвинените основни участници да е бил разпитан в хода на следствието. Официалното влизане на националисти във властта и инсталирането им на високи държавни постове. Поредните стъпки за рестартирането на АЕЦ “Белене ”. Краят на илюзията, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са в опълчване. Това са единствено част от извънредно динамичните събития през 2017 година, които парадоксално не водят до никаква смяна.
Безспорно изтичащите 12 месеца ще се окажат едни от най-продължителните в публичен проект. Защото политическото летоброене стартира още през 2016 година с първите изгубени избори от страна на ГЕРБ и влизането в президентството на излъчения от Българска социалистическа партия някогашен авиатор Румен Радев, и ще приключат не в края на декември, а шест месеца по-късно, когато приключи председателството на страната ни в Европейски Съюз.
Събитията
Въпреки непрекъснатите кавги обаче годината ще остане особена с това, че нищо не се промени. Българска социалистическа партия загуби авансово извоюваните парламентарни избори, а ГЕРБ победи при съвсем изгубен избор. Ако преди този момент националистите управляваха, само че не съсредоточаваха в ръцете си властови запас, към този момент имат двама вицепремиери. Движение за права и свободи постоянно поддържат болшинството на ГЕРБ и националистите в Народното събрание, само че по едно и също време с това настояват, че желаят да демонтират така наречен “патриоти ”. Борисов призна, че Ахмед Доган към момента е във властта и назова Делян Пеевски просто народен представител като всички останали.
Държавата впрегна цялата си репресивна машина против издателя на едни от дребното опозиционни медии. Под бурните ръкоплясканията на останалите издания. Журналистите се изяждат едни други, а след това установяват, че от специалността са останали “руини ”.
Новоизбраният президент, който завоюва поста с помощта на несистемния си профил, се вписа идеално в системата. И избра безвредното и удобно опълчване с Цветан Цветанов на тематика самолети пред това да се опълчи на разширението на репресивните пълномощия на страната. Президентът с право се застъпи за опазването на околната среда и за правата на онкоболните, само че направи това единствено в случаите, когато очевидно знаеше, че има тил в лицето на Българска социалистическа партия. Гласът му не се чу при измененията в Наказателния кодекс, да вземем за пример, а неналичието на причини за връщането на избора на шефа на Върховен административен съд послужи като претекст за потвърждаването на избора му.
Съдът и прокуратурата
През 2017 година изтече мандатът на един от най-спорните сформира на Висшия правосъден съвет (ВСС), белязан от непрекъснато опълчване сред описваното в медиите като “Цацарово болшинство ” и малцинството, формирано най-вече от съдии. И в случай че за някои откритата след това тишина в правосъдната система значи, че тя работи обикновено, то неналичието на спор приказва по-скоро за конформизъм в новия състав на кадровия орган на Темида. Въпреки всичко обаче изборите в системата (най-вече за правосъдна квота) демонстрираха, че част от магистратите имат съпротивителни сили. И в състава на Висш съдебен съвет не попаднаха авансово контрактуваните техни сътрудници, “спуснати ” със описи за избор.
През миналата година несъмнено събитие бяха и разкритите от президента Румен Радев стенограми за КТБ. От документите става кристално ясно, че още на 14 юли 2014 година и ръководещи, и съпротива са били наясно, че банкрутът на банката е вследствие на груба лъжлива скица, за източване на финансовата институция. Стенограмите демонстрират още, че властта е поддържала КТБ във нездравословна мъка съвсем половин година. Отговорът на въпроса “Защо ” наподобява явен. Ясен наподобява и отговорът на различен въпрос - за какво по време на следствието “просто депутатът ” (по Бойко Борисов) Делян Пеевски не е бил разпитван.
Гейтовете
Изминалата година даде и много мотиви за същинско публично отвращение. Безспорните измежду тях, несъмнено, бяха ЦУМ-гейт, КУМ-гейт и Суджук-гейт. Които поотделно и дружно демонстрират властовата обязаност сред ръководещи, съпротива, прокуратура.
Общото сред всички изброени дотук образци е, че нищо не последва. Шумът в медиите по всеки един скандал, без значение от размера му, заглъхваше за не повече от три дни. А главното средство за туширане на всяко напрежение е аргументът с идното след броени дни председателство на страната ни в Европейски Съюз. Ето за какво същинският процес и свършек на 2017 година ще се случи в средата на 2018 година, когато този “аргумент ” загуби новост.
Изводът
Удивителното обаче не се крие във обстоятелството, че власт и съпротива съставляват монолитно, непробиваемо болшинство на статуквото, което имитира опълчване или поради персонални антипатии между тях или, с цел да успее да симулира конфликт - както да вземем за пример по тематиката с приватизацията. Удивителното в действителност бе друго – това, че през 2017 година жителите просто изчезнаха.
Съпротивителните сили на обществото - с няколко дребни изключения за отбрана на зелени дела или правосъдна промяна - дотам се изчерпаха, че даже директните признания на властта не провокират отвращение и неодобрение. Обществената заспалост от своя страна дава обещание още от същото. И през идната година, и след европредседателството. Което в последна сметка значи единствено едно – баналността на злото у нас и посредствената опозиция против него доведоха до сигурния извод, че на този стадий смяна е невъзможна. За да се случи тази смяна, обществото би трябвало да се научи да я желае.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ