Как граф Дракула победи комунизма в Румъния?
Трансилвания е просторен район, обхващащ огромна част от територията на днешна Румъния.
За останалия свят обаче името му е съвсем синоним на една съответна персона - граф Дракула.
Романът на Брам Стокър, оповестен през 1897 година, споделя историята на върколак, който живее в порутен палат високо в Карпатите.
По-голямата част от действието се развива в Лондон, само че точно описанието на Трансилвания – тъмна, дива, недокосната от науката и модерността, е най-вълнуващото достижение на романа.
Тъй като Стокър в никакъв случай не е бил в Трансилвания, неговият роман да района е, значително, дело на въображението. Но все пак, романът поражда вампирска субкултура, която е жива и до през днешния ден, а в центъра ѝ стои Трансилвания - естественият дом за свръхестественото, написа електронното издание History Today.
В продължение на повече от век Румъния се възползва от романа и неговите кино акомодации. Броят на туристите в Трансилвания нараства от едвам 5000 през 1956 година на 103 000 през 1960 година До 1970 година те доближават 2.3 милиона души.
От 60-те години на предишния век почитателите на Дракула подхващат самобитни "поклонения " в района, търсейки следи от мистичния граф измежду дивите пейзажи. По времето, когато туристическият интерес към Румъния стартира да пораства, с помощта на филмите за Дракула, страната е част от социалистическия лагер, съдружник на Съветския съюз и член на Варшавския контракт.
Управляващите в Букурещ имат предпочитание да притеглят западни туристи, които генерират доходи в твърда валута, употребена за импорт на западни технологии. Налице са и политически претекстове, защото туризмът разрешава на Румъния да показва своите идеологически достижения и предизвиква другарските връзки в чужбина.
През 60-те години на предишния век румънският комунистически водач Николае Чаушеску стартира да дистанцира Румъния от Съветския съюз. През 1968 година той обществено жигосва нашествието на Варшавския контракт в Чехословакия.
Румъния се пробва да се показа пред Запада като самостоятелна комунистическа страна и точно на туризма е избрана основна роля в този развой. Държавата стартира да улеснява пътуванията, граничните формалности са минимални, а визите - евтини.
Проблемът е, че почитателите на Дракула, които посещават Трансилвания, търсейки рубрика, остават разочаровани. Причината е, че замъкът на вампирския граф в никакъв случай не е съществувал отвън въображението на Брам Стокър.
Още по-лошото е, че самите румънци не знаят съвсем нищо за Дракула. Романът не е оповестен в Румъния до 1990 година (въпреки че елементи от него са показани в известното списание Realitatea ilustrata през 30-те години на предишния век).
Румънците през 60-те години остават озадачени, когато туристите желаят упътвания от тях за замъка или информация за вампирите в страната им. През 1972 година основаната в Ню Йорк туристическа компания General Tours провежда първата тематична обиколка, отдадена на Дракула.
Организаторите поучават посетителите "да се запасят с чесън, с цел да прогонят злото ". В отговор на този нечуван интерес румънският министър на туризма Йоан Козма основава рарботна група, чиято задача е да изследва по какъв начин Румъния би трябвало да реагира на възходящия интерес към Дракула.
Оказва се обаче, че реализирането на плана слага доста сериозна алтернатива. От една страна, Дракула дава на страната неповторим маркетингов артикул. От друга, туризмът, учреден на свръхестественото, влиза във фундаментално несъгласие с „ научния комунизъм " и атеистичната етатистка философия на Румънската компартия.
Суеверните вярвания са част от дискредитирано минало на страната, което комунизмът е решен да опустоши. Още повече, че "вампирският туризъм " разчита на концепцията за Трансилвания като злокобно, изостанало място, несъвместимо с визията на ръководещите в Букурещ за Румъния като съвременна, разрастваща се и индустриализирана страна.
Има и още един проблем. Румъния въпреки всичко разполага с действителна историческа персона - владетелят от 15-и век Влад III, или Влад Цепеш, прочут с това, че набивал враговете си на дървени колове. Роден в Трансилвания, Влад от време на време се подписвал като Дракулеа, което значи „ наследник на дракона “, защото татко му, Влад II Дракул, е бил отдаден в рицарския Орден на дракона за своята смелост по време на борбите с османците.
Въпреки насилническата известност на Влад, националистическите историци през 19-и и 20-и век го възхваляват като мощен водач, който пази страната си от външни закани по време на бурни времена. И защото румънският водач Николае Чаушеску от ден на ден прегръща национализма, румънските средновековни владетели са показани като прародители на неговата самостоятелна външна политика.
След това, през 1972 година, Раду Флореску и Реймънд Т. Макнали разгласяват своята книга „ В търсене на Дракула “, в която настояват, че Стокър е употребявал точно Влад III като модел за своя воин. Това пък дава още една причина на почитателите на Дракула да пътуват до местата, свързани с неговия действителен първообраз.
За туризма това е същинска златна мина, само че от политическа позиция основава следващия проблем. Никоя страна не би се зарадвала да види един от своите национални герои, показан като върколак. През 1973 година румънското министерство на туризма създава своя лична туристическа стратегия, под надпис "Дракула: Легенда и истина ", отдадена на живота на Влад Цепеш.
Тя е искрено пропагандистка и има за цел твърдо да очертае границата сред историческия Влад Дракула и измисления върколак на Брам Стокър. Министерството на туризма взема решение, че Дракула не може да бъде част от формалните туристическите оферти на Румъния, само че въпреки всичко насилствено толерира "вампирския туризъм ", без да го предизвиква. Това остава формалната позиция до рухването на комунистическия режим през декември 1989 година
Чуждестранните туристи обаче не се трогват от националистическата агитация на режима на Чаушеско. Мнозина намират тъкмо това, което търсят, в замъка Бран покрай град Брашов. Замъкът няма връзка с литературния воин на граф Дракула и има слаби връзки с династията на Влад III, само че е ситуиран на рид с впечатляваща сбирка от кули и укрепления и се вписва доста добре във "визията " на света за това, което би трябвало да съставлява дома на легендария върколак.
Официално основан като музей на средновековното изкуство, през 60-те години Бран става прочут отвън Румъния като „ Замъкът на Дракула “ и е разпространяван точно като подобен.
В началото на 70-те години на предишния век един от чиновниците на трансилванската туристическа администрация поема дискретно нещата в свои ръце. Действията му разкриват доста за салдото сред централната и локалната власт в комунистическата страна. Замъкът Дракула от романа на Брам Стокър се намира в днешния окръг Бистрица в Североизточна Трансилвания.
Ръководителят на туристическата работа в Бистрица Александру Мисюга е наясно, че западни туристи посещават окръга му в търсене на Дракула, макар че, както множеството румънци, той не знае съвсем нищо за самия разказ.
Той повдига въпроса пред окръжния началник на Securitate (службата за вътрешна сигурност на Румъния, сходна на българската Държавна сигурност и руската КГБ) Йон Манзат, който бил частично осведомен с историята.
В романа "Дракула " британският юрист Джонатан Харкър прекарва една нощ в Бистрица в хотел Golden Crown. А през 70-те години в Бистрица се строи нов хотел и Мисюга осъзнава, че в случай че бъде кръстен Golden Crown, ще притегли голямо количество почитатели. Подобно решение обаче е от компетенцията на локалната комунистическа партия, която надали би приела име, което провокира монархически асоциации (на аглийски Golden Crown значи Златна корона).
И въпреки всичко Мисюга, в последна сметка, съумява да убеди партийния секретар Адалберт Кризан, че името Coroana de Aur е извънредно уместно, като твърди, че Дракула въплъщава борбата на положителното против злото (естествено, без да загатва вампирите).
Хотелът отваря порти през април 1974 година и макар че дизайнът му не загатва по никакъв метод за Дракула, менюто му се основава на вечерята, която е сервирана на Джонатан Харкър, съгласно историята в романа.
Окуражен от триумфа, Мисюга взема решение да построи още един хотел на точното място на измисления палат, само че обезпечаването на поддръжка за втори хотел в Бистрица се оказва мъчно начинание. Министерството на туризма неведнъж отхвърля настояванията за финансиране. Затова Мисюга създава различен проект.
Чаушеску е разпален ловджия и постоянно посещавал ловните стопанства към Бистрица. Точно след един сходен ловджийски излет локалните функционери му показват своя проект за създаване на хотел в прохода Баргау. Чаушеску дава благословията си и по този начин Мисюга съумява да издейства финансиране, като прави всичко допустимо, с цел да подсигурява, че никой в Букурещ не знае повече за хотела, в сравнение с е належащо. Проектът е показан просто като място за настаняване на туристи по пътя към историческите манастири на Буковина.
Открит е като хотел Tihuta през 1983 година и прилича палат, декориран с скотски черепи. Да се кръсти хотелът на Дракула през 80-те години на предишния век е невероятно. Веднага след рухването на комунизма обаче е преименуван на Hotel Castel Dracula и бързо става известен измежду почитателите на вампирския граф, защото в него те намират тъкмо това, което от дълго време търсят. Високо в Карпатите, фантастиката стартира да се трансформира в действителност.
Как Мисюга съумява да построи два хотела на Дракула, и то в миг, когато страната не разрешава сходни начинания?
Отговорът се крие във взаимоотношението сред централната и локалната власт в комунистическа Румъния. Много хора считат, че комунистическите режими са "всевиждащи " и контролиращи всеки подробност от стопанската система и всекидневието, само че това, в действителност, напълно не е по този начин, разяснява пред History Today английският историк Дънкан Лайт, който е изследвал феномена на граф Дракула и отношението на румънските управляващи към него.
На места като Бистрица, която е надалеч от столицата Букурещ, държавният надзор, в действителност, е относително слаб. Предприемачи, като Александру Мисюга, са можели да работят "на ръба на закона ", с цел да преследват персонални цели.
Той се възползва от незнанието измежду партийната върхушка и показва самодейностите си като съобразени само с икономическата политика. Окръг Бистрица се трансформира в център на "вампирския туризъм " на Дракула в Трансилвания, само че толкоз ненатрапчиво, че централните управляващи даже не подозират за това.
За останалия свят обаче името му е съвсем синоним на една съответна персона - граф Дракула.
Романът на Брам Стокър, оповестен през 1897 година, споделя историята на върколак, който живее в порутен палат високо в Карпатите.
По-голямата част от действието се развива в Лондон, само че точно описанието на Трансилвания – тъмна, дива, недокосната от науката и модерността, е най-вълнуващото достижение на романа.
Тъй като Стокър в никакъв случай не е бил в Трансилвания, неговият роман да района е, значително, дело на въображението. Но все пак, романът поражда вампирска субкултура, която е жива и до през днешния ден, а в центъра ѝ стои Трансилвания - естественият дом за свръхестественото, написа електронното издание History Today.
В продължение на повече от век Румъния се възползва от романа и неговите кино акомодации. Броят на туристите в Трансилвания нараства от едвам 5000 през 1956 година на 103 000 през 1960 година До 1970 година те доближават 2.3 милиона души.
От 60-те години на предишния век почитателите на Дракула подхващат самобитни "поклонения " в района, търсейки следи от мистичния граф измежду дивите пейзажи. По времето, когато туристическият интерес към Румъния стартира да пораства, с помощта на филмите за Дракула, страната е част от социалистическия лагер, съдружник на Съветския съюз и член на Варшавския контракт.
Управляващите в Букурещ имат предпочитание да притеглят западни туристи, които генерират доходи в твърда валута, употребена за импорт на западни технологии. Налице са и политически претекстове, защото туризмът разрешава на Румъния да показва своите идеологически достижения и предизвиква другарските връзки в чужбина.
През 60-те години на предишния век румънският комунистически водач Николае Чаушеску стартира да дистанцира Румъния от Съветския съюз. През 1968 година той обществено жигосва нашествието на Варшавския контракт в Чехословакия.
Румъния се пробва да се показа пред Запада като самостоятелна комунистическа страна и точно на туризма е избрана основна роля в този развой. Държавата стартира да улеснява пътуванията, граничните формалности са минимални, а визите - евтини.
Проблемът е, че почитателите на Дракула, които посещават Трансилвания, търсейки рубрика, остават разочаровани. Причината е, че замъкът на вампирския граф в никакъв случай не е съществувал отвън въображението на Брам Стокър.
Още по-лошото е, че самите румънци не знаят съвсем нищо за Дракула. Романът не е оповестен в Румъния до 1990 година (въпреки че елементи от него са показани в известното списание Realitatea ilustrata през 30-те години на предишния век).
Румънците през 60-те години остават озадачени, когато туристите желаят упътвания от тях за замъка или информация за вампирите в страната им. През 1972 година основаната в Ню Йорк туристическа компания General Tours провежда първата тематична обиколка, отдадена на Дракула.
Организаторите поучават посетителите "да се запасят с чесън, с цел да прогонят злото ". В отговор на този нечуван интерес румънският министър на туризма Йоан Козма основава рарботна група, чиято задача е да изследва по какъв начин Румъния би трябвало да реагира на възходящия интерес към Дракула.
Оказва се обаче, че реализирането на плана слага доста сериозна алтернатива. От една страна, Дракула дава на страната неповторим маркетингов артикул. От друга, туризмът, учреден на свръхестественото, влиза във фундаментално несъгласие с „ научния комунизъм " и атеистичната етатистка философия на Румънската компартия.
Суеверните вярвания са част от дискредитирано минало на страната, което комунизмът е решен да опустоши. Още повече, че "вампирският туризъм " разчита на концепцията за Трансилвания като злокобно, изостанало място, несъвместимо с визията на ръководещите в Букурещ за Румъния като съвременна, разрастваща се и индустриализирана страна.
Има и още един проблем. Румъния въпреки всичко разполага с действителна историческа персона - владетелят от 15-и век Влад III, или Влад Цепеш, прочут с това, че набивал враговете си на дървени колове. Роден в Трансилвания, Влад от време на време се подписвал като Дракулеа, което значи „ наследник на дракона “, защото татко му, Влад II Дракул, е бил отдаден в рицарския Орден на дракона за своята смелост по време на борбите с османците.
Въпреки насилническата известност на Влад, националистическите историци през 19-и и 20-и век го възхваляват като мощен водач, който пази страната си от външни закани по време на бурни времена. И защото румънският водач Николае Чаушеску от ден на ден прегръща национализма, румънските средновековни владетели са показани като прародители на неговата самостоятелна външна политика.
След това, през 1972 година, Раду Флореску и Реймънд Т. Макнали разгласяват своята книга „ В търсене на Дракула “, в която настояват, че Стокър е употребявал точно Влад III като модел за своя воин. Това пък дава още една причина на почитателите на Дракула да пътуват до местата, свързани с неговия действителен първообраз.
За туризма това е същинска златна мина, само че от политическа позиция основава следващия проблем. Никоя страна не би се зарадвала да види един от своите национални герои, показан като върколак. През 1973 година румънското министерство на туризма създава своя лична туристическа стратегия, под надпис "Дракула: Легенда и истина ", отдадена на живота на Влад Цепеш.
Тя е искрено пропагандистка и има за цел твърдо да очертае границата сред историческия Влад Дракула и измисления върколак на Брам Стокър. Министерството на туризма взема решение, че Дракула не може да бъде част от формалните туристическите оферти на Румъния, само че въпреки всичко насилствено толерира "вампирския туризъм ", без да го предизвиква. Това остава формалната позиция до рухването на комунистическия режим през декември 1989 година
Чуждестранните туристи обаче не се трогват от националистическата агитация на режима на Чаушеско. Мнозина намират тъкмо това, което търсят, в замъка Бран покрай град Брашов. Замъкът няма връзка с литературния воин на граф Дракула и има слаби връзки с династията на Влад III, само че е ситуиран на рид с впечатляваща сбирка от кули и укрепления и се вписва доста добре във "визията " на света за това, което би трябвало да съставлява дома на легендария върколак.
Официално основан като музей на средновековното изкуство, през 60-те години Бран става прочут отвън Румъния като „ Замъкът на Дракула “ и е разпространяван точно като подобен.
В началото на 70-те години на предишния век един от чиновниците на трансилванската туристическа администрация поема дискретно нещата в свои ръце. Действията му разкриват доста за салдото сред централната и локалната власт в комунистическата страна. Замъкът Дракула от романа на Брам Стокър се намира в днешния окръг Бистрица в Североизточна Трансилвания.
Ръководителят на туристическата работа в Бистрица Александру Мисюга е наясно, че западни туристи посещават окръга му в търсене на Дракула, макар че, както множеството румънци, той не знае съвсем нищо за самия разказ.
Той повдига въпроса пред окръжния началник на Securitate (службата за вътрешна сигурност на Румъния, сходна на българската Държавна сигурност и руската КГБ) Йон Манзат, който бил частично осведомен с историята.
В романа "Дракула " британският юрист Джонатан Харкър прекарва една нощ в Бистрица в хотел Golden Crown. А през 70-те години в Бистрица се строи нов хотел и Мисюга осъзнава, че в случай че бъде кръстен Golden Crown, ще притегли голямо количество почитатели. Подобно решение обаче е от компетенцията на локалната комунистическа партия, която надали би приела име, което провокира монархически асоциации (на аглийски Golden Crown значи Златна корона).
И въпреки всичко Мисюга, в последна сметка, съумява да убеди партийния секретар Адалберт Кризан, че името Coroana de Aur е извънредно уместно, като твърди, че Дракула въплъщава борбата на положителното против злото (естествено, без да загатва вампирите).
Хотелът отваря порти през април 1974 година и макар че дизайнът му не загатва по никакъв метод за Дракула, менюто му се основава на вечерята, която е сервирана на Джонатан Харкър, съгласно историята в романа.
Окуражен от триумфа, Мисюга взема решение да построи още един хотел на точното място на измисления палат, само че обезпечаването на поддръжка за втори хотел в Бистрица се оказва мъчно начинание. Министерството на туризма неведнъж отхвърля настояванията за финансиране. Затова Мисюга създава различен проект.
Чаушеску е разпален ловджия и постоянно посещавал ловните стопанства към Бистрица. Точно след един сходен ловджийски излет локалните функционери му показват своя проект за създаване на хотел в прохода Баргау. Чаушеску дава благословията си и по този начин Мисюга съумява да издейства финансиране, като прави всичко допустимо, с цел да подсигурява, че никой в Букурещ не знае повече за хотела, в сравнение с е належащо. Проектът е показан просто като място за настаняване на туристи по пътя към историческите манастири на Буковина.
Открит е като хотел Tihuta през 1983 година и прилича палат, декориран с скотски черепи. Да се кръсти хотелът на Дракула през 80-те години на предишния век е невероятно. Веднага след рухването на комунизма обаче е преименуван на Hotel Castel Dracula и бързо става известен измежду почитателите на вампирския граф, защото в него те намират тъкмо това, което от дълго време търсят. Високо в Карпатите, фантастиката стартира да се трансформира в действителност.
Как Мисюга съумява да построи два хотела на Дракула, и то в миг, когато страната не разрешава сходни начинания?
Отговорът се крие във взаимоотношението сред централната и локалната власт в комунистическа Румъния. Много хора считат, че комунистическите режими са "всевиждащи " и контролиращи всеки подробност от стопанската система и всекидневието, само че това, в действителност, напълно не е по този начин, разяснява пред History Today английският историк Дънкан Лайт, който е изследвал феномена на граф Дракула и отношението на румънските управляващи към него.
На места като Бистрица, която е надалеч от столицата Букурещ, държавният надзор, в действителност, е относително слаб. Предприемачи, като Александру Мисюга, са можели да работят "на ръба на закона ", с цел да преследват персонални цели.
Той се възползва от незнанието измежду партийната върхушка и показва самодейностите си като съобразени само с икономическата политика. Окръг Бистрица се трансформира в център на "вампирския туризъм " на Дракула в Трансилвания, само че толкоз ненатрапчиво, че централните управляващи даже не подозират за това.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ