Филип Кирилов – живот от Индийския океан до село Желен
Той учи в най-големия френски проучвателен център по естествени науки – университета „ Пол Сабатие ” в Тулуза. Вместо научна кариера, добре платена работа и градски комфорт избира път надалеч от урбанизацията. Филип Кирилов живее като дете на природата на екзотичния остров Реюнион покрай Мадагаскар, където работи тежък физически труд и усвоява модела на перма семейството. После го ползва в село Желен, което възражда от 14 години.
Филип Кирилов разрушава всевъзможни показа за човек, избрал непринудено връщане назад към природата. Не е затворен, нито саможивец, тъкмо противоположното – той е високообразован, образован и въодушевяващ мъж на 35 години. Потомствен софиянец, израснал е в центъра на столицата. Учи в елитното 133-о учебно заведение, приключва Френската гимназия. Животът в огромния град обаче не му е по усета. Чака с неспокойствие ваканциите, с цел да замине с баба си в нейната къща в село Желен до Своге.
От младеж се увлича по биологията и отива да учи в най-големия проучвателен център по естествени науки във Франция – университета „ Пол Сабатие ” в Тулуза.
След две години следване е тотално отчаян
Забързаният живот в Тулуза не се харесва на младежа, който от дете мечтае да живее измежду природата. Обучението по биология е теоретично и не включва това, което го интересува. Отвратен е и от системата, и от мощната конкуренция в университета – в случай че имаш единствено бакалавърска или магистърска степен без научна, си нищо на пазара на труда.
Филип зарязва следването си и отпътува за екзотичния остров Реюнион в Индийския океан, покрай Мадагаскар – отвъдморски департамент на Франция. За да има право да живее там, се записва като студент по скално катерене в спортния университет в Тампон – най-южния град на острова. Там открива съдружие от хора, които живеят в планината, на 1600 м височина, на място, където няма ток, нито път за автомобил, а единствено тясна пътечка. Три фамилии с 8 деца разполагат със 160 дка повърхност, от които 120 дка са трансформирали в градини с овощни, малиноплодни и билкови насаждения.
Филип е удивен от райската градина и
постъпва в стопанството като доброволец
Работи тежък физически труд. Първата му задача е да промени едно каменисто плато, обхванато от ерозия. Всеки ден в ранни зори той реже със сърп алена лиана и мъкне на тил вързопи от растението до платото, с цел да може след месеци от изгнилите растения да се образува плодородна почва. Едва в края на втората година там се засаждат ягоди и мента, а по-късно и устойчиви акации. На остров Реюнион той за пръв път усвоява основите на перма стопанството, което се управлява от ирландеца Папа Иън. Названието идва от „ непрестанен ” – непрекъснат, и става дума за стабилно земеделие, което е непрекъснато от епохи обратно и за епохи напред.
След 2 години майка му и сестра му гостуват на острова. „ Щом моделът на перма фамилия толкоз ти харесва, за какво не го приложиш у нас – споделя майка му. – Ето ти къщата на баба ти в село Желен, живей там и прави каквото искаш, а ние ще оказваме помощ с каквото можем.” През 2005-а от френското държавно управление му дават 40-дневен период да напусне, защото е изгубил студентските си права за престояване в страната. Тези две събития форсират решението му да се върне у нас.
Къщата на баба му е в центъра на Желен, а фамилията му купува втора къща, високо в планината, на 3 км от остарялата, в местността Черни камик. Той взема решение да се настани там и да трансформира мястото в земен парадайс. Създава сдружението „ Тринога ”, по модела на това в Реюнион, само че приспособено към нашите условия.
Някак апропо Филип загатва за една преживелица от живота си, която разрушава всевъзможни показа за мъжко съревнование. Един ден в Желен му гостува французинът Макс от перма стопанство във френските Алпи, с които са едно перма семейство, защото са основани по модела от Реюнион. Тогава Филип живее с Теодора, майката на 8-годишната му щерка Невена.
Макс и Теодора се влюбват и тя отпътува с него за Франция
Филип обаче, вместо да се отдаде на ревността, и до през днешния ден е другар с Макс и Теди и споделя, че са едно семейство. Дори им купува къща в Желен, която в този момент ремонтира, с цел да има къде да отсядат. Често върви и при тях в Алпите, с цел да види щерка си. „ Ако човек желае детето му да израсне без душевен контузии, би трябвало да резервира успокоение и да почита решенията на другия родител ”, безапелационен е Филип.
Днес стопанството разполага с 30 дка земя в Черни камик, като на повърхност от 10 дка се вършат опити.
Стабилизиран е дебитът на водите, засадени са 1400 дървета от разнообразни редки типове, обогатено е биоразнообразието. Филип и хората му възнамеряват да засадят още десетки хиляди дървета, да основат ботаническа, овощна и зеленчукова градина, учебно заведение, зала за занаяти и ваканционно населено място. Ще обезпечат и пребиваването на най-малко още 4 фамилии, които да са притежатели на част от терена и да имат личен бизнес там. Ще изградят и високотехнологична оранжерия с повърхност от 200 квадрата, в която с изключение на локални култури ще се отглеждат екзотични типове като цитруси, смокини и други растения, които не порастват в Стара планина на 900 м надморска височина.
В перма фамилията всички служат на природата и едни на други. Когато някой строи или ремонтира къща, другите отиват да оказват помощ. В селото
по образеца на „ Тринога ” 15 фамилии са си купили къщи
От тях половината са в Желен за непрекъснато, другите са „ с единия крайник в селото, с другия – в София”. Всички са младежи и са си обезпечили приходи, живеейки в Желен. Има IT експерт, който работи отдалечено, дизайнер на керамика, психолог, химик, проектант, художник, ботаник, агроном… Селото е с 200 локални поданици, а през лятото се удвояват, защото има доста вили. „ През първите години локалните хора ни гледаха много необичайно и с съмнение, само че в последно време започнаха да се включват в работата по облагородяването на района”, споделя Филип.
Лятото идват доброволци от чужбина, които работят и се образоват. Това са младежи, които живеят по 2-3 месеца при комбинирана стратегия – внасят дарения и работят като доброволци. Няколко пъти годишно Филип и съидейниците му организират образования по здравословно хранене и повсеместен метод в Швейцария, в планината Юра.
Природата е дала лек за всичко, уверен е мъжът. От 12 години хората от сдружението усвояват познания от доктор Димитър Пашкулев, експерт по естествена медицина и интегрално обучение, което включва живот в природата, екоземеделие, естествена медицина, съответно обучение и взаимопомощ. В перма фамилията хората боледуват за доста по-кратко време. Един вирус там се овладява за 30 часа. Филип и приятелите му създават по предписания на доктор Пашкулев билкови чайове, сиропи и мехлеми, тинктури, магнезиеви и минерални артикули.
Вегетариум – най-хубавата среда
Срещата на Филип с една австрийка преди 2 години и половина трансформира живота му. Барбара идва на велосипед в Желен, след велопоход по Дунава от Австрия до България. „ Тя се появи на обичайния ни летен събор и реши да остане. Днес живеем дружно, обединени сме от общи хрумвания и нашата връзка за благополучие процъфтява. Барбара също има доста мощни идеи”, споделя Филип. Двамата дружно основават нов план – „ Вегетариум”, чийто идеолог е доктор Пашкулев и е учреден на цялостния метод. Цялостният или интегрален метод е синтез на човешката мъдрост от древността до наши дни, като включва всички стойностни страни на образованията от Древен Китай, Индия, Египет, Древна Европа, Средновековие и актуалните научни открития.
“Вегетариум” значи “най-добра среда за напредък и развитие”. Целта е цялостна промяна на личността посредством позитивно развиване в три измерения: покачване и стабилизиране на съзнанието, уравновесяване на характера и задълбочаване на главните пълномощия. Води се уравновесен темп на живот – практики за тялото и духа, здравословна храна, физически и мисловен труд в интерес на биоразнообразието, разходки в природата, персонално и групово творчество. Усвояват се съществени знания по естествена медицина и профилактика, екология и еко земеделие, логика на психиката и педагогика, стопанска система, информатика, езици, изкуства.
За стажантите по програмата на „ Вегетариум” Филип и Барбара купуват и ремонтират няколко кирпичени къщи с всички градски улеснения, отварят стаи за посетители, има и високоскоростен интернет. Идеята е това да не е „ хижата, където има студена бира и топли кебапчета”, а място с допустимо най-хубави условия за напредък и развиване, налично за всеки. Там никой не върви просто на отмора, а, с цел да се образова и да подкрепя с труда си развиването на плана. Има модули със възнаграждение и бартер, т.е. учиш се и работиш по 3 часа на ден. Хората без приходи пък могат да се образоват и единствено против труд в интерес на перма стопанството.
Един ден в Рая
Филип се разсънва в 4 часа сутринта, излежава се до 4.30 и пуска послания към подсъзнанието. „ Между 90 и 95 % от нашето държание се дефинира от подсъзнанието, макар че претендираме, че сме съответни, аналитични и мислещи същества. Тези послания тотално ти трансформират живота”, споделя Филип. От 4.30 до 5.30 двамата с Барбара пият гореща вода – към 1 литър, и четат – това е най-подходящото време за духовна литература. След това вършат разтривки, акупресура и разнообразни техники от източната и модерна медицина, които тонизират и разсънват тялото. После загряват ставите и вършат извършения за еластичност и мощ. Излизат на открито и пеят, танцуват по поляните и посрещат изгрева на слънцето. Правят дихателни извършения и медитация и в 7.30 се връщат. За половин час почистват цялата къща, наложително, даже и да е чиста.
От 8 докъм 8.40 ядат плодове и супер храни и вземат добавки – магнезий, витамини B12 и С, минерали, водорасли, ферментирали растителни протеини, аминокиселини, органични киселини, билкови артикули. От 8.30 до 11 ч. е пик на интелектуалната активност и тогава се образоват в цялостния метод. В 11 ч. има втора закуска със зърнени храни. От 11.30 до 14.30 ч. работят. Идеята е, че при уравновесения метод на живот не би трябвало да се работи повече от 3 часа. В 14.30 обядват и след това всеки е свободен да прави каквото му душа желае – разхожда се, свири на музикални принадлежности, чете, работи на компютъра или просто поддържа връзка с други хора.
Привечер има втора процедура по избор. От 16.30 до 17 ч. дружно се молят и медитират, вечерят и танцуват крепко в продължение на 2 часа, до цялостно изпотяване. Вземат си душ и в 21 ч. най-късно са в леглата.
Филип Кирилов разрушава всевъзможни показа за човек, избрал непринудено връщане назад към природата. Не е затворен, нито саможивец, тъкмо противоположното – той е високообразован, образован и въодушевяващ мъж на 35 години. Потомствен софиянец, израснал е в центъра на столицата. Учи в елитното 133-о учебно заведение, приключва Френската гимназия. Животът в огромния град обаче не му е по усета. Чака с неспокойствие ваканциите, с цел да замине с баба си в нейната къща в село Желен до Своге.
От младеж се увлича по биологията и отива да учи в най-големия проучвателен център по естествени науки във Франция – университета „ Пол Сабатие ” в Тулуза.
След две години следване е тотално отчаян
Забързаният живот в Тулуза не се харесва на младежа, който от дете мечтае да живее измежду природата. Обучението по биология е теоретично и не включва това, което го интересува. Отвратен е и от системата, и от мощната конкуренция в университета – в случай че имаш единствено бакалавърска или магистърска степен без научна, си нищо на пазара на труда.
Филип зарязва следването си и отпътува за екзотичния остров Реюнион в Индийския океан, покрай Мадагаскар – отвъдморски департамент на Франция. За да има право да живее там, се записва като студент по скално катерене в спортния университет в Тампон – най-южния град на острова. Там открива съдружие от хора, които живеят в планината, на 1600 м височина, на място, където няма ток, нито път за автомобил, а единствено тясна пътечка. Три фамилии с 8 деца разполагат със 160 дка повърхност, от които 120 дка са трансформирали в градини с овощни, малиноплодни и билкови насаждения.
Филип е удивен от райската градина и
постъпва в стопанството като доброволец
Работи тежък физически труд. Първата му задача е да промени едно каменисто плато, обхванато от ерозия. Всеки ден в ранни зори той реже със сърп алена лиана и мъкне на тил вързопи от растението до платото, с цел да може след месеци от изгнилите растения да се образува плодородна почва. Едва в края на втората година там се засаждат ягоди и мента, а по-късно и устойчиви акации. На остров Реюнион той за пръв път усвоява основите на перма стопанството, което се управлява от ирландеца Папа Иън. Названието идва от „ непрестанен ” – непрекъснат, и става дума за стабилно земеделие, което е непрекъснато от епохи обратно и за епохи напред.
След 2 години майка му и сестра му гостуват на острова. „ Щом моделът на перма фамилия толкоз ти харесва, за какво не го приложиш у нас – споделя майка му. – Ето ти къщата на баба ти в село Желен, живей там и прави каквото искаш, а ние ще оказваме помощ с каквото можем.” През 2005-а от френското държавно управление му дават 40-дневен период да напусне, защото е изгубил студентските си права за престояване в страната. Тези две събития форсират решението му да се върне у нас.
Къщата на баба му е в центъра на Желен, а фамилията му купува втора къща, високо в планината, на 3 км от остарялата, в местността Черни камик. Той взема решение да се настани там и да трансформира мястото в земен парадайс. Създава сдружението „ Тринога ”, по модела на това в Реюнион, само че приспособено към нашите условия.
Някак апропо Филип загатва за една преживелица от живота си, която разрушава всевъзможни показа за мъжко съревнование. Един ден в Желен му гостува французинът Макс от перма стопанство във френските Алпи, с които са едно перма семейство, защото са основани по модела от Реюнион. Тогава Филип живее с Теодора, майката на 8-годишната му щерка Невена.
Макс и Теодора се влюбват и тя отпътува с него за Франция
Филип обаче, вместо да се отдаде на ревността, и до през днешния ден е другар с Макс и Теди и споделя, че са едно семейство. Дори им купува къща в Желен, която в този момент ремонтира, с цел да има къде да отсядат. Често върви и при тях в Алпите, с цел да види щерка си. „ Ако човек желае детето му да израсне без душевен контузии, би трябвало да резервира успокоение и да почита решенията на другия родител ”, безапелационен е Филип.
Днес стопанството разполага с 30 дка земя в Черни камик, като на повърхност от 10 дка се вършат опити.
Стабилизиран е дебитът на водите, засадени са 1400 дървета от разнообразни редки типове, обогатено е биоразнообразието. Филип и хората му възнамеряват да засадят още десетки хиляди дървета, да основат ботаническа, овощна и зеленчукова градина, учебно заведение, зала за занаяти и ваканционно населено място. Ще обезпечат и пребиваването на най-малко още 4 фамилии, които да са притежатели на част от терена и да имат личен бизнес там. Ще изградят и високотехнологична оранжерия с повърхност от 200 квадрата, в която с изключение на локални култури ще се отглеждат екзотични типове като цитруси, смокини и други растения, които не порастват в Стара планина на 900 м надморска височина.
В перма фамилията всички служат на природата и едни на други. Когато някой строи или ремонтира къща, другите отиват да оказват помощ. В селото
по образеца на „ Тринога ” 15 фамилии са си купили къщи
От тях половината са в Желен за непрекъснато, другите са „ с единия крайник в селото, с другия – в София”. Всички са младежи и са си обезпечили приходи, живеейки в Желен. Има IT експерт, който работи отдалечено, дизайнер на керамика, психолог, химик, проектант, художник, ботаник, агроном… Селото е с 200 локални поданици, а през лятото се удвояват, защото има доста вили. „ През първите години локалните хора ни гледаха много необичайно и с съмнение, само че в последно време започнаха да се включват в работата по облагородяването на района”, споделя Филип.
Лятото идват доброволци от чужбина, които работят и се образоват. Това са младежи, които живеят по 2-3 месеца при комбинирана стратегия – внасят дарения и работят като доброволци. Няколко пъти годишно Филип и съидейниците му организират образования по здравословно хранене и повсеместен метод в Швейцария, в планината Юра.
Природата е дала лек за всичко, уверен е мъжът. От 12 години хората от сдружението усвояват познания от доктор Димитър Пашкулев, експерт по естествена медицина и интегрално обучение, което включва живот в природата, екоземеделие, естествена медицина, съответно обучение и взаимопомощ. В перма фамилията хората боледуват за доста по-кратко време. Един вирус там се овладява за 30 часа. Филип и приятелите му създават по предписания на доктор Пашкулев билкови чайове, сиропи и мехлеми, тинктури, магнезиеви и минерални артикули.
Вегетариум – най-хубавата среда
Срещата на Филип с една австрийка преди 2 години и половина трансформира живота му. Барбара идва на велосипед в Желен, след велопоход по Дунава от Австрия до България. „ Тя се появи на обичайния ни летен събор и реши да остане. Днес живеем дружно, обединени сме от общи хрумвания и нашата връзка за благополучие процъфтява. Барбара също има доста мощни идеи”, споделя Филип. Двамата дружно основават нов план – „ Вегетариум”, чийто идеолог е доктор Пашкулев и е учреден на цялостния метод. Цялостният или интегрален метод е синтез на човешката мъдрост от древността до наши дни, като включва всички стойностни страни на образованията от Древен Китай, Индия, Египет, Древна Европа, Средновековие и актуалните научни открития.
“Вегетариум” значи “най-добра среда за напредък и развитие”. Целта е цялостна промяна на личността посредством позитивно развиване в три измерения: покачване и стабилизиране на съзнанието, уравновесяване на характера и задълбочаване на главните пълномощия. Води се уравновесен темп на живот – практики за тялото и духа, здравословна храна, физически и мисловен труд в интерес на биоразнообразието, разходки в природата, персонално и групово творчество. Усвояват се съществени знания по естествена медицина и профилактика, екология и еко земеделие, логика на психиката и педагогика, стопанска система, информатика, езици, изкуства.
За стажантите по програмата на „ Вегетариум” Филип и Барбара купуват и ремонтират няколко кирпичени къщи с всички градски улеснения, отварят стаи за посетители, има и високоскоростен интернет. Идеята е това да не е „ хижата, където има студена бира и топли кебапчета”, а място с допустимо най-хубави условия за напредък и развиване, налично за всеки. Там никой не върви просто на отмора, а, с цел да се образова и да подкрепя с труда си развиването на плана. Има модули със възнаграждение и бартер, т.е. учиш се и работиш по 3 часа на ден. Хората без приходи пък могат да се образоват и единствено против труд в интерес на перма стопанството.
Един ден в Рая
Филип се разсънва в 4 часа сутринта, излежава се до 4.30 и пуска послания към подсъзнанието. „ Между 90 и 95 % от нашето държание се дефинира от подсъзнанието, макар че претендираме, че сме съответни, аналитични и мислещи същества. Тези послания тотално ти трансформират живота”, споделя Филип. От 4.30 до 5.30 двамата с Барбара пият гореща вода – към 1 литър, и четат – това е най-подходящото време за духовна литература. След това вършат разтривки, акупресура и разнообразни техники от източната и модерна медицина, които тонизират и разсънват тялото. После загряват ставите и вършат извършения за еластичност и мощ. Излизат на открито и пеят, танцуват по поляните и посрещат изгрева на слънцето. Правят дихателни извършения и медитация и в 7.30 се връщат. За половин час почистват цялата къща, наложително, даже и да е чиста.
От 8 докъм 8.40 ядат плодове и супер храни и вземат добавки – магнезий, витамини B12 и С, минерали, водорасли, ферментирали растителни протеини, аминокиселини, органични киселини, билкови артикули. От 8.30 до 11 ч. е пик на интелектуалната активност и тогава се образоват в цялостния метод. В 11 ч. има втора закуска със зърнени храни. От 11.30 до 14.30 ч. работят. Идеята е, че при уравновесения метод на живот не би трябвало да се работи повече от 3 часа. В 14.30 обядват и след това всеки е свободен да прави каквото му душа желае – разхожда се, свири на музикални принадлежности, чете, работи на компютъра или просто поддържа връзка с други хора.
Привечер има втора процедура по избор. От 16.30 до 17 ч. дружно се молят и медитират, вечерят и танцуват крепко в продължение на 2 часа, до цялостно изпотяване. Вземат си душ и в 21 ч. най-късно са в леглата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ