Смърт и страдания на източната граница на ЕС
Той е едвам на 19 години, когато го погребват в дребното село Бохоники, покрай полската граница. Мястото, където трупът на Ахмад ал Хасан бе положен, има забавна история: през 17 век тук се заселват татарски мюсюлмани. Малка част от тях е останала по тези земи, само че локалната общественост се усеща длъжна да погребе момчето като един от своите. „ Той беше човек, мохамеданин и към момента млад “, споделя кметът Мачей Шчеснович. Момчето заслужава почтено заравяне.” Гробът на Ахмад се намира на хиляди километри от родния му град Хомс, погубен по време на гражданската война в Сирия.
“Истинска трагедия”
Младият сириец взема решение да напусне бежанския лагер в Йордания и да тръгне към Беларус, откакто е прочел в обществените мрежи, че през Минск се открива елементарен път към Европейския съюз. Момчето желае да продължи образованието си и да получи късмет за естествен живот. Правителството на Лукашенко систематично популяризира тази дезинформация. Последиците от нея са ясни: хиляди потеглят към Беларус, най-много от кюрдските региони в Ирак, Сирия и Афганистан.
Ахмад умира в края на октомври, до момента в който се пробва да премине границата през леденостудената гранична река Буг дружно с един кюрд от Ирак. Дали беларуските граничари са ги принудили да минат оттова не е ясно, само че има многочислени свидетелства за това, че военните се пробват да принуждават мигрантите да прескачат огради и прекосяват гори и тресавища. В дребната джамия в Бохоники общността се е събрала, с цел да се помоли за Ахмад. Евгения е обезверена от ситуацията, в което се намират мигрантите по границата: „ Ужасно е да гледаш по какъв начин хората измръзват до гибел там, това е покруса. За мен това е просто трагично, не разбирам по какъв начин някой може да разреши да се случва сходно нещо. “
Доброволците са безпомощни
Сред живеещите в граничния регион има доста хора, които желаят да оказват помощ. Както в Бохоники, по този начин и на други места се събират топли облекла и хранителни артикули. Но единствено няколко души от полските неправителствени организации работят скрито в региона. Те не смеят да влизат в отцепената зона на границата, тъй като рискуват да бъдат задържани. В секрети интервенции през нощта те се грижат единствено за тези мигранти, които могат да предават местонахождението си през мобилен телефон, и които към този момент са на километри от границата.
„ Първото, което граничарите вършат, е да вземат мобилните телефони на мигрантите “, споделя Агата Колоджей от неправителствената организация " Ocalenie ". Тя е изтощена и признава, че управляващите вършат всичко допустимо, с цел да попречват работата ѝ. „ Понякога оказваме помощ на хората в гората през нощта, само че в случай че се натъкнат на граничари биват връщани назад в Беларус. Срещаме бежанци, които шест или седем пъти са били прехвърляни през границата, само че не престават да пробват. “ Агата е виждала с очите си по какъв начин плачеща жена е превозена назад през границата дружно с дребните си деца. Граничарите не се поколебали да върнат и мъж със сърдечен проблем, който е бил настанен в локална болница. “Следващата вечер получихме известие от него от другата страна на границата “, споделя Агата. Усилията ѝ се оказват напразни.
В нарушаване на интернационалното право
Подобни дейности опонират на интернационалното и европейско право, споделя Агата, само че държавното управление във Варшава ги разрешава. Европейският съюз не подхваща никакви дейности, макар че европейското право се нарушава десетки пъти всеки ден. Само в нощта на понеделник против вторник полската полиция заяви за 200 опити на мигранти да преминат границата и 29 така наречен „ връщания назад от територията на Полша “. В полските медии мигрантите са обрисувани като заплаха за националната сигурност, като извършители на граничните правила и стопански мигранти, които нямат работа в Полша и в Европа. Показват се шокиращи фрагменти, говорещи за това, че децата се употребяват за оказване на напън над управляващите. Възрастни издишвали цигарен пушек в лицата на децата, с цел да ги накарат да плачат. Вестник “Газета Полска” написа: “Неправителствените организации по границата са хибридно оръжие на Путин. Те се употребяват против Полша и вредят на сигурността на страната като блокират построяването на ограда”.
“Не бих им дал и одеяло”
Правителството във Варшава разгласи, че ще стартира построяването на 180 километра ограда по границата с Беларус през декември. Кшищоф Босак от крайнодясното обединяване „ Конфедерация “ написа: “Не бих дал на мигрантите и одеяло, видях двама братя да бият личната си майка в наличието на доктор. “ Посланието е, че става дума за враждебни хора, които не идват в Европа, тъй като ги преследват вкъщи, а тъй като желаят да отидат в Германия.
В полската преса мигрантите на границата непрекъснато се обрисуват не като хора в потребност, а като размирници. Правителството във Варшава прави всичко допустимо, с цел да поддържа този имидж и възхвалява “героичната гранична полиция”, която се бори за отечеството в студа. Общественото мнение в Полша обаче е разграничено. Според изследване, 50 % от поляците поддържат връщането на мигрантите назад през границата, само че 60 % са на мнение, че те би трябвало да имат право на естествена процедура за приемане на леговище. Мартин Дума, началник на социологическия институт „ Ибрис “, споделя: “Търсим си опрощение да не изглеждаме неприятни и жестоки”. Което не е доста мъчно, защото обективно отразяване на протичащото се в отцепения граничен район е невероятно.
Автор: Барбара Везел
“Истинска трагедия”
Младият сириец взема решение да напусне бежанския лагер в Йордания и да тръгне към Беларус, откакто е прочел в обществените мрежи, че през Минск се открива елементарен път към Европейския съюз. Момчето желае да продължи образованието си и да получи късмет за естествен живот. Правителството на Лукашенко систематично популяризира тази дезинформация. Последиците от нея са ясни: хиляди потеглят към Беларус, най-много от кюрдските региони в Ирак, Сирия и Афганистан.
Ахмад умира в края на октомври, до момента в който се пробва да премине границата през леденостудената гранична река Буг дружно с един кюрд от Ирак. Дали беларуските граничари са ги принудили да минат оттова не е ясно, само че има многочислени свидетелства за това, че военните се пробват да принуждават мигрантите да прескачат огради и прекосяват гори и тресавища. В дребната джамия в Бохоники общността се е събрала, с цел да се помоли за Ахмад. Евгения е обезверена от ситуацията, в което се намират мигрантите по границата: „ Ужасно е да гледаш по какъв начин хората измръзват до гибел там, това е покруса. За мен това е просто трагично, не разбирам по какъв начин някой може да разреши да се случва сходно нещо. “
Доброволците са безпомощни
Сред живеещите в граничния регион има доста хора, които желаят да оказват помощ. Както в Бохоники, по този начин и на други места се събират топли облекла и хранителни артикули. Но единствено няколко души от полските неправителствени организации работят скрито в региона. Те не смеят да влизат в отцепената зона на границата, тъй като рискуват да бъдат задържани. В секрети интервенции през нощта те се грижат единствено за тези мигранти, които могат да предават местонахождението си през мобилен телефон, и които към този момент са на километри от границата.
„ Първото, което граничарите вършат, е да вземат мобилните телефони на мигрантите “, споделя Агата Колоджей от неправителствената организация " Ocalenie ". Тя е изтощена и признава, че управляващите вършат всичко допустимо, с цел да попречват работата ѝ. „ Понякога оказваме помощ на хората в гората през нощта, само че в случай че се натъкнат на граничари биват връщани назад в Беларус. Срещаме бежанци, които шест или седем пъти са били прехвърляни през границата, само че не престават да пробват. “ Агата е виждала с очите си по какъв начин плачеща жена е превозена назад през границата дружно с дребните си деца. Граничарите не се поколебали да върнат и мъж със сърдечен проблем, който е бил настанен в локална болница. “Следващата вечер получихме известие от него от другата страна на границата “, споделя Агата. Усилията ѝ се оказват напразни.
В нарушаване на интернационалното право
Подобни дейности опонират на интернационалното и европейско право, споделя Агата, само че държавното управление във Варшава ги разрешава. Европейският съюз не подхваща никакви дейности, макар че европейското право се нарушава десетки пъти всеки ден. Само в нощта на понеделник против вторник полската полиция заяви за 200 опити на мигранти да преминат границата и 29 така наречен „ връщания назад от територията на Полша “. В полските медии мигрантите са обрисувани като заплаха за националната сигурност, като извършители на граничните правила и стопански мигранти, които нямат работа в Полша и в Европа. Показват се шокиращи фрагменти, говорещи за това, че децата се употребяват за оказване на напън над управляващите. Възрастни издишвали цигарен пушек в лицата на децата, с цел да ги накарат да плачат. Вестник “Газета Полска” написа: “Неправителствените организации по границата са хибридно оръжие на Путин. Те се употребяват против Полша и вредят на сигурността на страната като блокират построяването на ограда”.
“Не бих им дал и одеяло”
Правителството във Варшава разгласи, че ще стартира построяването на 180 километра ограда по границата с Беларус през декември. Кшищоф Босак от крайнодясното обединяване „ Конфедерация “ написа: “Не бих дал на мигрантите и одеяло, видях двама братя да бият личната си майка в наличието на доктор. “ Посланието е, че става дума за враждебни хора, които не идват в Европа, тъй като ги преследват вкъщи, а тъй като желаят да отидат в Германия.
В полската преса мигрантите на границата непрекъснато се обрисуват не като хора в потребност, а като размирници. Правителството във Варшава прави всичко допустимо, с цел да поддържа този имидж и възхвалява “героичната гранична полиция”, която се бори за отечеството в студа. Общественото мнение в Полша обаче е разграничено. Според изследване, 50 % от поляците поддържат връщането на мигрантите назад през границата, само че 60 % са на мнение, че те би трябвало да имат право на естествена процедура за приемане на леговище. Мартин Дума, началник на социологическия институт „ Ибрис “, споделя: “Търсим си опрощение да не изглеждаме неприятни и жестоки”. Което не е доста мъчно, защото обективно отразяване на протичащото се в отцепения граничен район е невероятно.
Автор: Барбара Везел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ