Това се случва с мозъка на детето ви, когато чува

Това се случва с мозъка на детето ви, когато чува виковете ви

Отглеждането на дете е необикновен развой, само че обвързван с огромен стрес. Родителите се нуждаят от доста самообладание, устойчивост и познания – в противоположен случай възпитателният развой ще приключи с крах.

Ако достигате до детето единствено с крясъци, това значи, че нещо се е объркало.

Проучвания на американски учени демонстрират: непрекъснатите крясъци и кавги оказват доста отрицателен резултат върху психологичното развиване на децата. Децата стават нападателни и неуверени в себе си.

Ето по какъв начин непрекъснатите крясъци вкъщи визира детето:
1.Нашите предшественици употребявали виковете, с цел да предупредят своя жанр за заплаха.

Когато викате на дете (без значение на какъв брой години е), в тялото му стартира да се създава хормона на напрежението, който дава сигнал за “бий се или бягай ”. Тялото на детето се напряга, мислите му се блокират.

2.Активността в разнообразни елементи на мозъка понижава, паметта и вниманието се утежняват, а притокът на кръв към дребния мозък понижава.

Всичко това в последна сметка води до загуба на прочувствен баланс при децата.

3.Виковете на родителите водят до появяването на поведенчески проблеми при юношите и меланхолия при децата. Такива младежи имат проблеми с образованието си, влизат в спорове със съучениците си, стартират да лъжат родителите си и така нататък

Виковете засягат самочувствието на детето – заради непрекъснатите упреци, то се отдръпва, стартира да мисли, че не го ценят и не го обичат.

Травмите, породени от такова държание, е невероятно да се компенсират с дарове, обятия и други жестове на обич, които демонстрираме, когато дойдем на себе си.

Защо родителите викат на децата си? Това се случва по две съществени аргументи:
1.Тъй като губят надзор над личните си страсти, те разрешават на напрежението да надделее върху тях, а по-късно изливат всичките си отрицателни страсти върху най-близките – децата.

2.Защото копират държанието на своите родители, които също крещят на децата си. Ако в фамилията е било всекидневно споровете да се вземат решение с крясъци, децата ще си спомнят това и ще повторят родителските неточности.

Как да спрем да крещим на децата:
1.Помислете какво ви кара да крещите на детето. Приготвя се постепенно за учебно заведение или е прекомерно шумно? Може би повода не е в него, а в неприятното ви въодушевление, нервност, липса на централизация.

2.Опитайте се да предотвратите бурята. Не бързайте да плачете, направете няколко мудни и дълбоки вдишвания или просто излезте от стаята.

3.Не си създавайте високи упования. Очаквате детето единствено да си събере раницата в учебно заведение, само че това не се е случило? Глупаво е да го обвинявате – то е просто незряло дете. Мислите ли, че то обича да ви вижда ядосани? Разбира се, че не.

Не забравяйте: вие сте модел за подражателство на детето си. Именно вашето държание ще копира и трансферира в фамилията си. Наистина ли желаете то да е толкоз безотговорно?

Тази информация е потребна за доста родители! Крещите ли на децата си? Как това се отразява на връзката ви с тях?