След срещата Путин-Тръмп: Русия печели или не?
„ Това е по-лошо и от закононарушение, това е неточност “, твърди началникът на Наполеоновата полиция Жозеф Фуше, откакто схваща за изтезанието на бурбонски принц по разпореждане на Наполеон. Бързото правораздаване на Наполеон е трябвало да нанесе удар на неговите противници – победа – само че вместо това антагонизира останалата част от Европа.
Срещата на върха в Хелзинки беше победа за Путин, до момента в който ударните талази от примирението на Тръмп пред съветския президент се популяризират и от двете страни на Атлантика, написа Юджийн Румър , старши помощник и шеф на съветската и евразийска стратегия на „ Карнеги “, в разбор за The Moscow Times, представен от организация " Фокус ", във връзка срещата на върха в сред Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки и на какво се дължи възраждането на съветската стопанска система и страна.
Путин най-вероятно е напуснал Хелзинки, мислейки си, че преди малко е отбелязал още една огромна победа против американския си сътрудник. „ Мисията е приключена! “ Но дали е по този начин? Дали упадъкът на Запада и демонтирането на водения от Съединени американски щати демократичен международен ред, по този начин мечтано от Путин, и нетърпеливо улеснено от Тръмп, ще бъде добре за Русия? Беше ли интервалът на Западна доминация след Студената война толкоз нездравословен за Русия, колкото Кремъл споделя на жителите си и на останалата част от света? И какво ще пристигна на негово място?
Дългоналагана теза на Кремълския разказ е, че Западът е експлоатирал локалните проблеми на Русия и отдръпването ѝ от международната сцена през 90-те години на XX век. Според съветската версия на събитията, Русия е била прекомерно слаба, с цел да отхвърли потъпкването на нейните ползи от Запада и безмилостната геополитическа агресия за сметка на Русия. След като съветската вътрешна политика се стабилизира и стопанската система се възвърне при ръководството на Путин, Кремъл стартира да се изправя пред Запада в отбрана на своите ползи. От позиция на Москва, тя не е имала избор с изключение на да се вкара в две войни – в Грузия и в Украйна – с цел да спре гневната офанзива на Запада.
Но в действителност ли епохата на водената от Съединени американски щати Западна доминация беше толкоз неприятна за Русия? Няма спор, че 90-те години бяха извънредно десетилетие за нея, само че за това Западът имаше малко виновност. Всъщност точно Западът играеше ролята на източник на извънредно нужната финансова помощ за Русия, когато стопанската система ѝ се разпадна. Отпускането на милиарди долари, с цел да избави Русия, беше един от основните цели на политиките на Западните държавни управления за повече от десетилетие. Западните съветници, необятно клеветени поради хипотетичните си подправени препоръки към съветското държавно управление, изиграха основна роля за основаването и осъществяването на извънредно нужните стопански промени.
Далеч от съвършена, техническата помощ на Запада се изплати за Русия даже преди цените на петрола да стартират да се повишават към края на века и да издигнат съветската стопанска система. Икономическото знамение на Путин щеше да бъде невероятно без тези промени и без финансовата и техническа помощ на Запада.
И това не е всичко. Съединени американски щати изхарчиха доста милиарди долари, с цел да реалокират в Русия и да подсигурят останките от Съветския нуклеарен боеприпас, разпилян измежду няколко републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Щеше ли Русия да е по-подсигурена, в случай че Украйна на югозападната ѝ граница и Казахстан на югоизточната ѝ граница, бяха запазили контрола си върху нуклеарните оръжия, ситуирани на тяхна територия? Споразумението от Будапеща, което принуди Украйна да съобщи третия по величина нуклеарен боеприпас в света, и което Русия наруши когато анексира Крим, нямаше да бъде допустимо без дейното присъединяване на Съединени американски щати и техните съдружници.
Разширението на НАТО е друга значима западна цел, която се допуска, че е нарушила съветските и ползи и по този метод е провокирала безчет съветски възражения. Тези възражения бяха фокусирани върху НАТО като боен алианс, със опасността за съветската сигурност произлизаща от растящата физическа непосредственост до съветската територия и хипотетичното изключване на Русия от европейските решения за сигурност, поради статута ѝ на нечленка.
Това е прекомерно противоречиво. При всички случаи разширението на НАТО беше съпроводено от демонтирането на качествата му за стандартна война в европейския спектакъл. Съединени американски щати и техните съдружници, нетърпеливи да максимизират „ мирния дял “ на интервала след Студената война и разсеяни с контингенти надалеч отвън Европа, бяха дейно трансформирали НАТО в демилитаризирана зона, която не съставлява никаква опасност за инвазия в Русия, само че предоставяше невиждано равнище на непоклатимост и сигурност за Централна Европа. Колко танка имаха Съединени американски щати в Европа през 2014 година? Нула.
Трудно е да се открие различен интервал в съветската история, когато западната ѝ граница е била толкоз подсигурена и освободена от опасността за инвазия, колкото сред 1989 година, когато Берлинската стена беше отстранена, и 2014 година, когато Русия нахлу в Украйна. Колкото до обвиняването за изключването на Русия от вземането на решения за европейската сигурност, то не може да бъде взето насериозно. Имайки поради територията, историята и мрежата от връзки с всички огромни европейски сили, допустимо ли е в действителност да се пренебрегва Русия?
Настоящото тъжно състояние на Западния алианс в действителност ли е причина за тържество в Москва? Както ще пристигна по-късно? По-добре ли служи на съветските ползи политическа парализа в Съединени американски щати и Германия, разграничен Европейския съюз, и Полша и Унгария завладени от ксенофобия и шовинизъм? Това прави ли Русия по-подсигурена? По-просперираща? Ако не Западът, кой различен щеше да пристигна на помощ на Русия в края на Студената война с великодушието и щедростта изразена от държавни управления, целящи да имат дълготрайно партньорство с Русия – Китай?
Това не са въпроси единствено от исторически интерес. Докато Китай излиза като опция на Запада и изтъкнат сътрудник на Русия, и Западът е в безвластие, съветските критици на Запада би трябвало да се запитат, какво е щяло да бъде, в случай че той не беше отсреща, когато страната им имаше потребност от това, и по какъв начин ще наподобява всичко, в случай че Китай измести Запада като световния водач.
Срещата на върха в Хелзинки беше победа за Путин, до момента в който ударните талази от примирението на Тръмп пред съветския президент се популяризират и от двете страни на Атлантика, написа Юджийн Румър , старши помощник и шеф на съветската и евразийска стратегия на „ Карнеги “, в разбор за The Moscow Times, представен от организация " Фокус ", във връзка срещата на върха в сред Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки и на какво се дължи възраждането на съветската стопанска система и страна.
Путин най-вероятно е напуснал Хелзинки, мислейки си, че преди малко е отбелязал още една огромна победа против американския си сътрудник. „ Мисията е приключена! “ Но дали е по този начин? Дали упадъкът на Запада и демонтирането на водения от Съединени американски щати демократичен международен ред, по този начин мечтано от Путин, и нетърпеливо улеснено от Тръмп, ще бъде добре за Русия? Беше ли интервалът на Западна доминация след Студената война толкоз нездравословен за Русия, колкото Кремъл споделя на жителите си и на останалата част от света? И какво ще пристигна на негово място?
Дългоналагана теза на Кремълския разказ е, че Западът е експлоатирал локалните проблеми на Русия и отдръпването ѝ от международната сцена през 90-те години на XX век. Според съветската версия на събитията, Русия е била прекомерно слаба, с цел да отхвърли потъпкването на нейните ползи от Запада и безмилостната геополитическа агресия за сметка на Русия. След като съветската вътрешна политика се стабилизира и стопанската система се възвърне при ръководството на Путин, Кремъл стартира да се изправя пред Запада в отбрана на своите ползи. От позиция на Москва, тя не е имала избор с изключение на да се вкара в две войни – в Грузия и в Украйна – с цел да спре гневната офанзива на Запада.
Но в действителност ли епохата на водената от Съединени американски щати Западна доминация беше толкоз неприятна за Русия? Няма спор, че 90-те години бяха извънредно десетилетие за нея, само че за това Западът имаше малко виновност. Всъщност точно Западът играеше ролята на източник на извънредно нужната финансова помощ за Русия, когато стопанската система ѝ се разпадна. Отпускането на милиарди долари, с цел да избави Русия, беше един от основните цели на политиките на Западните държавни управления за повече от десетилетие. Западните съветници, необятно клеветени поради хипотетичните си подправени препоръки към съветското държавно управление, изиграха основна роля за основаването и осъществяването на извънредно нужните стопански промени.
Далеч от съвършена, техническата помощ на Запада се изплати за Русия даже преди цените на петрола да стартират да се повишават към края на века и да издигнат съветската стопанска система. Икономическото знамение на Путин щеше да бъде невероятно без тези промени и без финансовата и техническа помощ на Запада.
И това не е всичко. Съединени американски щати изхарчиха доста милиарди долари, с цел да реалокират в Русия и да подсигурят останките от Съветския нуклеарен боеприпас, разпилян измежду няколко републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Щеше ли Русия да е по-подсигурена, в случай че Украйна на югозападната ѝ граница и Казахстан на югоизточната ѝ граница, бяха запазили контрола си върху нуклеарните оръжия, ситуирани на тяхна територия? Споразумението от Будапеща, което принуди Украйна да съобщи третия по величина нуклеарен боеприпас в света, и което Русия наруши когато анексира Крим, нямаше да бъде допустимо без дейното присъединяване на Съединени американски щати и техните съдружници.
Разширението на НАТО е друга значима западна цел, която се допуска, че е нарушила съветските и ползи и по този метод е провокирала безчет съветски възражения. Тези възражения бяха фокусирани върху НАТО като боен алианс, със опасността за съветската сигурност произлизаща от растящата физическа непосредственост до съветската територия и хипотетичното изключване на Русия от европейските решения за сигурност, поради статута ѝ на нечленка.
Това е прекомерно противоречиво. При всички случаи разширението на НАТО беше съпроводено от демонтирането на качествата му за стандартна война в европейския спектакъл. Съединени американски щати и техните съдружници, нетърпеливи да максимизират „ мирния дял “ на интервала след Студената война и разсеяни с контингенти надалеч отвън Европа, бяха дейно трансформирали НАТО в демилитаризирана зона, която не съставлява никаква опасност за инвазия в Русия, само че предоставяше невиждано равнище на непоклатимост и сигурност за Централна Европа. Колко танка имаха Съединени американски щати в Европа през 2014 година? Нула.
Трудно е да се открие различен интервал в съветската история, когато западната ѝ граница е била толкоз подсигурена и освободена от опасността за инвазия, колкото сред 1989 година, когато Берлинската стена беше отстранена, и 2014 година, когато Русия нахлу в Украйна. Колкото до обвиняването за изключването на Русия от вземането на решения за европейската сигурност, то не може да бъде взето насериозно. Имайки поради територията, историята и мрежата от връзки с всички огромни европейски сили, допустимо ли е в действителност да се пренебрегва Русия?
Настоящото тъжно състояние на Западния алианс в действителност ли е причина за тържество в Москва? Както ще пристигна по-късно? По-добре ли служи на съветските ползи политическа парализа в Съединени американски щати и Германия, разграничен Европейския съюз, и Полша и Унгария завладени от ксенофобия и шовинизъм? Това прави ли Русия по-подсигурена? По-просперираща? Ако не Западът, кой различен щеше да пристигна на помощ на Русия в края на Студената война с великодушието и щедростта изразена от държавни управления, целящи да имат дълготрайно партньорство с Русия – Китай?
Това не са въпроси единствено от исторически интерес. Докато Китай излиза като опция на Запада и изтъкнат сътрудник на Русия, и Западът е в безвластие, съветските критици на Запада би трябвало да се запитат, какво е щяло да бъде, в случай че той не беше отсреща, когато страната им имаше потребност от това, и по какъв начин ще наподобява всичко, в случай че Китай измести Запада като световния водач.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ