Ива Дойчинова: „Човек е най-малкото общо кратно между всички хора, с които се среща“
Толкова добре разпознаваме мекия й и топъл глас, слушали сме я толкоз доста по радиото. Помним доста блестящо и наличието й в ефира на bTV, само че след дълги години в частни медии Ива Дойчинова намира своето място в БНР и стратегия „ Христо Ботев “. Мястото, на което най-сетне има свободата да прави това, което най-вече харесва. Приютяваме се точно там в един леден следобяд, с цел да си поговорим за отношението ни към личното ни здраве, за идващите празници, за децата и за изборите, които постоянно ни водят там, където би трябвало. Тя нееднократно е била част и от доста разнообразни акции, а неотдавна дружно с Елена Розберг и Евелина Павлова застават зад „ Черно на бяло “ . Една самодейност подбудена от проучване, съгласно което всеки 3-ти българин не знае къде се намира черния му дроб.
Поводът да се забележим е акцията на Triple E.Y.E Project „ Черно на бяло “ за информираност за здравето на черния дроб. Защо се включихте в нея?
Ива: Хуманитарните акции, които са ориентирани към нещо положително, за мен постоянно са били доста изкушаващи. Много мъчно мога да кажа „ не “, някак не ми се коства редно. За разлика от множеството акции, които са ориентирани към избрана група хора, тази е ориентирана към един значим орган във всеки един от нас. От тази позиция ми се видя доста значима. Когато се видяхме с хората, които провеждат акцията, те припомниха нещо доста изключително – че до момента в който човек стане съзнателен за здравето си, от време на време минават години. В дребни стъпчици осъзнаване, схващане за това по какъв начин действаме и може би в действителност би трябвало да минат години, с цел да разберем, че черният ни дроб е един от най-важните органи. Не знам за какво ние по някакъв метод го слагаме единствено на повърхност алкохол. Много по-малко на мазни храни. И както постоянно всичко в България е от напрежението и от политиката, а огромна част от нещата, които ни се случват, са поради метода, по който живеем. През годините някак ни накараха да преглеждаме половата си система, детеродната си, кръвта си, какво ли не си преглеждаме, само че черния дроб следим доста малко, а при него е извънредно значим прегледа, тъй като когато заболи, към този момент е болен, доста. И въпреки че е регенеративен орган, този развой не е обратим постоянно. Това беше повода, заради която ние трите казахме „ да “, тъй като сме виновни хора, само че и няма да укривам – ние сме хедонисти, изключително аз и Лени, Еви е по-въздържана. Особено във връзка с хубавите виновност, ние с Розберг се раздаваме, аз членувам и във винен клуб и за мен няма вечер без вино. Това е най-хубавата част от почивката, от шерването и незабавно започнах да се възнамерявам, да се побарвам тук под ребрата какво се случва. Оказа се, че няма проблем, само че и в никакъв случай не се бях изследвала.
Оказва се, че доста значим фактор за болестта на черния дроб са и медикаментите. Много хора ги взимат с шепи и с чиста съвест, че вършат нещо положително за себе си, а то е тъкмо противоположното.
Голяма заплаха има при хората, които спортуват, тъй като всички тези добавки, които те взимат, минават тъкмо оттова. Доста спортисти ни описаха смущаващи неща. Мадлен Алгафари – като психотерапевт – също направи забавна връзка с огромна част от медикаментите и това, което се случва в черния ни дроб. И всичко това като го сложиш вкупом, стартира да наподобява на дребна капка катран в огромното ни безоблачно благополучие. Ние доста се придържаме към концепцията, че... „ блъскам на дърво всичко да ми е наред “ и докторът по-далеч от мен. Но по този начин не става.
Като част от акцията каните няколко известни персони, които искрено приказват тъкмо по тази тематика?
Ива: Решихме да поканим наши другари, които познаваме, повече или по-малко, и да си приказваме другарски, като включим и тематиката за черния дроб, което не е доста елементарно. Тествах няколко мои другари на морето и те ми споделиха: „ Я, да си пием умерено... “, само че когато човек се замисли съществено за живота, минава оттова, тъй като той е вероятен, прекрасен и благополучен, единствено в случай че сме здрави. Срещите ни са с известни хора, само че не по този метод, тъй като множеството известни хора никой не ги пита по какъв начин е черният им дроб. Не че това е огромна вест, само че се замисляш за изборите си и по тази причина се опитваме да сме откровени, без да сме дидактични, да се позаровим малко дълбоко и в това време да се доближим до хора от сцената, които са доста обичани и обичани. Както сподели Христо Мутафчиев: „ И аз си заплащам сметките, само че не храча по улиците, тъй като съм от Карлово и съм доста виновен “. Смятам, че тази акция ще сработи, надяваме се всички.
Понякога обаче май би трябвало да ни се случи нещо неприятно, с цел да променим метода си на живот.
Ива : За страдание, при черния дроб от време на време е късно. Там нещата в действителност са подли, тъй като, когато заболи, към този момент би трябвало да си на легло. Весо Овчаров описа една история, която е доста отрезвяваща. Той на 14 години е можел да почине от черен дроб. Сега е най-успешният парапланерист, прави лупинги и международни върхове във въздуха и човек в никакъв случай не би се сетил, че е претърпял такова нещо. Самото превъзмогване на тази болест е било знамение за него и се оказа, че до ден сегашен той е желязно порядъчен във връзка с нещата, които прави, тъй като знае какъв брой е гадно да си като един неподвижен пенсионер в леглото и да нямаш право да се обръщаш даже. Така че тези неща не са доста обратими, а българинът обича да пие, обича мазното. Старите хора споделят: „ Не ми хвали баницата, в случай че не ми тече масло по брадата “. Нашите обичаи в последните десетилетия не са доста в интерес на положителното ни здраве, тъй че най-малко един мотив за размисъл. Смятам, че човек стартира да мисли по тези въпроси, когато е по-запознат. След това нещата се трансформират. Ако не знаеш какво се случва под ребрата ти отдясно, няма да промениш нищо. Но в случай че знаеш, че черният дроб дава отговор за 500 жизненоважни функционалности в тялото ни, ще си по-внимателен към него.
В същото време от ден на ден се приказва за здравословно хранене, хората стават всеобщо вегани и все пак статистиките демонстрират друго.
Ива: Както сподели един другар – по брой на вегани и вегетарианци сме може би преди всичко в Европа.
Май единствено на думи.
Ива: Аз съм вегетарианка отдавна, в този момент и заговявам, т.е. сега съм и веган, и мога да кажа, че много хора се събират в „ Старата къща “, ресторанта на БНР, и не са доста тези, които постят. Нещо мазничко с тортичка на финала – това е традицията. Но във всички тези християнски обичаи има нещо доста здравословно с изключение на за духа, само че и за тялото.
Може би е хубаво да си го доставяме това изпитание, което в последна сметка облекчава и телата ни, и черния ни дроб, и кръвоносните ни съдове, и мислите ни.
Вие по кое време станахте вегетарианка?
Ива: Преди повече от три десетилетия. Занимавах се с типичен балет и когато се отхвърлих (защото при него или би трябвало да станеш експерт, или да се откажеш), излизайки от зоната на всекидневните занимания, си споделих: „ Сега ще стана доста дебела, би трябвало да премисля нещата “. И започнах да чета. Лидия Ковачева ми повлия доста. Всъщност тя ме промени. Пол Брег също. Това са двамата създатели, които ме накараха да осъзная нещо доста простичко – че естествената ни храна е живата храна – зеленчуци и плодове. В началото можеш да ядеш нещо животинско един път седмично. Когато упражнявах още, постоянно ни обясняваха: „ Яжте месо, то е безвредно. Белтъчините са положителни, а въглехидратите – лоши “, само че това е глупава концепция и за жалост, всеобщо изповядвана. Когато човек приказва за белтъчини и въглехидрати, не си дава сметка за пълноценността и питателните свойства на един артикул. Реших, че толкоз месо съм яла, че ще го спра за един месец и по-късно ще реша дали да го хапвам въобще. Почувствах се необикновено добре, извънредно хвърчаща, олекнах, кожата ми се почисти, катерех повече стълби, наспивах се по-бързо и си споделих: „ То било доста хубаво “. При мен нищо не може да се случи принудително. Винаги е някакво вътрешно увещание. Когато се убедиш вътрешно, че умрялото животно не е добра концепция да го ядеш, тогава няма мощ на света, която да те изкуши.
Има още...
Поводът да се забележим е акцията на Triple E.Y.E Project „ Черно на бяло “ за информираност за здравето на черния дроб. Защо се включихте в нея?
Ива: Хуманитарните акции, които са ориентирани към нещо положително, за мен постоянно са били доста изкушаващи. Много мъчно мога да кажа „ не “, някак не ми се коства редно. За разлика от множеството акции, които са ориентирани към избрана група хора, тази е ориентирана към един значим орган във всеки един от нас. От тази позиция ми се видя доста значима. Когато се видяхме с хората, които провеждат акцията, те припомниха нещо доста изключително – че до момента в който човек стане съзнателен за здравето си, от време на време минават години. В дребни стъпчици осъзнаване, схващане за това по какъв начин действаме и може би в действителност би трябвало да минат години, с цел да разберем, че черният ни дроб е един от най-важните органи. Не знам за какво ние по някакъв метод го слагаме единствено на повърхност алкохол. Много по-малко на мазни храни. И както постоянно всичко в България е от напрежението и от политиката, а огромна част от нещата, които ни се случват, са поради метода, по който живеем. През годините някак ни накараха да преглеждаме половата си система, детеродната си, кръвта си, какво ли не си преглеждаме, само че черния дроб следим доста малко, а при него е извънредно значим прегледа, тъй като когато заболи, към този момент е болен, доста. И въпреки че е регенеративен орган, този развой не е обратим постоянно. Това беше повода, заради която ние трите казахме „ да “, тъй като сме виновни хора, само че и няма да укривам – ние сме хедонисти, изключително аз и Лени, Еви е по-въздържана. Особено във връзка с хубавите виновност, ние с Розберг се раздаваме, аз членувам и във винен клуб и за мен няма вечер без вино. Това е най-хубавата част от почивката, от шерването и незабавно започнах да се възнамерявам, да се побарвам тук под ребрата какво се случва. Оказа се, че няма проблем, само че и в никакъв случай не се бях изследвала.
Оказва се, че доста значим фактор за болестта на черния дроб са и медикаментите. Много хора ги взимат с шепи и с чиста съвест, че вършат нещо положително за себе си, а то е тъкмо противоположното.
Голяма заплаха има при хората, които спортуват, тъй като всички тези добавки, които те взимат, минават тъкмо оттова. Доста спортисти ни описаха смущаващи неща. Мадлен Алгафари – като психотерапевт – също направи забавна връзка с огромна част от медикаментите и това, което се случва в черния ни дроб. И всичко това като го сложиш вкупом, стартира да наподобява на дребна капка катран в огромното ни безоблачно благополучие. Ние доста се придържаме към концепцията, че... „ блъскам на дърво всичко да ми е наред “ и докторът по-далеч от мен. Но по този начин не става.
Като част от акцията каните няколко известни персони, които искрено приказват тъкмо по тази тематика?
Ива: Решихме да поканим наши другари, които познаваме, повече или по-малко, и да си приказваме другарски, като включим и тематиката за черния дроб, което не е доста елементарно. Тествах няколко мои другари на морето и те ми споделиха: „ Я, да си пием умерено... “, само че когато човек се замисли съществено за живота, минава оттова, тъй като той е вероятен, прекрасен и благополучен, единствено в случай че сме здрави. Срещите ни са с известни хора, само че не по този метод, тъй като множеството известни хора никой не ги пита по какъв начин е черният им дроб. Не че това е огромна вест, само че се замисляш за изборите си и по тази причина се опитваме да сме откровени, без да сме дидактични, да се позаровим малко дълбоко и в това време да се доближим до хора от сцената, които са доста обичани и обичани. Както сподели Христо Мутафчиев: „ И аз си заплащам сметките, само че не храча по улиците, тъй като съм от Карлово и съм доста виновен “. Смятам, че тази акция ще сработи, надяваме се всички.
Понякога обаче май би трябвало да ни се случи нещо неприятно, с цел да променим метода си на живот.
Ива : За страдание, при черния дроб от време на време е късно. Там нещата в действителност са подли, тъй като, когато заболи, към този момент би трябвало да си на легло. Весо Овчаров описа една история, която е доста отрезвяваща. Той на 14 години е можел да почине от черен дроб. Сега е най-успешният парапланерист, прави лупинги и международни върхове във въздуха и човек в никакъв случай не би се сетил, че е претърпял такова нещо. Самото превъзмогване на тази болест е било знамение за него и се оказа, че до ден сегашен той е желязно порядъчен във връзка с нещата, които прави, тъй като знае какъв брой е гадно да си като един неподвижен пенсионер в леглото и да нямаш право да се обръщаш даже. Така че тези неща не са доста обратими, а българинът обича да пие, обича мазното. Старите хора споделят: „ Не ми хвали баницата, в случай че не ми тече масло по брадата “. Нашите обичаи в последните десетилетия не са доста в интерес на положителното ни здраве, тъй че най-малко един мотив за размисъл. Смятам, че човек стартира да мисли по тези въпроси, когато е по-запознат. След това нещата се трансформират. Ако не знаеш какво се случва под ребрата ти отдясно, няма да промениш нищо. Но в случай че знаеш, че черният дроб дава отговор за 500 жизненоважни функционалности в тялото ни, ще си по-внимателен към него.
В същото време от ден на ден се приказва за здравословно хранене, хората стават всеобщо вегани и все пак статистиките демонстрират друго.
Ива: Както сподели един другар – по брой на вегани и вегетарианци сме може би преди всичко в Европа.
Май единствено на думи.
Ива: Аз съм вегетарианка отдавна, в този момент и заговявам, т.е. сега съм и веган, и мога да кажа, че много хора се събират в „ Старата къща “, ресторанта на БНР, и не са доста тези, които постят. Нещо мазничко с тортичка на финала – това е традицията. Но във всички тези християнски обичаи има нещо доста здравословно с изключение на за духа, само че и за тялото.
Може би е хубаво да си го доставяме това изпитание, което в последна сметка облекчава и телата ни, и черния ни дроб, и кръвоносните ни съдове, и мислите ни.
Вие по кое време станахте вегетарианка?
Ива: Преди повече от три десетилетия. Занимавах се с типичен балет и когато се отхвърлих (защото при него или би трябвало да станеш експерт, или да се откажеш), излизайки от зоната на всекидневните занимания, си споделих: „ Сега ще стана доста дебела, би трябвало да премисля нещата “. И започнах да чета. Лидия Ковачева ми повлия доста. Всъщност тя ме промени. Пол Брег също. Това са двамата създатели, които ме накараха да осъзная нещо доста простичко – че естествената ни храна е живата храна – зеленчуци и плодове. В началото можеш да ядеш нещо животинско един път седмично. Когато упражнявах още, постоянно ни обясняваха: „ Яжте месо, то е безвредно. Белтъчините са положителни, а въглехидратите – лоши “, само че това е глупава концепция и за жалост, всеобщо изповядвана. Когато човек приказва за белтъчини и въглехидрати, не си дава сметка за пълноценността и питателните свойства на един артикул. Реших, че толкоз месо съм яла, че ще го спра за един месец и по-късно ще реша дали да го хапвам въобще. Почувствах се необикновено добре, извънредно хвърчаща, олекнах, кожата ми се почисти, катерех повече стълби, наспивах се по-бързо и си споделих: „ То било доста хубаво “. При мен нищо не може да се случи принудително. Винаги е някакво вътрешно увещание. Когато се убедиш вътрешно, че умрялото животно не е добра концепция да го ядеш, тогава няма мощ на света, която да те изкуши.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ