"Процесът срещу Чикаго 7": силата на историята
The Trial of the Chicago 7 няма българско заглавие. Продукцията на " Дриймуъркс " трябваше да се появи на киноекрана, само че проточилата се пандемия накара носителя на дистрибуторските права " Парамаунт " да я пласира на вездесъщия " Нетфликс " за 56 млн. долара (почти два пъти бюджета) и по този начин премиерата ѝ се състоя по международните дивани. А " Нетфликс " доста бързо се отхвърли от несполучливата българска локализация на продуктите си и в този момент те са налични единствено за говорещите британски или друг от главните езици.
Филмът въпреки всичко се среща в български източници под името " Процесът против Чикаго 7 ", което за улеснение ще употребявам и тук, въпреки че може да е " Процесът против седмината от Чикаго " или още по-добре "... чикагската седморка " - по прилика с други велики седморки в киното. Това е втори режисьорски филм на един от забележителните сценаристи в актуалния Холивуд Арън Соркин ( " Доблестни мъже ", " Социалната мрежа ", " Войната на Чарли Уилсън ", сериала " Западното крило " ).
Историята на продукцията е не по-малко забавна от историята на екрана - документалната случка зад " Процесът против Чикаго 7 " e трябвало да се трансформира във филм още при започване на XXI век под режисурата на Стивън Спилбърг. Той пръв се заинтересува от ориста на седмината бунтари от турбулентната 1968-а и кани Соркин да напише сюжет по нея, като още тогава възнамерява Саша Барон Коен (бъдещ Борат) за ролята на Аби Хофман, а измежду спряганите за другите функции артисти са Хийт Леджър и Уил Смит. Продължилата над три месеца стачка на сценаристите през 2007-а обаче поставя кол в колелата на плана, по тази причина той отлежава в чекмеджето на Соркин над 10 години, преди създателят, към този момент осъществил дебюта си като режисьор " Играта на Моли " (макар и с неуверен резултат), да се реши да го придвижи на екран със лични сили.
Самият сценарий разказва за група протестиращи срещу Виетнамската война, осъдени за интрига и секване на щатски граници за подбудителство на бунт в Чикаго през август 1968-а, по време на националната спогодба на Демократическата партия. Процесът от заглавието - започнал осем месеца по-късно, когато на власт към този момент са републиканците - е скърпен от новата администрация на Никсън и става печално прочут с прояви на расова дискриминация, политически интриги, напън върху журито и поредност несъответстващи действия на съдията Джулиъс Хофман. Което иде да покаже, че освен правосъдната власт у нас е проядена от корупция.
Арън Соркин е фамозен със своите разговори, свистящи като артилерийски залпове, и то е ясно, че няма по-подходящ човек от него да напише разгорещена правосъдна драма. Бивш " словослагател " на майстори в режисурата като Дейвид Финчър, Майк Никълс и Дани Бойл, той още не е достигнал тяхното равнище зад камерата, само че действието в " Процесът против Чикаго 7 " е прекомерно стремглаво и прочувствено заредено, с цел да забележиш недостатъците му. Освен сочния разговор, главен инструмент в работата на Соркин като режисьор, е прецизният кастинг на артисти, в чиито усти да го сложи. Коен прави най-забележителната " сериозна " роля в кариерата си, а измежду определените са още Еди Редмейн ( " Момичето от Дания " ), Марк Райлънс ( " Мостът на шпионите " ), Джоузеф Гордън-Левит, Майкъл Кийтън, Джереми Стронг и не на последно място - 82-годишният деец Франк Лангела, чието бравурно осъществяване като отвратителния арбитър Хофман се помни. Като цяло The Trial of the Chicago 7 е мощен кандидат за кино злато, но Барон Коен, Райлънс и Лангела най заслужават номинации. " Това са " Оскарите " на митингите ", споделя един от по-незабележителните герои в чикагската седморка (и във филма) Лий Уайнър. " Що се отнася до мен, чест е даже единствено да съм номиниран. "
В началото на процеса седемте са всъщност осем, осмият е лидерът на " Черните пантери " Боби Сийл (Яхия Абдул Матийн), обвиняем за ликвидиране на служител на реда в различен щат. Мартин Лутър Кинг е застрелян преди месеци, расовата дискриминация кипи на цялостни обороти, а отношението на съдията към Сийл е изключително жестоко и перфидно (по време на постпродукцията текат митингите Black Live Matters, от тях Соркин се въодушевява да преправи и добави няколко кадъра към филма). По-късно чернокожият е отхвърлен, остават седем, за интрига е неуместно да се приказва - групата е разнообразна по възраст, характери и идеологически цели; повечето даже не са се познавали отпреди. Агресивно сдържаният, костюмиран Том Хейдън (истински политик след това, съветник на кино лентата, умрял през 2016 г.) е в непрекъснат конфликт с разюздания хипар Аби Хофман (остава завинаги извън системата, самоубива се през 1989 г.), който наподобява като слязъл от снимачната площадка на " Коса ", въпреки да не пее.
" Процесът против Чикаго 7 " е разговорлив и обстоен, малко старомоден филм, който нито за момент не наскърбява зрителската просветеност. Терените, където се разиграват словесните и идеологически борби, са най-вече правосъдната зала и вмирисаният на джойнт апартамент, който бунтарите и техният юрист краткотрайно населяват. Соркин все отново влага и детайл на екшън - чрез въвеждащия запъхтян монтаж, който ни среща с героите (на фона на документални фрагменти от същинските събития), и ретроспекции от окървавения митинг от лятото на 1968-а, разсичащи правосъдните пледоарии. Той не заляга изключително над образната страна на разказа - за разлика от маниакалните възстановки на костюми, прически и интериори в " Манк ", неговата ера изглежда странно модерна.
Сантименталният край може да се стори на по-обръгналите фенове прекомерно идеалистичен, само че е по спилбърговски просълзяващ. " Процесът против Чикаго 7 " е художествена драматизация, а не документален филм, и може да си позволи подобни волности.
Че уроците на историята не са научени, показаха много събития в последната година, не безусловно лимитирани в рамките на Съединени американски щати. Появата на " Процесът против Чикаго 7 " тъкмо сега дава опция за разнородни политически тълкования. Привържениците на Тръмп и Qanon, които са подсъдими за нахлуването в Капитолия, може да упорстват, че са новите герои. Те, несъмнено, не са нищо сходно на неразбрани от истаблишмънта мъченици, само че 13-годишното закъснение на продукцията единствено е асъдействало за актуалността на кино лентата. Не е било нужно текстът да търпи особена преправка, споделя Соркин: " Сценарият не се промени, с цел да отрази времената. Времената се трансформираха, с цел да отразят сюжета. "
Филмът въпреки всичко се среща в български източници под името " Процесът против Чикаго 7 ", което за улеснение ще употребявам и тук, въпреки че може да е " Процесът против седмината от Чикаго " или още по-добре "... чикагската седморка " - по прилика с други велики седморки в киното. Това е втори режисьорски филм на един от забележителните сценаристи в актуалния Холивуд Арън Соркин ( " Доблестни мъже ", " Социалната мрежа ", " Войната на Чарли Уилсън ", сериала " Западното крило " ).
Историята на продукцията е не по-малко забавна от историята на екрана - документалната случка зад " Процесът против Чикаго 7 " e трябвало да се трансформира във филм още при започване на XXI век под режисурата на Стивън Спилбърг. Той пръв се заинтересува от ориста на седмината бунтари от турбулентната 1968-а и кани Соркин да напише сюжет по нея, като още тогава възнамерява Саша Барон Коен (бъдещ Борат) за ролята на Аби Хофман, а измежду спряганите за другите функции артисти са Хийт Леджър и Уил Смит. Продължилата над три месеца стачка на сценаристите през 2007-а обаче поставя кол в колелата на плана, по тази причина той отлежава в чекмеджето на Соркин над 10 години, преди създателят, към този момент осъществил дебюта си като режисьор " Играта на Моли " (макар и с неуверен резултат), да се реши да го придвижи на екран със лични сили.
Самият сценарий разказва за група протестиращи срещу Виетнамската война, осъдени за интрига и секване на щатски граници за подбудителство на бунт в Чикаго през август 1968-а, по време на националната спогодба на Демократическата партия. Процесът от заглавието - започнал осем месеца по-късно, когато на власт към този момент са републиканците - е скърпен от новата администрация на Никсън и става печално прочут с прояви на расова дискриминация, политически интриги, напън върху журито и поредност несъответстващи действия на съдията Джулиъс Хофман. Което иде да покаже, че освен правосъдната власт у нас е проядена от корупция.
Арън Соркин е фамозен със своите разговори, свистящи като артилерийски залпове, и то е ясно, че няма по-подходящ човек от него да напише разгорещена правосъдна драма. Бивш " словослагател " на майстори в режисурата като Дейвид Финчър, Майк Никълс и Дани Бойл, той още не е достигнал тяхното равнище зад камерата, само че действието в " Процесът против Чикаго 7 " е прекомерно стремглаво и прочувствено заредено, с цел да забележиш недостатъците му. Освен сочния разговор, главен инструмент в работата на Соркин като режисьор, е прецизният кастинг на артисти, в чиито усти да го сложи. Коен прави най-забележителната " сериозна " роля в кариерата си, а измежду определените са още Еди Редмейн ( " Момичето от Дания " ), Марк Райлънс ( " Мостът на шпионите " ), Джоузеф Гордън-Левит, Майкъл Кийтън, Джереми Стронг и не на последно място - 82-годишният деец Франк Лангела, чието бравурно осъществяване като отвратителния арбитър Хофман се помни. Като цяло The Trial of the Chicago 7 е мощен кандидат за кино злато, но Барон Коен, Райлънс и Лангела най заслужават номинации. " Това са " Оскарите " на митингите ", споделя един от по-незабележителните герои в чикагската седморка (и във филма) Лий Уайнър. " Що се отнася до мен, чест е даже единствено да съм номиниран. "
В началото на процеса седемте са всъщност осем, осмият е лидерът на " Черните пантери " Боби Сийл (Яхия Абдул Матийн), обвиняем за ликвидиране на служител на реда в различен щат. Мартин Лутър Кинг е застрелян преди месеци, расовата дискриминация кипи на цялостни обороти, а отношението на съдията към Сийл е изключително жестоко и перфидно (по време на постпродукцията текат митингите Black Live Matters, от тях Соркин се въодушевява да преправи и добави няколко кадъра към филма). По-късно чернокожият е отхвърлен, остават седем, за интрига е неуместно да се приказва - групата е разнообразна по възраст, характери и идеологически цели; повечето даже не са се познавали отпреди. Агресивно сдържаният, костюмиран Том Хейдън (истински политик след това, съветник на кино лентата, умрял през 2016 г.) е в непрекъснат конфликт с разюздания хипар Аби Хофман (остава завинаги извън системата, самоубива се през 1989 г.), който наподобява като слязъл от снимачната площадка на " Коса ", въпреки да не пее.
" Процесът против Чикаго 7 " е разговорлив и обстоен, малко старомоден филм, който нито за момент не наскърбява зрителската просветеност. Терените, където се разиграват словесните и идеологически борби, са най-вече правосъдната зала и вмирисаният на джойнт апартамент, който бунтарите и техният юрист краткотрайно населяват. Соркин все отново влага и детайл на екшън - чрез въвеждащия запъхтян монтаж, който ни среща с героите (на фона на документални фрагменти от същинските събития), и ретроспекции от окървавения митинг от лятото на 1968-а, разсичащи правосъдните пледоарии. Той не заляга изключително над образната страна на разказа - за разлика от маниакалните възстановки на костюми, прически и интериори в " Манк ", неговата ера изглежда странно модерна.
Сантименталният край може да се стори на по-обръгналите фенове прекомерно идеалистичен, само че е по спилбърговски просълзяващ. " Процесът против Чикаго 7 " е художествена драматизация, а не документален филм, и може да си позволи подобни волности.
Че уроците на историята не са научени, показаха много събития в последната година, не безусловно лимитирани в рамките на Съединени американски щати. Появата на " Процесът против Чикаго 7 " тъкмо сега дава опция за разнородни политически тълкования. Привържениците на Тръмп и Qanon, които са подсъдими за нахлуването в Капитолия, може да упорстват, че са новите герои. Те, несъмнено, не са нищо сходно на неразбрани от истаблишмънта мъченици, само че 13-годишното закъснение на продукцията единствено е асъдействало за актуалността на кино лентата. Не е било нужно текстът да търпи особена преправка, споделя Соркин: " Сценарият не се промени, с цел да отрази времената. Времената се трансформираха, с цел да отразят сюжета. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ