Проблемът с маркировката в планините: защо я няма и кой се грижи за нея
Текстът е част от поредицата за планинския туризъм и ръководството на планините , която " Капитал " пуска в няколко следващи дни.Вече излезли: Най-големият проблем е неналичието на ясно написани правила за това по какъв начин да се слага маркировката. С нея са ангажирани най-вече доброволчески организации като Българския планинарски съюз, които са маркирали близо 1/3 от пътеките в България. В Министерството на туризма едвам в този момент започнаха да изготвят единни правила и да обмислят основаването на Фонд за финансиране на туристически маркировки и направления към БТС.
" Маркировката има цел и задача да обезпечи безвреден и безконтролен достъп на туристите и феновете на планината от изходните места до туристическите обекти ", се споделя в годишния отчет за 2021 година на Българския туристически съюз (БТС). Не е нужно, естествено, отчет да каже това, което е ясно на всеки, който е бил в миналото в планината - без добра и цялостна маркировка по пътеките, даже опитни хора елементарно се губят. Това сочат и данните на Планинската избавителна работа - все по-често туристите се губят точно поради изчезнала или неприятна маркировка.
В България има към 20 хил.км съществуващи горски пътеки. В момента на доста места няма осведомителни табла на изходните точки, липсва маркировка по пътеките, отсъстват табели по разклоните, маршрутите не се цифровизират. Причината е много елементарна: дълго време никой не се е грижил за маркировките в България.
Реклама
Добрата вест е, че през последните години има доброволци, които обикалят в свободното си време и със средства от дарения маркират пътеките. Лошата е, че постоянно акциите са спорадични, хората нямат нужните знания по какъв начин тъкмо се поставя маркировка, а обединен изчерпателен и настоящ стандарт липсва. Също по този начин, разчитането на доброволци значи, че в някакъв миг тази услуга ще секне, а доколкото в планината всички са скачени, там където маркирането и достъпът се утежняват, туризмът става все по-труден. Няма пари, няма пътеки " Туристическата маркировка в България води началото си от 1901 година и е неразделна част от активността на Българския туристически съюз още от неговото създаване`, написа в същия отчет. До 1990 година само БТС е правил маркирането на пътеките според предписание на Министерски съвет от 1967-а година
Като приемник на съществуващия през предишния век държавен туристически съюз и единствена нарочна планинарска институция, актуалният БТС също е длъжен да поддържа пътеките и да маркира нови такива. Постепенно в годините на прехода обаче финансирането понижава, а в последното десетилетие изцяло стопира държавната поддръжка от Министерството на младежта и спорта.
Оттогава насам горските направления са оставени - от една страна, на туристите запалянковци, от друга - на туристическите сдружения, които с поддръжката на бизнеса и за сметка на реклама се пробват да ги поддържат, а от трета - на хижарите, които знаят, че неналичието на табели значи липса на туристи.
" Аз нямам такова обвързване, само че в този момент ми идват чисто нови табели, тъй като някой е изкъртил табелите за " Хубавец ". Нямам отговорности и да шетам пътеката, само че в случай че не я шетам и подкрепям, няма да имам туристи ", изяснява Антон Стефанов, хижар на х. " Хубавец ".
Реклама
Тоталната абдикация на БТС и неналичието на надзорен орган обаче водят до състояние, в което всеки може да прави каквото, където и когато си изиска, а в планината груповата безнаказаност коства животи. " За 5 година сме обновили към 6000 км маркировка " В тези условия се ражда Българският планинарски съюз (БПС) - група от пет доброволчески туристически организации и десетки доброволци, които преди този момент са работили локално, само че вземат решение да се обединят и да стартират маркирането по планините. Издържат се от членски импорт и дарения, а маркират най-вече с помощ от доброволци и съидейници. Резултатите не закъсняват - от основаването си през 2018 до през днешния ден те са обновили към 6000 км маркировка или близо ⅓ от всички планински направления.
" Целия Централен Балкан го оправихме откъм туристически направления (от Арабаконак до Шипка) - разчистване и маркиране на пътеки, слагане на табели на всички значими разклони, изходни пунктове, хижи и прочие Във всички обитаеми места в Централен Балкан с изкл. на няколко поради кметовете, сложихме осведомително табло с карта, с изложение на маршрутите, с цел да може като тръгнеш да видиш къде отиваш ", споделя Димо Колев от планинарския съюз, като на няколко места (от Кашана до вр. Косица) оправят и зимната колова маркировка, което по думите му е " доста непосилен труд и средства и има места, на които няма по какъв начин с доброволци и дарения ".
Въпреки че постоянно локалните туристически структури и локални власт отхвърлят помощ или тя е минимална, тук-там получават сериозен отклик. Така, преди 3 година дружно с етрополското сдружение подменят към 300 км маркировка в Етрополския балкан, а малко по-късно по самодейност на кмета на с. Проглед (Смолян) маркират пътеките в покрайнината за да развиват летния туризъм.
Всичко, което вършат, е в съгласие с институциите на локално и национално равнище. " Държим всичко да се случва по верния метод, тъй като желаеме маршрутите да бъдат нанесени на горскостопанските карти и те да бъдат защитавани, в противоположен случаи няма да знаят, че там минава маршрут и елементарно могат да бъдат унищожени ", изяснява ръководителят Петър Стоянов. До момента са постигнали съглашение с няколко от горските стопанства - да не се сече на 10 метра от двете страни на маршрута.
" Маркировката има цел и задача да обезпечи безвреден и безконтролен достъп на туристите и феновете на планината от изходните места до туристическите обекти ", се споделя в годишния отчет за 2021 година на Българския туристически съюз (БТС). Не е нужно, естествено, отчет да каже това, което е ясно на всеки, който е бил в миналото в планината - без добра и цялостна маркировка по пътеките, даже опитни хора елементарно се губят. Това сочат и данните на Планинската избавителна работа - все по-често туристите се губят точно поради изчезнала или неприятна маркировка.
В България има към 20 хил.км съществуващи горски пътеки. В момента на доста места няма осведомителни табла на изходните точки, липсва маркировка по пътеките, отсъстват табели по разклоните, маршрутите не се цифровизират. Причината е много елементарна: дълго време никой не се е грижил за маркировките в България.
Реклама
Добрата вест е, че през последните години има доброволци, които обикалят в свободното си време и със средства от дарения маркират пътеките. Лошата е, че постоянно акциите са спорадични, хората нямат нужните знания по какъв начин тъкмо се поставя маркировка, а обединен изчерпателен и настоящ стандарт липсва. Също по този начин, разчитането на доброволци значи, че в някакъв миг тази услуга ще секне, а доколкото в планината всички са скачени, там където маркирането и достъпът се утежняват, туризмът става все по-труден. Няма пари, няма пътеки " Туристическата маркировка в България води началото си от 1901 година и е неразделна част от активността на Българския туристически съюз още от неговото създаване`, написа в същия отчет. До 1990 година само БТС е правил маркирането на пътеките според предписание на Министерски съвет от 1967-а година
Като приемник на съществуващия през предишния век държавен туристически съюз и единствена нарочна планинарска институция, актуалният БТС също е длъжен да поддържа пътеките и да маркира нови такива. Постепенно в годините на прехода обаче финансирането понижава, а в последното десетилетие изцяло стопира държавната поддръжка от Министерството на младежта и спорта.
Оттогава насам горските направления са оставени - от една страна, на туристите запалянковци, от друга - на туристическите сдружения, които с поддръжката на бизнеса и за сметка на реклама се пробват да ги поддържат, а от трета - на хижарите, които знаят, че неналичието на табели значи липса на туристи.
" Аз нямам такова обвързване, само че в този момент ми идват чисто нови табели, тъй като някой е изкъртил табелите за " Хубавец ". Нямам отговорности и да шетам пътеката, само че в случай че не я шетам и подкрепям, няма да имам туристи ", изяснява Антон Стефанов, хижар на х. " Хубавец ".
Реклама
Тоталната абдикация на БТС и неналичието на надзорен орган обаче водят до състояние, в което всеки може да прави каквото, където и когато си изиска, а в планината груповата безнаказаност коства животи. " За 5 година сме обновили към 6000 км маркировка " В тези условия се ражда Българският планинарски съюз (БПС) - група от пет доброволчески туристически организации и десетки доброволци, които преди този момент са работили локално, само че вземат решение да се обединят и да стартират маркирането по планините. Издържат се от членски импорт и дарения, а маркират най-вече с помощ от доброволци и съидейници. Резултатите не закъсняват - от основаването си през 2018 до през днешния ден те са обновили към 6000 км маркировка или близо ⅓ от всички планински направления.
" Целия Централен Балкан го оправихме откъм туристически направления (от Арабаконак до Шипка) - разчистване и маркиране на пътеки, слагане на табели на всички значими разклони, изходни пунктове, хижи и прочие Във всички обитаеми места в Централен Балкан с изкл. на няколко поради кметовете, сложихме осведомително табло с карта, с изложение на маршрутите, с цел да може като тръгнеш да видиш къде отиваш ", споделя Димо Колев от планинарския съюз, като на няколко места (от Кашана до вр. Косица) оправят и зимната колова маркировка, което по думите му е " доста непосилен труд и средства и има места, на които няма по какъв начин с доброволци и дарения ".
Въпреки че постоянно локалните туристически структури и локални власт отхвърлят помощ или тя е минимална, тук-там получават сериозен отклик. Така, преди 3 година дружно с етрополското сдружение подменят към 300 км маркировка в Етрополския балкан, а малко по-късно по самодейност на кмета на с. Проглед (Смолян) маркират пътеките в покрайнината за да развиват летния туризъм.
Всичко, което вършат, е в съгласие с институциите на локално и национално равнище. " Държим всичко да се случва по верния метод, тъй като желаеме маршрутите да бъдат нанесени на горскостопанските карти и те да бъдат защитавани, в противоположен случаи няма да знаят, че там минава маршрут и елементарно могат да бъдат унищожени ", изяснява ръководителят Петър Стоянов. До момента са постигнали съглашение с няколко от горските стопанства - да не се сече на 10 метра от двете страни на маршрута.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ