Дебатът за Истанбулската конвенция в Хърватия - мнения и интерпретации вместо аргументи
Тази ултралиберална джендър-идеология ще подкопае хърватските обичаи и полезности и даже ще ги унищожи - това настояват съперниците на Истанбулската спогодба в Хърватия, където тематиката провокира същинско земетресение. Разговорът на Александър Андреев с хърватския публицист Сречко Матич е оповестен от " Дойче веле " под заглавие " Заради Истанбулската спогодба: и в Хърватия се карат ".
Кои са основните съперници на Истанбулската спогодба в Хърватия?
- Това е шарена коалиция от разнообразни организации, измежду които няколко свръхконсервативни Неправителствени организации. Разбира се, и организации, които пропагандират един обичаен облик на фамилията, на мъжа и на дамата. Те настояват, че са срещу " лудостта на модернизацията ". Интересно е, че измежду съперниците на Конвенцията са и вдовиците на ветераните от войната. И, несъмнено, Католическата черква, която има огромно въздействие в Хърватия - 86% от хърватите се самоопределят като католици.
А какви са причините на съперниците на Конвенцията?
- Аргументи е мощно казано. Не става дума толкоз за обстоятелства, що се касае за отзиви. Споделят се многочислени предубеждения, изричат се систематизирания, които въобще не се опират върху обстоятелствата и върху наличието на Истанбулската спогодба. Всичко се концентрира върху интерпретацията на Конвенцията.
Любопитно е да вземем за пример изказванието на съперниците, че в случай че Конвенцията бъде утвърдена, тогава тази ултралиберална, по този начин наречена " джендър-идеология " ще подкопае хърватските обичаи и полезности. И даже ще ги унищожи. Твърдят още, че, видите ли, всеки мъж, който се счита за жена, ще може да върви в дамската тоалетна, че еднополовите бракове ще бъдат узаконени, а дребните деца още от детската градина ще учат за джендър и ще ги карат свободно да избират половата си еднаквост. Това са по този начин наречените " причини ".
Какви са политическите измерения на дебата към Истанбулската спогодба?
- Цялата работа много се разрасна и се стигна до същински конфликт в хърватския парламент. Не изключвам даже опцията настоящето хърватско държавно управление да падне в околните дни. Министър-председателят Андрей Пленкович, някогашен евродепутат, упорито се застъпва за утвърждението на Конвенцията, може би още идната седмица. Той желае да се наложи по този въпрос. Но вътре в неговата партия, Хърватската демократична общественост, която членува в ЕНП, съпротивата е доста мощна. Той се опита да успокои своите вътрешни съперници с обещанието, че към Конвенцията ще бъде прибавен спомагателен текст за разграничаване от джендър-идеологията.
Той твърди, че по този метод Истанбулската спогодба ще бъде в благозвучие с хърватската конституция. Но това не успокои критиците, съпротивата е огромна. Много по-голяма, в сравнение с примерно против корупцията в Хърватия. Освен това и опозицията играе недостойна роля. Предишната ръководеща партия, социалдемократите, пропусна да ратифицира Конвенцията по време на последния си мандат, а в този момент се афишира срещу, тъй като се притеснява, че спомагателните клаузи ще обезсилят Конвенцията. Макар че тези клаузи в действителност няма да имат никакво правно значение.
Как се отнася популацията, по какъв начин се отнася обществеността към цялата тази полемика?
- Наблюдаваме по какъв начин се развива полемиката, най-много в обществените мрежи, където разногласията са доста остри. Там обаче се спори за нещо, което единствено малко на брой са чели. Роля играят основно предразсъдъците. На тези предубеждения, които съперниците на Конвенцията афишират за " причини ", би трябвало да се възразява с обстоятелства. А това не са способни да сторят даже депутатите в хърватския парламент. Както се видя на дебатите, самите депутати въобще не са чели Конвенцията. Та се наложи министър-председателят да ги приканва: " Моля Ви, прочетете я, вижте защо става дума и дано да го обсъдим ". В резюме, както споделих: доста предубеждения, малко обстоятелства.
Сречко Матич
И най-после: по какъв начин в Хърватия се гледа на казуса с домашното принуждение, какво е отношението на обществото?
- За страдание този проблем го има и обществото добре знае това. Статистиката е ужасяваща. Според последните публични данни, през 2016 година е имало 20 убити дами. А за последните години над 300 дами са били убити при домашно принуждение, като е имало и стотици опити за ликвидиране. В множеството случаи причинители са били най-близките хора: съпрузи, сътрудници, даже синове.
Това е тема-табу в едно общество, което възприема себе си като консервативно и обичайно. Много дами, изключително в селските райони, имат сериозен проблем с насилието. Тъкмо те са класическите жертви. Обикновено нямат опция да се съпротивляват, няма очевидци, няма и обществени домове за дами, бягащи от принуждение. Ясно е, че би трябвало да се усъвършенства законодателството - по този въпрос ръководещата партия и опозицията са на едно мнение.
Но към този момент в тази посока не се подхваща съвсем нищо и по тази причина ситуацията не се усъвършенства. А най-много - не се прави съвсем нищо, с цел да се усъвършенства предварителната защита против домашното принуждение.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (102)
Кои са основните съперници на Истанбулската спогодба в Хърватия?
- Това е шарена коалиция от разнообразни организации, измежду които няколко свръхконсервативни Неправителствени организации. Разбира се, и организации, които пропагандират един обичаен облик на фамилията, на мъжа и на дамата. Те настояват, че са срещу " лудостта на модернизацията ". Интересно е, че измежду съперниците на Конвенцията са и вдовиците на ветераните от войната. И, несъмнено, Католическата черква, която има огромно въздействие в Хърватия - 86% от хърватите се самоопределят като католици.
А какви са причините на съперниците на Конвенцията?
- Аргументи е мощно казано. Не става дума толкоз за обстоятелства, що се касае за отзиви. Споделят се многочислени предубеждения, изричат се систематизирания, които въобще не се опират върху обстоятелствата и върху наличието на Истанбулската спогодба. Всичко се концентрира върху интерпретацията на Конвенцията.
Любопитно е да вземем за пример изказванието на съперниците, че в случай че Конвенцията бъде утвърдена, тогава тази ултралиберална, по този начин наречена " джендър-идеология " ще подкопае хърватските обичаи и полезности. И даже ще ги унищожи. Твърдят още, че, видите ли, всеки мъж, който се счита за жена, ще може да върви в дамската тоалетна, че еднополовите бракове ще бъдат узаконени, а дребните деца още от детската градина ще учат за джендър и ще ги карат свободно да избират половата си еднаквост. Това са по този начин наречените " причини ".
Какви са политическите измерения на дебата към Истанбулската спогодба?
- Цялата работа много се разрасна и се стигна до същински конфликт в хърватския парламент. Не изключвам даже опцията настоящето хърватско държавно управление да падне в околните дни. Министър-председателят Андрей Пленкович, някогашен евродепутат, упорито се застъпва за утвърждението на Конвенцията, може би още идната седмица. Той желае да се наложи по този въпрос. Но вътре в неговата партия, Хърватската демократична общественост, която членува в ЕНП, съпротивата е доста мощна. Той се опита да успокои своите вътрешни съперници с обещанието, че към Конвенцията ще бъде прибавен спомагателен текст за разграничаване от джендър-идеологията.
Той твърди, че по този метод Истанбулската спогодба ще бъде в благозвучие с хърватската конституция. Но това не успокои критиците, съпротивата е огромна. Много по-голяма, в сравнение с примерно против корупцията в Хърватия. Освен това и опозицията играе недостойна роля. Предишната ръководеща партия, социалдемократите, пропусна да ратифицира Конвенцията по време на последния си мандат, а в този момент се афишира срещу, тъй като се притеснява, че спомагателните клаузи ще обезсилят Конвенцията. Макар че тези клаузи в действителност няма да имат никакво правно значение.
Как се отнася популацията, по какъв начин се отнася обществеността към цялата тази полемика?
- Наблюдаваме по какъв начин се развива полемиката, най-много в обществените мрежи, където разногласията са доста остри. Там обаче се спори за нещо, което единствено малко на брой са чели. Роля играят основно предразсъдъците. На тези предубеждения, които съперниците на Конвенцията афишират за " причини ", би трябвало да се възразява с обстоятелства. А това не са способни да сторят даже депутатите в хърватския парламент. Както се видя на дебатите, самите депутати въобще не са чели Конвенцията. Та се наложи министър-председателят да ги приканва: " Моля Ви, прочетете я, вижте защо става дума и дано да го обсъдим ". В резюме, както споделих: доста предубеждения, малко обстоятелства.
Сречко Матич
И най-после: по какъв начин в Хърватия се гледа на казуса с домашното принуждение, какво е отношението на обществото?
- За страдание този проблем го има и обществото добре знае това. Статистиката е ужасяваща. Според последните публични данни, през 2016 година е имало 20 убити дами. А за последните години над 300 дами са били убити при домашно принуждение, като е имало и стотици опити за ликвидиране. В множеството случаи причинители са били най-близките хора: съпрузи, сътрудници, даже синове.
Това е тема-табу в едно общество, което възприема себе си като консервативно и обичайно. Много дами, изключително в селските райони, имат сериозен проблем с насилието. Тъкмо те са класическите жертви. Обикновено нямат опция да се съпротивляват, няма очевидци, няма и обществени домове за дами, бягащи от принуждение. Ясно е, че би трябвало да се усъвършенства законодателството - по този въпрос ръководещата партия и опозицията са на едно мнение.
Но към този момент в тази посока не се подхваща съвсем нищо и по тази причина ситуацията не се усъвършенства. А най-много - не се прави съвсем нищо, с цел да се усъвършенства предварителната защита против домашното принуждение.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (102)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ