Радомир Чолаков за ДЕБАТИ: Платихме цена с промените в Конституцията, за да се разбере несъстоятелността на идеите на ПП-ДБ
Сподели
Радомир Петров Чолаков е роден на 17 октомври 1964 година в Пловдив. Завършва право в Юридическия факултет на Софийски университет „ Свети Климент Охридски “. Магистър по право от Виенски университет. От 1995 до 1997 година е юрист на Българската национална телевизия. Между 1998 и 1999 година извършва длъжността основен секретар на Българска национална телевизия. От 1999 до 2001 година е изпълнителен шеф на публичната телевизия. От 2001 до 2014 година е началник на правния отдел на Вестникарска група България. В интервала 2010 – 2014 година е изпълнителен шеф на Съюза на издателите в България. Между 2011 и 2013 година е шеф, след това изпълнителен шеф, на издателската къща „ Труд “. Член е на Съвета на настоятелите на Националната академия за театрално и кино изкуство. Депутат от ГЕРБ-СДС в последното 49 Народно заседание, където е ръководител на комисията по конституционни въпроси и член на комисията по правни въпроси.
– Г-н Чолаков, измененията в Закона за правосъдната власт би трябвало ли да бъдат измежду първите неща, които да бъдат прегледани от идващия парламент?
– Моето мнение е, че приемането на нов Закон за съдебната власт би трябвало стане след произнасянето на Конституционния съд по настояванията за определяне на противоконституционност на промените на Конституцията.
Критиките са доста съществени. На процедура всички мнения, които е получил Конституционен съд от водещи адвокати и институции, са негативни. Доколкото Закон за съдебната власт имплементира промените в Конституцията, е добре да се изчака решението на Конституционен съд, тъй като другояче ще бъдем сложени в обстановка да би трябвало, в случай че Конституционен съд разгласи някои от промените за противоконституционни, то надлежно да бъде анулиран и новия Закон за съдебната власт.
Което е неуместно и единствено ще дискредитира Народното събрание. Така че, аз на мястото на народните представители първо бих изчакал решението на Конституционния съд, а по-късно бих траял с приемането на нов Закон за съдебната власт.
– Да напомним за читателите – Конституционен съд беше сезиран от президента, който в частта за правосъдната власт оспори единствено метода, по който се назначават ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Има и искане на „ Възраждане “ и „ ИТН “, които упорстват за цялостна анулация на измененията заради процедурни пропуски.
– Точно по този начин. Тук става въпрос за демонстрация на здрав разсъдък. Закон за съдебната власт е разследване от промените в Конституцията. Ако промените в Конституцията паднат, е ясно, че този закон не може да бъде признат.
Така че, за какво в този момент би трябвало да се форсира и да се упорства да се одобри един Закон за съдебната власт, основан върху текстове, които на следващия ден може да се окажат оскъдни?
– Вие сте добре осведомен с рецензиите от прокурорската колегия – до какъв брой са основателни те съгласно Вас?
– Оттук нататък дано единствено Конституционен съд да се произнесе кое е основателна рецензия и кое – не. Факт е, апропо, че негативните мнения и на прокурорската колегия, и на други съсловни и професионални организации и институции, бяха показани по време на дебатите в Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание. На процедура, същите мнения, които в този момент е получил Конституционен съд, ние ги бяхме получили в комисията.
За страдание, тогава надви мнението на сътрудниците от ПП-ДБ да се поеме риска и да се одобряват измененията в Конституцията макар тези негативни мнения, които предупреждаваха, че ще има парламентарен проблем.
Ние, за жал, разсъждавахме като политици. Надявам се, че конституционните съдии ще разсъждават като адвокати.
– Забавянето на приемането на този Закон за съдебната власт няма ли да се отрази на усвояването на парите по Плана за възобновяване и резистентност? Знаем, че тази промяна е заложена като изискване за усвояването на тези средства.
– Най-големият проблем на държавното управление на „ Продължаваме промяната “ с министър председател Кирил Петков, което създаде и внесе в Европейската комисия ПВУ, беше, че обвързаха приемането на парите с радикални промени на законодателството.
И то толкоз радикални, каквито никоя естествена и уважаваща себе си страна не може да допусне да ѝ бъдат налагани.
Само ще ви напомня, че това държавно управление предложи на Брюксел да променим цялостен пакет закони – освен в правосъдната сфера, само че и в енергетиката и други Изглежда Брюксел е нямал нищо срещу. След като българите оферират сами и са подготвени в невъзможни периоди, от позиция на естествения законодателен развой, да изтърбушат цялото си законодателство, за какво да не ни гледат сеира?
Така се оказахме в обстановка, в която, с цел да вземем едни пари, ние на процедура трябваше да интервенираме жестоко в правната система на България.
Откровено да ви кажа, аз съм изпитвал физическа болежка от това, което правим със законодателството. И нееднократно съм изразявал мнението си пред сътрудниците в зала.
Никоя уважаваща себе си страна не постъпва по този начин със личните си закони, тъй като това значи пренебрежение към правовия ред. Така че, в случай че в този момент изгубим едни пари, ще ги изгубим, тъй като „ Продължаваме промяната “ направиха тези пари пленник на неизпълними условия.
Ще ви дам образец с така наречен Закон за персоналния банкрут. Един доста значим закон, който също не е признат. Той и не можа да бъде признат, тъй като съставлява доста сериозна намеса в българското гражданско законодателство. И аз виждах в този мандат по какъв начин сътрудниците месеци наред правеха разисквания, работни групи, полемики със заинтригувани кръгове, с длъжници, кредитори и така нататък, и се видя какъв брой комплицирана е тази материя и се видя, че той не може да бъде признат просто по този начин, небрежно.
В Министерството на правораздаването бяха насипали някакви текстове, извадени от други закони, бяха озаглавили този юридически Франкенщайн „ Закон за несъстоятелността на физическите лица “ и чакаха Народното събрание да го одобри, без да мисли. Не може по този начин! Ние в действителност би трябвало да почитаме себе си, да почитаме юридическата специалност и да почитаме личната си страна.
Когато приказваме за Закон за съдебната власт – обикновено ли е някой да дава обещание в Брюксел, че ще си изменим Конституцията? Не е обикновено и в този момент ще би трябвало да се оправяме с следствията, а не да задълбочаваме казуса. Не бива никога, зародилите в законодателството проблеми през последните три години, да бъдат задълбочавани.
Този законодателен порив би трябвало да спре, да се премисли още един път, да се намерения къде са позволени неточности. Защото законодателството изисква успокоение. Това не е стахановски труд – давайте да одобряваме закони!
– Ако се върнем на тематиката за правосъдната власт – Инспекторатът към Висш съдебен съвет, а и самият Висш съдебен съвет, са с изтекли мандати. На поста на основния прокурор има изпълняващ функционалностите. Това като разследване от признатите промени в Конституцията ли го отчитате или аргументите са сложни, наследени?
Никога със структурни промени не може да се вземат решение лични въпроси. Колегите от ПП-ДБ си фантазираха, че персоналните въпроси ще ги решат през структурни промени, през промени в Конституцията.
Аз през цялото време застъпвах мнението, а и до през днешния ден не мога да схвана кое пречеше на 49-то Народно събрание да бъдат сменени съставите на Висш съдебен съвет, на Инспектората? Само че за сътрудниците от ПП-ДБ промените на Конституцията бяха мантра, те бяха „ промяната на промените “. Имаше фиксация по промените на Конституцията.
Тогава не бяха определени нови членове на тези органи, тъй като концепцията на ПП-ДБ беше първо да изменим Конституцията и по-късно да изберем новите органи.
Ако бяхме избрали нови членове на органите при започване на 49-то Народно събрание, може би нямаше да се стигне до промени на Конституцията и може би, прочее, правосъдната промяна щеше да е доста по-напреднала, в сравнение с всички допускат.
Те обаче избраха по-сложния метод, в случай че щете даже поради личния си ПР, тъй като били дали обещание, че ще променят Конституцията. Знаете, че всички ние бяхме облъчвани години наред от концепцията им, че непременно би трябвало да бъде променена Конституцията.
Това в действителност беше обсесия у нашите сътрудници от ПП-ДБ. Фанатизъм, граничещ с полуда.
Изменихме Конституцията и сега сме в обстановка, в която измененията са атакувани пред Конституционен съд, което пречи да се одобри Закон за съдебната власт и което, съгласно мен, пречи да се изберат нови сформира на органите. Целият този развой беше занимателен, правосъдната промяна беше забавена, с помощта на неправилната концепция на сътрудниците от ПП-ДБ, че първо би трябвало да бъде променена Конституцията. Конституцията можеше въобще да не бъде изменяна и правосъдната промяна към този момент щеше да се е случила.
– Разбирам причините Ви, ненапълно мога да се съглася с част от тях, само че измененията в Конституцията, с цялата фиксация върху тях, бяха признати благодарение на гласовете на ГЕРБ и ДПС…
– Да по този начин е. Аз бях ръководител на конституционната комисия и съм дал своя вот за промените в главата „ Съдебна власт “. Но, пробвайте се да си спомните публичния и медиен подтекст в края на предходната година. Ако тогава ГЕРБ беше споделил: „ Няма да подкрепим промените в Конституцията “, безусловно никой нямаше да ни разбере. Всички щяха да кажат: „ Ето, мафията пречи “. Вие също нямаше да ни разберете.
Тази поддръжка беше цената, която се наложи всички да платим, с цел да се разбере несъстоятелността на реформаторските хрумвания на сътрудниците от ПП-ДБ.
– Виждаме, социологическите изследвания дават безапелационна преднина на ГЕРБ в идващия парламент. Как виждате идващото Народно заседание, ще има ли безапелационно болшинство или ще вървим на нови избори в края на годината?
– Ако ГЕРБ получи безапелационно преимущество е доста евентуално да има държавно управление, тъй като и господин [Бойко] Борисов има нужния опит при сформиране на комплицирани съдружни държавни управления, които вземат решение проблеми и могат да извеждат България от рецесии.
Аз имам вяра на сътрудниците, които съставляват парламентарната група на ГЕРБ, и знам, че това са най-подготвените управленци в България сега.
Дали ще има държавно управление зависи по-скоро от волята на останалите политически субекти, които ще влязат в Народното събрание.
– Под „ рецесии “ имате поради евентуално в това число и атакуваните промени в Конституцията и правосъдната промяна?
– Обърнете внимание на следния колорит. Съдебна промяна не значи реформиране на структурите. Съдебна промяна значи реформиране на Наказателно-процесуалния кодекс, значи понижаване на формализма в наказателния развой, значи ускорение на правосъдните процедури, значи съществени промени в Наказателния кодекс или приемането на напълно нов.
Защото, апропо, още веднъж поради волунтаристични хрумвания, в това число на сътрудници и от други политически сили, сега има съществени дисонанси в текстовете на Наказателен кодекс, текстове, които си опонират един на различен.
Съдебната промяна съставлява една мудна, скучна, педантична проверка на материалните и на процесуалните закони, а не разбутване на съществуващите институции и структури, с цел да назначим едни „ наши хора “, което, както се вижда, не е допустимо.
Аз в действителност се учудвах от хора, които твърдяха, че са приключили право, а се оказа, че не познават писмеността на правото. Колегите от ПП-ДБ търсеха решението на казуса там, където то не е. Решението на казуса с възможни дефицити в правораздавателната система не е в Конституцията и не е в Закон за съдебната власт. То е прикрито в законите, които показах – Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Наказателен кодекс, десетки други закони, които би трябвало да се прегледат.
Впрочем, преди две години споделих, че правосъдната промяна ще я направи ГЕРБ и тогава ми се смяха. Ще видите, че ще стане по този начин. Това, което споделям, нормално се оказва правилно.
– Да Ви върна върху конфигурацията на идващия парламент. Ако ГЕРБ бъдат първа политическа мощ, от кого очаквате да получат поддръжка за държавно управление? Чухме Асен Василев, а и Кирил Петков, в случай че не се неистина, че нова „ сглобка “ няма да има.
– Ще ми позволите да не разясня този въпрос. Нека да излязат резултатите от изборите и ще разясняваме тогава.
– Бихте ли споделил за какво не сте в листите на ГЕРБ? По ваше предпочитание ли е?
– Гордея се, че имах опция да оказа помощ на ГЕРБ в най-тежкия миг от историята на партията. Мисля, че си свърших работата. Оттук нататък дано младите сътрудници да потеглят колата.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Радомир Петров Чолаков е роден на 17 октомври 1964 година в Пловдив. Завършва право в Юридическия факултет на Софийски университет „ Свети Климент Охридски “. Магистър по право от Виенски университет. От 1995 до 1997 година е юрист на Българската национална телевизия. Между 1998 и 1999 година извършва длъжността основен секретар на Българска национална телевизия. От 1999 до 2001 година е изпълнителен шеф на публичната телевизия. От 2001 до 2014 година е началник на правния отдел на Вестникарска група България. В интервала 2010 – 2014 година е изпълнителен шеф на Съюза на издателите в България. Между 2011 и 2013 година е шеф, след това изпълнителен шеф, на издателската къща „ Труд “. Член е на Съвета на настоятелите на Националната академия за театрално и кино изкуство. Депутат от ГЕРБ-СДС в последното 49 Народно заседание, където е ръководител на комисията по конституционни въпроси и член на комисията по правни въпроси.
– Г-н Чолаков, измененията в Закона за правосъдната власт би трябвало ли да бъдат измежду първите неща, които да бъдат прегледани от идващия парламент?
– Моето мнение е, че приемането на нов Закон за съдебната власт би трябвало стане след произнасянето на Конституционния съд по настояванията за определяне на противоконституционност на промените на Конституцията.
Критиките са доста съществени. На процедура всички мнения, които е получил Конституционен съд от водещи адвокати и институции, са негативни. Доколкото Закон за съдебната власт имплементира промените в Конституцията, е добре да се изчака решението на Конституционен съд, тъй като другояче ще бъдем сложени в обстановка да би трябвало, в случай че Конституционен съд разгласи някои от промените за противоконституционни, то надлежно да бъде анулиран и новия Закон за съдебната власт.
Което е неуместно и единствено ще дискредитира Народното събрание. Така че, аз на мястото на народните представители първо бих изчакал решението на Конституционния съд, а по-късно бих траял с приемането на нов Закон за съдебната власт.
– Да напомним за читателите – Конституционен съд беше сезиран от президента, който в частта за правосъдната власт оспори единствено метода, по който се назначават ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Има и искане на „ Възраждане “ и „ ИТН “, които упорстват за цялостна анулация на измененията заради процедурни пропуски.
– Точно по този начин. Тук става въпрос за демонстрация на здрав разсъдък. Закон за съдебната власт е разследване от промените в Конституцията. Ако промените в Конституцията паднат, е ясно, че този закон не може да бъде признат.
Така че, за какво в този момент би трябвало да се форсира и да се упорства да се одобри един Закон за съдебната власт, основан върху текстове, които на следващия ден може да се окажат оскъдни?
– Вие сте добре осведомен с рецензиите от прокурорската колегия – до какъв брой са основателни те съгласно Вас?
– Оттук нататък дано единствено Конституционен съд да се произнесе кое е основателна рецензия и кое – не. Факт е, апропо, че негативните мнения и на прокурорската колегия, и на други съсловни и професионални организации и институции, бяха показани по време на дебатите в Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание. На процедура, същите мнения, които в този момент е получил Конституционен съд, ние ги бяхме получили в комисията.
За страдание, тогава надви мнението на сътрудниците от ПП-ДБ да се поеме риска и да се одобряват измененията в Конституцията макар тези негативни мнения, които предупреждаваха, че ще има парламентарен проблем.
Ние, за жал, разсъждавахме като политици. Надявам се, че конституционните съдии ще разсъждават като адвокати.
– Забавянето на приемането на този Закон за съдебната власт няма ли да се отрази на усвояването на парите по Плана за възобновяване и резистентност? Знаем, че тази промяна е заложена като изискване за усвояването на тези средства.
– Най-големият проблем на държавното управление на „ Продължаваме промяната “ с министър председател Кирил Петков, което създаде и внесе в Европейската комисия ПВУ, беше, че обвързаха приемането на парите с радикални промени на законодателството.
И то толкоз радикални, каквито никоя естествена и уважаваща себе си страна не може да допусне да ѝ бъдат налагани.
Само ще ви напомня, че това държавно управление предложи на Брюксел да променим цялостен пакет закони – освен в правосъдната сфера, само че и в енергетиката и други Изглежда Брюксел е нямал нищо срещу. След като българите оферират сами и са подготвени в невъзможни периоди, от позиция на естествения законодателен развой, да изтърбушат цялото си законодателство, за какво да не ни гледат сеира?
Така се оказахме в обстановка, в която, с цел да вземем едни пари, ние на процедура трябваше да интервенираме жестоко в правната система на България.
Откровено да ви кажа, аз съм изпитвал физическа болежка от това, което правим със законодателството. И нееднократно съм изразявал мнението си пред сътрудниците в зала.
Никоя уважаваща себе си страна не постъпва по този начин със личните си закони, тъй като това значи пренебрежение към правовия ред. Така че, в случай че в този момент изгубим едни пари, ще ги изгубим, тъй като „ Продължаваме промяната “ направиха тези пари пленник на неизпълними условия.
Ще ви дам образец с така наречен Закон за персоналния банкрут. Един доста значим закон, който също не е признат. Той и не можа да бъде признат, тъй като съставлява доста сериозна намеса в българското гражданско законодателство. И аз виждах в този мандат по какъв начин сътрудниците месеци наред правеха разисквания, работни групи, полемики със заинтригувани кръгове, с длъжници, кредитори и така нататък, и се видя какъв брой комплицирана е тази материя и се видя, че той не може да бъде признат просто по този начин, небрежно.
В Министерството на правораздаването бяха насипали някакви текстове, извадени от други закони, бяха озаглавили този юридически Франкенщайн „ Закон за несъстоятелността на физическите лица “ и чакаха Народното събрание да го одобри, без да мисли. Не може по този начин! Ние в действителност би трябвало да почитаме себе си, да почитаме юридическата специалност и да почитаме личната си страна.
Когато приказваме за Закон за съдебната власт – обикновено ли е някой да дава обещание в Брюксел, че ще си изменим Конституцията? Не е обикновено и в този момент ще би трябвало да се оправяме с следствията, а не да задълбочаваме казуса. Не бива никога, зародилите в законодателството проблеми през последните три години, да бъдат задълбочавани.
Този законодателен порив би трябвало да спре, да се премисли още един път, да се намерения къде са позволени неточности. Защото законодателството изисква успокоение. Това не е стахановски труд – давайте да одобряваме закони!
– Ако се върнем на тематиката за правосъдната власт – Инспекторатът към Висш съдебен съвет, а и самият Висш съдебен съвет, са с изтекли мандати. На поста на основния прокурор има изпълняващ функционалностите. Това като разследване от признатите промени в Конституцията ли го отчитате или аргументите са сложни, наследени?
Никога със структурни промени не може да се вземат решение лични въпроси. Колегите от ПП-ДБ си фантазираха, че персоналните въпроси ще ги решат през структурни промени, през промени в Конституцията.
Аз през цялото време застъпвах мнението, а и до през днешния ден не мога да схвана кое пречеше на 49-то Народно събрание да бъдат сменени съставите на Висш съдебен съвет, на Инспектората? Само че за сътрудниците от ПП-ДБ промените на Конституцията бяха мантра, те бяха „ промяната на промените “. Имаше фиксация по промените на Конституцията.
Тогава не бяха определени нови членове на тези органи, тъй като концепцията на ПП-ДБ беше първо да изменим Конституцията и по-късно да изберем новите органи.
Ако бяхме избрали нови членове на органите при започване на 49-то Народно събрание, може би нямаше да се стигне до промени на Конституцията и може би, прочее, правосъдната промяна щеше да е доста по-напреднала, в сравнение с всички допускат.
Те обаче избраха по-сложния метод, в случай че щете даже поради личния си ПР, тъй като били дали обещание, че ще променят Конституцията. Знаете, че всички ние бяхме облъчвани години наред от концепцията им, че непременно би трябвало да бъде променена Конституцията.
Това в действителност беше обсесия у нашите сътрудници от ПП-ДБ. Фанатизъм, граничещ с полуда.
Изменихме Конституцията и сега сме в обстановка, в която измененията са атакувани пред Конституционен съд, което пречи да се одобри Закон за съдебната власт и което, съгласно мен, пречи да се изберат нови сформира на органите. Целият този развой беше занимателен, правосъдната промяна беше забавена, с помощта на неправилната концепция на сътрудниците от ПП-ДБ, че първо би трябвало да бъде променена Конституцията. Конституцията можеше въобще да не бъде изменяна и правосъдната промяна към този момент щеше да се е случила.
– Разбирам причините Ви, ненапълно мога да се съглася с част от тях, само че измененията в Конституцията, с цялата фиксация върху тях, бяха признати благодарение на гласовете на ГЕРБ и ДПС…
– Да по този начин е. Аз бях ръководител на конституционната комисия и съм дал своя вот за промените в главата „ Съдебна власт “. Но, пробвайте се да си спомните публичния и медиен подтекст в края на предходната година. Ако тогава ГЕРБ беше споделил: „ Няма да подкрепим промените в Конституцията “, безусловно никой нямаше да ни разбере. Всички щяха да кажат: „ Ето, мафията пречи “. Вие също нямаше да ни разберете.
Тази поддръжка беше цената, която се наложи всички да платим, с цел да се разбере несъстоятелността на реформаторските хрумвания на сътрудниците от ПП-ДБ.
– Виждаме, социологическите изследвания дават безапелационна преднина на ГЕРБ в идващия парламент. Как виждате идващото Народно заседание, ще има ли безапелационно болшинство или ще вървим на нови избори в края на годината?
– Ако ГЕРБ получи безапелационно преимущество е доста евентуално да има държавно управление, тъй като и господин [Бойко] Борисов има нужния опит при сформиране на комплицирани съдружни държавни управления, които вземат решение проблеми и могат да извеждат България от рецесии.
Аз имам вяра на сътрудниците, които съставляват парламентарната група на ГЕРБ, и знам, че това са най-подготвените управленци в България сега.
Дали ще има държавно управление зависи по-скоро от волята на останалите политически субекти, които ще влязат в Народното събрание.
– Под „ рецесии “ имате поради евентуално в това число и атакуваните промени в Конституцията и правосъдната промяна?
– Обърнете внимание на следния колорит. Съдебна промяна не значи реформиране на структурите. Съдебна промяна значи реформиране на Наказателно-процесуалния кодекс, значи понижаване на формализма в наказателния развой, значи ускорение на правосъдните процедури, значи съществени промени в Наказателния кодекс или приемането на напълно нов.
Защото, апропо, още веднъж поради волунтаристични хрумвания, в това число на сътрудници и от други политически сили, сега има съществени дисонанси в текстовете на Наказателен кодекс, текстове, които си опонират един на различен.
Съдебната промяна съставлява една мудна, скучна, педантична проверка на материалните и на процесуалните закони, а не разбутване на съществуващите институции и структури, с цел да назначим едни „ наши хора “, което, както се вижда, не е допустимо.
Аз в действителност се учудвах от хора, които твърдяха, че са приключили право, а се оказа, че не познават писмеността на правото. Колегите от ПП-ДБ търсеха решението на казуса там, където то не е. Решението на казуса с възможни дефицити в правораздавателната система не е в Конституцията и не е в Закон за съдебната власт. То е прикрито в законите, които показах – Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Наказателен кодекс, десетки други закони, които би трябвало да се прегледат.
Впрочем, преди две години споделих, че правосъдната промяна ще я направи ГЕРБ и тогава ми се смяха. Ще видите, че ще стане по този начин. Това, което споделям, нормално се оказва правилно.
– Да Ви върна върху конфигурацията на идващия парламент. Ако ГЕРБ бъдат първа политическа мощ, от кого очаквате да получат поддръжка за държавно управление? Чухме Асен Василев, а и Кирил Петков, в случай че не се неистина, че нова „ сглобка “ няма да има.
– Ще ми позволите да не разясня този въпрос. Нека да излязат резултатите от изборите и ще разясняваме тогава.
– Бихте ли споделил за какво не сте в листите на ГЕРБ? По ваше предпочитание ли е?
– Гордея се, че имах опция да оказа помощ на ГЕРБ в най-тежкия миг от историята на партията. Мисля, че си свърших работата. Оттук нататък дано младите сътрудници да потеглят колата.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ