Легендата Хелга Дернеш във Вагнеровия "Танхойзер"
Тази съботна вечер ще достави особена наслада на буйните вагнерианци. Ще прозвучи един от най-хубавите цялостни записи на " Танхойзер ", сбъднат при започване на 70-те години на ХХ век от Дьорд Шолти. В ролята на Елизабет е Хелга Дернеш – забележителна певица с необичаен глас и рядко срещана кариера. Съвсем млада тя минава от мецосопран към поетичен сопран, по-късно става трагичен сопран с победоносен триумф във Вагнеровия репертоар и най-после още веднъж свети на най-големите международни подиуми с трагични мецосопранови функции.
" Гласът ѝ притежаваше голямо благосъстояние и мощ, а поразително красивото ѝ театрално наличие и интензивната актьорска игра я трансфораха в неотразима изпълнителка " – това е най-често цитираното определение за Хелга Дернеш, оповестено в публикацията, отдадена на певицата в фамозната английска музикална енциклопедия The New Grove Dictionary of Music and Musicians.
През 60-те години на ХХ век младата Дернеш е фаворитка на Херберт декор Караян и изпълнителка на основните партии в неговите популярни реализации на " Зигфрид ", " Залезът на боговете ", " Тристан и Изолда " и " Фиделио ". И макар, че в този така характерен и придирчив репертоар Дернеш не показва силата на стоманеното гърло, особено за фамозната ѝ колежка Биргит Нилсон, неповторимата ѝ емоционалност и чудесната вокална техника са неоспорими. В оперната вечер подчертаваме върху нейната Изолда под палката на Караян от студийния запис на " Тристан и Изолда ", осъществен през 1972 година от EMI със солисти, хора на Дойче Опер – Берлин и Берлинската филхармония.
Друго извънредно достижение в нейната дискография е упоменатият към този момент запис на " Танхойзер " със съставите на Виенската държавна опера и Дьорд Шолти.
Хелга Дернеш е родена на 3 февруари 1939 година във Виена. Учи във Висшето учебно заведение за музика в родния си град и едвам 22-годишна дебютира като Марина Мнишек от " Борис Годунов " в Берн. В началото на кариерата си пее и във Висбаден и Кьолн, а първата ѝ изява на Байройтския фестивал е през 1965, когато 26-годишната Хелга играе една от трите дъщери на Рейн в " Пръстена на нибелунга ". Само две лета по-късно тя към този момент свети в Байройт като Елизабет от " Танхойзер " и Зиглинде от " Валкюра ".
Дебютът ѝ на Залцбургския фестивал е през 1969. В Националната опера на Шотландия показва Гутруне от " Залезът на боговете ", Леонора от " Фиделио ", Маршалката от " Кавалерът на розата ", Касандра от " Троянците ", Брюнхилда, Изолда и Ариадна от " Ариадна на Наксос ". През 70-те години на ХХ век Хелга Дернеш е мечтан посетител на най-престижните международни оперни подиуми – в Цюрих, Амстердам, Глайндборн, Лондон, Париж, Сан Франциско, Ню Йорк и Чикаго.
Редовно пее в Баварската държавна опера, две от най-успешните ѝ изяви там са функциите на Маршалката, показана през 1979 и на една от дъщерите на крал Лир в международната премиера на " Лир " от немския композитор Ариберт Райман през 1978. Ролята на Гонерила от " Лир " Дернеш извършва в няколко други немски театъра, а през 1981 играе в режисура на " Лир " на британски език в операта на Сан Франциско.
В изявление за американския публицист Брус Дъфи от края на 1982 година Дернеш споделя, че харесва посоката, в която се развива актуалната класическа музика и че е имала голям шанс да взе участие в " Лир ". Трябвало да научи партията два пъти – първо на немски, по-късно и на британски, само че не съжалява, тъй като триумфът на операта е бил голям.
Тогава, през ноември 1982 Дернеш споделя: " Току-що направихме международната премиера на Реквиема на Райман, написан особено за Дитрих Фишер-Дискау, Юлия Варади и за мен, ще го осъществим и в Берлин през януари и ще го запишем. Това е колосална творба, невероятна. Беше доста огромен триумф ". На репликата на журналиста, че евентуално музиката на Райман е много друга от, да кажем тази на Берг в „ Лулу “, Хелга Дернеш изумено възкликва: „ Смятате, че " Лулу " е модерна музика? Аз съм израснала във Виена с " Лулу " и " Воцек "! ". А когато Брус Дъфи я пита би ли изпяла графиня Гешвиц от " Лулу ", отговорът е: " Бих се радвала доста. Това е превъзходна партия ". През октомври 2000 година Хелга Дернеш показва основната роля в още една опера на Ариберт Райман – " Домът на Бернарда Алба ", сложена още веднъж в Мюнхен.
А в края на 70-те години на предишния век, тя последователно прибавя към репертоара си значими функции от творчеството на Рихард Щраус като Жената на Барак от " Жената без сянка " и Клитемнестра от " Електра ", както и Кабаниха от " Катя Кабанова " на Яначек. С последните две се обръща към трагичния мецосопранов репертоар, присъщ за края на кариерата ѝ, когато пее и Графинята от " Дама Пика " и Ларина от " Евгений Онегин ".
В диалога с Брус Дъфи Дернеш споделя, че е направила тази фрапантна смяна през 1979 година, след " благополучен съвет на Кристоф декор Дохнани ". По времето, когато приказва с американския публицист, тя към този момент е пяла и Иродиада от " Саломе " и Фрика от " Валкюра ". В същия интервал се обръща и към концертния репертоар, а американският сътрудник има шанса да я срещне в Чикаго, до момента в който взе участие в концертни осъществявания и записва Третата симфония на Малер с Чикагския Следствен отдел към окръжна прокуратура и Дьорд Шолти.
Дебютът на Хелга Дернеш в най-престижния американски оперен спектакъл – Метрополитън опера в Ню Йорк, идва през 1985 с Марфа от " Хованщина ", когато певицата към този момент е одобрен мецосопран. Следват Принц Орловски в " Прилепът " през 1986, Иродиада от " Саломе ", Фрика и Валтрауте от " Пръстена на нибелунга " и Бавачката от " Жената без сянка ". Последните четири – в границите на един сезон, през 1989/1990. Завръща се на сцената на Мет през 1994, когато пее в " Диалози на кармелитките " на Пуленк и " Арабела " на Рихард Щраус, а през 1995 на същата сцена е Леокадия Бегбик от " Възход и проваляне на град Махагони ". В края на 90-те съвсем 60-годишната Дернеш показва Иродиада от " Саломе " в Лос Анджелис, а през 2009 (на 70-годишна възраст!) играе ролята на бабата в " Йенуфа " на Яначек в Баварската държавна опера.
В цитираното нагоре изявление на американския публицист Брус Дъфи, Дернеш споделя, че за първи път е гледала опера на Вагнер, когато е била 12-годишна и че тази част от оперния репертоар ѝ е доста близка. Тя споделя, че е чела доста и продължава да чете разнообразни издания, отдадени освен на Вагнер, само че и на литературните и митологични първоизточници на неговите опери: " Чета всички нови книги, които излизат и са свързани с Вагнер и съм безусловно наясно какво би трябвало да върша с функциите си ".
Когато Дъфи я пита дали с изключение на Елизабет в миналото е пяла и Венера от " Танхойзер ", отговорът е: " Не. Тя е прекомерно висока ". Тъй като изявлението е правено през 1982, очевидно Венера е прекомерно висока за новото амплоа на Дернеш – на трагичен мецосопран.
Тя прибавя, че е опитвала да научи Венера, даже имала оферти за Ортруд от " Лоенгрин ", само че решила да не го прави: " Съжалявам, само че тя просто не е моя партия. Би била идеална от позиция на характера на тази героиня и актьорското преобразяване. Бих се радвала да я извърша – и несъмнено, бих могла! Но не е партия, която мога да пея постоянно. Не е такава, с която да се усещам в съвършена форма по време на цялото зрелище. Тъй че, взех решение да избегна неприятностите. Същото се случи неотдавна и с Кундри. Имах контракт с Понел и Причард, само че още веднъж – взех решение да не пея Кундри ".
Когато Брус Дъфи я пита, в случай че можеше да изпее и Венера, и Елизабет, би ли го направила в една вечер, Дернеш изрично споделя не: " Чудесно шоу за сопран, който би могъл да го реализира, бих се възхитила на такава певица… За мен това не е гръмък номер. Просто доста положително шоу, само че когато съм слушала такива спектакли, постоянно съм чувствала, че нито едната роля, нито другата е съвършена – по този начин, както в случай че певицата би направила единствено едната партия. Те са доста разнообразни ". " Значи, това в действителност не са две страни на една и съща жена? " – пита Дъфи. " Не ги виждам по този начин. Дали Вагнер в миналото приживе е желал една певица да пее и двете? Може би в случай че той е мислел за това, би оставил някакви мемоари за поколенията ".
В оперната вечер на 20 август от 20 часа ще имате опцията да си припомните прелестния глас на Хелга Дернеш при започване на блестящата ѝ сопранова кариера с цялостния запис на " Танхойзер ", сбъднат през 1971 година за Decca от Дьорд Шолти със солисти, хора и оркестъра на Виенската държавна опера. Със сигурност Шолти е най-прочут с регистрацията на " Пръстена на нибелунга ", само че в случай че измежду слушателите ни има ценители на изумителния оркестър и блестящите хорови цени в " Танхойзер ", те ще изпитат същинско наслаждение.
В функциите вземат участие:
• Херман, Ландграф на Тюрингия – Ханс Зотин
• Принцеса Елизабет, негова племенница – Хелга Дернеш
• Танхойзер – Рене Коло
• Венера, богиня на любовта – Криста Лудвиг
• Волфрам декор Ешенбах – Виктор Браун
• Валтер фон дер Фогелвайде – Вернер Холвег
• Битеролф – Манфред Юнгвирт
• Райнмар декор Цветер – Норман Бейли
• Хайнрих дер Шрайбер – Курт Екуилуц
По обявата работи: Росица Михова
" Гласът ѝ притежаваше голямо благосъстояние и мощ, а поразително красивото ѝ театрално наличие и интензивната актьорска игра я трансфораха в неотразима изпълнителка " – това е най-често цитираното определение за Хелга Дернеш, оповестено в публикацията, отдадена на певицата в фамозната английска музикална енциклопедия The New Grove Dictionary of Music and Musicians.
През 60-те години на ХХ век младата Дернеш е фаворитка на Херберт декор Караян и изпълнителка на основните партии в неговите популярни реализации на " Зигфрид ", " Залезът на боговете ", " Тристан и Изолда " и " Фиделио ". И макар, че в този така характерен и придирчив репертоар Дернеш не показва силата на стоманеното гърло, особено за фамозната ѝ колежка Биргит Нилсон, неповторимата ѝ емоционалност и чудесната вокална техника са неоспорими. В оперната вечер подчертаваме върху нейната Изолда под палката на Караян от студийния запис на " Тристан и Изолда ", осъществен през 1972 година от EMI със солисти, хора на Дойче Опер – Берлин и Берлинската филхармония.
Друго извънредно достижение в нейната дискография е упоменатият към този момент запис на " Танхойзер " със съставите на Виенската държавна опера и Дьорд Шолти.
Хелга Дернеш е родена на 3 февруари 1939 година във Виена. Учи във Висшето учебно заведение за музика в родния си град и едвам 22-годишна дебютира като Марина Мнишек от " Борис Годунов " в Берн. В началото на кариерата си пее и във Висбаден и Кьолн, а първата ѝ изява на Байройтския фестивал е през 1965, когато 26-годишната Хелга играе една от трите дъщери на Рейн в " Пръстена на нибелунга ". Само две лета по-късно тя към този момент свети в Байройт като Елизабет от " Танхойзер " и Зиглинде от " Валкюра ". Дебютът ѝ на Залцбургския фестивал е през 1969. В Националната опера на Шотландия показва Гутруне от " Залезът на боговете ", Леонора от " Фиделио ", Маршалката от " Кавалерът на розата ", Касандра от " Троянците ", Брюнхилда, Изолда и Ариадна от " Ариадна на Наксос ". През 70-те години на ХХ век Хелга Дернеш е мечтан посетител на най-престижните международни оперни подиуми – в Цюрих, Амстердам, Глайндборн, Лондон, Париж, Сан Франциско, Ню Йорк и Чикаго.
Редовно пее в Баварската държавна опера, две от най-успешните ѝ изяви там са функциите на Маршалката, показана през 1979 и на една от дъщерите на крал Лир в международната премиера на " Лир " от немския композитор Ариберт Райман през 1978. Ролята на Гонерила от " Лир " Дернеш извършва в няколко други немски театъра, а през 1981 играе в режисура на " Лир " на британски език в операта на Сан Франциско.
В изявление за американския публицист Брус Дъфи от края на 1982 година Дернеш споделя, че харесва посоката, в която се развива актуалната класическа музика и че е имала голям шанс да взе участие в " Лир ". Трябвало да научи партията два пъти – първо на немски, по-късно и на британски, само че не съжалява, тъй като триумфът на операта е бил голям.
Тогава, през ноември 1982 Дернеш споделя: " Току-що направихме международната премиера на Реквиема на Райман, написан особено за Дитрих Фишер-Дискау, Юлия Варади и за мен, ще го осъществим и в Берлин през януари и ще го запишем. Това е колосална творба, невероятна. Беше доста огромен триумф ". На репликата на журналиста, че евентуално музиката на Райман е много друга от, да кажем тази на Берг в „ Лулу “, Хелга Дернеш изумено възкликва: „ Смятате, че " Лулу " е модерна музика? Аз съм израснала във Виена с " Лулу " и " Воцек "! ". А когато Брус Дъфи я пита би ли изпяла графиня Гешвиц от " Лулу ", отговорът е: " Бих се радвала доста. Това е превъзходна партия ". През октомври 2000 година Хелга Дернеш показва основната роля в още една опера на Ариберт Райман – " Домът на Бернарда Алба ", сложена още веднъж в Мюнхен.
А в края на 70-те години на предишния век, тя последователно прибавя към репертоара си значими функции от творчеството на Рихард Щраус като Жената на Барак от " Жената без сянка " и Клитемнестра от " Електра ", както и Кабаниха от " Катя Кабанова " на Яначек. С последните две се обръща към трагичния мецосопранов репертоар, присъщ за края на кариерата ѝ, когато пее и Графинята от " Дама Пика " и Ларина от " Евгений Онегин ".
В диалога с Брус Дъфи Дернеш споделя, че е направила тази фрапантна смяна през 1979 година, след " благополучен съвет на Кристоф декор Дохнани ". По времето, когато приказва с американския публицист, тя към този момент е пяла и Иродиада от " Саломе " и Фрика от " Валкюра ". В същия интервал се обръща и към концертния репертоар, а американският сътрудник има шанса да я срещне в Чикаго, до момента в който взе участие в концертни осъществявания и записва Третата симфония на Малер с Чикагския Следствен отдел към окръжна прокуратура и Дьорд Шолти.
Дебютът на Хелга Дернеш в най-престижния американски оперен спектакъл – Метрополитън опера в Ню Йорк, идва през 1985 с Марфа от " Хованщина ", когато певицата към този момент е одобрен мецосопран. Следват Принц Орловски в " Прилепът " през 1986, Иродиада от " Саломе ", Фрика и Валтрауте от " Пръстена на нибелунга " и Бавачката от " Жената без сянка ". Последните четири – в границите на един сезон, през 1989/1990. Завръща се на сцената на Мет през 1994, когато пее в " Диалози на кармелитките " на Пуленк и " Арабела " на Рихард Щраус, а през 1995 на същата сцена е Леокадия Бегбик от " Възход и проваляне на град Махагони ". В края на 90-те съвсем 60-годишната Дернеш показва Иродиада от " Саломе " в Лос Анджелис, а през 2009 (на 70-годишна възраст!) играе ролята на бабата в " Йенуфа " на Яначек в Баварската държавна опера. В цитираното нагоре изявление на американския публицист Брус Дъфи, Дернеш споделя, че за първи път е гледала опера на Вагнер, когато е била 12-годишна и че тази част от оперния репертоар ѝ е доста близка. Тя споделя, че е чела доста и продължава да чете разнообразни издания, отдадени освен на Вагнер, само че и на литературните и митологични първоизточници на неговите опери: " Чета всички нови книги, които излизат и са свързани с Вагнер и съм безусловно наясно какво би трябвало да върша с функциите си ".
Когато Дъфи я пита дали с изключение на Елизабет в миналото е пяла и Венера от " Танхойзер ", отговорът е: " Не. Тя е прекомерно висока ". Тъй като изявлението е правено през 1982, очевидно Венера е прекомерно висока за новото амплоа на Дернеш – на трагичен мецосопран.
Тя прибавя, че е опитвала да научи Венера, даже имала оферти за Ортруд от " Лоенгрин ", само че решила да не го прави: " Съжалявам, само че тя просто не е моя партия. Би била идеална от позиция на характера на тази героиня и актьорското преобразяване. Бих се радвала да я извърша – и несъмнено, бих могла! Но не е партия, която мога да пея постоянно. Не е такава, с която да се усещам в съвършена форма по време на цялото зрелище. Тъй че, взех решение да избегна неприятностите. Същото се случи неотдавна и с Кундри. Имах контракт с Понел и Причард, само че още веднъж – взех решение да не пея Кундри ".
Когато Брус Дъфи я пита, в случай че можеше да изпее и Венера, и Елизабет, би ли го направила в една вечер, Дернеш изрично споделя не: " Чудесно шоу за сопран, който би могъл да го реализира, бих се възхитила на такава певица… За мен това не е гръмък номер. Просто доста положително шоу, само че когато съм слушала такива спектакли, постоянно съм чувствала, че нито едната роля, нито другата е съвършена – по този начин, както в случай че певицата би направила единствено едната партия. Те са доста разнообразни ". " Значи, това в действителност не са две страни на една и съща жена? " – пита Дъфи. " Не ги виждам по този начин. Дали Вагнер в миналото приживе е желал една певица да пее и двете? Може би в случай че той е мислел за това, би оставил някакви мемоари за поколенията ".
В оперната вечер на 20 август от 20 часа ще имате опцията да си припомните прелестния глас на Хелга Дернеш при започване на блестящата ѝ сопранова кариера с цялостния запис на " Танхойзер ", сбъднат през 1971 година за Decca от Дьорд Шолти със солисти, хора и оркестъра на Виенската държавна опера. Със сигурност Шолти е най-прочут с регистрацията на " Пръстена на нибелунга ", само че в случай че измежду слушателите ни има ценители на изумителния оркестър и блестящите хорови цени в " Танхойзер ", те ще изпитат същинско наслаждение.
В функциите вземат участие:
• Херман, Ландграф на Тюрингия – Ханс Зотин
• Принцеса Елизабет, негова племенница – Хелга Дернеш
• Танхойзер – Рене Коло
• Венера, богиня на любовта – Криста Лудвиг
• Волфрам декор Ешенбах – Виктор Браун
• Валтер фон дер Фогелвайде – Вернер Холвег
• Битеролф – Манфред Юнгвирт
• Райнмар декор Цветер – Норман Бейли
• Хайнрих дер Шрайбер – Курт Екуилуц
По обявата работи: Росица Михова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ