Д-р Семерджиев: Ако свалите нивото на спешната помощ от лекар до парамедик, е ясно какво ще стане
Тази година ще има отделени 153 млн. лева повече за медикаменти. Това сподели в ефира на „ Денят на живо” някогашният здравен министър доктор Илко Семерджиев. По думите му през 2022 година за пръв път по-голямата част от финансирането няма да отиде в лечебните заведения.
„ Тази година се възнамеряват 2 млр.750 милиона лева за болнична помощ, което е със 131 милиона повече. За медикаменти предходната година бяха отделени един милиард и 357– в този момент те ще са със 153 милиона повече. Вижда се, че парите за здраве, заложени в бюджета тази година са със 604 милиона повече спрямо предходната година. Важно е да се означи обаче, че предходната година второто служебно държавно управление при изработката на целогодишния бюджет, обезпечи повече пари. Кацаров съумя да отбрани 120 милиона повече за разлика от настоящия здравен министър”, разяснява той.
Д-р Семерджиев разяснява още, че доплащанията в здравната система се пресмятат на 48%, като 37,5% от тях са за медикаменти.
„ Доплащанията в болничния бранш са до 180 милиона лв., за медикаменти те са над 3,5 милиарда лева”, сподели още той.
Във връзка с концепцията за промяна в незабавната помощ, което планува единствено парамедици да посещават незабавните пациенти на адрес, някогашният здравен министър разяснява, че това няма да е работеща смяна.
„ Ако свалите равнището на незабавната помощ от доктор, учил шест години, до парамедик- учил шест месеца, може да предположите какво ще е качеството на помощта. Парамедикът може да асистира за незабавния пациент, при превозването му до болница, само че лечебните процедури би следвало да стартират незабавно, щом се постановат. Няма система, която да работи добре, в случай че няма добър доктор. Не може да се съпостави качеството на помощта от квалифициран доктор и от парамедик”, изясни той.
Във връзка с трагичния случай от Враца доктор Семерджиев беше безапелационен, че комерсиалният статут на лечебните заведения не изключва хуманното отношение към пациентите.
„ Болницата е постройка, има икономически разноски и би трябвало да се ръководи като такава. Медицинската активност не се прави по комерсиалния закон, а по този за здравето. Толкова доста регулации са приложени към здравната активност, че не може да се отнесат към комерсиалния закон”, сподели още той.
Д-р Семерджиев добави, че за пръв път имаме бюджет без управническа стратегия.
„ Няма сложени цели, нищо няма да се промени през тази година, тъкмо поради това. Плановете за промени не ги виждаме разчетени и отразени като цифри в бюджета”, добави той и предвижда, че 2022 ще бъде година на застой в опазването на здравето.
Във връзка с възможен завършек на пандемията от ковид някогашният здравен министър изясни, че е песимистичен.
„ Прогнозите, че с края на Омикрон ще пристигна и краят на пандемията са прибързани. Вероятно през март в действителност ще се намираме в спад след пика на болестта, само че това не значи завършек на пандемията. СЗО предизвести тъкмо за това”, разяснява още доктор Илко Семерджиев.
„ Тази година се възнамеряват 2 млр.750 милиона лева за болнична помощ, което е със 131 милиона повече. За медикаменти предходната година бяха отделени един милиард и 357– в този момент те ще са със 153 милиона повече. Вижда се, че парите за здраве, заложени в бюджета тази година са със 604 милиона повече спрямо предходната година. Важно е да се означи обаче, че предходната година второто служебно държавно управление при изработката на целогодишния бюджет, обезпечи повече пари. Кацаров съумя да отбрани 120 милиона повече за разлика от настоящия здравен министър”, разяснява той.
Д-р Семерджиев разяснява още, че доплащанията в здравната система се пресмятат на 48%, като 37,5% от тях са за медикаменти.
„ Доплащанията в болничния бранш са до 180 милиона лв., за медикаменти те са над 3,5 милиарда лева”, сподели още той.
Във връзка с концепцията за промяна в незабавната помощ, което планува единствено парамедици да посещават незабавните пациенти на адрес, някогашният здравен министър разяснява, че това няма да е работеща смяна.
„ Ако свалите равнището на незабавната помощ от доктор, учил шест години, до парамедик- учил шест месеца, може да предположите какво ще е качеството на помощта. Парамедикът може да асистира за незабавния пациент, при превозването му до болница, само че лечебните процедури би следвало да стартират незабавно, щом се постановат. Няма система, която да работи добре, в случай че няма добър доктор. Не може да се съпостави качеството на помощта от квалифициран доктор и от парамедик”, изясни той.
Във връзка с трагичния случай от Враца доктор Семерджиев беше безапелационен, че комерсиалният статут на лечебните заведения не изключва хуманното отношение към пациентите.
„ Болницата е постройка, има икономически разноски и би трябвало да се ръководи като такава. Медицинската активност не се прави по комерсиалния закон, а по този за здравето. Толкова доста регулации са приложени към здравната активност, че не може да се отнесат към комерсиалния закон”, сподели още той.
Д-р Семерджиев добави, че за пръв път имаме бюджет без управническа стратегия.
„ Няма сложени цели, нищо няма да се промени през тази година, тъкмо поради това. Плановете за промени не ги виждаме разчетени и отразени като цифри в бюджета”, добави той и предвижда, че 2022 ще бъде година на застой в опазването на здравето.
Във връзка с възможен завършек на пандемията от ковид някогашният здравен министър изясни, че е песимистичен.
„ Прогнозите, че с края на Омикрон ще пристигна и краят на пандемията са прибързани. Вероятно през март в действителност ще се намираме в спад след пика на болестта, само че това не значи завършек на пандемията. СЗО предизвести тъкмо за това”, разяснява още доктор Илко Семерджиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ